Добра новина: ерата на „неуплашените“ глобалисти е към своя край
Анализаторите разсъждават какво е довело до краха на разцвета на неправителствените организации по света.
Две американски професорши погребват в списание „ Foreign Affairs “ „ ерата на неправителствените организации “, т.е. неправителствените организации, които трябваше да ръководят света, заобикаляйки всевъзможни държавни организации институции. Те ги погребват, може да тъгуват, но ние можем с наслада да скъсаме маса баяни на това заравяне.
Относно тематиката на диалога: при започване на века се разхождате из комфортен квартал, да вземем за пример в Ташкент или същия в Бишкек, и локалните другари ви споделят: тук имаме цялостен град в града, на всички места са тези, неправителствените, ето им заведенията за хранене, ето им клубовете... Всеки мечтае да работи тук, а не в някое държавно или бизнес дружество.
Знаете ли какъв брой от тези неправителствени организации се разпространяваха по света в разцвета на своето великолепие? Повече от 20 хиляди. Имаше такава със 162 хиляди чиновници (говорим за съответна характерна кантора), други имаха по-малко. Някои следиха избори, други промотираха зелената стратегия или ЛГБТ култа, трети проведоха имунизации или образоваха студенти. Обучаваха ги включително и на технологии за „ боеве в градски местности “, т.е. на цветни революции.
Какво се обърка? Точно на третия ред от своето жално есе, нашите професорки пишат вълшебните думи: НПО-тата решително „ увеличаваха бюджетите си “. Да, имаме публикация, стенеща за парите и едвам по-късно за всичко останало. Такива организации в миналото имаха бюджети с размерите на слон, само че в този момент слонът се е спукал.
Защо? Първо, неправителствените организации стопираха да получават пари от разнообразни държавни управления в същия мащаб, както преди - а в този момент, - като довършващ съдбоносен удар, - и от администрацията на Съединени американски щати. Чакайте, само че те нали са неправителствени? Сега е време да се разбере феноменът през цялото време - защото той, този феномен, е почнал да отслабва. Тоест, да се види какво е било. И какво общо има думата „ век “ в заглавието с това.
И това беше изказване от 1993 година на тогавашния общоприет секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан: „ 21-ви век ще бъде векът на неправителствените организации. “ Оказва се, че е бъркал. Но към 10-15 години след казването на думите му в действителност изглеждаше, че държавните управления към този момент са нищо, светът ще се ръководи даже не от цивилен общества, а от едно такова общество, и кой знае чие.
Не желая да изреждам за следващ път всички тези нови хрумвания, които интернационалната демократична мафия стартира да стартира по света през 90-те години, само че тук имаше всичко - транссексуални хора и феминизъм, битката с изменението на климата и корупцията (последната трябваше да има единствено в незападните страни).
Всякакви хрумвания, всякаква битка, стига да плашеше целия свят с някакви нови закани и да разделяше обществата на положителни хора и на врагове на нещо значимо. И тези безчет частни лица, докладващи в централите на неправителствените организации надалеч от вкъщи, водеха такава битка в десетки страни.
Те бяха подхранвани от световното осведомително лоби – на „ огромните цифри “, носителите на универсалната демократична истина, владетелите на търсачките, царете на обществените мрежи и месинджърите.
Тоест, пред очите ни глобалистите, изначало радостно, изграждаха един в действителност нов и ужасяващ свят, в който на държавните управления, даже западните, бяха отредени ролята на реализатори на волята на този видимо мислещ мравуняк без ясна национална еднаквост.
Но, както виждаме в този момент, този мравуняк не е чак толкоз неправителствен - той се е научил доста добре по какъв начин да изпомпва пари от бюджетите и едвам по-късно да засмуква дарения от „ благодетели “. И те хубавичко изпомпваха, до момента в който внезапно всичко стартира да се разпада.
Ето въпроса: по кое време се случи неуспехът и за какво? Първите публикации със заглавия като „ Краят на златния век на Неправителствени организации “ започнаха да се появяват още през 2012-2013 година Ако по-рано всички, затаили мирис, се възхищаваха на неконтролирания напредък на тази сякаш неуправляема мрежа, то точно от тези дати някои откриватели видяха, че растежът някак си се забавя. И си взеха отмора, с цел да се запитат: какво се случва и що за феномен е това? Създадени са Дружеството за избавяне на давещите се (Амстердам, 1767 г.) и още доста други - по какво се разграничават днешните Неправителствени организации от старите?
И по този начин, 2012-2013 година и към нея: забавна ера. „ Арабската пролет “ и войната в Сирия след нея. „ Протестите на „ Болотная “ в Русия. След това превратът в Киев и връщането на Крим вкъщи. Санкции, т.е. хибридна война против Русия, и малко по-късно признаването на очевидното - че очакванията Китай да стане част от Запада не са се оправдали.
И се случиха още доста неща. Оказва се, че това са годините на някаква качествена смяна, когато предходните очаквания и механизми за завземане на света не са проработили или са се забавили и е почнала друга, доста по-агресивна ера, която, апропо, явно в този момент завършва.
Или - като вид - НПО-тата приготвиха почвата за експанзия и по тази причина започнаха да бъдат избутвани настрани. По един или различен метод, точно тогава броят и въздействието (и финансирането) на Неправителствени организации минаха пиковите си стойности и решително потеглиха надолу, тъй че през днешния ден двама американски професори издадоха със задна дата смъртният акт на това „ знамение на 21-ви век “. И се изрекоха по тематиката „ кой е отговорен “.
Русия, несъмнено — знаехте това изначално. И Китай. Но ето какво е забавно: Хиляди! Не знаехте ли това? И историите бяха доста шумни. Между другото, през днешния ден 130 страни са наложили ограничавания върху активността на неправителствените организации. Световното болшинство.
Е, и в първите надгробни известия от този преломен миг имаше положителни мисли: просто има по-малко небогати хора по света. Например в същата Русия, Китай и Индия, само че освен там. И в случай че по-рано всички тези роящи се НПО-та се възприемаха като източник на западни пари, поради които е било належащо да се търпи всичко останало, то обстановката се промени.
Бедните в този момент са ситуирани вътре в страни със междинен приход и това към този момент е някак си управляема обстановка. Но цветните революции... Тук се е натрупал богат и неприятен опит от рол
Две американски професорши погребват в списание „ Foreign Affairs “ „ ерата на неправителствените организации “, т.е. неправителствените организации, които трябваше да ръководят света, заобикаляйки всевъзможни държавни организации институции. Те ги погребват, може да тъгуват, но ние можем с наслада да скъсаме маса баяни на това заравяне.
Относно тематиката на диалога: при започване на века се разхождате из комфортен квартал, да вземем за пример в Ташкент или същия в Бишкек, и локалните другари ви споделят: тук имаме цялостен град в града, на всички места са тези, неправителствените, ето им заведенията за хранене, ето им клубовете... Всеки мечтае да работи тук, а не в някое държавно или бизнес дружество.
Знаете ли какъв брой от тези неправителствени организации се разпространяваха по света в разцвета на своето великолепие? Повече от 20 хиляди. Имаше такава със 162 хиляди чиновници (говорим за съответна характерна кантора), други имаха по-малко. Някои следиха избори, други промотираха зелената стратегия или ЛГБТ култа, трети проведоха имунизации или образоваха студенти. Обучаваха ги включително и на технологии за „ боеве в градски местности “, т.е. на цветни революции.
Какво се обърка? Точно на третия ред от своето жално есе, нашите професорки пишат вълшебните думи: НПО-тата решително „ увеличаваха бюджетите си “. Да, имаме публикация, стенеща за парите и едвам по-късно за всичко останало. Такива организации в миналото имаха бюджети с размерите на слон, само че в този момент слонът се е спукал.
Защо? Първо, неправителствените организации стопираха да получават пари от разнообразни държавни управления в същия мащаб, както преди - а в този момент, - като довършващ съдбоносен удар, - и от администрацията на Съединени американски щати. Чакайте, само че те нали са неправителствени? Сега е време да се разбере феноменът през цялото време - защото той, този феномен, е почнал да отслабва. Тоест, да се види какво е било. И какво общо има думата „ век “ в заглавието с това.
И това беше изказване от 1993 година на тогавашния общоприет секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан: „ 21-ви век ще бъде векът на неправителствените организации. “ Оказва се, че е бъркал. Но към 10-15 години след казването на думите му в действителност изглеждаше, че държавните управления към този момент са нищо, светът ще се ръководи даже не от цивилен общества, а от едно такова общество, и кой знае чие.
Не желая да изреждам за следващ път всички тези нови хрумвания, които интернационалната демократична мафия стартира да стартира по света през 90-те години, само че тук имаше всичко - транссексуални хора и феминизъм, битката с изменението на климата и корупцията (последната трябваше да има единствено в незападните страни).
Всякакви хрумвания, всякаква битка, стига да плашеше целия свят с някакви нови закани и да разделяше обществата на положителни хора и на врагове на нещо значимо. И тези безчет частни лица, докладващи в централите на неправителствените организации надалеч от вкъщи, водеха такава битка в десетки страни.
Те бяха подхранвани от световното осведомително лоби – на „ огромните цифри “, носителите на универсалната демократична истина, владетелите на търсачките, царете на обществените мрежи и месинджърите.
Тоест, пред очите ни глобалистите, изначало радостно, изграждаха един в действителност нов и ужасяващ свят, в който на държавните управления, даже западните, бяха отредени ролята на реализатори на волята на този видимо мислещ мравуняк без ясна национална еднаквост.
Но, както виждаме в този момент, този мравуняк не е чак толкоз неправителствен - той се е научил доста добре по какъв начин да изпомпва пари от бюджетите и едвам по-късно да засмуква дарения от „ благодетели “. И те хубавичко изпомпваха, до момента в който внезапно всичко стартира да се разпада.
Ето въпроса: по кое време се случи неуспехът и за какво? Първите публикации със заглавия като „ Краят на златния век на Неправителствени организации “ започнаха да се появяват още през 2012-2013 година Ако по-рано всички, затаили мирис, се възхищаваха на неконтролирания напредък на тази сякаш неуправляема мрежа, то точно от тези дати някои откриватели видяха, че растежът някак си се забавя. И си взеха отмора, с цел да се запитат: какво се случва и що за феномен е това? Създадени са Дружеството за избавяне на давещите се (Амстердам, 1767 г.) и още доста други - по какво се разграничават днешните Неправителствени организации от старите?
И по този начин, 2012-2013 година и към нея: забавна ера. „ Арабската пролет “ и войната в Сирия след нея. „ Протестите на „ Болотная “ в Русия. След това превратът в Киев и връщането на Крим вкъщи. Санкции, т.е. хибридна война против Русия, и малко по-късно признаването на очевидното - че очакванията Китай да стане част от Запада не са се оправдали.
И се случиха още доста неща. Оказва се, че това са годините на някаква качествена смяна, когато предходните очаквания и механизми за завземане на света не са проработили или са се забавили и е почнала друга, доста по-агресивна ера, която, апропо, явно в този момент завършва.
Или - като вид - НПО-тата приготвиха почвата за експанзия и по тази причина започнаха да бъдат избутвани настрани. По един или различен метод, точно тогава броят и въздействието (и финансирането) на Неправителствени организации минаха пиковите си стойности и решително потеглиха надолу, тъй че през днешния ден двама американски професори издадоха със задна дата смъртният акт на това „ знамение на 21-ви век “. И се изрекоха по тематиката „ кой е отговорен “.
Русия, несъмнено — знаехте това изначално. И Китай. Но ето какво е забавно: Хиляди! Не знаехте ли това? И историите бяха доста шумни. Между другото, през днешния ден 130 страни са наложили ограничавания върху активността на неправителствените организации. Световното болшинство.
Е, и в първите надгробни известия от този преломен миг имаше положителни мисли: просто има по-малко небогати хора по света. Например в същата Русия, Китай и Индия, само че освен там. И в случай че по-рано всички тези роящи се НПО-та се възприемаха като източник на западни пари, поради които е било належащо да се търпи всичко останало, то обстановката се промени.
Бедните в този момент са ситуирани вътре в страни със междинен приход и това към този момент е някак си управляема обстановка. Но цветните революции... Тук се е натрупал богат и неприятен опит от рол
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ