Какво ще правим или с кого няма да го правим? Парадокси на популистката ситуация
Анализът е препубликуван от "
В акциите се стартират послания, построяват се стратегии, декларират се политики. Гражданите се интересуват какво ще се прави. Акцентът пада върху въпроса " какво " - каква политика, какви ограничения, какви дейности. Партии, ориентирани към умерени жители, даже заобикалят нападателни офанзиви против съперниците си.
Ожесточените предизборни борби обръщат тази ориентировка. Въпросът " кой " - кой ще бъде овластен, измества въпроса какво. Конкурентите може да оферират идентични политики, а това единствено да ускори настървението сред тях. Такава беше обстановката през 1990 година, когато беше немислимо коалиране на Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили. Ставаше дума за представители на изключващи се столетия.
В сегашната обстановка ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) в общи линии имат сходни програмни планове. Те биха оправдали някаква форма на съглашение за болшинство в Народното събрание и общо ръководство . Особено след невижданите пети избори за две години. А в случай че всяка друга договореност е още по-неблагоприятна от позиция на ПП-ДБ, тази би трябвало да се мисли доста съществено и отговорно.
Ясно е, че страната има потребност от парламент и устойчива изпълнителна власт. Ясни са и предпочитаните политики пред вероятно съдружно ръководство на ГЕРБ и ПП-ДБ: Шенген, еврозона, обществени финанси, правосъдна промяна, инфлация и изключително позицията по отношение на войната в Украйна.
По-ясно не е било от дълго време. Работата по тези и още десетина въпроса може да се свърши за една година . Към претекстовете за форма на общо ръководство може да се добави и спирането на президентския режим. Проточването му и през 2023 година към този момент е скандал с исторически мащаби, напомнящ за 1934 година
Но в настоящия подтекст въпросът " какво " - каква ориентировка, какъв план, какви политики, беше сменен от въпроса " кой " - с кого може и с кого не, кой е позволен сътрудник и кой е окончателно изключен.
Защо на изпечените политици и анализатори са им притрябвали дилетантите
В тази смяна има несъгласие. Партиите упорстват, че за тях най-съществени са програмните им планове. Но, въпреки това, спорът сред тях се изостря и на процедура анулира тези планове.
Подобна доминация на въпроса " кой " над " какво " е неизбежна в акция. Но бетонирането ѝ след избори изключва и само вероятните съглашения. Дефинитивно изключени от допустима коалиция са, на първо място, проруската " Възраждане ", Движение за права и свободи със своята печална известност, " ИТН ", която не знаеш накъде ще се обърне, и разпадащата се Българска социалистическа партия, също с проруски настройки.
Но от ПП-ДБ изключват общо ръководство и с ГЕРБ заради непреодолимо съмнение към Бойко Борисов и партията му. За тях ГЕРБ е механизъм на институционализирана корупция и целеустремено разграждане на страната от вътрешната страна, нещо подкрепено от купища свидетелства. Други комбинации обаче са даже немислими.
Премененият Борисов и опцията за постоянен кабинет
Така се стига до окончателен отвод от власт, въпреки и споделена, за малко, с стеснен мандат и ред други условия. Втвърдяването води до пропускане на шанса да договориш осъществяване на личните си цели . Основен измежду тях е контролът върху корупцията и преодоляването на страната. Но при дадените условия той би бил по-ефективен при споделена власт, в сравнение с в съпротива.
Винаги има опасения, че Борисов ще те излъже, само че нали го знаеш? Ще бъдеш нащрек и може да излезеш в съпротива, само че най-малко ще си опитал. Избирателят ще го оцени.
Може ли да се окаже, че твоето предпочитано " какво ще върша " се свежда до " с кого няма да го върша "?
Пързаляйки се в тази посока на авансово изключване може и да напуснеш Народното събрание, който всъщност е разговорна среда. Единствените в този парламент, които вършат нелош бизнес със стоката " с никого " е национал-популистката, въпреки куриозно проруска, " Възраждане ".
Атлантис. Дезинтеграция на политическите телаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Този вид милитаризация на политиката въобще слага преграда пред съответните политики. Конкурентите се държат като в гладиаторска борба, на живот и гибел. Този популистки синдром се следи и в одобрени демокрации. Виждаме го при Доналд Тръмп, който неотдавна разгласи, че следва " последна, решаваща борба " за " избавяне на Америка ".
ПП-ДБ може да сметнат, че печелившата тактика е слагането на " с кого не " пред " какви политики ". Вероятно се усещат даже длъжни пред гласоподавателя си. Но това е погрешно и незадълбочено. Избори се печелят с привличане на колебаещите се гласоподаватели, а те чакат тъкмо противоположното - да се договорят какво ще вършат.
Подобни развития са присъщи на всеобщата народна власт. Те демонстрират, че популизмът е на първо място обстановка и едвам вторично линия на водачи и организации. В популистката обстановка се образуват всеобщи упования, които въздействат на политическия пазар. Дори упованията да са въобразени, това не трансформира нещата.
Трайното престояване в тази обстановка обаче е признак за нереалистично или незряло схващане за парламентарния режим . Популистката обстановка би трябвало да бъде преодолявана от вътрешната страна, с едно в допълнение изпитание в името на рационална политика, на какво ще вършим даже с който ненавиждаме.
Това е тестване, което поемаш. Ако има задача и цели, задръж фокуса си върху тях. Това ще бъде оценено. Останалото, което включва и момента " с кого " са средства, които подлежат на договаряне.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
В акциите се стартират послания, построяват се стратегии, декларират се политики. Гражданите се интересуват какво ще се прави. Акцентът пада върху въпроса " какво " - каква политика, какви ограничения, какви дейности. Партии, ориентирани към умерени жители, даже заобикалят нападателни офанзиви против съперниците си.
Ожесточените предизборни борби обръщат тази ориентировка. Въпросът " кой " - кой ще бъде овластен, измества въпроса какво. Конкурентите може да оферират идентични политики, а това единствено да ускори настървението сред тях. Такава беше обстановката през 1990 година, когато беше немислимо коалиране на Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили. Ставаше дума за представители на изключващи се столетия.
В сегашната обстановка ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната " - " Демократична България " (ПП-ДБ) в общи линии имат сходни програмни планове. Те биха оправдали някаква форма на съглашение за болшинство в Народното събрание и общо ръководство . Особено след невижданите пети избори за две години. А в случай че всяка друга договореност е още по-неблагоприятна от позиция на ПП-ДБ, тази би трябвало да се мисли доста съществено и отговорно.
Ясно е, че страната има потребност от парламент и устойчива изпълнителна власт. Ясни са и предпочитаните политики пред вероятно съдружно ръководство на ГЕРБ и ПП-ДБ: Шенген, еврозона, обществени финанси, правосъдна промяна, инфлация и изключително позицията по отношение на войната в Украйна.
По-ясно не е било от дълго време. Работата по тези и още десетина въпроса може да се свърши за една година . Към претекстовете за форма на общо ръководство може да се добави и спирането на президентския режим. Проточването му и през 2023 година към този момент е скандал с исторически мащаби, напомнящ за 1934 година
Но в настоящия подтекст въпросът " какво " - каква ориентировка, какъв план, какви политики, беше сменен от въпроса " кой " - с кого може и с кого не, кой е позволен сътрудник и кой е окончателно изключен.
Защо на изпечените политици и анализатори са им притрябвали дилетантите В тази смяна има несъгласие. Партиите упорстват, че за тях най-съществени са програмните им планове. Но, въпреки това, спорът сред тях се изостря и на процедура анулира тези планове.
Подобна доминация на въпроса " кой " над " какво " е неизбежна в акция. Но бетонирането ѝ след избори изключва и само вероятните съглашения. Дефинитивно изключени от допустима коалиция са, на първо място, проруската " Възраждане ", Движение за права и свободи със своята печална известност, " ИТН ", която не знаеш накъде ще се обърне, и разпадащата се Българска социалистическа партия, също с проруски настройки.
Но от ПП-ДБ изключват общо ръководство и с ГЕРБ заради непреодолимо съмнение към Бойко Борисов и партията му. За тях ГЕРБ е механизъм на институционализирана корупция и целеустремено разграждане на страната от вътрешната страна, нещо подкрепено от купища свидетелства. Други комбинации обаче са даже немислими.
Премененият Борисов и опцията за постоянен кабинет Така се стига до окончателен отвод от власт, въпреки и споделена, за малко, с стеснен мандат и ред други условия. Втвърдяването води до пропускане на шанса да договориш осъществяване на личните си цели . Основен измежду тях е контролът върху корупцията и преодоляването на страната. Но при дадените условия той би бил по-ефективен при споделена власт, в сравнение с в съпротива.
Винаги има опасения, че Борисов ще те излъже, само че нали го знаеш? Ще бъдеш нащрек и може да излезеш в съпротива, само че най-малко ще си опитал. Избирателят ще го оцени.
Може ли да се окаже, че твоето предпочитано " какво ще върша " се свежда до " с кого няма да го върша "?
Пързаляйки се в тази посока на авансово изключване може и да напуснеш Народното събрание, който всъщност е разговорна среда. Единствените в този парламент, които вършат нелош бизнес със стоката " с никого " е национал-популистката, въпреки куриозно проруска, " Възраждане ".
Този вид милитаризация на политиката въобще слага преграда пред съответните политики. Конкурентите се държат като в гладиаторска борба, на живот и гибел. Този популистки синдром се следи и в одобрени демокрации. Виждаме го при Доналд Тръмп, който неотдавна разгласи, че следва " последна, решаваща борба " за " избавяне на Америка ".
ПП-ДБ може да сметнат, че печелившата тактика е слагането на " с кого не " пред " какви политики ". Вероятно се усещат даже длъжни пред гласоподавателя си. Но това е погрешно и незадълбочено. Избори се печелят с привличане на колебаещите се гласоподаватели, а те чакат тъкмо противоположното - да се договорят какво ще вършат.
Подобни развития са присъщи на всеобщата народна власт. Те демонстрират, че популизмът е на първо място обстановка и едвам вторично линия на водачи и организации. В популистката обстановка се образуват всеобщи упования, които въздействат на политическия пазар. Дори упованията да са въобразени, това не трансформира нещата.
Трайното престояване в тази обстановка обаче е признак за нереалистично или незряло схващане за парламентарния режим . Популистката обстановка би трябвало да бъде преодолявана от вътрешната страна, с едно в допълнение изпитание в името на рационална политика, на какво ще вършим даже с който ненавиждаме.
Това е тестване, което поемаш. Ако има задача и цели, задръж фокуса си върху тях. Това ще бъде оценено. Останалото, което включва и момента " с кого " са средства, които подлежат на договаряне.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ