Зов за помощ: Да помогнем на Анастасия да се пребори с левкемията
Анастасия Арикова се нуждае от втора трансплантация на стволови кафези в Германия (на стойност 230 000 евро). На 12.07.2018г. публично започва Фейсбук дарителска страница “И ти можещ да окажеш помощ на Анастасия “ и DMS акция.
Кампанията към този момент набра първична известност и мащабност. Благодарение на създатели от цяла България, безплатно дарили свои ръчно направени произведения, Анастасия и екипът й от другари и добродетели приготвиха Благотворителен онлайн базар с аукционен темперамент, плануван за интервала 27- 29 Юли 2018 година
Анастасия показва малко медицинския си случай:
Диагнозата ми е бифенотипна левкемия и се боря с „ рачето “ в мен от 2015 година
От самото начало лекуването протичаше доста сложнo. Още с първата химеотерапия получих некроза на горната челюст и небце. Това беше мотивът управлението на клиниката в България да отсрочва трансплантацията 9 месеца, като ме държаха единствено на поддържаща химеотерапия. След като стана ясно, че и локални, и непознати лицевочелюстни хирурзи отхвърлят да ми създадат реконструктивна интервенция на челюста преди трансплантацията (т.к. с цел да бъде сполучлива интервенцията, аз би трябвало да съм 6 – 9 месеца без химеотерапия, което в оня миг беше невъзможно), управлението на клиниката най-сетне реши, че ще ми създадат трансплантация. На 18.01.2017 година това се случи!
Трансплантацията мина доста сполучливо, нямах никакви затруднения. 3 месеца след изписването резултатите бяха идеални и обещаващи за същински нов и пълностоен живот. В края на май 2017 година при профилактичен обзор на околомозъчната течност (ликвор) се откри първи мененгиален рецидив (т.е открити са ракови кафези в ликвора). След изчистването на първия рецидив и непредприемане на защитни ограничения, през декември още веднъж направих рецидив – 2-ри след трансплантацията. Преживяване на два рецидива след трансплантация като цяло е огромна необичайност. Тогава интуитивно усетихме, че нещата не вървят добре и лекарите започнаха да „ стрелят на направления “, предлагайки ми ту една, ту друга терапия. Така потърсихме второ мнение на водещ трансплантолог отвън клиниката в България, както и такова от професор по онкохематология и транспланалогия в Германия. И двата изрекоха мнение, че положението ми е тежко и се постанова незабавна интервенция. След излекуването на рецидива следва да се направи втората трансплантация. За мой шанс се оказа, че към този момент имам и донори в немската донорска банка на стволови кафези.
Веднага подадохме молба към Комисията за лекуване в чужбина (вече имах и плануван ден за хоспитализация). След 2 седмици нямаше никакво придвижване по преписката ми, което ни накара да съберем пари от родственици, другари и банков заем и да заминем за клиниката в Германия. Върнахме се в България през април 2018г. с чист ликвор (т.е. цялостна ремисия) и вярата, че средствата от Комисията иска ми се провиснал допустимо най-бързо. Така чакахме до 14-ти юни 2018г. (3 месеца и половина след подаване на молбата) и получихме -ОТКАЗ!
Връщане обратно няма. Решени сме да се церя в чужбина, защото тук не ми оферират навременно и съответно лекуване. Загубили сме извънредно доста време в очакване на Комисията. Никой не може да каже какъв брой дълго ще продължи ремисията, по тази причина незабавно набираме средства, с цел да бъде осъществена трансплантацията в Германия. Не ни остава друго с изключение на да се обърнем към човешкото в хората и да ги помолим за помощ.
Кампанията към този момент набра първична известност и мащабност. Благодарение на създатели от цяла България, безплатно дарили свои ръчно направени произведения, Анастасия и екипът й от другари и добродетели приготвиха Благотворителен онлайн базар с аукционен темперамент, плануван за интервала 27- 29 Юли 2018 година
Анастасия показва малко медицинския си случай:
Диагнозата ми е бифенотипна левкемия и се боря с „ рачето “ в мен от 2015 година
От самото начало лекуването протичаше доста сложнo. Още с първата химеотерапия получих некроза на горната челюст и небце. Това беше мотивът управлението на клиниката в България да отсрочва трансплантацията 9 месеца, като ме държаха единствено на поддържаща химеотерапия. След като стана ясно, че и локални, и непознати лицевочелюстни хирурзи отхвърлят да ми създадат реконструктивна интервенция на челюста преди трансплантацията (т.к. с цел да бъде сполучлива интервенцията, аз би трябвало да съм 6 – 9 месеца без химеотерапия, което в оня миг беше невъзможно), управлението на клиниката най-сетне реши, че ще ми създадат трансплантация. На 18.01.2017 година това се случи!
Трансплантацията мина доста сполучливо, нямах никакви затруднения. 3 месеца след изписването резултатите бяха идеални и обещаващи за същински нов и пълностоен живот. В края на май 2017 година при профилактичен обзор на околомозъчната течност (ликвор) се откри първи мененгиален рецидив (т.е открити са ракови кафези в ликвора). След изчистването на първия рецидив и непредприемане на защитни ограничения, през декември още веднъж направих рецидив – 2-ри след трансплантацията. Преживяване на два рецидива след трансплантация като цяло е огромна необичайност. Тогава интуитивно усетихме, че нещата не вървят добре и лекарите започнаха да „ стрелят на направления “, предлагайки ми ту една, ту друга терапия. Така потърсихме второ мнение на водещ трансплантолог отвън клиниката в България, както и такова от професор по онкохематология и транспланалогия в Германия. И двата изрекоха мнение, че положението ми е тежко и се постанова незабавна интервенция. След излекуването на рецидива следва да се направи втората трансплантация. За мой шанс се оказа, че към този момент имам и донори в немската донорска банка на стволови кафези.
Веднага подадохме молба към Комисията за лекуване в чужбина (вече имах и плануван ден за хоспитализация). След 2 седмици нямаше никакво придвижване по преписката ми, което ни накара да съберем пари от родственици, другари и банков заем и да заминем за клиниката в Германия. Върнахме се в България през април 2018г. с чист ликвор (т.е. цялостна ремисия) и вярата, че средствата от Комисията иска ми се провиснал допустимо най-бързо. Така чакахме до 14-ти юни 2018г. (3 месеца и половина след подаване на молбата) и получихме -ОТКАЗ!
Връщане обратно няма. Решени сме да се церя в чужбина, защото тук не ми оферират навременно и съответно лекуване. Загубили сме извънредно доста време в очакване на Комисията. Никой не може да каже какъв брой дълго ще продължи ремисията, по тази причина незабавно набираме средства, с цел да бъде осъществена трансплантацията в Германия. Не ни остава друго с изключение на да се обърнем към човешкото в хората и да ги помолим за помощ.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ