Как ме нападнаха путински тролове и с какви опорки
Анализът е препубликуван със съкращения от Заглавието е на " Дневник ". Целия текст четете
Практически в никакъв случай не съм отговарял на реакциите към колонките си в " Портал Култура " ; почтено казано, не чета и мненията във фейсбук страницата на Портала. Текстът ми от предходната седмица обаче () ме предизвика да погледна тези мнения. Защото в края на седмицата прочитанията на разбора ми надминаха 17 000, а мненията бяха към 550. На пръв взор това би могло даже да ме поласкае, само че тъй като не съм до такава степен самоуверен, по-скоро се озадачих и точно това ме накара да ревизира защо в действителност става дума. Ето какво открих:
Първо - коментаторският проливен дъжд в действителност удостоверява безусловно главната теза в моя текст: за войната в Украйна - изключително през днешния ден, когато Русия стартира безнадеждно да затъва в нея - би трябвало усърдно да бъде замълчано в нашето медийно пространство, с цел да се запази... българската русофилия и путинофилия, която настоящата информация от фронтовата линия мощно, непоправимо уязвява.
(...)
Във връзка с пороя от мнения, с които обляха скромната ми личност, се замислих и за феномена " трол ". Какво лично съставлява той и какво реализира с " троленето " си? На първо място - видях го ясно - " тролът " е не субект (субект), а микроелемент от мобилизирана от някъде извън маса. И тъй като точно не е индивид, у него няма мисъл - той всекидневно не разполага с причини против това, срещу което са го мобилизирали, само че свидетелства единствено за едно - кое най-много е засегнало мобилизиращия център.
В моя случай - дръзвам да настоявам, запознавайки се с мненията - слагането под подозрение на базисни " опорки " на центъра. " Опорката " пък поначало е характерен пропагандно-когнитивен комплекс, делящ се на два съществени типа. Първият съставлява полуизопачен полуфакт, който се повтаря непрестанно като " всеобщо прочут " и по тази причина на практика не се ревизира от никого, на който бива сервиран. По отношение на " виновността на украинците ", която би трябвало най-малкото да равнопостави в съзнанието ни агресора (Путинова Русия) и жертвата (Украйна), типични " опорки " от този тип са " 100-те души, изгорени живи в Одеса " през 2014 година, " извършваният в продължение на години геноцид над рускоезичното население в Донбас и Луганск " и прословутият " националистичен и фашистки Десен бранш, който имал мощно наличие в политическия живот на Украйна ".
(...)
В текста си от предходната седмица аз си разреших да нарека тези - трябващи да си остават непроверявани " опорки " - " измислици ". И " троловете " бяха мобилизирани да ме атакуван най-много за тях. Пак споделям: тези " опорки " би трябвало да остават непроверявани, с цел да извършват ролята си. Аз обаче съм ги ревизирал и се осмелявам да ги нарека " измислици ". Как тогава да не получа над 400 " хилещи се емотикона " и няколкостотин хули?
Ето обстоятелствата:
1. Стоте души, изгорени в Одеса през 2014 година, са не 100, а 42-ма и са изгорени не от " украинските нацисти ", а умират в и почнал лично след футболен мач сред две " агитки " - проруска и проукраинска, прераснал в пукотевица с огнестрелно оръжие, открита от деятел на проруската " Народна тайфа " Виталий Будко с прозвището " Боцмана ". Първите жертви в Одеса затова са от групата на последователите на " Евромайдана ", а това довежда до ожесточаване на пристрастеностите пред " Профсъюзния дом " в града и до безсистемно мятане (и от двете страни в конфликта) на " молотовки " по постройката и до експлоадиране на пожар в нея, в който и умират въпросните 42-ма души.
Историята затова, ще кажа - уви, с много по-драматичен излаз, - мощно припомня на нашенското " подпалване на Партийния дом ", за което имахме сигурни данни, че бе провокация на самите стопани на въпросната партийна централа. Истинската история на " 100-те изгорени " е разказана в детайли в публикация на.
2. Прословутият " геноцид " над рускоезичното население в Донецка и Луганска област. Тук ще би трябвало да напомня, че от 2014 година, т.е. от успеха на Украинската гражданска война, в тези райони стартира да се води същинска война, инициирана от проведени, подпомагани и финансирани напряко от Москва сепаратистки сили, на които украинските въоръжени сили резонно отвръщат. В първата година от нея заради това броят на цивилните жертви (и от двете страни) е 2084 индивида. След подписаното в Минск съглашение обаче този брой понижава фрапантно. Ето данните съгласно През 2015 година броят на цивилните жертви е 954, през 2016 година те към този момент са 112, през 2017 година - 117, през 2018 година - 55, през 2019 година - 27, през 2020 година - 26, през 2021 година - 25. Както се вижда, нещата в тези области вървяха към цялостно успокояване точно към навечерието на Путиновата инвазия, която още веднъж ескалира обстановката.
3. Страховитият " Десен бранш ". Всъщност става дума за няколко организации: специфичното поделение към, политическата партия " Национален корпус " и лично " Десен бранш ". На последните президентски избори в Украйна през 2019 година, в които е определен президент Володимир Зеленски, първите две организации дружно (издигнали общ кандидат) получават 1,6% поддръжка. През същата 2019 година на парламентарните избори тези две организации плюс лично " Десен бранш ", обединени в партия на име " Свобода ", получават 2,15%, вследствие на което прословутият " Десен бранш " изобщо не е показан в Украинската Рада, а затова " фашисткият " шовинизъм в Украйна има несравнимо по-малко наличие в политическия ѝ живот, в сравнение с да речем в личната ни татковина.
Вторият тип " опорки " не са даже от характера на изброените нагоре " полуфакти ". Те са чисти митологически стилизации, на които моя благосклонност си разреши да опонира в текста си от предходната седмица.
Такава е стилизацията на западния " демократизъм " като антропологична " разруха ", която трансформира целокупния евро-атлантически свят в извратен " слабак ", който просто няма по какъв начин да окаже отпор на " мъжествения " и постоянно обективен в дейностите си " съветски народ-богоносец ". Според тази " опорка " Западът просто не може действително да противодейства на Путинова Русия и да подкрепи Украйна в отбраната ѝ от агресора. Той единствено " предизвика " Путин и го " принуждава " да отбрани " ползите си " в " полагащото му се " евразийско пространство.
ПропагандаС код Dnevnik100 получавате най-малко 10% отстъпка
И ето: в несъгласие с тази " опорка " в текста си от предходната седмица аз настоявам, че в противен случай - Западът в последните десетилетия насърчи кремълския деспот да си фантазира, че може да разполага с сходно " пространство " отвън държавните граници на Русия. Насърчи го, като " преглътна " окупирането (още през 90-те години на ХХ в.) на територия от страната Молдова - така наречен Приднестровска република, откъсването през 2008 година на територии от страната Грузия, и анексирането през 2014 година на Крим от страната Украйна.
Това, споделям аз, е виновността на Запада, довел московския сатрап до убеждението, че може да си разрешава всичко по отношение на " либерално-разваления " евро-атлантически свят. Пак в текста си от предходната седмица споделям, че с пълномащабната експанзия в Украйна Путин най-накрая сгреши и през днешния ден последователно стартира да схваща, че " демократичният " свят има граница на търпимостта си, а на следващия ден ще би трябвало да разбере и директно противоположното на въпросната митическа " опорка ", т.е. че Западът е по-силният и както тогава, през ХХ в., ще победи фашизмът, този път възродил се в Москва.
Накрая обаче не мога да не се попитам: добре, " тролският " проливен дъжд свидетелства единствено за едно нещо - че " опорките " на мобилизиращия тази не-субектна маса център са били смело ударени , че " изкомандваното " от този център замълчаване за войната в Украйна е било смело нарушено и тези две неща са довели до " хвърлянето " на " армиите " му във фейсбук страницата на електронна медия, която изобщо, изобщо не е по мярата на тази маса.
Какво обаче реализира мобилизиращият център с въпросния " тролски " проливен дъжд? Та това, което аз видях, беше ужасно показателно: безаргументни дебелашки хули, безспорна граматическа и синтактична беззащитност, безумни правописни неточности и - почтено казано - удовлетворяващ ме " бяс " на путинистите. Демонстрация значи на нещо доста показателно - на това, че тези у нас, които поддържат Путиновата експанзия и нейните популяризирани и от формалните ни медии пропагандни " опорки ", са на извънредно, на пагубно ниско и интелектуално, и езиково, и морално ниво. А това " ръководителите " им не трябва да позволяват да става очевидно. Защото то опозорява и тях.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Практически в никакъв случай не съм отговарял на реакциите към колонките си в " Портал Култура " ; почтено казано, не чета и мненията във фейсбук страницата на Портала. Текстът ми от предходната седмица обаче () ме предизвика да погледна тези мнения. Защото в края на седмицата прочитанията на разбора ми надминаха 17 000, а мненията бяха към 550. На пръв взор това би могло даже да ме поласкае, само че тъй като не съм до такава степен самоуверен, по-скоро се озадачих и точно това ме накара да ревизира защо в действителност става дума. Ето какво открих:
Първо - коментаторският проливен дъжд в действителност удостоверява безусловно главната теза в моя текст: за войната в Украйна - изключително през днешния ден, когато Русия стартира безнадеждно да затъва в нея - би трябвало усърдно да бъде замълчано в нашето медийно пространство, с цел да се запази... българската русофилия и путинофилия, която настоящата информация от фронтовата линия мощно, непоправимо уязвява.
(...)
Във връзка с пороя от мнения, с които обляха скромната ми личност, се замислих и за феномена " трол ". Какво лично съставлява той и какво реализира с " троленето " си? На първо място - видях го ясно - " тролът " е не субект (субект), а микроелемент от мобилизирана от някъде извън маса. И тъй като точно не е индивид, у него няма мисъл - той всекидневно не разполага с причини против това, срещу което са го мобилизирали, само че свидетелства единствено за едно - кое най-много е засегнало мобилизиращия център.
В моя случай - дръзвам да настоявам, запознавайки се с мненията - слагането под подозрение на базисни " опорки " на центъра. " Опорката " пък поначало е характерен пропагандно-когнитивен комплекс, делящ се на два съществени типа. Първият съставлява полуизопачен полуфакт, който се повтаря непрестанно като " всеобщо прочут " и по тази причина на практика не се ревизира от никого, на който бива сервиран. По отношение на " виновността на украинците ", която би трябвало най-малкото да равнопостави в съзнанието ни агресора (Путинова Русия) и жертвата (Украйна), типични " опорки " от този тип са " 100-те души, изгорени живи в Одеса " през 2014 година, " извършваният в продължение на години геноцид над рускоезичното население в Донбас и Луганск " и прословутият " националистичен и фашистки Десен бранш, който имал мощно наличие в политическия живот на Украйна ".
(...)
В текста си от предходната седмица аз си разреших да нарека тези - трябващи да си остават непроверявани " опорки " - " измислици ". И " троловете " бяха мобилизирани да ме атакуван най-много за тях. Пак споделям: тези " опорки " би трябвало да остават непроверявани, с цел да извършват ролята си. Аз обаче съм ги ревизирал и се осмелявам да ги нарека " измислици ". Как тогава да не получа над 400 " хилещи се емотикона " и няколкостотин хули?
Ето обстоятелствата:
1. Стоте души, изгорени в Одеса през 2014 година, са не 100, а 42-ма и са изгорени не от " украинските нацисти ", а умират в и почнал лично след футболен мач сред две " агитки " - проруска и проукраинска, прераснал в пукотевица с огнестрелно оръжие, открита от деятел на проруската " Народна тайфа " Виталий Будко с прозвището " Боцмана ". Първите жертви в Одеса затова са от групата на последователите на " Евромайдана ", а това довежда до ожесточаване на пристрастеностите пред " Профсъюзния дом " в града и до безсистемно мятане (и от двете страни в конфликта) на " молотовки " по постройката и до експлоадиране на пожар в нея, в който и умират въпросните 42-ма души.
Историята затова, ще кажа - уви, с много по-драматичен излаз, - мощно припомня на нашенското " подпалване на Партийния дом ", за което имахме сигурни данни, че бе провокация на самите стопани на въпросната партийна централа. Истинската история на " 100-те изгорени " е разказана в детайли в публикация на.
2. Прословутият " геноцид " над рускоезичното население в Донецка и Луганска област. Тук ще би трябвало да напомня, че от 2014 година, т.е. от успеха на Украинската гражданска война, в тези райони стартира да се води същинска война, инициирана от проведени, подпомагани и финансирани напряко от Москва сепаратистки сили, на които украинските въоръжени сили резонно отвръщат. В първата година от нея заради това броят на цивилните жертви (и от двете страни) е 2084 индивида. След подписаното в Минск съглашение обаче този брой понижава фрапантно. Ето данните съгласно През 2015 година броят на цивилните жертви е 954, през 2016 година те към този момент са 112, през 2017 година - 117, през 2018 година - 55, през 2019 година - 27, през 2020 година - 26, през 2021 година - 25. Както се вижда, нещата в тези области вървяха към цялостно успокояване точно към навечерието на Путиновата инвазия, която още веднъж ескалира обстановката.
3. Страховитият " Десен бранш ". Всъщност става дума за няколко организации: специфичното поделение към, политическата партия " Национален корпус " и лично " Десен бранш ". На последните президентски избори в Украйна през 2019 година, в които е определен президент Володимир Зеленски, първите две организации дружно (издигнали общ кандидат) получават 1,6% поддръжка. През същата 2019 година на парламентарните избори тези две организации плюс лично " Десен бранш ", обединени в партия на име " Свобода ", получават 2,15%, вследствие на което прословутият " Десен бранш " изобщо не е показан в Украинската Рада, а затова " фашисткият " шовинизъм в Украйна има несравнимо по-малко наличие в политическия ѝ живот, в сравнение с да речем в личната ни татковина.
Вторият тип " опорки " не са даже от характера на изброените нагоре " полуфакти ". Те са чисти митологически стилизации, на които моя благосклонност си разреши да опонира в текста си от предходната седмица.
Такава е стилизацията на западния " демократизъм " като антропологична " разруха ", която трансформира целокупния евро-атлантически свят в извратен " слабак ", който просто няма по какъв начин да окаже отпор на " мъжествения " и постоянно обективен в дейностите си " съветски народ-богоносец ". Според тази " опорка " Западът просто не може действително да противодейства на Путинова Русия и да подкрепи Украйна в отбраната ѝ от агресора. Той единствено " предизвика " Путин и го " принуждава " да отбрани " ползите си " в " полагащото му се " евразийско пространство.
И ето: в несъгласие с тази " опорка " в текста си от предходната седмица аз настоявам, че в противен случай - Западът в последните десетилетия насърчи кремълския деспот да си фантазира, че може да разполага с сходно " пространство " отвън държавните граници на Русия. Насърчи го, като " преглътна " окупирането (още през 90-те години на ХХ в.) на територия от страната Молдова - така наречен Приднестровска република, откъсването през 2008 година на територии от страната Грузия, и анексирането през 2014 година на Крим от страната Украйна.
Това, споделям аз, е виновността на Запада, довел московския сатрап до убеждението, че може да си разрешава всичко по отношение на " либерално-разваления " евро-атлантически свят. Пак в текста си от предходната седмица споделям, че с пълномащабната експанзия в Украйна Путин най-накрая сгреши и през днешния ден последователно стартира да схваща, че " демократичният " свят има граница на търпимостта си, а на следващия ден ще би трябвало да разбере и директно противоположното на въпросната митическа " опорка ", т.е. че Западът е по-силният и както тогава, през ХХ в., ще победи фашизмът, този път възродил се в Москва.
Накрая обаче не мога да не се попитам: добре, " тролският " проливен дъжд свидетелства единствено за едно нещо - че " опорките " на мобилизиращия тази не-субектна маса център са били смело ударени , че " изкомандваното " от този център замълчаване за войната в Украйна е било смело нарушено и тези две неща са довели до " хвърлянето " на " армиите " му във фейсбук страницата на електронна медия, която изобщо, изобщо не е по мярата на тази маса.
Какво обаче реализира мобилизиращият център с въпросния " тролски " проливен дъжд? Та това, което аз видях, беше ужасно показателно: безаргументни дебелашки хули, безспорна граматическа и синтактична беззащитност, безумни правописни неточности и - почтено казано - удовлетворяващ ме " бяс " на путинистите. Демонстрация значи на нещо доста показателно - на това, че тези у нас, които поддържат Путиновата експанзия и нейните популяризирани и от формалните ни медии пропагандни " опорки ", са на извънредно, на пагубно ниско и интелектуално, и езиково, и морално ниво. А това " ръководителите " им не трябва да позволяват да става очевидно. Защото то опозорява и тях.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ