Foodprice.bg – поредното отбиване на номер в „борбата с инфлацията“
Анализът на Адриан Николов е оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ). В края на предходната седмица бял свят видя платформата за следене на цените на хранителни артикули, направена по поръчка на министерство на стопанска система – foodprice.bg. На този стадий обаче показаните данни и инструкциите за прилагане на портала повдигат повече въпроси, в сравнение с обясняват, а заявената цел за битка с растежа на цените наподобява доста съмнителна. Да стартираме с няколкото хубави неща. Порталът взема поради районните разлики – другояче казано, регистрира че може да има разлика в цените на маслото сред Монтана и Благоевград, а също и че в някои редки случаи динамичността им може да е противоположна. На фона на отхвърли на националната статистика да дава районни ценови нива, показаните на foodprice.bg данни могат да се употребяват най-малко за ориентир за разликите в цените сред областите, даже и да не дават отговор на формалните условия и стандарти за статистическа акуратност и представителност.
Сайтът разрешава и съпоставяне на цената на дребно с тази на борсите, както и с изкупната цена на суровините. Това дава отговор на заложената цел на портала, заявена от премиера Гълъб Донов преди месец, а точно да наблюдава добавките върху цената на всяка една стъпка до крайния консуматор. Остава обаче неуточнен по-общият въпрос за ролята и тежестта на подписаните покупко-продажби на борсите и стоковата борса, или другояче казано, каква част от стоките, продавани на крайния консуматор, „ минават “ през тържища и борси. Ако преобладаващата част от доставките са посредством директно договаряне – дали непосредствено от производител към търговец на дребно, или отново посредством договаряне, само че с ходатайство на търговец на едро, то котировките би трябвало да се употребяват с много огромна доза подозрение.
Оттук насетне стартират странните и необясними неща. Инструкциите за приложимост на уеб страницата доста ясно показват кой следва да подава информация в него, а точно търговците на дребно с годишен оборот от над 30 милиона лв. през 2022 година На този аршин дават отговор на практика единствено огромните веригите от така наречен съвременна търговия, с което продължава необяснимото фокусиране на ръководещите върху този канал на продажби към крайния консуматор. Същевременно, както към този момент посочихме, те образуват едвам 30% от пазара на дребно с хранителни артикули. Това от своя страна значи, че държавният уебсайт по формулировка не взема поради цените в 2/3 от пазара на дребно – тези в дребните магазини, отворените пазари и сходни – което го прави много слаб ориентир за пазарната динамичност, още повече на районно равнище.
Търговците, които подават информация в портала оповестяват не междинната стойност за групата артикули, а за най-евтината такава. Това още повече отдалечава foodprice.bg от действителното положение на пазара на храни, защото не регистрира междинни или медианни стойности, а вместо това се концентрира върху най-евтините вероятни, без значение от тяхното качество, търсене и желания на клиентите. Още по-странно е условието по този начин описаната стока да не е в промоция, макар ясните индикации че инфлационните процеси са довели до нараснало търсене на промоционални артикули, и че промоциите в последна сметка се калкулират в крайната цена, която клиентът заплаща. Това важи с особена мощ за комерсиалните вериги, които очевидно са във фокуса на портала, при които промоциите са главният инструмент за ориентиране на потребителското държание, а и постоянно са измежду най-евтините налични артикули. С включването на стока в държавния портал обаче търговците поемат и няколко нови отговорности. Първо, да не покачват цената ѝ над оповестената в границите на седмица, което на процедура вкарва „ мек таван “ на една стока от тип за къс интервал от време, макар уверенията на служебното държавно управление, че не възнамерява да се меси в механизмите на пазарната стопанска система. На търговците е вменено и обвързване да поддържат наличия от оповестената стока, което може да се окаже обективно невероятно при положение на високо търсене – чака се от тях да откажат да продават, единствено и единствено да поддържат наличия?
От значение е и събитието, че подаването на данни е непринудено. С други думи, в случай че търговците преценяват, че включването на стоките им в портала – и съобразяването с горните условия – не е в техен интерес, то могат просто да не го вършат. Това от своя страна прави включените данни още по-малко представителни и трансформират държавния портал от меродавен източник в един тип рекламна листовка на тези комерсиалните вериги, които желаят да разгласяват стоките си. Прави усещане също, че липсва една значима стъпка от пътя на стоката от суровина до краен клиент – държавният уебсайт включва суровините, крайната цена в магазина (с всички направени дотук уточнения), както и тази на борсите, само че не и цената на производителя. Тя би била потребна даже единствено за цялост, в случай че в действителност задачата е да се проследят всички стадии на „ оскъпяване “.
На фона на всичките тези проблеми и странности е редно да се запитаме дали можеше да се подходи по различен метод към изпълняването на тази цел, най-малко що се отнася до крайните цени. Възможно беше държавното управление да се сети, че финансира личен Национален статистически институт, който ежемесечно следи цените на всички артикули и услуги – освен на храните, и освен при огромните търговци – и би могъл да даде доста по-изчерпателен взор върху ценовата динамичност. Това би могло да се трансформира и в мотив да се влага в районно следене на цените, само че с методологически правилен и консистентен метод. В последна сметка, храните са единствено част – малко под 1/3 – от всички разноски на семействата, а забележителна динамичност има и при останалите артикули и услуги. Предвид изложеното, изводът дали foodprice.bg ще реализира заложените си цели – битка със далавера или пък закъснение на инфлацията при храните – се постанова самичък. Правителственото изпитание е извънредно недообмислено, само че пък за благополучие идва в миг, в който инфлацията така и така е тръгнала надолу, така че създателите му ще могат да разгласят триумф макар съмнителния си принос.
Сайтът разрешава и съпоставяне на цената на дребно с тази на борсите, както и с изкупната цена на суровините. Това дава отговор на заложената цел на портала, заявена от премиера Гълъб Донов преди месец, а точно да наблюдава добавките върху цената на всяка една стъпка до крайния консуматор. Остава обаче неуточнен по-общият въпрос за ролята и тежестта на подписаните покупко-продажби на борсите и стоковата борса, или другояче казано, каква част от стоките, продавани на крайния консуматор, „ минават “ през тържища и борси. Ако преобладаващата част от доставките са посредством директно договаряне – дали непосредствено от производител към търговец на дребно, или отново посредством договаряне, само че с ходатайство на търговец на едро, то котировките би трябвало да се употребяват с много огромна доза подозрение.
Оттук насетне стартират странните и необясними неща. Инструкциите за приложимост на уеб страницата доста ясно показват кой следва да подава информация в него, а точно търговците на дребно с годишен оборот от над 30 милиона лв. през 2022 година На този аршин дават отговор на практика единствено огромните веригите от така наречен съвременна търговия, с което продължава необяснимото фокусиране на ръководещите върху този канал на продажби към крайния консуматор. Същевременно, както към този момент посочихме, те образуват едвам 30% от пазара на дребно с хранителни артикули. Това от своя страна значи, че държавният уебсайт по формулировка не взема поради цените в 2/3 от пазара на дребно – тези в дребните магазини, отворените пазари и сходни – което го прави много слаб ориентир за пазарната динамичност, още повече на районно равнище.
Търговците, които подават информация в портала оповестяват не междинната стойност за групата артикули, а за най-евтината такава. Това още повече отдалечава foodprice.bg от действителното положение на пазара на храни, защото не регистрира междинни или медианни стойности, а вместо това се концентрира върху най-евтините вероятни, без значение от тяхното качество, търсене и желания на клиентите. Още по-странно е условието по този начин описаната стока да не е в промоция, макар ясните индикации че инфлационните процеси са довели до нараснало търсене на промоционални артикули, и че промоциите в последна сметка се калкулират в крайната цена, която клиентът заплаща. Това важи с особена мощ за комерсиалните вериги, които очевидно са във фокуса на портала, при които промоциите са главният инструмент за ориентиране на потребителското държание, а и постоянно са измежду най-евтините налични артикули. С включването на стока в държавния портал обаче търговците поемат и няколко нови отговорности. Първо, да не покачват цената ѝ над оповестената в границите на седмица, което на процедура вкарва „ мек таван “ на една стока от тип за къс интервал от време, макар уверенията на служебното държавно управление, че не възнамерява да се меси в механизмите на пазарната стопанска система. На търговците е вменено и обвързване да поддържат наличия от оповестената стока, което може да се окаже обективно невероятно при положение на високо търсене – чака се от тях да откажат да продават, единствено и единствено да поддържат наличия?
От значение е и събитието, че подаването на данни е непринудено. С други думи, в случай че търговците преценяват, че включването на стоките им в портала – и съобразяването с горните условия – не е в техен интерес, то могат просто да не го вършат. Това от своя страна прави включените данни още по-малко представителни и трансформират държавния портал от меродавен източник в един тип рекламна листовка на тези комерсиалните вериги, които желаят да разгласяват стоките си. Прави усещане също, че липсва една значима стъпка от пътя на стоката от суровина до краен клиент – държавният уебсайт включва суровините, крайната цена в магазина (с всички направени дотук уточнения), както и тази на борсите, само че не и цената на производителя. Тя би била потребна даже единствено за цялост, в случай че в действителност задачата е да се проследят всички стадии на „ оскъпяване “.
На фона на всичките тези проблеми и странности е редно да се запитаме дали можеше да се подходи по различен метод към изпълняването на тази цел, най-малко що се отнася до крайните цени. Възможно беше държавното управление да се сети, че финансира личен Национален статистически институт, който ежемесечно следи цените на всички артикули и услуги – освен на храните, и освен при огромните търговци – и би могъл да даде доста по-изчерпателен взор върху ценовата динамичност. Това би могло да се трансформира и в мотив да се влага в районно следене на цените, само че с методологически правилен и консистентен метод. В последна сметка, храните са единствено част – малко под 1/3 – от всички разноски на семействата, а забележителна динамичност има и при останалите артикули и услуги. Предвид изложеното, изводът дали foodprice.bg ще реализира заложените си цели – битка със далавера или пък закъснение на инфлацията при храните – се постанова самичък. Правителственото изпитание е извънредно недообмислено, само че пък за благополучие идва в миг, в който инфлацията така и така е тръгнала надолу, така че създателите му ще могат да разгласят триумф макар съмнителния си принос.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ