Преброяване на националните нихилисти
Анализът е препубликуван от " Заглавието е на " Дневник ".
Изборите още веднъж демонстрираха какъв брой разграничена е българската нация: младите - за " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП/ДБ), междинната възраст - за ГЕРБ, старите при Българска социалистическа партия. София; Пловдив и Русе - за партиите на смяната, провинцията - за статуквото; чужбина - за Движение за права и свободи, ПП-ДБ и " Възраждане ", страната - за Българска социалистическа партия и ГЕРБ; турци, роми и ниско образовани - за Движение за права и свободи, висшисти - за ПП-ДБ и ГЕРБ. И тъй наречените
Но за какво тези естествени демографски групи са по този начин непримирими една към друга и изискват от политическите си представители безкомпромисност до гибел?
Едно пояснение е недонаправената ни нация. Искат ли жителите на тази територия да живеят дружно, какво ги свързва? Много историци споделят, че още възрожденците ни мечтаели да бъдат европейци. Истината е, че едни са гледали към Европа, други - към съветското самодържавие, трети са се чувствали отлично в Османската империя. Така и през днешния ден: едните желаят да вървим по европейски път, други тънат в сладостна тоталитарна носталгия, трети гледат единствено да не да ги закачат за нищо.
Преброяване на националните нихилисти
Като кажем нация, си представяме политическа общественост, която умее да излъчва водачите си. Ние обаче си оставаме на равнището на племенните водачи и гневно плюем тези на съперника, сякаш са нашественици от непознати планети. Как ли не ругаха Кирил Петков и Асен Василев, които ни преведоха през един извънредно тежък интервал - последната нелепост, която чух беше, че били въздушни за разлика от земния Борисов.
Заявката на ГЕРБ: Без държавно управление няма да приказваме за политики, нито да подкрепим бюджет
Но да не звуча пристрастно - самият Борисов, колкото и да го подозираме за асфалт и кюлчета, въпреки всичко е политик, който ни ръководи рекордно дълго. Нас, българите. Шикалкави, прекупва съперници, трансформира си мнението по три пъти дневно, ръси простотии - само че по този начин или другояче се задържа на кормилото. Струва ми се, че точно единоначалието е причина за новата победа на ГЕРБ, контрастиращо със фотографията на шестимата водачи на съперниците. Но таман по тази причина и го ненавиждат. Подобна ненавист събират и други мощни монолидери като Иван Костов и Ахмед Доган, с цел да не вървим обратно до Стамболов и Фердинанд.
Ще кажете - все не случваме на читави водачи. Бедата е, че един възходящ брой българи ненавиждат самите институции на страната си. Хартиената бюлетина сътвори предстоящо безпорядък и подкопа още веднъж легитимността на изборите - в добавка към недоверието в правосъдната система, в публичните поръчки, в неутралността на служебното държавно управление и в последна сметка - в страната България. Съберете процентите на " Възраждане ", които авансово отхвърлят да вземат участие в ръководството на страната и се готвят за нови избори, с съвсем 4-процентовата парламентарната група, прибавете отличилата се до момента единствено с деструктивното си държание " ИТН " (ИТН) - и ще получите едни удивителни 22 % национални нихилисти. В добавка към негласуващите.
Кой знае какво желае?
Големият проблем на българите е, че не знаят какво тъкмо могат да изискат от политиката. От една страна желаят всичко, от друга - нищо. Не знам, не се преподава в учебно заведение ли както би трябвало, медиите ли не изясняват... Очакват страната да им даде пари. Очакват да им реши демографската рецесия. Да се санкционират по-строго убийците на пътя. Много рядко ще чуете някой жител да вниква в съответно законодателство, да желае неща, изпълними от националните институции - желая да приемете еди-какво си, за ми решите еди-какъв си проблем.
Опасните неистини, с които България привикна
Получава се тъкмо противоположното. Тъкмо упоменатите по-възрастни гласоподаватели на ГЕРБ поддържат партия, която желае стягане на финансовата дисциплинираност и подлага на критика великодушните пенсии, раздадени от държавното управление на Петков, въпреки че тези ограничения скоро ще обиден таман тях. Или вземете упоменатата провинция, гласувала срещу " Промяната ", която постави на масата тематиката за това евросубсидиите да не идват единствено в София.
А по какъв начин показват следствията от политиката на избраниците си гласуващите за " Възраждане " е напряко тайнственост. Какво тъкмо значи върховен български лев - отвързване от валутния ръб, плаващ курс като в 1996-97? Или друга нелепост. Какво тъкмо ще стане след запазването на " Мариците ", когато цената на тока спадне, както към този момент стартира? Откъде ще вземем пари за четири атомни реактора?
Културни подиуми на политическото С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Чудеса няма да има
Причинно-следственото мислене не е силата на нашите предизборни диспути. Вместо да си показват какво желаят да реализираме като нация и надлежно - какви стъпки да вършим към него, жителите се отдават на съкровени мечтания. Суверенитет - думата гали слуха. Да вкараме в пандиза цялата тайфа, да си отмъстим, че толкоз години мълчахме. Референдум, народовластие, рестарт на системата. Да се опълчим на огромните, да тропнем по масата в Брюксел. Да накажем македонците, дето не желаят да са българи. Тия мечтания бързо се обръщат в своята диаметралност, само че за момента преживяването е сюблимно. А племенните политици са разбрали, че съответните неща като налози, планове или вложения и въобще политиката е скучна работа, по тази причина натъртват на безспорните неща.
Та в случай че питате дали ще има държавно управление - зависи дали ще желаеме да вършим нещо дружно като нация и ще накараме политиците да понижат парата на страстите и да се съсредоточат върху дребните, само че реалистични стъпки напред. Трябва да ни е ясно, че чудеса няма да има - нито стопански, нито морални - и прекомерно огромните ни искания единствено ще пораждат разочарования. Разочароващо ще е, само че пък ще стартираме да ставаме нация.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Изборите още веднъж демонстрираха какъв брой разграничена е българската нация: младите - за " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП/ДБ), междинната възраст - за ГЕРБ, старите при Българска социалистическа партия. София; Пловдив и Русе - за партиите на смяната, провинцията - за статуквото; чужбина - за Движение за права и свободи, ПП-ДБ и " Възраждане ", страната - за Българска социалистическа партия и ГЕРБ; турци, роми и ниско образовани - за Движение за права и свободи, висшисти - за ПП-ДБ и ГЕРБ. И тъй наречените
Но за какво тези естествени демографски групи са по този начин непримирими една към друга и изискват от политическите си представители безкомпромисност до гибел?
Едно пояснение е недонаправената ни нация. Искат ли жителите на тази територия да живеят дружно, какво ги свързва? Много историци споделят, че още възрожденците ни мечтаели да бъдат европейци. Истината е, че едни са гледали към Европа, други - към съветското самодържавие, трети са се чувствали отлично в Османската империя. Така и през днешния ден: едните желаят да вървим по европейски път, други тънат в сладостна тоталитарна носталгия, трети гледат единствено да не да ги закачат за нищо.
Преброяване на националните нихилисти
Като кажем нация, си представяме политическа общественост, която умее да излъчва водачите си. Ние обаче си оставаме на равнището на племенните водачи и гневно плюем тези на съперника, сякаш са нашественици от непознати планети. Как ли не ругаха Кирил Петков и Асен Василев, които ни преведоха през един извънредно тежък интервал - последната нелепост, която чух беше, че били въздушни за разлика от земния Борисов.
Заявката на ГЕРБ: Без държавно управление няма да приказваме за политики, нито да подкрепим бюджет Но да не звуча пристрастно - самият Борисов, колкото и да го подозираме за асфалт и кюлчета, въпреки всичко е политик, който ни ръководи рекордно дълго. Нас, българите. Шикалкави, прекупва съперници, трансформира си мнението по три пъти дневно, ръси простотии - само че по този начин или другояче се задържа на кормилото. Струва ми се, че точно единоначалието е причина за новата победа на ГЕРБ, контрастиращо със фотографията на шестимата водачи на съперниците. Но таман по тази причина и го ненавиждат. Подобна ненавист събират и други мощни монолидери като Иван Костов и Ахмед Доган, с цел да не вървим обратно до Стамболов и Фердинанд.
Ще кажете - все не случваме на читави водачи. Бедата е, че един възходящ брой българи ненавиждат самите институции на страната си. Хартиената бюлетина сътвори предстоящо безпорядък и подкопа още веднъж легитимността на изборите - в добавка към недоверието в правосъдната система, в публичните поръчки, в неутралността на служебното държавно управление и в последна сметка - в страната България. Съберете процентите на " Възраждане ", които авансово отхвърлят да вземат участие в ръководството на страната и се готвят за нови избори, с съвсем 4-процентовата парламентарната група, прибавете отличилата се до момента единствено с деструктивното си държание " ИТН " (ИТН) - и ще получите едни удивителни 22 % национални нихилисти. В добавка към негласуващите.
Кой знае какво желае?
Големият проблем на българите е, че не знаят какво тъкмо могат да изискат от политиката. От една страна желаят всичко, от друга - нищо. Не знам, не се преподава в учебно заведение ли както би трябвало, медиите ли не изясняват... Очакват страната да им даде пари. Очакват да им реши демографската рецесия. Да се санкционират по-строго убийците на пътя. Много рядко ще чуете някой жител да вниква в съответно законодателство, да желае неща, изпълними от националните институции - желая да приемете еди-какво си, за ми решите еди-какъв си проблем.
Опасните неистини, с които България привикна Получава се тъкмо противоположното. Тъкмо упоменатите по-възрастни гласоподаватели на ГЕРБ поддържат партия, която желае стягане на финансовата дисциплинираност и подлага на критика великодушните пенсии, раздадени от държавното управление на Петков, въпреки че тези ограничения скоро ще обиден таман тях. Или вземете упоменатата провинция, гласувала срещу " Промяната ", която постави на масата тематиката за това евросубсидиите да не идват единствено в София.
А по какъв начин показват следствията от политиката на избраниците си гласуващите за " Възраждане " е напряко тайнственост. Какво тъкмо значи върховен български лев - отвързване от валутния ръб, плаващ курс като в 1996-97? Или друга нелепост. Какво тъкмо ще стане след запазването на " Мариците ", когато цената на тока спадне, както към този момент стартира? Откъде ще вземем пари за четири атомни реактора?
Чудеса няма да има
Причинно-следственото мислене не е силата на нашите предизборни диспути. Вместо да си показват какво желаят да реализираме като нация и надлежно - какви стъпки да вършим към него, жителите се отдават на съкровени мечтания. Суверенитет - думата гали слуха. Да вкараме в пандиза цялата тайфа, да си отмъстим, че толкоз години мълчахме. Референдум, народовластие, рестарт на системата. Да се опълчим на огромните, да тропнем по масата в Брюксел. Да накажем македонците, дето не желаят да са българи. Тия мечтания бързо се обръщат в своята диаметралност, само че за момента преживяването е сюблимно. А племенните политици са разбрали, че съответните неща като налози, планове или вложения и въобще политиката е скучна работа, по тази причина натъртват на безспорните неща.
Та в случай че питате дали ще има държавно управление - зависи дали ще желаеме да вършим нещо дружно като нация и ще накараме политиците да понижат парата на страстите и да се съсредоточат върху дребните, само че реалистични стъпки напред. Трябва да ни е ясно, че чудеса няма да има - нито стопански, нито морални - и прекомерно огромните ни искания единствено ще пораждат разочарования. Разочароващо ще е, само че пък ще стартираме да ставаме нация.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




