Дали Мей ще спаси своята сделка за Брекзит
*Анализът е оповестен ден преди гласувания в сряда вечер избор на съмнение против кабинета на Тереза Мей. Вотът беше подсилен от 306 депутати, а срещу него гласоподаваха 325 членове на Народното събрание. За събаряне на държавното управление бяха нужни 318 гласа.
Може ли Тереза Мей да избави своята договорка? Това зависи от това дали депутатите, и по-специално от нейната лична партия не търсят пътища по какъв начин още веднъж да я разпънат на кръста. Дали министър председателят ще получи още един политически разкървавен нос, дали нейните сътрудници ще търсят взаимни отстъпки, или опозицията в нейната лична консервативна партия ще е непримирима?
Няма нито една ясна позиция, само че има хардлайнери в двата края на партията на торите. Много от нейните съпартийци биха могли да бъдат извоювани още веднъж, откакто са записали неодобрението си за нейната договорка. Но най-твърдоглавите демонстрират дребен интерес към смяна на своята позиция. Няколко партийни екстремисти са решени да възобновят референдума и по този начин да отхвърлят всяка форма на Брекзит, даже и допустимо най-меката форма по този начин наречената „ Норвегия плюс “. На другия край има евроскептици камикадзе, които наподобяват подготвени да разрушат целия храм, с цел да си обезпечат идеалния Брекзит. Те желаят нещо, което неизбежно ще докара до неспособност от излизане. Сега самият Брекзит рискува да бъде погубен от тези поддръжници, от тези, които настояват, че го обичат най-вече.
Някои от съперниците на договорката на премиера, почтено казано, са формирали своите позиции на основата на персонални или на политически проблеми, а не на политиката на това, което тя фактически е постигнала в договарянията й с Европейски Съюз. Миналия месец Май претърпя вътрешно партийния избор на доверие в консервативната партия, в който 117 от нейните лични депутати й се опълчиха в скрито гласоподаване за нейното водачество. Във вторник 118 от нейните лични депутати гласоподаваха срещу нейната договорка с Европейски Съюз или съвсем тъкмо същото число. Значителна част от нейната партия към този момент не я харесва. И тази конкуренция, става все по-открита, и прекалено много от нейните съпартийци се оглеждат за своите бъдещи награди.
Разбира се, част от цялата политическа каша е по виновност на премиера. Дори и в нейните най-хубави интервали тя се държеше като вцепенен политически реализатор. Удивителното е, че нейните най-силни речи, които защитаваха политиката на Мей и по-специално, нейната договорка за Брекзит, бяха направени от другите министри. Нейната разделяща обществото изразителност след референдума за Брекзит и приказките й за „ жители на нищото “ към последователите за оставане в Европейски Съюз и упорития й отвод да подсигурява правата на жителите на Европейски Съюз, живеещи във Англия помогнаха да се изострят раздялите и в страната и в нейната партия, вместо да сплоти хората.
Но също по този начин е ясно, че самия Брекзит постоянно ще изисква своите комплицирани взаимни отстъпки. Кампаниите могат да се организират в поезия; само че ръководството изисква своята прозаичност. А договарянията със мощна, само че вътрешно разграничена партия, в която всяка страна си има своите лични ползи, постоянно ще бъде мъчно. И още веднъж, правилно е че, Мей позволи огромна неточност, още със задействането на член 50 без да има авансово координиран проект, без да има идея с защитни ограничения, и без да осмисли до какво ще докара това.
Най-големият и единствен фактор, оформил Брекзит, беше резултатът от общите избори на 8 юни 2017 година в които Мей загуби и дребното си болшинство, което имаше преди този момент. Тя загуби способността си да приказва с съперниците си в Камарата на общините. Загуби доверието и в страната, и в Брюксел, изключително от предходното й изказване, че ще напусне без договорка.
Въпреки голямото проваляне което Мей претърпя във вторник, доста малко неща в последна сметка се трансформираха. Все още пред нея има единствено три разновидността. Брекзит без договорка, който огромна част от депутатите са решени да предотвратят. Спиране на процедурата за Брекзит, евентуално посредством втори референдум. Настоящата версия на договорката на премиера. И трите значително са невъзможни. Но въпреки всичко би трябвало да се следва един от тези пътища.
Има шумни апели за проект Б, само че истината е, че няма контрактувана различна договорка. Някои търсят посока към „ Норвегия плюс “, само че даже бранителите на този вид признават, че това би означавало да се одобри цялото наложително съглашение за отдръпване, като в същото време се промени единствено политическата декларация към него, с цел да се стесни обсега на бъдещите резултати. Или с една дума проект Б е приемането на проект А в цялостния му обсег.
Май остава на рискована позиция. Твърд Брекзит не се предлага от Брюксел, тъй че всяко придвижване в тази посока би означавало, че няма да има договорка. Преминаването към по-мек Брекзит ще отчужди още повече нейните лични поддръжници. Макар и ранена, Мей към момента не е завършила политически, само че бързо изчерпва своите благоприятни условия. В даден миг тя може да реши, че има още една значима карта, да се откаже от управлението на партията след края на член 50, с цел да разреши на новото потомство да управлява идващия стадий на договарянията. Някои критици на нейната договорка споделиха, че тази стъпка, съчетана с някакво в допълнение наложително изясняване на механизма за излизане, може да им попречи да стоят на пътя на нейната договорка.
Политическата рецесия остава
По подигравка на ориста, решението на Джереми Корбин да провокира нови общи избори може да ускори позициите на премиера. Първо, тя реалокира фокуса, надалеч от това дали Мей има проект Б. Второ, съвсем несъмнено е, че Мей ще завоюва вота на доверие, (както и се случи – б. р.) и ще обезпечи лична си позиция. Трето, в случай че опитът на лейбъристите да смъкват държавното управление се провалят, вниманието бързо ще се премине към това дали те в този момент ще поддържат втори референдум. Ако го създадат, Тереза Мей ще наподобява като единствения народен водач на партията, решена да пази Брекзит. Това просто може да й помогне да сплоти още веднъж консервативната партия. Но идващите няколко седмици, когато Народното събрание ще се пробва да се бори за контрола над Брекзит, ще значи единствено едно, и то е че, ние оставаме в политическа рецесия.
Превод за „ Труд “ – Павел Павлов
Може ли Тереза Мей да избави своята договорка? Това зависи от това дали депутатите, и по-специално от нейната лична партия не търсят пътища по какъв начин още веднъж да я разпънат на кръста. Дали министър председателят ще получи още един политически разкървавен нос, дали нейните сътрудници ще търсят взаимни отстъпки, или опозицията в нейната лична консервативна партия ще е непримирима?
Няма нито една ясна позиция, само че има хардлайнери в двата края на партията на торите. Много от нейните съпартийци биха могли да бъдат извоювани още веднъж, откакто са записали неодобрението си за нейната договорка. Но най-твърдоглавите демонстрират дребен интерес към смяна на своята позиция. Няколко партийни екстремисти са решени да възобновят референдума и по този начин да отхвърлят всяка форма на Брекзит, даже и допустимо най-меката форма по този начин наречената „ Норвегия плюс “. На другия край има евроскептици камикадзе, които наподобяват подготвени да разрушат целия храм, с цел да си обезпечат идеалния Брекзит. Те желаят нещо, което неизбежно ще докара до неспособност от излизане. Сега самият Брекзит рискува да бъде погубен от тези поддръжници, от тези, които настояват, че го обичат най-вече.
Някои от съперниците на договорката на премиера, почтено казано, са формирали своите позиции на основата на персонални или на политически проблеми, а не на политиката на това, което тя фактически е постигнала в договарянията й с Европейски Съюз. Миналия месец Май претърпя вътрешно партийния избор на доверие в консервативната партия, в който 117 от нейните лични депутати й се опълчиха в скрито гласоподаване за нейното водачество. Във вторник 118 от нейните лични депутати гласоподаваха срещу нейната договорка с Европейски Съюз или съвсем тъкмо същото число. Значителна част от нейната партия към този момент не я харесва. И тази конкуренция, става все по-открита, и прекалено много от нейните съпартийци се оглеждат за своите бъдещи награди.
Разбира се, част от цялата политическа каша е по виновност на премиера. Дори и в нейните най-хубави интервали тя се държеше като вцепенен политически реализатор. Удивителното е, че нейните най-силни речи, които защитаваха политиката на Мей и по-специално, нейната договорка за Брекзит, бяха направени от другите министри. Нейната разделяща обществото изразителност след референдума за Брекзит и приказките й за „ жители на нищото “ към последователите за оставане в Европейски Съюз и упорития й отвод да подсигурява правата на жителите на Европейски Съюз, живеещи във Англия помогнаха да се изострят раздялите и в страната и в нейната партия, вместо да сплоти хората.
Но също по този начин е ясно, че самия Брекзит постоянно ще изисква своите комплицирани взаимни отстъпки. Кампаниите могат да се организират в поезия; само че ръководството изисква своята прозаичност. А договарянията със мощна, само че вътрешно разграничена партия, в която всяка страна си има своите лични ползи, постоянно ще бъде мъчно. И още веднъж, правилно е че, Мей позволи огромна неточност, още със задействането на член 50 без да има авансово координиран проект, без да има идея с защитни ограничения, и без да осмисли до какво ще докара това.
Най-големият и единствен фактор, оформил Брекзит, беше резултатът от общите избори на 8 юни 2017 година в които Мей загуби и дребното си болшинство, което имаше преди този момент. Тя загуби способността си да приказва с съперниците си в Камарата на общините. Загуби доверието и в страната, и в Брюксел, изключително от предходното й изказване, че ще напусне без договорка.
Въпреки голямото проваляне което Мей претърпя във вторник, доста малко неща в последна сметка се трансформираха. Все още пред нея има единствено три разновидността. Брекзит без договорка, който огромна част от депутатите са решени да предотвратят. Спиране на процедурата за Брекзит, евентуално посредством втори референдум. Настоящата версия на договорката на премиера. И трите значително са невъзможни. Но въпреки всичко би трябвало да се следва един от тези пътища.
Има шумни апели за проект Б, само че истината е, че няма контрактувана различна договорка. Някои търсят посока към „ Норвегия плюс “, само че даже бранителите на този вид признават, че това би означавало да се одобри цялото наложително съглашение за отдръпване, като в същото време се промени единствено политическата декларация към него, с цел да се стесни обсега на бъдещите резултати. Или с една дума проект Б е приемането на проект А в цялостния му обсег.
Май остава на рискована позиция. Твърд Брекзит не се предлага от Брюксел, тъй че всяко придвижване в тази посока би означавало, че няма да има договорка. Преминаването към по-мек Брекзит ще отчужди още повече нейните лични поддръжници. Макар и ранена, Мей към момента не е завършила политически, само че бързо изчерпва своите благоприятни условия. В даден миг тя може да реши, че има още една значима карта, да се откаже от управлението на партията след края на член 50, с цел да разреши на новото потомство да управлява идващия стадий на договарянията. Някои критици на нейната договорка споделиха, че тази стъпка, съчетана с някакво в допълнение наложително изясняване на механизма за излизане, може да им попречи да стоят на пътя на нейната договорка.
Политическата рецесия остава
По подигравка на ориста, решението на Джереми Корбин да провокира нови общи избори може да ускори позициите на премиера. Първо, тя реалокира фокуса, надалеч от това дали Мей има проект Б. Второ, съвсем несъмнено е, че Мей ще завоюва вота на доверие, (както и се случи – б. р.) и ще обезпечи лична си позиция. Трето, в случай че опитът на лейбъристите да смъкват държавното управление се провалят, вниманието бързо ще се премине към това дали те в този момент ще поддържат втори референдум. Ако го създадат, Тереза Мей ще наподобява като единствения народен водач на партията, решена да пази Брекзит. Това просто може да й помогне да сплоти още веднъж консервативната партия. Но идващите няколко седмици, когато Народното събрание ще се пробва да се бори за контрола над Брекзит, ще значи единствено едно, и то е че, ние оставаме в политическа рецесия.
Превод за „ Труд “ – Павел Павлов
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ