Има ли кой да подкрепя най-уязвимите сред украинските бежанци
Анализът е препубликуван от
Той е единствено на 6. Живее в България с баба си от април предходната година, когато съветската инвазия против Украйна го прогонва от вкъщи му и му лишава родителите. Той има проблеми в развиването, които изискват профилирана терапия, а баба му има потребност от психическа помощ за превъзмогване на претърпените контузии и образование по какъв начин да се грижи по-добре за внука си.
Двамата са едно от фамилиите, настанени по силата на филантропичната стратегия на българската страна, която до есента на 2022 година включваше и храна, а от няколко месеца обезпечава единствено заслон.
За да се оправят с живота си на бягащи от война обаче доста от хората, останали на грижите на страната, имат потребност от спомагателна поддръжка.
Българската система за обществени услуги обаче е труднодостъпна даже за българските фамилии, а за уязвимите бежанци е на процедура затворена.
Взаимна поддръжка
Героят от началото на този текст е напълно същински, по тази причина - съзнателно - името му е спестено. Той е едно от децата, които неотдавна получават помощ в границите на план на Националната мрежа за децата (НМД).
" Целта ни е да подкрепим украинските деца у нас. При всички тях има психически контузии, свързани с войната и живота като бежанци. При някои обаче има и спомагателен риск или проблеми в развиването ", споделя Пламена Николова, шеф " Политики за децата " в Мрежата и координатор на плана.
От есента на предходната година НМД интензивно се свързва с украинските общности в България по места и образова техни членове по какъв начин да оказват помощ на сънародниците си както с психически съвещания, по този начин и със препоръки в други сложни обстановки. Само за месец са подготвени над 70 фамилни консултанти и още над 100 души, които да водят групи за взаимна поддръжка на 28 места с централизация на украински жители.
" Насочихме се към дейните измежду тях, към водачите на мнение, които за времето от началото на войната са се открили съвсем във всяка група ", изяснява Антоанета Иванова, обществен служащ и обучител.
По думите ѝ това е спомогнало да се сътвори доверие в хората от общностите.
" Като бежанци ни се постанова непрестанно да търсим помощ, да желаеме и получаваме дарения. Сега имаме опция да работим и да сме потребни на общността си ", споделя Полина Осокина. Тя е психолог по специалност и сега води група за взаимна поддръжка в един от хотелите край Варна, в които има настанени украински бежанци.
За по-малко от два месеца подготвените консултанти оказват помощ на над 770 души, 450 от които - деца. Над 100 от тях са с увреждания, проблеми в развиването или други опасности, които изискват профилирана терапия.
" От дейната работа в общността виждаме, че една група с доста огромна потребност от психосоциална работа са огромните деца, младежите ", споделя Георги Богданов, изпълнителен шеф на Националната мрежа за децата.
Най-голям дял обаче са фамилиите, които търсят съвет от консултантите за достъп до здравни или обществени услуги, или имат остра потребност от спомагателна поддръжка, въпреки и да не я търсят самодейно.
Затворена врата
Проектът на НМД е една от самодейностите, посредством които цивилен организации и доброволци се пробват да поддържат най-уязвимите измежду украинците под краткотрайна протекция в България. Техните старания са ориентирани към децата, само че потребност от сходна грижа има във всички възрастови групи. В България както здравните, по този начин и обществените услуги остават мъчно налични за бежанците.
Според ограниченията, въведени малко след съветската инвазия в Украйна, и изискванията за даването на краткотрайна протекция за бягащите от войната, записаните с краткотрайна протекция имат право както на здравно обезпечаване и здравна помощ, по този начин и на достъп до обществени услуги. За да употребяват здравна помощ, от тях се желае да си заплащат здравните осигуровки, а с цел да бъдат ориентирани към обществена услуга - да подадат документи в съответната дирекция " Социално подкрепяне " по местоживеене, откъдето да ги насочат към най-подходящата поддръжка.
В живия живот обаче тези " благоприятни условия " рядко работят.
" Специално при децата проблемите са два - услуги липсват и за българските деца, да вземем за пример във Варна услуга за аутистични деца над 7 години няма. И второ - в съществуващите услуги никой не приказва украински или съветски - езиците, на които множеството бежанци поддържат връзка ", споделя Ваня Добрева, доброволка от Варна, която оказва помощ на украинците за достъп до здравна и обществена помощ. Тя добавя, че в украинската общественост има експерти с подобаваща подготовка, само че към този момент никой от тях не упражнява специалността си у нас.
Проблем е и чисто физическото постигане до административните центрове и до местата, където уязвимите украински жители биха могли да получат лекуване, терапия или различен тип помощ.
Бежанци (Ново издание)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
По данни на националния портал за Украйна към 14 февруари в България има над 51 000 украинци, а 1/5 от тях са настанени по хотели и бази. Най-често тези места за настаняване са в дребни или курортни обитаеми места, където здравните и обществени услуги са мощно лимитирани или изцяло липсват, а от своя страна настанените в тях са най-уязвимата група от украинците в страната - тези, които заради някакви спомагателни усложнения не могат да стартират независим живот, и има най-висока възможност да нямат средства и да се нуждаят от здравна или обществена грижа.
Нужда от вероятност
Навлизането във втората година от войната на Русия против Украйна изправя освен България, само че и други страни в Европа пред въпроса по какъв начин и какъв брой дълго да продължат да оказват помощ на украинските бежанци на тяхна територия.
" Повтаряме съвсем през цялото време, че е нужна обществена оценка. Някои от тези хора имат съществени уязвимости - възраст, болести, увреждания. Не можем да чакаме от тях да излязат на пазара на труда и на свободен наем. С други обаче не е по този начин и са им нужни напълно разнообразни ограничения, които да ги насърчат да заживеят без значение ", разяснява юрист Илиана Савова, шеф на програмата за правна отбрана на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет.
По думите ѝ една точна картина какви са потребностите на хората под краткотрайна протекция в България би дала опция страната да получи и целева поддръжка - както за хората под краткотрайна протекция, по този начин и за възстановяване достъпността на обществената система като цяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Той е единствено на 6. Живее в България с баба си от април предходната година, когато съветската инвазия против Украйна го прогонва от вкъщи му и му лишава родителите. Той има проблеми в развиването, които изискват профилирана терапия, а баба му има потребност от психическа помощ за превъзмогване на претърпените контузии и образование по какъв начин да се грижи по-добре за внука си.
Двамата са едно от фамилиите, настанени по силата на филантропичната стратегия на българската страна, която до есента на 2022 година включваше и храна, а от няколко месеца обезпечава единствено заслон.
За да се оправят с живота си на бягащи от война обаче доста от хората, останали на грижите на страната, имат потребност от спомагателна поддръжка.
Българската система за обществени услуги обаче е труднодостъпна даже за българските фамилии, а за уязвимите бежанци е на процедура затворена.
Взаимна поддръжка
Героят от началото на този текст е напълно същински, по тази причина - съзнателно - името му е спестено. Той е едно от децата, които неотдавна получават помощ в границите на план на Националната мрежа за децата (НМД).
" Целта ни е да подкрепим украинските деца у нас. При всички тях има психически контузии, свързани с войната и живота като бежанци. При някои обаче има и спомагателен риск или проблеми в развиването ", споделя Пламена Николова, шеф " Политики за децата " в Мрежата и координатор на плана.
От есента на предходната година НМД интензивно се свързва с украинските общности в България по места и образова техни членове по какъв начин да оказват помощ на сънародниците си както с психически съвещания, по този начин и със препоръки в други сложни обстановки. Само за месец са подготвени над 70 фамилни консултанти и още над 100 души, които да водят групи за взаимна поддръжка на 28 места с централизация на украински жители.
" Насочихме се към дейните измежду тях, към водачите на мнение, които за времето от началото на войната са се открили съвсем във всяка група ", изяснява Антоанета Иванова, обществен служащ и обучител.
По думите ѝ това е спомогнало да се сътвори доверие в хората от общностите.
" Като бежанци ни се постанова непрестанно да търсим помощ, да желаеме и получаваме дарения. Сега имаме опция да работим и да сме потребни на общността си ", споделя Полина Осокина. Тя е психолог по специалност и сега води група за взаимна поддръжка в един от хотелите край Варна, в които има настанени украински бежанци.
За по-малко от два месеца подготвените консултанти оказват помощ на над 770 души, 450 от които - деца. Над 100 от тях са с увреждания, проблеми в развиването или други опасности, които изискват профилирана терапия.
" От дейната работа в общността виждаме, че една група с доста огромна потребност от психосоциална работа са огромните деца, младежите ", споделя Георги Богданов, изпълнителен шеф на Националната мрежа за децата.
Най-голям дял обаче са фамилиите, които търсят съвет от консултантите за достъп до здравни или обществени услуги, или имат остра потребност от спомагателна поддръжка, въпреки и да не я търсят самодейно.
Затворена врата
Проектът на НМД е една от самодейностите, посредством които цивилен организации и доброволци се пробват да поддържат най-уязвимите измежду украинците под краткотрайна протекция в България. Техните старания са ориентирани към децата, само че потребност от сходна грижа има във всички възрастови групи. В България както здравните, по този начин и обществените услуги остават мъчно налични за бежанците.
Според ограниченията, въведени малко след съветската инвазия в Украйна, и изискванията за даването на краткотрайна протекция за бягащите от войната, записаните с краткотрайна протекция имат право както на здравно обезпечаване и здравна помощ, по този начин и на достъп до обществени услуги. За да употребяват здравна помощ, от тях се желае да си заплащат здравните осигуровки, а с цел да бъдат ориентирани към обществена услуга - да подадат документи в съответната дирекция " Социално подкрепяне " по местоживеене, откъдето да ги насочат към най-подходящата поддръжка.
В живия живот обаче тези " благоприятни условия " рядко работят.
" Специално при децата проблемите са два - услуги липсват и за българските деца, да вземем за пример във Варна услуга за аутистични деца над 7 години няма. И второ - в съществуващите услуги никой не приказва украински или съветски - езиците, на които множеството бежанци поддържат връзка ", споделя Ваня Добрева, доброволка от Варна, която оказва помощ на украинците за достъп до здравна и обществена помощ. Тя добавя, че в украинската общественост има експерти с подобаваща подготовка, само че към този момент никой от тях не упражнява специалността си у нас.
Проблем е и чисто физическото постигане до административните центрове и до местата, където уязвимите украински жители биха могли да получат лекуване, терапия или различен тип помощ.
По данни на националния портал за Украйна към 14 февруари в България има над 51 000 украинци, а 1/5 от тях са настанени по хотели и бази. Най-често тези места за настаняване са в дребни или курортни обитаеми места, където здравните и обществени услуги са мощно лимитирани или изцяло липсват, а от своя страна настанените в тях са най-уязвимата група от украинците в страната - тези, които заради някакви спомагателни усложнения не могат да стартират независим живот, и има най-висока възможност да нямат средства и да се нуждаят от здравна или обществена грижа.
Нужда от вероятност
Навлизането във втората година от войната на Русия против Украйна изправя освен България, само че и други страни в Европа пред въпроса по какъв начин и какъв брой дълго да продължат да оказват помощ на украинските бежанци на тяхна територия.
" Повтаряме съвсем през цялото време, че е нужна обществена оценка. Някои от тези хора имат съществени уязвимости - възраст, болести, увреждания. Не можем да чакаме от тях да излязат на пазара на труда и на свободен наем. С други обаче не е по този начин и са им нужни напълно разнообразни ограничения, които да ги насърчат да заживеят без значение ", разяснява юрист Илиана Савова, шеф на програмата за правна отбрана на бежанци и мигранти към Българския хелзинкски комитет.
По думите ѝ една точна картина какви са потребностите на хората под краткотрайна протекция в България би дала опция страната да получи и целева поддръжка - както за хората под краткотрайна протекция, по този начин и за възстановяване достъпността на обществената система като цяло.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ