"Сама да идеш, сама да се върнеш". Защо много ромски момичета отпадат от училище
Анализът е препубликуван от
Всички сме чували хора да настояват, че ромските деца, които отпадат от учебно заведение, в действителност нямат предпочитание да учат.
Всъщност тази наклонност визира в по-голяма степен девойките. По данни от представително на Националния статистически институт (НСИ) прибързано напусналите учебно заведение дами от ромски генезис на възраст 18-24 година са 76,3%, до момента в който мъжете са 63,7%.
Но какво описват самите ромски дами за отпадането от просветителната система?
Неотдавна работих върху " Гласовете на дамите в България ", който се основава на 42 биографични изявленията с дами от разнообразни градове в България (без София), някои от които - от ромски генезис.
И въпреки историите им да не са статистически представителни, те дават опция да надникнем в обстановката от вътрешната страна. Истинските имена на дамите са изменени в текста.
Стояна, която приключва учебно заведение на 43
Стояна е на 56 години, които е прекарала в ромско гето. Искала е да приключи учебно заведение, само че прекъсва в осми клас и се дами.
" Момчетата ходеха бойци и моят другар по този начин и не ми позволи да продължа да изучавам. Нали знаеш нашите роми, опасяват се да не би да се влюбим в някой различен ", споделя тя.
Тъй като постъпва на работа в организация, в която междинното обучение е наложително изискване, Стояна приключва гимназия вечерно на 43 години. Но към момента съжалява за пропуснатите благоприятни условия:
" Ако съм по-млада, може би щях да се реша да изучавам още, тъй като това ми е обичаното. Нещо, обвързвано с медицината, тъй като ми харесва. Може би изтървах нещо хубаво, да оказвам помощ още повече на хората, само че скърбя, годините минават. "
Стояна въпреки всичко е щастлива, че внучката ѝ има друга орис. Не е омъжена с дете, а неотдавна е приключила дванайсети клас с отличен триумф, " макар че живеем в тази среда и не всеки може да приключи ".
На момичето обаче не му е било елементарно ежедневно да понася расистките насмешки на българските си съученички, да вземем за пример: " Бебето накърми ли го? " Често се e прибирала от учебно заведение разплакана и e казвала, че желае да напусне, а баба ѝ се e опитвала да ѝ вдъхне кураж:
" Слушай, крещя, мойто момиче, няма да се предадеш, бъди смела ", спомня си Стояна своя метод. " Аз в случай че не съм била, ти бъди, докажи, че ти не си нещо по-различно от тях. Те ще ти бъдат най-големите приятелки - тези, които се карат с тебе и те нервират, те най-вече ще те заобичат. "
Според Стояна доказването, че си човек като другите, е друго за роми и българи: " Ако си българка, може би ще им би трябвало един месец [], само че при нас, ромите - години, с цел да схванат, че ние сме като тях. И в този момент в действителност тя също е доста щастлива и се радва, и се гордее: " Бабке, в случай че не беше ти да ми дадеш малко кураж, аз нямаше да стигна дотук. "
Сара, която не желае щерка ѝ да бъде като " бяла техника "
Подобно на внучката на Стояна, 35-годишната Сара приключва гимназия без да прекъсва. Когато е в девети клас, в учебното заведение ѝ има още 5-6 девойки от ромската махала, само че след десети клас остава единственото момиче от гетото във випуска.
Сара не съумява да се сприятели със съученичките си, а дружи единствено с момчетата, тъй като е вярваща адвентистка и следва строги правила на държание. Освен това в църквата е чула да проповядват, че мъжете и дамите са равни, по тази причина не се опасява да поддържа връзка с момчета.
" С девойките българи не можах да се влея, тъй като те пушеха и отиваха да пият кафе, а на мен това ми беше много далечно. А пък момчетата от моя клас не го правеха ", споделя тя.
Сара има 14-годишна щерка, за чието бъдеще се безпокои: " Изпитите по Национално външно оценяване, които минаха тази седмица, бяха в действителност тревожни. Тревожа се за това да не я превземе махалата, гетото, да не я превземем. Опитвам се да ѝ налея разум в главата. "
Това, което най-вече тормози Сара, е ролята на дамата в обичайните ромски общности. Тя хем се счита за част от ромите, хем, пробвайки се да се разграничи, приказва за " тях ":
" Опитвам се да я насоча и да ѝ кажа, че това, което е тук в гетото, не е окей. Аз не желая да е част от тях, [] от техните обичаи, от техните традиции, тъй като при нас е присъщо едно и също за дамата, което аз не го утвърждавам и не го одобрявам. [] Тук в махалата дамата е взета като бяла техника. "
Моника и самотата, която я кара да напусне учебно заведение
Дискриминирани или сами отговорни? Ромите в България и чернокожите в САЩС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Моника е учила в българско учебно заведение. Тя прави разлика сред качеството на образованието, което е получила там, и това в ромските учебни заведения. Научила е, че би трябвало, " като се прибереш, постоянно да се занимаваш с уроците си и да бъдеш зает с образованието си, а не като отидеш някъде и давай, това-онова ".
Училището толкоз се харесва на Моника, че вкъщи се вживява в ролята на учителка: " И седях, и учех моите братя, моите сестри. Учех ги да се занимават. Просто доста харесвах да съм в ролята на госпожа, на преподавател и все им нареждах - пиши това, пиши това. "
Така става обаче, че Моника не приключва даже главно обучение - напуща учебно заведение след шести клас. Причината не е женитба - омъжва се след години, въпреки и още дете - малко преди да стане на 15.
" Моите приятелки се ожениха на доста ранна възраст, бях сама и към този момент не ми се учеше. Сама да идеш, сама да се върнеш, просто нямах другар там, измежду непозната среда, и по тази причина се отхвърлих ", споделя тя и обобщава: " Просто в случай че бях имала другар или другарка, щях да продължа още нагоре. "
Днес Моника още веднъж се вживява в ролята на " госпожа ", учейки двете си деца, както и децата, за които се грижи в организацията, за която работи. Но даже не смее да мечтае, че би могла да стане учителка - желанията ѝ стигат до фризьорка или маникюристка.
Искате обичайни полезности? Заповядайте в гетото!
Вътрешното гетоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Въпреки че животът на Стояна, Сара и Моника се развива по друг метод, от техните разкази се обрисува една обща картина. И тя е, че ромските девойки всеобщо напущат учебно заведение не тъй като не им се учи, а с цел да се омъжат. Тези, които не се омъжват, изпадат в изолираност, тъй като ромските и българските деца не стават една общественост, даже да учат дружно.
Ромските девойки се женят толкоз рано поради строгия морал в гетото във връзка с дамите, по силата на който те би трябвало да сключат брак с първото момче, с което имат връзка. А след това от тях се чака да раждат деца и да си ги гледат, т.е. да си останат у дома.
Българските девойки стартират да имат гаджета не по-късно от ромските, само че от тях никой не изисква да се омъжат за първата си детска обич.
Това са обичайни полезности в чист тип, древен - дамата би трябвало да се омъжи девствена, всяка интимна връзка би трябвало да прерасне в брак и деца.
Който бленува за връщане към обичайните полезности, може би следва да се запита какво тъкмо желае. А за тези, които желаят ромските девойки, а и момчета, да приключват учебно заведение, решението е едно - десегрегация.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всички сме чували хора да настояват, че ромските деца, които отпадат от учебно заведение, в действителност нямат предпочитание да учат.
Всъщност тази наклонност визира в по-голяма степен девойките. По данни от представително на Националния статистически институт (НСИ) прибързано напусналите учебно заведение дами от ромски генезис на възраст 18-24 година са 76,3%, до момента в който мъжете са 63,7%.
Но какво описват самите ромски дами за отпадането от просветителната система?
Неотдавна работих върху " Гласовете на дамите в България ", който се основава на 42 биографични изявленията с дами от разнообразни градове в България (без София), някои от които - от ромски генезис.
И въпреки историите им да не са статистически представителни, те дават опция да надникнем в обстановката от вътрешната страна. Истинските имена на дамите са изменени в текста.
Стояна, която приключва учебно заведение на 43
Стояна е на 56 години, които е прекарала в ромско гето. Искала е да приключи учебно заведение, само че прекъсва в осми клас и се дами.
" Момчетата ходеха бойци и моят другар по този начин и не ми позволи да продължа да изучавам. Нали знаеш нашите роми, опасяват се да не би да се влюбим в някой различен ", споделя тя.
Тъй като постъпва на работа в организация, в която междинното обучение е наложително изискване, Стояна приключва гимназия вечерно на 43 години. Но към момента съжалява за пропуснатите благоприятни условия:
" Ако съм по-млада, може би щях да се реша да изучавам още, тъй като това ми е обичаното. Нещо, обвързвано с медицината, тъй като ми харесва. Може би изтървах нещо хубаво, да оказвам помощ още повече на хората, само че скърбя, годините минават. "
Стояна въпреки всичко е щастлива, че внучката ѝ има друга орис. Не е омъжена с дете, а неотдавна е приключила дванайсети клас с отличен триумф, " макар че живеем в тази среда и не всеки може да приключи ".
На момичето обаче не му е било елементарно ежедневно да понася расистките насмешки на българските си съученички, да вземем за пример: " Бебето накърми ли го? " Често се e прибирала от учебно заведение разплакана и e казвала, че желае да напусне, а баба ѝ се e опитвала да ѝ вдъхне кураж:
" Слушай, крещя, мойто момиче, няма да се предадеш, бъди смела ", спомня си Стояна своя метод. " Аз в случай че не съм била, ти бъди, докажи, че ти не си нещо по-различно от тях. Те ще ти бъдат най-големите приятелки - тези, които се карат с тебе и те нервират, те най-вече ще те заобичат. "
Според Стояна доказването, че си човек като другите, е друго за роми и българи: " Ако си българка, може би ще им би трябвало един месец [], само че при нас, ромите - години, с цел да схванат, че ние сме като тях. И в този момент в действителност тя също е доста щастлива и се радва, и се гордее: " Бабке, в случай че не беше ти да ми дадеш малко кураж, аз нямаше да стигна дотук. "
Сара, която не желае щерка ѝ да бъде като " бяла техника "
Подобно на внучката на Стояна, 35-годишната Сара приключва гимназия без да прекъсва. Когато е в девети клас, в учебното заведение ѝ има още 5-6 девойки от ромската махала, само че след десети клас остава единственото момиче от гетото във випуска.
Сара не съумява да се сприятели със съученичките си, а дружи единствено с момчетата, тъй като е вярваща адвентистка и следва строги правила на държание. Освен това в църквата е чула да проповядват, че мъжете и дамите са равни, по тази причина не се опасява да поддържа връзка с момчета.
" С девойките българи не можах да се влея, тъй като те пушеха и отиваха да пият кафе, а на мен това ми беше много далечно. А пък момчетата от моя клас не го правеха ", споделя тя.
Сара има 14-годишна щерка, за чието бъдеще се безпокои: " Изпитите по Национално външно оценяване, които минаха тази седмица, бяха в действителност тревожни. Тревожа се за това да не я превземе махалата, гетото, да не я превземем. Опитвам се да ѝ налея разум в главата. "
Това, което най-вече тормози Сара, е ролята на дамата в обичайните ромски общности. Тя хем се счита за част от ромите, хем, пробвайки се да се разграничи, приказва за " тях ":
" Опитвам се да я насоча и да ѝ кажа, че това, което е тук в гетото, не е окей. Аз не желая да е част от тях, [] от техните обичаи, от техните традиции, тъй като при нас е присъщо едно и също за дамата, което аз не го утвърждавам и не го одобрявам. [] Тук в махалата дамата е взета като бяла техника. "
Моника и самотата, която я кара да напусне учебно заведение
Моника е учила в българско учебно заведение. Тя прави разлика сред качеството на образованието, което е получила там, и това в ромските учебни заведения. Научила е, че би трябвало, " като се прибереш, постоянно да се занимаваш с уроците си и да бъдеш зает с образованието си, а не като отидеш някъде и давай, това-онова ".
Училището толкоз се харесва на Моника, че вкъщи се вживява в ролята на учителка: " И седях, и учех моите братя, моите сестри. Учех ги да се занимават. Просто доста харесвах да съм в ролята на госпожа, на преподавател и все им нареждах - пиши това, пиши това. "
Така става обаче, че Моника не приключва даже главно обучение - напуща учебно заведение след шести клас. Причината не е женитба - омъжва се след години, въпреки и още дете - малко преди да стане на 15.
" Моите приятелки се ожениха на доста ранна възраст, бях сама и към този момент не ми се учеше. Сама да идеш, сама да се върнеш, просто нямах другар там, измежду непозната среда, и по тази причина се отхвърлих ", споделя тя и обобщава: " Просто в случай че бях имала другар или другарка, щях да продължа още нагоре. "
Днес Моника още веднъж се вживява в ролята на " госпожа ", учейки двете си деца, както и децата, за които се грижи в организацията, за която работи. Но даже не смее да мечтае, че би могла да стане учителка - желанията ѝ стигат до фризьорка или маникюристка.
Искате обичайни полезности? Заповядайте в гетото!
Въпреки че животът на Стояна, Сара и Моника се развива по друг метод, от техните разкази се обрисува една обща картина. И тя е, че ромските девойки всеобщо напущат учебно заведение не тъй като не им се учи, а с цел да се омъжат. Тези, които не се омъжват, изпадат в изолираност, тъй като ромските и българските деца не стават една общественост, даже да учат дружно.
Ромските девойки се женят толкоз рано поради строгия морал в гетото във връзка с дамите, по силата на който те би трябвало да сключат брак с първото момче, с което имат връзка. А след това от тях се чака да раждат деца и да си ги гледат, т.е. да си останат у дома.
Българските девойки стартират да имат гаджета не по-късно от ромските, само че от тях никой не изисква да се омъжат за първата си детска обич.
Това са обичайни полезности в чист тип, древен - дамата би трябвало да се омъжи девствена, всяка интимна връзка би трябвало да прерасне в брак и деца.
Който бленува за връщане към обичайните полезности, може би следва да се запита какво тъкмо желае. А за тези, които желаят ромските девойки, а и момчета, да приключват учебно заведение, решението е едно - десегрегация.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ