Евроизбори 2019: Земетресението се отлага, но докога?
Анализът е оповестен в блога на политолога Антоний Тодоров. " Дневник " го препечатва с разрешението на създателя.
Мнозина чакаха тези избори като земетресение, което ще разклати освен европейския дом, и множеството европейски демокрации. Вярно е, че такова земетресение не се получи, тъй като резултатите като цяло не предвещават трагичен срив. Но също по този начин е правилно, че тътенът продължава и европейските общества са фактически изправени пред няколко стратегически избора.
Първият избор е най-очевиден – накъде желаеме да се развива Европейският съюз: към по-силна интеграция, граничеща с федерализация или, назад, към разхлабване на интеграцията и увеличение на ролята на суверенните народи. В по-прагматичен проект този избор ще повлияе на всички това, с което днешна Европа е неповторима в света: Шенгенското общо пространство на правораздаване и вътрешен ред; Еврозоната и общата валута, единния европейски пазар с трите му съществени свободи на придвижване. Тук разломът е сред европейската и националната концепция.
Вторият стратегически избор е за вида на демокрацията, която желаеме на национално ниво. Дали ще е демократична народна власт, учредена на необятните цивилен свободи и човешки права, на толерантността и плурализма, или " нелиберална " народна власт, учредена на властта на болшинството, общата (християнска) еднаквост, обичайните полезности, патриархалния ред, мощната власт. Тук разломът е сред свободата и сигурността.
В на практика проект изборът не е безусловно изключващ едното, в случай че приемем другото, а за позицията сред двете, за съотношението сред европейското и националното, сред свободата и сигурността. Крайностите и при двата избора са контрапродуктивни, основават напрежения и спорове в обществата, обезсмислят взаимното битие както вътре в нациите, по този начин и сред тях в Европа.
В Европа изборите демонстрираха разнообразни достижения или провали в обособените страни. Общото е, че приблизително присъединяване на тези европейски избори (51%) е по-високо от предходните два (43% през 2009 и 42,6% през 2014). В някои страни даже това високо присъединяване се квалифицира като невиждано, като във Франция или Полша, да вземем за пример. Обратно, в България интензивността е по-ниска по отношение на 2014 година (тогава 35,5%, а в този момент 31%).
Успехът на ултранационалистите и мобилизацията против екстремистите
Европейските избори всекидневно и парадоксално активизират в доста по-голяма степен партиите, които са остро сериозни към Европейски Съюз, общо наричани евроскептични. Тези избори се квалифицират от теоретиците като " избори от втори ред ", които не ангажират доста мощно националната политика и по тази причина мнозина гласоподаватели ги преглеждат като терен най-много на протестен избор. Затова и крайните партии нормално получават на европейските избори по-високи проценти от подадените гласове, в сравнение с получават на национални избори. И това е систематично.
Но на сегашните европейски избори множеството наблюдаващи показаха, че основният залог ще е размерът на евроскептичните партии в новия европарламент и рискът те да могат да блокират или доста да затруднят работата на европейските институции посредством обструкции или даже посредством директно въздействие върху европейските политики.
Все отново няколко европейски страни демократичните общности се активизираха против екстремистите. Неочаквано социалдемократите в Нидерландия, измежду поредност от изгубени избори, се оказаха първи, следвани от либералите. А двете крайно-десни партии на Тиери Боде и Герт Вилдерс, въпреки и с 4-ма евродепутати, демонстрираха по-нисък от упования резултат. В Дания крайнодясната Датска национална партия бележи съкрушителна загуба – от 26,6% през 2014 е на 11,8% през 2019 година Там преди всичко излизат социалдемократите, следвани от либералите. Във Финландия националистическата партия " Финландците " остана 5-та след консерваторите, социалдемократите, зелените и центристите, макар упованията за забележителен прогрес.
Но антиекстремистката готовност не съумя да спре или ограничи въздействието на ултранационалистите в множеството страни на Европа. Най-емблематичен е казусът в Австрия. След абсурда за връзките й с съветски олигарси и оставката на водача, " Партията на свободата " се класира въпреки всичко 3-та, въпреки упованията да бяха за цялостен срив. Крайнодясната " Алтернатива за Германия ", въпреки също да беше индиректно ударена от абсурда в Австрия, загуби също най-малко 2% по отношение на 2014, само че остана 4-та след християндемократите, социалдемократите и зелените. В Испания новата крайнодясна партия " Вокс " завоюва 3 места в европарламента, колкото и центристката " Гражданите ", оставайки след социалдемократите и консерваторите.
Най-стряскащ е пробивът на крайнодесните във Франция – партията на Марин Льо Пен " Национален общ брой " излезе преди всичко, преди партията на президента Емануел Макрон. Лидерката й изиска предварителни парламентарни избори и направи поръчка да излезе и там отпред. Изглежда протестният избор към " жълтите жилетки " е препълнен към крайно-десните, тъй като крайно-левите на Меланшон записаха загуба. В Италия националпопулитската " Северната лига " на Матео Салвини излезе първа, преди социалдемократите и популистите от " Пет звезди ".
Не по-малко стряскащ, въпреки и в друга обстановка, е пробивът на " Партията на Брекзит " в Обединеното кралство, където видимо отдръпналият се от политиката Найджъл Фараж реализира също първото място. Вярно е, че това не е крайно-дясна екстремистка партия, само че антиимигрантската й изразителност се вписва в крайно-дясното говорене. Също по този начин е правилно, че за нея гласоподаваха мнозина от недоволните консерватори, което докара до срив на консервативната партия, както и на лейбъристите, въпреки това.
В Източна Европа резултатите също не са обнадеждаващи. Ултраконсервативната " Право и правдивост " в Полша излезе първа, въпреки и с малко пред десните либерали. Тази партия не е неофашистка, само че в доста случаи обществено пази близки до крайната десница тези. В Унгария обединението на ФИДЕС (Виктор Орбан) завоюва над половината от гласовете. Тази партия, зародила като демократична, само че включила се по-късно към християндемократите, показва евентуално най-ярко в Източна Европа своя евроскептицизъм и обвързаност към " нелибералната народна власт ". С места в европарламента ще бъдат и крайно-десни или крайно-консервативни партии от Латвия, Хърватия, Словакия.
Общо казано, като се изключи Италия и България, на всички места държавните партии губят позиции на европейските избори. А крайните националисти усилват въздействието си, въпреки не на всички места. В някои страни (Обединеното кралство, Германия, Франция) забележителен триумф имат зелените и някъде – либералите. Социалдемократите като цяло губят позиции, само че в редица страни остават първи (Португалия, Испания, Швеция, Нидерландия). Политическата картина в Европа остава плуралистична, само че това не трябва да скрива тътенът на едно отчаяние от демократичната народна власт и Европейски Съюз, по този начин, както те действат в този момент.
България: " На западния фронт нищо ново "
Къде се вписва България? Както всекидневно, отвън крайностите, някъде по средата. По ниво на присъединяване сме измежду последните, малко по-напред от Словакия, Чехия, Словения и Хърватия. За разлика от множеството страни, ръководещата партия ГЕРБ не е измежду изгубилите.
Всъщност европейските избори в България бяха доста по-малко европейски и доста повече национални. Европейските тези участваха такива, каквито бяха до момента, нищо ново не беше нито дефинирано, нито препоръчано. Българските партии се равняваха по европейските, доколкото желаеха, само че доста повече упорстваха, че " ще пазят националните ползи и цели ".
Но в народен проект завръзката беше най-много в това, дали ГЕРБ още веднъж ще излезе преди всичко или ще бъде изместена от Българска социалистическа партия. Поне такава беше главната линия на социалистите, които даже чакаха след тези избори да имат учредения за предварителни парламентарни избори. Това не се случи, макар някои податки от предизборни сондажи на публичното мнение, макар даже оспорвани заявки от страна на политици отвън Българска социалистическа партия, че политическият монопол на ГЕРБ би трябвало да бъде пресечен, макар корупционните кавги с ръководещата партия и най-много абсурдът с жилищата.
Могат да се дадат разнообразни пояснение за неслучилото се. За някои това е директната на интервенция на премиера Бойко Борисов, който заложи персоналния си престиж и показва, че точно той е инстанцията, която въздава отмъщение и правдивост. За други това е нежеланието на множеството български жители да има през годината и изключителни избори (предстоят постоянни локални избори през есента). За трети това е неспособността на опозицията, най-много на Българска социалистическа партия, да формулира същинска опция на настоящето ръководство.
Българска социалистическа партия не съумя и този път да се възползва от обстановката, да капитализира рецесията в ГЕРБ и да отговори на публични упования за смяна. Първият път беше през 2013 година, когато вместо да се заеме с нормализирането на ръководството след първия мандат на ГЕРБ (онзи със зрелищните арести и обвинявания, приключили с крушение в последна сметка), реши да се поддаде на натиска на Движение за права и свободи и да назначи Делян Пеевски за началник на ДАНС. В резултат ГЕРБ се завърна във властта на бял кон. Вторият път беше през 2017 година на изключителните парламентарни избори, след успеха предходната година на Румен Радев (предложен от левицата) на президентските избори. Българска социалистическа партия не съумя по никакъв метод да капитализира триумфа си на президентските избори, не съумя да получи повече гласове от ГЕРБ, задоволи се да разгласи победа, тъй като удвои броя на местата си в Народното събрание. През сегашната 2019 година Българска социалистическа партия още веднъж не съумява да надмине ГЕРБ по брой на гласовете на евроизборите, само че евентуално ще разгласи също победа, тъй като ще е спечелила един мандат повече от 2014 година
Няма подозрение, че мандатите са от голяма важност. Но същинският вътрешнополитически залог е, дали ГЕРБ ще продължи със своята политическа надмощие. Българска социалистическа партия още веднъж пропуща шанса. И този път отново не трябва да търси външни аргументи за това. В хода на акцията, само че и преди нея, управлението на партията заложи на упованието, че ще разшири електоралната си поддръжка, като влезе в територията на националистите по редица тематики (пакта за подвижност, двойните стандарти на единния пазар, Истанбулската спогодба, пакта за миграция на Организация на обединените нации и други теми). Именно такива тематики, а не обвързваните с неравенствата и обществената правдивост се чуваха от обществото в хода на акцията. Дори и говоренето на социалистите за двойните стандарти в храните беше съвсем същото, като казаното от Ангел Джамбазки. Но гласоподавателите на националистите избраха оригинала и подцениха ерзаца. Освен това Българска социалистическа партия разчиташе и на протестен избор, против ръководещите ГЕРБ, само че той отля към самостоятелната кандидатка Десислава Иванчева.
Лошото е, че управлението не се вслуша в доброжелателните препоръки на леви интелектуалци, нито във вътрешнопартийната съпротива. Да не приказваме, че видната за всички извън символна война с Партията на европейските социалисти и нейния ръководител Сергей Станишев докара до чувството за бездънен разлом вътре в партията. Така че се постанова сериозна вътрешнопартийна полемика след подобен крах, както и вдишване на отговорност.
ГЕРБ резервира позицията си на първа партия, само че е добре да не се заблуждава, че това е " заплащане за триумфите ". Тази победа може да стане пирова, в случай че подкопае дълготрайно политическото наличие на партията в България. Защото, за разлика от Българска социалистическа партия да вземем за пример, в ГЕРБ нямаше и намек за полемика по въпроса за евролистата. Центърът реши и наложи, членовете приветстваха – това в резюме разказва метода на действие на тази партия. Ако се получи вътрешно различие, то се взема решение по два метода: с " доброволна " оставка или с изключване.
Движение за права и свободи, въпреки да получава един мандат по-малко, остава в плен на зависимостта си от Делян Пеевски. Не знам докога гласоподавателите на придвижването ще демонстрират такова огромно самообладание, само че е изцяло допустимо това да се приключи. В изгода на Движението е неуспехът на конкурентна партия за гласоподавателите измежду българските турци и роми, както и нежеланието на претендиращите да бъдат национални партии същински да интегрират в листите и управителните си позиции представители на тези етнически групи.
Вътрешна македонска революционна организация проби на тези избори, само че това е същинска пирова победа, тъй като разпадът на обединението на " Обединени патриоти " е явен за всички. И в случай че отново решат да прикрият различията, обществото ще се убеди, че задачата им е само и единствено да останат още малко на власт. " Атака " очевидно се отделя, допустимо е да се сближи с " Воля " на Веселин Марешки. Двете партии споделят крайния шовинизъм, прикрития (и явен) расизъм във връзка с ромите, другарството си с партията на Марин Льо Пен. Но " мон шер Веселин " въпреки всичко провокира ревността на Волен Сидеров, пък и не е ясно, дали " Атака " и " Воля " споделят еднообразно обвързаност към съветските пари.
Пробив направи " градската десница " (добре е, да се откажат от такова самоназоваване, по добре демократична десница или даже демократична публика). Но въпреки да обявиха, че " се връщат в А тима ", добре е да не прибързват, тъй като може да се окаже, че са постигнали оптималната си готовност, която може и да се окаже незадоволителна за едни парламентарни избори. Възможно е триумфът им да се дължи повече на присъединяване на зелените в тяхната коалиция, имайки поради триумфа на зелените в няколко страни в Европа. Проблемът е, че нашите зелени не направиха акцията си като част от европейското зелено придвижване, а избраха коалиция, наричаща себе си " обичайната десница ".
Така ГЕРБ резервира политическата си надмощие, Българска социалистическа партия остава втора и е отново разединена, Движение за права и свободи затвърди монопола си измежду етническите малцинства, националистите резервираха местата си (макар и малко преразпределени), " градската десница " остана маргинална, въпреки и с едно място в Екологичен потенциал, а самостоятелните претенденти по този начин и не съумяха. Какво е ново? Затова в България нещата по-скоро са същите, каквито бяха и преди изборите.
Трудното болшинство в Екологичен потенциал
Както стана ясно, двете най-големи европейски партии (ЕНП и Социалистите) губят депутатски места в европарламента. Евроскептичните крайните националисти и ултраконсерватори печелят места по отношение на 2014 година Но места печелят също и проевропейските либерали и зелените. В новия Европейски парламент не се обрисува ясно политическо болшинство, а сметките някак си не излизат.
Двете най-големи политически групи не престават да упорстват, че точно измежду тях би трябвало да бъде определен новият началник на Европейската комисия. Но това няма по какъв начин да стане без реализиране на единодушие с други групи. Все отново има проевропейско болшинство, последователите на интеграцията доминират, което дава късмет на Европа през идващите 4 години.
Проблемът е, че Европейски Съюз не може да продължава просто, както до момента. Нужда е сериозна промяна за неговата демократизация, само че последователите й са толкоз многогласни, че постигането на общи решения става изключително мъчно. Дали либералите ще съумеят да убедят десните и левите про-европейци в потребността от необятен проевропейски алианс не е ясно. Но най-малко има концепция за това. Другото, в случай че не се реализира такова оптимално необятно единодушие, ще бъдат нескончаеми договаряния и даже пазарлъци. Рискът е, че в такава обстановка най-активни и самопредставящи се като единствена съпротива ще бъдат евроскептиците, и изключително най-кресливите от тях. За Европа настават сложни времена, само че България няма по какъв начин да остане отвън тях.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (536)
Мнозина чакаха тези избори като земетресение, което ще разклати освен европейския дом, и множеството европейски демокрации. Вярно е, че такова земетресение не се получи, тъй като резултатите като цяло не предвещават трагичен срив. Но също по този начин е правилно, че тътенът продължава и европейските общества са фактически изправени пред няколко стратегически избора.
Първият избор е най-очевиден – накъде желаеме да се развива Европейският съюз: към по-силна интеграция, граничеща с федерализация или, назад, към разхлабване на интеграцията и увеличение на ролята на суверенните народи. В по-прагматичен проект този избор ще повлияе на всички това, с което днешна Европа е неповторима в света: Шенгенското общо пространство на правораздаване и вътрешен ред; Еврозоната и общата валута, единния европейски пазар с трите му съществени свободи на придвижване. Тук разломът е сред европейската и националната концепция.
Вторият стратегически избор е за вида на демокрацията, която желаеме на национално ниво. Дали ще е демократична народна власт, учредена на необятните цивилен свободи и човешки права, на толерантността и плурализма, или " нелиберална " народна власт, учредена на властта на болшинството, общата (християнска) еднаквост, обичайните полезности, патриархалния ред, мощната власт. Тук разломът е сред свободата и сигурността.
В на практика проект изборът не е безусловно изключващ едното, в случай че приемем другото, а за позицията сред двете, за съотношението сред европейското и националното, сред свободата и сигурността. Крайностите и при двата избора са контрапродуктивни, основават напрежения и спорове в обществата, обезсмислят взаимното битие както вътре в нациите, по този начин и сред тях в Европа.
В Европа изборите демонстрираха разнообразни достижения или провали в обособените страни. Общото е, че приблизително присъединяване на тези европейски избори (51%) е по-високо от предходните два (43% през 2009 и 42,6% през 2014). В някои страни даже това високо присъединяване се квалифицира като невиждано, като във Франция или Полша, да вземем за пример. Обратно, в България интензивността е по-ниска по отношение на 2014 година (тогава 35,5%, а в този момент 31%).
Успехът на ултранационалистите и мобилизацията против екстремистите
Европейските избори всекидневно и парадоксално активизират в доста по-голяма степен партиите, които са остро сериозни към Европейски Съюз, общо наричани евроскептични. Тези избори се квалифицират от теоретиците като " избори от втори ред ", които не ангажират доста мощно националната политика и по тази причина мнозина гласоподаватели ги преглеждат като терен най-много на протестен избор. Затова и крайните партии нормално получават на европейските избори по-високи проценти от подадените гласове, в сравнение с получават на национални избори. И това е систематично.
Но на сегашните европейски избори множеството наблюдаващи показаха, че основният залог ще е размерът на евроскептичните партии в новия европарламент и рискът те да могат да блокират или доста да затруднят работата на европейските институции посредством обструкции или даже посредством директно въздействие върху европейските политики.
Все отново няколко европейски страни демократичните общности се активизираха против екстремистите. Неочаквано социалдемократите в Нидерландия, измежду поредност от изгубени избори, се оказаха първи, следвани от либералите. А двете крайно-десни партии на Тиери Боде и Герт Вилдерс, въпреки и с 4-ма евродепутати, демонстрираха по-нисък от упования резултат. В Дания крайнодясната Датска национална партия бележи съкрушителна загуба – от 26,6% през 2014 е на 11,8% през 2019 година Там преди всичко излизат социалдемократите, следвани от либералите. Във Финландия националистическата партия " Финландците " остана 5-та след консерваторите, социалдемократите, зелените и центристите, макар упованията за забележителен прогрес.
Но антиекстремистката готовност не съумя да спре или ограничи въздействието на ултранационалистите в множеството страни на Европа. Най-емблематичен е казусът в Австрия. След абсурда за връзките й с съветски олигарси и оставката на водача, " Партията на свободата " се класира въпреки всичко 3-та, въпреки упованията да бяха за цялостен срив. Крайнодясната " Алтернатива за Германия ", въпреки също да беше индиректно ударена от абсурда в Австрия, загуби също най-малко 2% по отношение на 2014, само че остана 4-та след християндемократите, социалдемократите и зелените. В Испания новата крайнодясна партия " Вокс " завоюва 3 места в европарламента, колкото и центристката " Гражданите ", оставайки след социалдемократите и консерваторите.
Най-стряскащ е пробивът на крайнодесните във Франция – партията на Марин Льо Пен " Национален общ брой " излезе преди всичко, преди партията на президента Емануел Макрон. Лидерката й изиска предварителни парламентарни избори и направи поръчка да излезе и там отпред. Изглежда протестният избор към " жълтите жилетки " е препълнен към крайно-десните, тъй като крайно-левите на Меланшон записаха загуба. В Италия националпопулитската " Северната лига " на Матео Салвини излезе първа, преди социалдемократите и популистите от " Пет звезди ".
Не по-малко стряскащ, въпреки и в друга обстановка, е пробивът на " Партията на Брекзит " в Обединеното кралство, където видимо отдръпналият се от политиката Найджъл Фараж реализира също първото място. Вярно е, че това не е крайно-дясна екстремистка партия, само че антиимигрантската й изразителност се вписва в крайно-дясното говорене. Също по този начин е правилно, че за нея гласоподаваха мнозина от недоволните консерватори, което докара до срив на консервативната партия, както и на лейбъристите, въпреки това.
В Източна Европа резултатите също не са обнадеждаващи. Ултраконсервативната " Право и правдивост " в Полша излезе първа, въпреки и с малко пред десните либерали. Тази партия не е неофашистка, само че в доста случаи обществено пази близки до крайната десница тези. В Унгария обединението на ФИДЕС (Виктор Орбан) завоюва над половината от гласовете. Тази партия, зародила като демократична, само че включила се по-късно към християндемократите, показва евентуално най-ярко в Източна Европа своя евроскептицизъм и обвързаност към " нелибералната народна власт ". С места в европарламента ще бъдат и крайно-десни или крайно-консервативни партии от Латвия, Хърватия, Словакия.
Общо казано, като се изключи Италия и България, на всички места държавните партии губят позиции на европейските избори. А крайните националисти усилват въздействието си, въпреки не на всички места. В някои страни (Обединеното кралство, Германия, Франция) забележителен триумф имат зелените и някъде – либералите. Социалдемократите като цяло губят позиции, само че в редица страни остават първи (Португалия, Испания, Швеция, Нидерландия). Политическата картина в Европа остава плуралистична, само че това не трябва да скрива тътенът на едно отчаяние от демократичната народна власт и Европейски Съюз, по този начин, както те действат в този момент.
България: " На западния фронт нищо ново "
Къде се вписва България? Както всекидневно, отвън крайностите, някъде по средата. По ниво на присъединяване сме измежду последните, малко по-напред от Словакия, Чехия, Словения и Хърватия. За разлика от множеството страни, ръководещата партия ГЕРБ не е измежду изгубилите.
Всъщност европейските избори в България бяха доста по-малко европейски и доста повече национални. Европейските тези участваха такива, каквито бяха до момента, нищо ново не беше нито дефинирано, нито препоръчано. Българските партии се равняваха по европейските, доколкото желаеха, само че доста повече упорстваха, че " ще пазят националните ползи и цели ".
Но в народен проект завръзката беше най-много в това, дали ГЕРБ още веднъж ще излезе преди всичко или ще бъде изместена от Българска социалистическа партия. Поне такава беше главната линия на социалистите, които даже чакаха след тези избори да имат учредения за предварителни парламентарни избори. Това не се случи, макар някои податки от предизборни сондажи на публичното мнение, макар даже оспорвани заявки от страна на политици отвън Българска социалистическа партия, че политическият монопол на ГЕРБ би трябвало да бъде пресечен, макар корупционните кавги с ръководещата партия и най-много абсурдът с жилищата.
Могат да се дадат разнообразни пояснение за неслучилото се. За някои това е директната на интервенция на премиера Бойко Борисов, който заложи персоналния си престиж и показва, че точно той е инстанцията, която въздава отмъщение и правдивост. За други това е нежеланието на множеството български жители да има през годината и изключителни избори (предстоят постоянни локални избори през есента). За трети това е неспособността на опозицията, най-много на Българска социалистическа партия, да формулира същинска опция на настоящето ръководство.
Българска социалистическа партия не съумя и този път да се възползва от обстановката, да капитализира рецесията в ГЕРБ и да отговори на публични упования за смяна. Първият път беше през 2013 година, когато вместо да се заеме с нормализирането на ръководството след първия мандат на ГЕРБ (онзи със зрелищните арести и обвинявания, приключили с крушение в последна сметка), реши да се поддаде на натиска на Движение за права и свободи и да назначи Делян Пеевски за началник на ДАНС. В резултат ГЕРБ се завърна във властта на бял кон. Вторият път беше през 2017 година на изключителните парламентарни избори, след успеха предходната година на Румен Радев (предложен от левицата) на президентските избори. Българска социалистическа партия не съумя по никакъв метод да капитализира триумфа си на президентските избори, не съумя да получи повече гласове от ГЕРБ, задоволи се да разгласи победа, тъй като удвои броя на местата си в Народното събрание. През сегашната 2019 година Българска социалистическа партия още веднъж не съумява да надмине ГЕРБ по брой на гласовете на евроизборите, само че евентуално ще разгласи също победа, тъй като ще е спечелила един мандат повече от 2014 година
Няма подозрение, че мандатите са от голяма важност. Но същинският вътрешнополитически залог е, дали ГЕРБ ще продължи със своята политическа надмощие. Българска социалистическа партия още веднъж пропуща шанса. И този път отново не трябва да търси външни аргументи за това. В хода на акцията, само че и преди нея, управлението на партията заложи на упованието, че ще разшири електоралната си поддръжка, като влезе в територията на националистите по редица тематики (пакта за подвижност, двойните стандарти на единния пазар, Истанбулската спогодба, пакта за миграция на Организация на обединените нации и други теми). Именно такива тематики, а не обвързваните с неравенствата и обществената правдивост се чуваха от обществото в хода на акцията. Дори и говоренето на социалистите за двойните стандарти в храните беше съвсем същото, като казаното от Ангел Джамбазки. Но гласоподавателите на националистите избраха оригинала и подцениха ерзаца. Освен това Българска социалистическа партия разчиташе и на протестен избор, против ръководещите ГЕРБ, само че той отля към самостоятелната кандидатка Десислава Иванчева.
Лошото е, че управлението не се вслуша в доброжелателните препоръки на леви интелектуалци, нито във вътрешнопартийната съпротива. Да не приказваме, че видната за всички извън символна война с Партията на европейските социалисти и нейния ръководител Сергей Станишев докара до чувството за бездънен разлом вътре в партията. Така че се постанова сериозна вътрешнопартийна полемика след подобен крах, както и вдишване на отговорност.
ГЕРБ резервира позицията си на първа партия, само че е добре да не се заблуждава, че това е " заплащане за триумфите ". Тази победа може да стане пирова, в случай че подкопае дълготрайно политическото наличие на партията в България. Защото, за разлика от Българска социалистическа партия да вземем за пример, в ГЕРБ нямаше и намек за полемика по въпроса за евролистата. Центърът реши и наложи, членовете приветстваха – това в резюме разказва метода на действие на тази партия. Ако се получи вътрешно различие, то се взема решение по два метода: с " доброволна " оставка или с изключване.
Движение за права и свободи, въпреки да получава един мандат по-малко, остава в плен на зависимостта си от Делян Пеевски. Не знам докога гласоподавателите на придвижването ще демонстрират такова огромно самообладание, само че е изцяло допустимо това да се приключи. В изгода на Движението е неуспехът на конкурентна партия за гласоподавателите измежду българските турци и роми, както и нежеланието на претендиращите да бъдат национални партии същински да интегрират в листите и управителните си позиции представители на тези етнически групи.
Вътрешна македонска революционна организация проби на тези избори, само че това е същинска пирова победа, тъй като разпадът на обединението на " Обединени патриоти " е явен за всички. И в случай че отново решат да прикрият различията, обществото ще се убеди, че задачата им е само и единствено да останат още малко на власт. " Атака " очевидно се отделя, допустимо е да се сближи с " Воля " на Веселин Марешки. Двете партии споделят крайния шовинизъм, прикрития (и явен) расизъм във връзка с ромите, другарството си с партията на Марин Льо Пен. Но " мон шер Веселин " въпреки всичко провокира ревността на Волен Сидеров, пък и не е ясно, дали " Атака " и " Воля " споделят еднообразно обвързаност към съветските пари.
Пробив направи " градската десница " (добре е, да се откажат от такова самоназоваване, по добре демократична десница или даже демократична публика). Но въпреки да обявиха, че " се връщат в А тима ", добре е да не прибързват, тъй като може да се окаже, че са постигнали оптималната си готовност, която може и да се окаже незадоволителна за едни парламентарни избори. Възможно е триумфът им да се дължи повече на присъединяване на зелените в тяхната коалиция, имайки поради триумфа на зелените в няколко страни в Европа. Проблемът е, че нашите зелени не направиха акцията си като част от европейското зелено придвижване, а избраха коалиция, наричаща себе си " обичайната десница ".
Така ГЕРБ резервира политическата си надмощие, Българска социалистическа партия остава втора и е отново разединена, Движение за права и свободи затвърди монопола си измежду етническите малцинства, националистите резервираха местата си (макар и малко преразпределени), " градската десница " остана маргинална, въпреки и с едно място в Екологичен потенциал, а самостоятелните претенденти по този начин и не съумяха. Какво е ново? Затова в България нещата по-скоро са същите, каквито бяха и преди изборите.
Трудното болшинство в Екологичен потенциал
Както стана ясно, двете най-големи европейски партии (ЕНП и Социалистите) губят депутатски места в европарламента. Евроскептичните крайните националисти и ултраконсерватори печелят места по отношение на 2014 година Но места печелят също и проевропейските либерали и зелените. В новия Европейски парламент не се обрисува ясно политическо болшинство, а сметките някак си не излизат.
Двете най-големи политически групи не престават да упорстват, че точно измежду тях би трябвало да бъде определен новият началник на Европейската комисия. Но това няма по какъв начин да стане без реализиране на единодушие с други групи. Все отново има проевропейско болшинство, последователите на интеграцията доминират, което дава късмет на Европа през идващите 4 години.
Проблемът е, че Европейски Съюз не може да продължава просто, както до момента. Нужда е сериозна промяна за неговата демократизация, само че последователите й са толкоз многогласни, че постигането на общи решения става изключително мъчно. Дали либералите ще съумеят да убедят десните и левите про-европейци в потребността от необятен проевропейски алианс не е ясно. Но най-малко има концепция за това. Другото, в случай че не се реализира такова оптимално необятно единодушие, ще бъдат нескончаеми договаряния и даже пазарлъци. Рискът е, че в такава обстановка най-активни и самопредставящи се като единствена съпротива ще бъдат евроскептиците, и изключително най-кресливите от тях. За Европа настават сложни времена, само че България няма по какъв начин да остане отвън тях.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (536)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ