Анастасия Димитрова основава първото училище за момичета
Анастасия Димитрова е измежду тези знайни и незнайни, които оставят ярка следа в една не по-малко сложна битка от национално-освободителната - просветителската. Тя основава в родния си Плевен през есента на 1839 година първото българско светско девическо учебно заведение.
В бедното семейство на Анастасия (родена на 12 май 1815 г.) майка ѝ прислугва в дома на знатни жители. И както във всяка забележителна житейска история, и тук има детайл на случайност. Епископ Агапий Врачански и майка му Евгения, гостуват в дома, в който майка на Анастасия работи. Двамата родолюбиви българи харесват младото момиче и взимайки я за помощница, стартират да я покровителстват. Този миг, въпреки и в най-ранна детска възраст предначертава пътя ѝ.
Евгения, сама учителка по гръцки, приема детето като свое и взема решение да го научи на езика. Следвайки мощния си блян да построи място, в което българските девойки да могат да натрупат познания и впечатлена от будния разум на момичето, тя изпраща Анастасия в Калоферския девически манастир, където то би трябвало да се ограмоти и на родния си език. Там тя прекарва четири години, изучавайки предметите история, география, граматика и аритметика. Сред нейните учители са някои от най-видните представители на благородната специалност: Райно Попович и Брайко Хаджигенович. За малко време и даскал Ботьо Петков дава познания на девойката, само че скоро след нейното идване бащата на Христо Ботев отпътува за Одеса, с цел да постъпи в локалната семинария.
След завръщането си в родния град, Анастасия узнава, че нейната настойничка е умряла. Агапий не е не запомнил обещанието си и се заема с реализирането му на процедура. Скоро нужните принадлежности и книги са налице и първото девическо учебно заведение в България стартира да приема жадните за познания първи свои ученички.
Най-ценният подарък, който девойките могат да получат, а точно просветляването, им е предоставяно урок след урок с цялата безрезервност на тяхната благодетелка. С времето те стартират да назовават своята даскалица с уважителното послание „ наставница “. Анастасия употребява набиращия известност по това време взаимоучителен способ, а уроците се организират в църквата Свети Николай. Тя преподава редица всемирски дисциплини, които отличават нейното просветно средище от килийните учебни заведения. Първоначално пясъчни сандъчета, а по-късно восъчни дъсчици спомагали на даскалицата да предава своите познания на ученичките.
Анастасия Димитрова поставя основите на девическата култура, а нейните ученички надграждат и популяризират делото ѝ из близки и далечни градове и села. Скоро след откриването на школото в него се записват над 90 девойки. Ученичките на Анастасия основават нови учебни заведения в Ловеч и Враца. Освен от изброените градове, в Плевен прииждат девойки от всички останали близки обитаеми места. Девически учебни заведения се откриват скоро и в Свищов и София. За към десетилетие броят на учебните заведения, в които девойките получават знания по съществени предмети доближава до 35. Радетел за разпространяването на девическите учебни заведения е Петър Берон, който годишно ги подкрепя финансово.
Анастасия се омъжва на 37 години и не оставя поколение. Има сведения, че е била пред брак с Петко Славейков, до момента в който той е бил преподавател в родния и град. Може би възприятията към него или любовта към работата ѝ я оставят сама до толкоз късна възраст. Престава с своята активност след сватбата с доктор на име Михаил, само че малко по-късно брачният партньор и почива и тя още веднъж се връща към будителската си активност.
Единствената непокътната фотография на просветителката е направена на напреднала възраст в Йерусалим, където тя се е отдръпва като монахиня в манастира „ Св. Атон “ през 1894. Там приема името Анна и четири година по-късно напуща този свят.
Източник на информацията:.
Следете страницата на Българска история за повече вдъхновяващи образци на известни и не толкоз известни персони и обстоятелства от предишното ни.
В бедното семейство на Анастасия (родена на 12 май 1815 г.) майка ѝ прислугва в дома на знатни жители. И както във всяка забележителна житейска история, и тук има детайл на случайност. Епископ Агапий Врачански и майка му Евгения, гостуват в дома, в който майка на Анастасия работи. Двамата родолюбиви българи харесват младото момиче и взимайки я за помощница, стартират да я покровителстват. Този миг, въпреки и в най-ранна детска възраст предначертава пътя ѝ.
Евгения, сама учителка по гръцки, приема детето като свое и взема решение да го научи на езика. Следвайки мощния си блян да построи място, в което българските девойки да могат да натрупат познания и впечатлена от будния разум на момичето, тя изпраща Анастасия в Калоферския девически манастир, където то би трябвало да се ограмоти и на родния си език. Там тя прекарва четири години, изучавайки предметите история, география, граматика и аритметика. Сред нейните учители са някои от най-видните представители на благородната специалност: Райно Попович и Брайко Хаджигенович. За малко време и даскал Ботьо Петков дава познания на девойката, само че скоро след нейното идване бащата на Христо Ботев отпътува за Одеса, с цел да постъпи в локалната семинария.
След завръщането си в родния град, Анастасия узнава, че нейната настойничка е умряла. Агапий не е не запомнил обещанието си и се заема с реализирането му на процедура. Скоро нужните принадлежности и книги са налице и първото девическо учебно заведение в България стартира да приема жадните за познания първи свои ученички.
Най-ценният подарък, който девойките могат да получат, а точно просветляването, им е предоставяно урок след урок с цялата безрезервност на тяхната благодетелка. С времето те стартират да назовават своята даскалица с уважителното послание „ наставница “. Анастасия употребява набиращия известност по това време взаимоучителен способ, а уроците се организират в църквата Свети Николай. Тя преподава редица всемирски дисциплини, които отличават нейното просветно средище от килийните учебни заведения. Първоначално пясъчни сандъчета, а по-късно восъчни дъсчици спомагали на даскалицата да предава своите познания на ученичките.
Анастасия Димитрова поставя основите на девическата култура, а нейните ученички надграждат и популяризират делото ѝ из близки и далечни градове и села. Скоро след откриването на школото в него се записват над 90 девойки. Ученичките на Анастасия основават нови учебни заведения в Ловеч и Враца. Освен от изброените градове, в Плевен прииждат девойки от всички останали близки обитаеми места. Девически учебни заведения се откриват скоро и в Свищов и София. За към десетилетие броят на учебните заведения, в които девойките получават знания по съществени предмети доближава до 35. Радетел за разпространяването на девическите учебни заведения е Петър Берон, който годишно ги подкрепя финансово.
Анастасия се омъжва на 37 години и не оставя поколение. Има сведения, че е била пред брак с Петко Славейков, до момента в който той е бил преподавател в родния и град. Може би възприятията към него или любовта към работата ѝ я оставят сама до толкоз късна възраст. Престава с своята активност след сватбата с доктор на име Михаил, само че малко по-късно брачният партньор и почива и тя още веднъж се връща към будителската си активност.
Единствената непокътната фотография на просветителката е направена на напреднала възраст в Йерусалим, където тя се е отдръпва като монахиня в манастира „ Св. Атон “ през 1894. Там приема името Анна и четири година по-късно напуща този свят.
Източник на информацията:.
Следете страницата на Българска история за повече вдъхновяващи образци на известни и не толкоз известни персони и обстоятелства от предишното ни.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ