„Аз съм на 29, без деца и току-що минах процедура по стерилизация“
Анджали Сарийн е юрист и блогър. Преди време The Huffington Post публикува нейна публикация, която пази правото на избор на една жена да няма деца. Позицията й е забавна, почтена и съгласно нас би следвало да бъде почетена. Или най-малко прочетена. Ето я нея:
Аз съм необвързана, нямам деца и преди 6 седмици на 29-годишна възраст прекосих интервенция по „ връзване “ на фалопиевите ми тръби. Това беше, без подозрение, най-хубавото решение, което съм вземала до момента.
Самият развой по подготовката за процедурата беше обвързван не толкоз с физическа настройка, колкото с това да приготвя душевен всички хора в живота ми. Най-изненадана бях от реакциите на околните другари и фамилията ми, които от дълго време са наясно с желанието ми да не бъда майка: нищо че всички доста ме подкрепяха за този ми избор, решението ми да го направя медицински непрекъснат наподобява сътвори ужас от угриженост и раздразнителност, какъвто не бях виждала преди. Замислих се за какво ли е елементарно да уважаваш избора на една жена да няма деца, стига обаче да не си трансформира тялото в поддръжка на това?
За да сме наясно: преди шест седмици не беше първият път, в който съм провеждала диалог с доктор, с цел да направя непрекъснато решението, което съм взела преди сума ти време. Отговорността за различен човешки живот, включваща прочувствената себеотрицателност, финансовите разноски и физическото безсилие, които вървят ръка за ръка с нея, е била идея, която ме е отблъсквала постоянно.
Опитах се да мина процедура по дезинфекция незабавно откакто приключих лицей, когато бях на 21, и още един път тъкмо преди да се омъжа, когато бях на 25. Ходих при двама разнообразни лекари (мъже – в случай че въобще има значение, а може и да няма никакво), и двамата практикуващи в Манхатан, и двамата отказващи да извършат процедурата. „ Много си млада “ беше едно от нещата, които чух. Другото ми обичано беше: „ Все още има време да си промениш решението. “
Мненията на тези двама нюйоркски лекари повтаряха изявления, които съм чувала от всеки един през целия ми умишлен живот. Още няколко забележителни допълнения към тях бяха и следните: „ Ти си лакомец, щом не искаш деца! “; „ Какво ще стане, в случай че срещнеш мъж, който желае деца? “; „ Не знаеш какво искаш “; и персоналният ми любимец – „ Животът ти ще бъде малоценен без деца. “
Когато бях по-млада, такива бомбастични, арогантни изявления биха ме докарали до оня вид неузрял яд, който си върви с младостта и с потребността да убеждаваш хората в правотата на своите убеждения. Като пораснах обаче, осъзнах, че по-голямата част от тази словесна диария, изливаща се от горната страна ми от хора, които подлагат на подозрение решението ми, няма нищо общо с мен, а с тях. Няма нищо по-сигурно за събуждането на стеснение и яд от това да подкрепиш концепция, която е в безспорен контраст на обичайните схващания. Ответните реакции не се категоризират по възраст, пол или полова ориентировка. По-възрастни дами, по-млади мъже, хетеросексуални девойки, момчета гейове: всеки има мнение (или по-скоро укор) за нещо, което, хайде да сме почтени, по никакъв начин не им влиза в работата.
