Москва не иска да загуби и Куба: Русия изпраща огромна петролна п...
„ Анатолий Колодкин “ е измежду танкерите под наказания на Съединени американски щати, Европейски Съюз и Англия, само че все пак доставките не престават.
Ситуацията идва на фона на тежка енергийна рецесия в Куба, откакто Съединени американски щати прекъснаха доставките на венецуелски нефт. Това докара до съществени проблеми с електрозахранването и растеж на цените, като страната не е внасяла нефт от началото на януари.
Междувременно американският президент Доналд Тръмп насочи остри закани към Хавана, като не изключи опцията Съединени американски щати да поемат надзор над острова „ под някаква форма “. Белият дом насочи и предизвестия за наказания против страни, които доставят нефт на Куба.
Спасителна задача за един от дребното останали спътници
Москва нееднократно е подлагала на критика реториката на Белия дом по отношение на Хавана, само че това е първото непосредствено деяние в поддръжка на комунистическия режим на острова. Кремъл като че ли няма различен избор, откакто Вашингтон поредно ограничи световното му въздействие в границите на единствено няколко месеца.
След години на политически и стопански напън, при започване на 2026 година Съединени американски щати започнаха интервенция, довела до задържането на венецуелския президент Николас Мадуро. Това отвори пътя за бързо преструктуриране на петролния бранш в страната. Вашингтон издаде лицензи, позволяващи на американски компании да оперират във Венецуела, само че при изискване за възбрана на взаимни планове с Русия и Китай. В резултат съветските енергийни компании, в това число „ Роснефт “, бяха изтласкани от венецуелските залежи.
Паралелно с това Иран, който е измежду главните военни сътрудници на Москва, също беше подложен на сериозен напън. През 2025 година Съединени американски щати и Израел нанесоха удари по стратегически военни и нуклеарни обекти, което отслаби опциите на Техеран да поддържа военния си експорт. Засилени бяха и дейностите против така наречен „ горист флот “, употребен за заобикаляне на глобите, като при започване на 2026 година бяха прихванати основни танкери със глобен нефт.
Икономическата обстановка в страната се утежни доста – инфлацията доближи към 60%, което принуди управляващите да се концентрират върху вътрешни проблеми.
След това пристигна и актуалната интервенция, която сподели, че Москва може единствено да следи, до момента в който се нанасят удари по един от най-близките ѝ военни съдружници.
Съединени американски щати насочиха натиска си и към Китай посредством опасността от вторични наказания. През октомври 2025 година бяха наложени ограничавания против най-големите съветски енергийни компании „ Роснефт “ и „ Лукойл “, което на процедура сложи китайските банки пред избор – да работят с Русия или да запазят достъпа си до доларовата система. В резултат на това морският експорт на съветски нефт от тези компании се срина внезапно в края на 2025 година и началото на 2026 година
Големите китайски банки започнаха да отхвърлят разплащания по такива покупко-продажби, което в допълнение ограничи приходите на Москва. Макар Пекин отчасти да компенсира посредством доставки по тръбопроводи, морската търговия – основна за паричните потоци на Русия – беше съществено наранена.
И в този момент идва ред на Куба – най-малко в случай че съдим от непрекъснатите намеци на Доналд Тръмп. Остава да забележим дали Москва още веднъж ще гледа в профил, или ще се опита да отбрани един от дребното си останали спътници.
Ситуацията идва на фона на тежка енергийна рецесия в Куба, откакто Съединени американски щати прекъснаха доставките на венецуелски нефт. Това докара до съществени проблеми с електрозахранването и растеж на цените, като страната не е внасяла нефт от началото на януари.
Междувременно американският президент Доналд Тръмп насочи остри закани към Хавана, като не изключи опцията Съединени американски щати да поемат надзор над острова „ под някаква форма “. Белият дом насочи и предизвестия за наказания против страни, които доставят нефт на Куба.
Спасителна задача за един от дребното останали спътници
Москва нееднократно е подлагала на критика реториката на Белия дом по отношение на Хавана, само че това е първото непосредствено деяние в поддръжка на комунистическия режим на острова. Кремъл като че ли няма различен избор, откакто Вашингтон поредно ограничи световното му въздействие в границите на единствено няколко месеца.
След години на политически и стопански напън, при започване на 2026 година Съединени американски щати започнаха интервенция, довела до задържането на венецуелския президент Николас Мадуро. Това отвори пътя за бързо преструктуриране на петролния бранш в страната. Вашингтон издаде лицензи, позволяващи на американски компании да оперират във Венецуела, само че при изискване за възбрана на взаимни планове с Русия и Китай. В резултат съветските енергийни компании, в това число „ Роснефт “, бяха изтласкани от венецуелските залежи.
Паралелно с това Иран, който е измежду главните военни сътрудници на Москва, също беше подложен на сериозен напън. През 2025 година Съединени американски щати и Израел нанесоха удари по стратегически военни и нуклеарни обекти, което отслаби опциите на Техеран да поддържа военния си експорт. Засилени бяха и дейностите против така наречен „ горист флот “, употребен за заобикаляне на глобите, като при започване на 2026 година бяха прихванати основни танкери със глобен нефт.
Икономическата обстановка в страната се утежни доста – инфлацията доближи към 60%, което принуди управляващите да се концентрират върху вътрешни проблеми.
След това пристигна и актуалната интервенция, която сподели, че Москва може единствено да следи, до момента в който се нанасят удари по един от най-близките ѝ военни съдружници.
Съединени американски щати насочиха натиска си и към Китай посредством опасността от вторични наказания. През октомври 2025 година бяха наложени ограничавания против най-големите съветски енергийни компании „ Роснефт “ и „ Лукойл “, което на процедура сложи китайските банки пред избор – да работят с Русия или да запазят достъпа си до доларовата система. В резултат на това морският експорт на съветски нефт от тези компании се срина внезапно в края на 2025 година и началото на 2026 година
Големите китайски банки започнаха да отхвърлят разплащания по такива покупко-продажби, което в допълнение ограничи приходите на Москва. Макар Пекин отчасти да компенсира посредством доставки по тръбопроводи, морската търговия – основна за паричните потоци на Русия – беше съществено наранена.
И в този момент идва ред на Куба – най-малко в случай че съдим от непрекъснатите намеци на Доналд Тръмп. Остава да забележим дали Москва още веднъж ще гледа в профил, или ще се опита да отбрани един от дребното си останали спътници.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ