Руската логика: “Колко ще умрат? Все тая. Имаме още”
*Анализът на проф. Евгений Дайнов е препубликуван от, ето цялостния текст:
Страхувам се, че украинските и западните анализатори са прекомерно оптимистични по тематиката за украинското нахлуване в съветската Курска област. Доминиращият роман е, че руснаците ще желаят да договарят на правилото: върнете нашето и ние ще върнем вашето.
Но това няма да стане, защото не дава отговор на оня базисен съветски нрав, на който представител през днешния ден е Путин.
Русия няма граници: за какво е по този начин
Когато Владимир Путин споделя, че Русия няма граници - той тъкмо това има поради. Тук разновидностите са два. " Нямаме граници " значи, че във всеки миг можем да нападнем прилежаща страна, с цел да си ги разтеглим, като да вземем за пример Грузия и Украйна. Но " нямаме граници " също значи, че в случай че руснаците губят лични територии, това не ги вълнува. Голяма работа, споделят си. Губим Курска (Белгородска, Брянска, Рязанска и пр.) област - и какво от това? Ние нямаме граници. Местните - да се оправят както могат. Да не са били там. Не ни интересуват. Както не ни интересува какъв брой от нашите мъже умират на фронта. Голяма работа. Имаме още.
В случая Путин е по-скоро Ленин, в сравнение с Сталин, който въпреки всичко има усеща към своята територия. Въпреки съпротивата на личната си партия, през 1918 година Ленин подписва контракта от Брест-Литовск, който дава на Германия и на нейните съдружници големи съветски територии и запаси. Голяма работа, споделя Ленин. Важното е да държим властта в центъра, а изгубената територия ще си върнем при първа удобна опция. Колко ще умрат? Тяхна си работа. Имаме още.
Говорил съм с доста специалисти и служители, работили с руснаци в разнообразни интернационалните организации. Всички те с шок са ми съобщавали своя извод: руснаците не са установен народ. Те към момента са чергари. Днес разпъват стана тук и това е тяхно. Утре отиват другаде и тогава това става тяхно. Най-краен беше един извънредно обезкуражен служител, опитвал без триумф да вкара руснаците в някакви интернационалните контракти в продължение на повече от десетилетие: " Руснаците не са стигнали до стадия на земеделска уседналост. Криво-ляво живеят в някакви села, само че в главите си са останали на равнището на ловуването и събирачеството ".
Знайно е, че при неуседналите нации страната е там, където сега е разпънал шатрата си владетелят. За Путин няма никаква разлика дали неговата шатра е в Ростов, Москва, Екатеринбург или Барнаул. Докато има шатра - има Русия. Какво тук значи някакъв си Курск, Белгород или Брянск, за Бога? И Москва ще дадем, както я дадохме на Наполеон - и отново ще ни има.
Докато пишех този текст, в съветските телевизионни канали пропагандни рупори на режима към този момент лансираха пред милионната си публика тезата, че трите граничещи със северна Украйна съветски области би трябвало да бъдат изоставени: " Погледнете картата. Вижте и без тия три области какъв брой още земя имаме ".
Путин откровено ще се изсмее на всеки, който му предложи договаряния от вида " връщаме ти твоето - давай си ни нашето ". Той към този момент го сподели: никакви договаряния, за каквото и да било. Но и във всичките си изявления от началото на украинската интервенция в Курска област той нито един път не подсети, че има атомни бомби - нещо, което правеше надали не всекиседмично години наред.
Какъв е изводът? Първо: никакви загуби на лична територия няма да го впечатлят, тъй като той не е стигнал до това еволюционно равнище, на което на човек му пука за земята, в която е затвърден. Неслучайно в Русия в никакъв случай не е имало частна благосъстоятелност върху земята. Никога. Помислете по това. И второ: Путин няма да размята атомни бомби по всички страни - нещо, което фрапантно би съкратило времетраенето на войната заради неизбежно съкрушителния отговор на Запада.
Ще бъде " всерьез и надолго ". Но има и добра вест.
Значи, че с цел да бъде комплициран завършек на това безсрамие, Русия би трябвало да бъде разрушена на бойното поле с стандартни средства, а Путин да бъде свален с обичайните за Русия средства.
Това пък значи, че тази работа е дълга игра. Няма да се реши днес-утре. Ще бъде, по думите на Ленин от 1921 година, " всерьез и надолго ".
Това е неприятната вест. Добрата е, че в последна сметка, след доста време, когато това безсрамие приключи с военно проваляне и разпад на Руската федерация, ще се радваме на едни 70-90 години, в които от съветските степи няма да извира заплаха за цивилизования свят. Докато са в това подчинено състояние, може пък самите руснаци да решат да станат цивилизовани. Така въпреки всичко направиха Германия, Япония и Италия след 1945 година. И не виждам да са недоволни от това.
Страхувам се, че украинските и западните анализатори са прекомерно оптимистични по тематиката за украинското нахлуване в съветската Курска област. Доминиращият роман е, че руснаците ще желаят да договарят на правилото: върнете нашето и ние ще върнем вашето.
Но това няма да стане, защото не дава отговор на оня базисен съветски нрав, на който представител през днешния ден е Путин.
Русия няма граници: за какво е по този начин
Когато Владимир Путин споделя, че Русия няма граници - той тъкмо това има поради. Тук разновидностите са два. " Нямаме граници " значи, че във всеки миг можем да нападнем прилежаща страна, с цел да си ги разтеглим, като да вземем за пример Грузия и Украйна. Но " нямаме граници " също значи, че в случай че руснаците губят лични територии, това не ги вълнува. Голяма работа, споделят си. Губим Курска (Белгородска, Брянска, Рязанска и пр.) област - и какво от това? Ние нямаме граници. Местните - да се оправят както могат. Да не са били там. Не ни интересуват. Както не ни интересува какъв брой от нашите мъже умират на фронта. Голяма работа. Имаме още.
В случая Путин е по-скоро Ленин, в сравнение с Сталин, който въпреки всичко има усеща към своята територия. Въпреки съпротивата на личната си партия, през 1918 година Ленин подписва контракта от Брест-Литовск, който дава на Германия и на нейните съдружници големи съветски територии и запаси. Голяма работа, споделя Ленин. Важното е да държим властта в центъра, а изгубената територия ще си върнем при първа удобна опция. Колко ще умрат? Тяхна си работа. Имаме още.
Говорил съм с доста специалисти и служители, работили с руснаци в разнообразни интернационалните организации. Всички те с шок са ми съобщавали своя извод: руснаците не са установен народ. Те към момента са чергари. Днес разпъват стана тук и това е тяхно. Утре отиват другаде и тогава това става тяхно. Най-краен беше един извънредно обезкуражен служител, опитвал без триумф да вкара руснаците в някакви интернационалните контракти в продължение на повече от десетилетие: " Руснаците не са стигнали до стадия на земеделска уседналост. Криво-ляво живеят в някакви села, само че в главите си са останали на равнището на ловуването и събирачеството ".
Знайно е, че при неуседналите нации страната е там, където сега е разпънал шатрата си владетелят. За Путин няма никаква разлика дали неговата шатра е в Ростов, Москва, Екатеринбург или Барнаул. Докато има шатра - има Русия. Какво тук значи някакъв си Курск, Белгород или Брянск, за Бога? И Москва ще дадем, както я дадохме на Наполеон - и отново ще ни има.
Докато пишех този текст, в съветските телевизионни канали пропагандни рупори на режима към този момент лансираха пред милионната си публика тезата, че трите граничещи със северна Украйна съветски области би трябвало да бъдат изоставени: " Погледнете картата. Вижте и без тия три области какъв брой още земя имаме ".
Путин откровено ще се изсмее на всеки, който му предложи договаряния от вида " връщаме ти твоето - давай си ни нашето ". Той към този момент го сподели: никакви договаряния, за каквото и да било. Но и във всичките си изявления от началото на украинската интервенция в Курска област той нито един път не подсети, че има атомни бомби - нещо, което правеше надали не всекиседмично години наред.
Какъв е изводът? Първо: никакви загуби на лична територия няма да го впечатлят, тъй като той не е стигнал до това еволюционно равнище, на което на човек му пука за земята, в която е затвърден. Неслучайно в Русия в никакъв случай не е имало частна благосъстоятелност върху земята. Никога. Помислете по това. И второ: Путин няма да размята атомни бомби по всички страни - нещо, което фрапантно би съкратило времетраенето на войната заради неизбежно съкрушителния отговор на Запада.
Ще бъде " всерьез и надолго ". Но има и добра вест.
Значи, че с цел да бъде комплициран завършек на това безсрамие, Русия би трябвало да бъде разрушена на бойното поле с стандартни средства, а Путин да бъде свален с обичайните за Русия средства.
Това пък значи, че тази работа е дълга игра. Няма да се реши днес-утре. Ще бъде, по думите на Ленин от 1921 година, " всерьез и надолго ".
Това е неприятната вест. Добрата е, че в последна сметка, след доста време, когато това безсрамие приключи с военно проваляне и разпад на Руската федерация, ще се радваме на едни 70-90 години, в които от съветските степи няма да извира заплаха за цивилизования свят. Докато са в това подчинено състояние, може пък самите руснаци да решат да станат цивилизовани. Така въпреки всичко направиха Германия, Япония и Италия след 1945 година. И не виждам да са недоволни от това.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ