Ленин, Сталин и готвачката
Анализът на проф. Ивайло Дичев е за " Дойче веле ":
Най-ранният ми спомен за Великата октомврийска социалистическа гражданска война е от прогимназията: учителят ни по история забраняваше да редуцираме това име, което беше толкоз трудно за изписване с химикалка (химикалките също бяха неразрешени заради незадоволителна почтителност към образователния развой!). Разхождайки се сред чиновете, въпросният преподавател пляскаше зад врата всеки възпитаник, който се изхитряваше да си спести ритуалното изпитание и пишеше просто ВОСР.
Това по отношение на " велика ". За " октомврийска " се чудехме за какво се чества през ноември и по какъв начин по този начин една гражданска война може да е по " остарял жанр ". Думата " социалистическа " пък се разискваше чак до университета: социалистическа, но в действителност комунистическа, друга от реакционните социалдемокрации. Злонамерен анекдот обясняваше, че социализмът бил преход от капитализъм към капитализъм прим. Както се и оказа. Фантазии и действителности
Най-трудна си остава думата " гражданска война ". Според десните, събитията в Петроград са прелом - една мъгливост от леви партии, съсредоточена към няколко огромни града, взима принудително властта и последователно най-агресивните болшевики съумяват да се саморазправят с останалите.
Впрочем, тяхната бройка нараства 10 пъти от Февруарската гражданска война (насочена против феодалните порядки и пагубните последствия от войната) до " Великия октомври ", което приказва не за нормализирана обществена база, а за лавинообразен развой на радикализация.
От друга страна е мъчно да се отхвърли дълбоката смяна, която настъпва в православната империя. Грандиозното преразпределение на частна благосъстоятелност, сравнимо може би единствено с монголското настъпление, вкарва в модерността милиони мужици - реалокира ги в градовете, образова ги, устройва ги във заводи и панелни блокове. Удивителни триумфи реализира науката, в по-късния интервал и доста изкуства. Самото връщането на стопанската система към режим на политическо ръководство, както си е било хилядолетия наред, дава съществени резултати от 1930-те до към 1970-те, когато Съюз на съветските социалистически републики последователно се трансформира във втора военна мощ и противник на Съединени американски щати.
Наред с това концепцията за гражданска война е мощен фантазъм. Радикализмът на конструктивизма, футуризма, пролеткулта смайва света. Семействата се развеждат с един елементарен автограф в общината, а из Москва могат да се видят голи хора с афиш " Долу срама! ". Изравят телата на светците, с цел да покажат на масите, че са се разложили като всички нас и никакво знамение няма. А на тяхно място идва Институтът за мозъка на Ленин, където науката се мъчи да разгадае тайната на гениалния човек. Вернадски написа за " правото да имаме метеорология, каквато желаяме ", а биокосмистите виждат като съществена задача на комунизма да победи гибелта.
" Целта оправдава средствата "
1930-те попарват фантазиите и доста от мечтателите изчезват в така наречен лагери за превъзпитание. За левите сталинизмът е контрареволюция, извращение на концепцията. За десните закононарушението стартира със самия Ленин, въвел форми на извънредно принуждение съгласно правилото " задачата оправдава средствата ". Самият спор за вожда на няколко пъти се възражда в опит да се рестартира комунистическият план при Хрушчов и Горбачов: за множествените тълкования оказва помощ събитието, че след взимането на властта Ленин прави разнообразни идейни завои, а и изкарва последната година безгласен в психодиспансер, с цел да стане още по-безмълвен като мумия.
Въпросът не е в това, че едни читатели на Маркс целеустремено са се посветили на това да мъчат хората. Въпросът е в безотговорното разрушение на главните институции на обществото, върху които се крепи общественият ред. Семейство, благосъстоятелност, вяра, монархия, полиция, буржоазна литература и просвета, национална еднаквост - каквото се сетите. На идващия стадий из разрушената конструкция на обществото избликват тъмни сили, разпра, безпорядък, бандитизъм. А най-после идва сталинското мега-насилие, което за доста руски жители е напряко облекчение.
Нека ни арестуват нощем, само че най-малко да знаем, че е от един център, а не кой както му пристигна.
Най-необяснима тук е фасцинацията на " прогресивното човечество " от тези трагични събития: тя ни споделя нещо за сивотата на модерния свят, който търси смисъл отвън себе си. Вземете кемалистката гражданска война в Турция: тя също погребва една изостанала империя и модернизира обществото от писмеността та чак до свалянето на шалварите. Пак има принуждение, само че мащабите са несравними и евентуално по тази причина впечатляват по-слабо. И в Сингапур икономическото знамение минава през властнически политически надзор - могат да те арестуват, в случай че плюеш на улицата, само че в нито един миг 5% от градското население не биват оповестени за " декласиран детайл ".
Готвачката и други недоразумения
Необходимо ли е принуждение, с цел да се пречупи предишното и да се модернизира обществото? Можеше ли нещата в Русия да се случат по различен метод? Историческата просвета не разрешава този въпрос.
Движението напред допуска увереност, даже насила, само че от един миг нататък крайните дейности водят да неуправляеми резултати - колективизацията до апетит, свободата до цензура, самоуправлението на работническо-войнишките Съвети до Сталин. След цялата революционна драма, през днешния ден Русия стигна до изходното състояние: президентска квази-монархия с помещици-олигарси.
Има и нещо чисто естетическо във фантазма на ВОСР. Това е буквализацията на метафорите - готвачката, която стартира да ръководи страната, съгласно фамозната фраза на Ленин. Издигат я поради класовия ѝ генезис. А тя е признателна и извършва желязната воля на болшевиките, която въплъщава историческите закони. Един автограф и хората към този момент са равни, един указ и всички са щастливи. Защо до момента никой не се е сетил да го направи? Ами тъй като са капиталисти, злодеи.
Реките потичат на назад, популации се местят съгласно потребностите на стопанската система, гибелта е победена от науката. Край на съмненията, анулирана е комплицираната, спорна същина на човешкия живот, където едно става за сметка на друго. Рай на земята, единствено още малко жертви и сме там. Но ето ти неволя - наместо приятелство и обич, сред хората се възцарява злоба, борба за връзки, постове, дефицитни артикули.
Най-живописния образец ни е оставил идеологът на " Пролеткулт " Александър Богданов, шеф на Института за преливане на кръв. Към един миг Богданов стартира кръвопреливане сред служащите, с цел да може общото владеене на тази алегорична субстанция да разгроми индивидуализма и да ги направи братя. В последна сметка Богданов умира в следствие от опити върху самия себе си, евентуално заради несъответственост на кръвните групи
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (186)
Най-ранният ми спомен за Великата октомврийска социалистическа гражданска война е от прогимназията: учителят ни по история забраняваше да редуцираме това име, което беше толкоз трудно за изписване с химикалка (химикалките също бяха неразрешени заради незадоволителна почтителност към образователния развой!). Разхождайки се сред чиновете, въпросният преподавател пляскаше зад врата всеки възпитаник, който се изхитряваше да си спести ритуалното изпитание и пишеше просто ВОСР.
Това по отношение на " велика ". За " октомврийска " се чудехме за какво се чества през ноември и по какъв начин по този начин една гражданска война може да е по " остарял жанр ". Думата " социалистическа " пък се разискваше чак до университета: социалистическа, но в действителност комунистическа, друга от реакционните социалдемокрации. Злонамерен анекдот обясняваше, че социализмът бил преход от капитализъм към капитализъм прим. Както се и оказа. Фантазии и действителности
Най-трудна си остава думата " гражданска война ". Според десните, събитията в Петроград са прелом - една мъгливост от леви партии, съсредоточена към няколко огромни града, взима принудително властта и последователно най-агресивните болшевики съумяват да се саморазправят с останалите.
Впрочем, тяхната бройка нараства 10 пъти от Февруарската гражданска война (насочена против феодалните порядки и пагубните последствия от войната) до " Великия октомври ", което приказва не за нормализирана обществена база, а за лавинообразен развой на радикализация.
От друга страна е мъчно да се отхвърли дълбоката смяна, която настъпва в православната империя. Грандиозното преразпределение на частна благосъстоятелност, сравнимо може би единствено с монголското настъпление, вкарва в модерността милиони мужици - реалокира ги в градовете, образова ги, устройва ги във заводи и панелни блокове. Удивителни триумфи реализира науката, в по-късния интервал и доста изкуства. Самото връщането на стопанската система към режим на политическо ръководство, както си е било хилядолетия наред, дава съществени резултати от 1930-те до към 1970-те, когато Съюз на съветските социалистически републики последователно се трансформира във втора военна мощ и противник на Съединени американски щати.
Наред с това концепцията за гражданска война е мощен фантазъм. Радикализмът на конструктивизма, футуризма, пролеткулта смайва света. Семействата се развеждат с един елементарен автограф в общината, а из Москва могат да се видят голи хора с афиш " Долу срама! ". Изравят телата на светците, с цел да покажат на масите, че са се разложили като всички нас и никакво знамение няма. А на тяхно място идва Институтът за мозъка на Ленин, където науката се мъчи да разгадае тайната на гениалния човек. Вернадски написа за " правото да имаме метеорология, каквато желаяме ", а биокосмистите виждат като съществена задача на комунизма да победи гибелта.
" Целта оправдава средствата "
1930-те попарват фантазиите и доста от мечтателите изчезват в така наречен лагери за превъзпитание. За левите сталинизмът е контрареволюция, извращение на концепцията. За десните закононарушението стартира със самия Ленин, въвел форми на извънредно принуждение съгласно правилото " задачата оправдава средствата ". Самият спор за вожда на няколко пъти се възражда в опит да се рестартира комунистическият план при Хрушчов и Горбачов: за множествените тълкования оказва помощ събитието, че след взимането на властта Ленин прави разнообразни идейни завои, а и изкарва последната година безгласен в психодиспансер, с цел да стане още по-безмълвен като мумия.
Въпросът не е в това, че едни читатели на Маркс целеустремено са се посветили на това да мъчат хората. Въпросът е в безотговорното разрушение на главните институции на обществото, върху които се крепи общественият ред. Семейство, благосъстоятелност, вяра, монархия, полиция, буржоазна литература и просвета, национална еднаквост - каквото се сетите. На идващия стадий из разрушената конструкция на обществото избликват тъмни сили, разпра, безпорядък, бандитизъм. А най-после идва сталинското мега-насилие, което за доста руски жители е напряко облекчение.
Нека ни арестуват нощем, само че най-малко да знаем, че е от един център, а не кой както му пристигна.
Най-необяснима тук е фасцинацията на " прогресивното човечество " от тези трагични събития: тя ни споделя нещо за сивотата на модерния свят, който търси смисъл отвън себе си. Вземете кемалистката гражданска война в Турция: тя също погребва една изостанала империя и модернизира обществото от писмеността та чак до свалянето на шалварите. Пак има принуждение, само че мащабите са несравними и евентуално по тази причина впечатляват по-слабо. И в Сингапур икономическото знамение минава през властнически политически надзор - могат да те арестуват, в случай че плюеш на улицата, само че в нито един миг 5% от градското население не биват оповестени за " декласиран детайл ".
Готвачката и други недоразумения
Необходимо ли е принуждение, с цел да се пречупи предишното и да се модернизира обществото? Можеше ли нещата в Русия да се случат по различен метод? Историческата просвета не разрешава този въпрос.
Движението напред допуска увереност, даже насила, само че от един миг нататък крайните дейности водят да неуправляеми резултати - колективизацията до апетит, свободата до цензура, самоуправлението на работническо-войнишките Съвети до Сталин. След цялата революционна драма, през днешния ден Русия стигна до изходното състояние: президентска квази-монархия с помещици-олигарси.
Има и нещо чисто естетическо във фантазма на ВОСР. Това е буквализацията на метафорите - готвачката, която стартира да ръководи страната, съгласно фамозната фраза на Ленин. Издигат я поради класовия ѝ генезис. А тя е признателна и извършва желязната воля на болшевиките, която въплъщава историческите закони. Един автограф и хората към този момент са равни, един указ и всички са щастливи. Защо до момента никой не се е сетил да го направи? Ами тъй като са капиталисти, злодеи.
Реките потичат на назад, популации се местят съгласно потребностите на стопанската система, гибелта е победена от науката. Край на съмненията, анулирана е комплицираната, спорна същина на човешкия живот, където едно става за сметка на друго. Рай на земята, единствено още малко жертви и сме там. Но ето ти неволя - наместо приятелство и обич, сред хората се възцарява злоба, борба за връзки, постове, дефицитни артикули.
Най-живописния образец ни е оставил идеологът на " Пролеткулт " Александър Богданов, шеф на Института за преливане на кръв. Към един миг Богданов стартира кръвопреливане сред служащите, с цел да може общото владеене на тази алегорична субстанция да разгроми индивидуализма и да ги направи братя. В последна сметка Богданов умира в следствие от опити върху самия себе си, евентуално заради несъответственост на кръвните групи
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (186)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ