Анализът на Петър Ганев е публикуван в седмичния бюлетин на

Анализът на Петър Ганев е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система ИПИ

 

Общо 134 дни ще работим за страната през 2024 година

 

След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван в точния момент и се удължаваше действието на остарелия, в този момент се връщаме към естествения темп и влизаме в новата година с призната рамка на държавните финанси. Бюджетът за 2024 година залага консолидирани доходи в размер на 75,2 милиарда лева

 

Приемайки, че за ден създаваме малко над 562 млн. лв. – изчислено на база прогнозния размер на Брутният вътрешен продукт от 206 милиарда лева през 2024 година, то са нужни 134 дни с цел да попълним държавната хазна. Според календара, отчитайки че годината е високосна, самобитният Ден на данъчна независимост ще настъпи на 13 май 2024 година

 

Тази дата стъпва на консолидираните доходи в хазната, само че следва да отчитаме и огромния бюджетен недостиг в последните години.

 

През 2024 година консолидираните държавни разноски са планувани в размер на 81,4 милиарда лева, което значи, че дефицитът в държавните финанси се чака да доближи 6,2 милиарда лева Тази сума се равнява на 11 спомагателни дни, в които стопанската система би трябвало да работи единствено за бюджета, в случай че желаеме да няма недостиг и да покрием всички разноски без да теглим нов дълг.

 

В средносрочната бюджетна прогноза е заложен недостиг в размер на 6-7 милиарда лева и през 2025 и 2026 година, тъй че тематиката за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде изключително настояща в идващите години. 

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,4 милиарда лева консолидирани разноски. Косвените налози носят 25,4 милиарда лева, в това число 18,5 милиарда лева от Данък добавена стойност, близо 6,5 милиарда лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките налози носят 12,9 милиарда лева, в това число 7 милиарда лева от облагането на приходите на физическите лица и 5,9 милиарда лева от корпоративните налози. Това са общо към 16% от общата бюджетна рамка.

Приходите от обществено и здравно обезпечаване доближават 17,7 милиарда лева, в това число 12,8 милиарда лева вноски за публичното обезпечаване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 милиарда лева вноски за здравно обезпечаване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

 

Описаните дотук доходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените налози – близо 1,6 милиарда лева доходи, и другите неданъчни доходи, в това число 3,5 милиарда лева доходи от такси, 1,8 милиарда лева доходи и приходи от благосъстоятелност и 2,5 милиарда лева от продажбата на активи. Общо неданъчните доходи финансират към 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и предстоящите 660 млн. лева вноска от Българска народна банка.

Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от Европейски Съюз се чака да доближат над 7 милиарда лева Това са средства, които в огромна си част финансират финансови разноски в бюджета, т.е. поддържат обществените вложения. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Европейски Съюз.

Въпреки че през 2024 година ставаме очевидци да нормализиране на бюджетната процедура – имаме признат бюджет и правила за основни бюджетни индикатори (например формулата за установяване на минималната заплата), фискалната политика ще продължи да бъде измежду водещите провокации пред държавното управление. Време е да се сложи фокус върху политиката по разноските, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматизираното повишаване на разходната част без действително да се реализира прогрес в основни обществени сфери. Другият фокус несъмнено би трябвало да е устойчивостта на бюджета и свиването на недостига. 

 

Вижте къде отиват вашите налози и изчислете своя Ден на персоналната данъчна свобода на страницата на ИПИ – .