Илиян Василев: Защо зеленият преход в ЕС е неустойчив?
Анализаторът Илиян Василев разгласява коментар във Фейсбук, в който пази тезата си, че зеленият преход в Европейския съюз /ЕС/ е нестабилен , а точно:
„ Първо, тъй като локалната му Европейски Съюз база се свива като шагренова кожа.
Тези дни най-големият производител на слънчеви панели в Европа – немският Майер Бургер разгласи, че има намерение да реалокира главната част от производството си в Съединени американски щати, поради по-големи дотации и по-евтини индустриални разноски – цена на ток, първични материали и така нататък Съединени американски щати вкараха закон за понижаване на инфлацията, който планува над 300 милиарда $ дотации за производителите на сериозни за зеления преход технологии. С този си ход Майер Бургер просто демонстрират, че в случай че Европейски Съюз не даде аналогични дотации, те няма да имат икономическа причина да работят в Европа.
Европейската комисия /ЕК/ планува контрасубсидии на американските от 300 милиарда евро. И по този начин от двете страни на Атлантика ще се конкурираме по дотации и познайте кой ще завоюва? Тези стотици милиарди евро на процедура ще унищожават пазара на ВЕИ технологии в Европа, и ще го създадат тотално подвластен от администрацията в Брюксел и в столиците на обособените страни. Ха, отново познайте, какви са възможностите бюрократ и дотации да създадат сполучлива софтуерна „ гражданска война “? Дайте ми най-малко един образец в историята, когато нещо революционно като технология се е случило единствено поради дотации.
Второ, на процедура планираме гражданска война посредством импорт, от който подвластен – най-много от Китай. По данни на Европейската комисия през 2020 година Европейски Съюз ще внася 70% от електролизерите, 60% от слънчевите панели и 50% от термопомпите. Не открих данни за 2023 – всичко изброено от Китай, Азия и Съединени американски щати. Тези проценти ще порастват, няма да понижават по ред справедливи аргументи.
Зелените политици би трябвало да осъзнаят, че Европейски Съюз не разполага със мощна индустриална база за тези технологии. По-голямата част от международното произвеждане на електролизери е концентрирано в Китай, до момента в който по-голямата част от международното произвеждане на слънчеви панели е концентрирано в Китай и Югоизточна Азия. Европейски Съюз също по този начин не е главен производител на термопомпи.
Това е гражданска война през импорт – в случай че инцидентно в Европейски Съюз настъпи спиране на доставките на тези артикули, това може да окаже доста влияние върху способността на Европейски Съюз да посреща енергийните си потребности, изключително в случай че си пререже клона с форсирано затваряне на мощности. Да напомня, че един път затвориш ли нуклеарна централа /както направиха в Германия/, няма бърз пуск /месеци трябват, години/.
Не е в това въпросът дали да вършим преход към безвъглеродна стопанска система или не, а по какъв начин да го създадем мъдро, стабилно и без да стресираме потребителите. “
