Анди Палома с негови бойни другари. Лицата и татуировките им

Анди Палома с негови бойни приятели. Лицата и татуировките им са закрити от съображения за сигурност. Снимки: Личен списък

Преди Украйна

„ Прекарал съм по-голямата част от възрастния си живот в пандиза, защото членувах в рокерска тайфа (biker gang), която се занимаваше с разнообразни неща. За последно лежах за грабеж на банка. Но желая да подчертая, че в никакъв случай не съм вредил на дами и деца. Всички мои жертви са били други гангстери. А в този момент се удрям още веднъж против нарушители “, изяснява Анди.

Заради дългия си престой в пандиза обаче има съществени усложнения с намирането на постоянна работа. Затова от шведското държавно управление му оферират 1000 евро доживотна пенсия, в случай че се съгласи да напусне рокерите и страната. Той се съгласява и по този начин стартира нов живот на честен човек, като живее в разнообразни страни като Тайланд, Камбоджа, Египет, Германия и Испания. Войната го заварва в Италия.

„ Случващото се просто не ми се стори редно. Освен това при започване на войната Русия стартира да праща свои бомбардировачи да прелитат над шведска територия в опит да ни сплашат да не влизаме в НАТО. Не можех да приема всичкото това. “

Пристигане в Украйна

Започнах като филантропичен доброволец първо в Лвив, а след това се записах и като доброволец в армията. Беше добре за душата ми “, изяснява Анди и добавя: „ Съветвам всеки кадърен мъж да пристигна в Киев, където ще се причисли към украинската войска. Това не е задграничният легион, където изискват да имаш военен опит, тъй че в действителност всеки може да го направи.

Той получава бойно образование в разнообразни места в страната, само че отбелязва, че не е изключително удовлетворен от него. „ Беше някак безредно. Днес учим едно, на следващия ден друго. Не мисля, че свършиха най-хубавата работа„.

Шведът е сменил 3 разнообразни бойни групи, като през по-голямата част от престоя си в Украйна се е бил в Запорижието, само че не желае да е по-конкретен, тъй като на някои места към момента се водят бойни дейности.

„ Доста е тежко. Изсипват всичко върху нас: артилерия, ракети, дронове. Руснаците бомбардират, бомбардират, бомбардират и бомбардират – преди да пратят бойци и бронирана техника. Това е злополука. Започват рано заран и по този начин чак до вечерта. През нощта е малко по-спокойно, може би спят “, разяснява доброволецът.

Той отбелязва, че е влизал в битки с съперника и е убивал руснаци, само че не може да даде повече детайлности от почитание към врага и от стратегическо значение.

„ Масово руснаците не са положителни бойци. Много от тях се предават или бягат. Някои от тях обаче са много рискови и никога не трябва да ги подценяваш (бел.ред. – евентуално специфичните сили и наемниците от „ Вагнер “, които други бойци акцентираха пред КлинКлин преди време като извънредно рисков противник).

Ние ще спечелим тази война. Украинският боец се бие извънредно сърцато и добре, и е подготвен да почине за страната си. Руснакът не желае. Никога не съм виждал такова нещо като украинците – остарели хора на по над 60 години търчат по всички страни, стрелят с „ Джавелини “ и се бият свирепо. Невероятно е! “

Въпреки това признава, че загубите на бойните групи, в които е взел участие, са доста тежки. Отказва да даде точна численост.

„ Било ме е боязън за живота ми, макар че съм християнин. Тези, които не ги е боязън, са заболели мозъци. След като отмине всичко, седим и се смеем, до момента в който си приказваме. Но сега на стълкновение или бомбардировка е ужасяващо. Боевете към Харкив са доста тежки. Едно момче пристигна от Харкив тези дни. Ужасно е травматизирано, буди се пищейки нощем. Страда от потрес (shell shock), само че не желая да приказвам повече за него от почитание. “

Корупция и военнопленници

Той разказва корупцията в украинската войска като необятно публикувана. Често пъти, изключително в Запорижието, не чак толкоз в Харкив и Донбас, в случай че искаш да ползваш дарено западно оръжие – би трябвало да си платиш. „ Гранати, автомати, муниции – взимаш ги през черния пазар от украинските военни. Аз си имам добър АК-47 и не ми би трябвало друго “, отбелязва Анди.



Анди разказва и доста грозни гледки, на които са станали очевидци, в това число доста бягащи голи дами към украинските позиции, които кървят от интимните си елементи и ануса. Въпреки всички ужаси, които руснаците предизвикват, по-голямата част от украинската войска се държи човешки с пленените врагове: „ Побийват ги малко, да, само че също така всичко е наред. Грижат се за тях като за хора. Не ги изтезават или такива неща. Руснаците настояват, че са излъгани или принудени да идат на война. Казват им, че ще ги закарат в различен район и на идващия ден се озовават в Украйна. “

Накрая на диалога ни той отбелязва, че не схваща нищо от политика и няма визия за какво Украйна е била зле готова за войната, само че знае едно: „ Ще бъде дълга война и ни трябват доста, доста, доста, доста тежки оръжия. Нека ние ги размажем от бомбардировки както те нас. “

Калоян Константинов, Клин Клин