Държава, която живее от плячкосване: що за страна е Русия
Анализът е препубликуван от.
Покрай следващото изостряне на съветското наличие на интернационалната сцена в България още веднъж се надигнаха гласове, съгласно които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е несъответстваща от всякаква позиция - политическа, обществена, икономическа и така нататък Тези неща са несметно прегледани от разнообразни тесни експерти, само че главният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума " бъдеще ", приложена към Русия.
Русия никому не предлага бъдеще, защото тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее отвън времето и историята, в оня непрекъснато повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появяването на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи още веднъж. И всичко, което следва да се случи, към този момент се е случвало.
Всичко стартира с Иван Грозни
Това въртене стартира с Иван Грозни в средата на XVI век. Тогава огромните европейски кралства устремно излизат от Средновековието и стартират да унищожават негови съществени белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се самостоятелната частна благосъстоятелност, локалното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона.
В Московска Рус, както тогава е била известна страната, Иван взема решение да направи тъкмо противоположното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните класи, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ лишава земите, закрива всички типове събрания, както на благородниците, по този начин и на елементарните хора, посредством които до тогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата благосъстоятелност в страната за своя персонална бащиния и трансформира личните си прищевки в закон. Отмъква, несъмнено, и държавната хазна - и тя му е бащиния.
По-важното обаче е, че Иван стартира гонения против тези, които са желали Московска Рус да поеме по европейския път на развиване. Символ на тези гонения е боляринът, мъдрец, публицист и пълководец Андрей Курбский, а последвалата сред двамата преписка обрисува безконечния разлом в Русия. От едната страна са тези, които като Курбский желаят ограничение на централната власт посредством разделянето ѝ сред разнообразни клонове и класи, упорстват за права, свободи и правда, както и за самостоятелна от короната благосъстоятелност. Това е пътят, водещ в последна сметка до европейската цивилизация, в която обособеният човек е по-голям от страната.
От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки съперниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е " чакал ", от чиято " зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана " и пр.), те настояват, че страната е всичко, а обособените хора - нищо. И най-важното - че страната е тяхна и че те не я държат заради нечие (например на народа) снизхождение, а сами. " Самодържат " се - самодръжци. Никой различен няма никакви права - като да вземем за пример да е закрилян от закона, да има неприкосновена благосъстоятелност или конгреси за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е страната. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, сган или сътрудници на враждебни непознати сили.
Това е политическата закваска на Русия. И отново при Иван е забъркана онази попара, която е съветската стопанска система.
След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към идната крачка: да третира страната бащиния като законен обект на разграбване. Той към този момент е плячкосал половината от прилежащите му съветски княжества, само че стартира да удря на камък с останалите и изключително със прилежащите му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова започва плячкосването на парцелите на аристократите и на по-заможните редови жители - режимът на " Опричнината ". Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа.
Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя в никакъв случай не е излизала. Отиваме няколко генерации напред и виждаме първото повтаряне. В разгара на модерната ера, когато в Европа се поставят основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики съумява да закрепости и тези класи, които Иван не е съумял. Успява да подчини и до тогава самостоятелните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на страната.
След него в Русия няма нито един човек, в това число в аристокрацията, който да не е по някакъв метод неизменен за страната. В момента, в който в Европа преоткриват равенството сред жителите и основават публични контракти, Петър разгласява " Таблицата на ранговете ", описваща позицията на всяка специалност и на всяко съсловие в тази система на цялостно и всеобхватно неравноправие.
В стопанската система " модернизаторът " Петър прави типичната съветска неточност, която позволяват и до през днешния ден съветските самодръжци: взема решение, че е схванал по какъв начин да настигне индустриалния Запад - посредством импорт на западна техника. Но няма никаква визия, че Западът е механически и индустриално развъртян, защото в него има от ден на ден свободни човеци, които могат да вършат промишленост, тъй като имат неприкосновена частна благосъстоятелност и права. Петър вкарва западни фабрики, само че всичките бързо банкрутират.
Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава земеделска страна и става жертва на сходни следващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито фабрики, импортирани от Съединени американски щати и Германия, също най-после банкрутират.
През цялото време, несъмнено, не престават гоненията на всички руснаци, които желаят Русия да тръгне по европейски път, т.е. да има бъдеще.
Всичките тези талази на лишаване на права и благосъстоятелност, както и непрекъснатите гонения против прозападни руснаци са придружени от гибелта на големи количества хора, изтребвани от личната си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин съветското население понижава, защото от терора бягат милиони.
Русия: Една история на страна без историяС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Има, несъмнено, периодичен опити за поевропейчване на Русия. Това е интервалът на изборните царе с лимитирана власт, последвал Иван (този интервал, показателно, в Русия е прочут като " Смутата " ). След Петър също има несъмнено " топене ", както и след Павел и Александър през XIX век, след болшевишката гражданска война, след Сталин и след Брежнев през XX век. През всичките тези интервали на намаляване на самодържието стопанската система дръпва напред, а популацията пораства заради простата причина, че хората чакат по-нататъшно намаляване на самодържието и, затова, по-голямо пространство за личното си развиване.
Всеки път обаче тези промени се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху стопанската система и народа рано или късно се натъква на противопоставяне от страна на ръководещата клика, която не желае да се лиши от самодържието си. Така в Русия в никакъв случай не се появява оня самостоятелен и закрилян от закона субект, който обезпечава бързото развиване на Запада.
Тъй като единствено този субект може да сътвори развиване, след края на всеки интервал на промени следва стопански спад и понижаване на популацията. А по-важното е, че при първите признаци на сходни проблеми властта минава в ръцете на нов самовластник, който твърди, че проблемите са разследване на предхождащите го " либерали " (както ги назовават днес).
Русия половин хилядолетие след Иван Грозни
Това е " бъдещето ", което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И по този начин до безспир. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от разграбване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени прилежащи страни.
Отсега е ясно, че този цикъл още веднъж ще се повтори, тъй като в Русия всичко, което следва да се случи, към този момент се е случвало. След Путин ще има опит за промени и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, защото там няма нито самостоятелни човеци, нито частна благосъстоятелност, нито законов ред.
НебехранилищеС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
След края на промените ще настъпи икономически срив и хората ще хукнат да бягат. Ще пристигна идващият самовластник, който ще упрекна предшествалите го " либерали " за проблемите и ще предложи решение посредством възобновяване на цялостното самодържие. За себе си, несъмнено. И ще гони и ругае на " чакали " тези, които желаят европейско бъдеще за Русия.
Нямаме работа в тази месомелачка. Там " всички пътища водят до злополука ", както е написал съветският стихотворец Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Покрай следващото изостряне на съветското наличие на интернационалната сцена в България още веднъж се надигнаха гласове, съгласно които нашето бъдеще било с Русия и Евразия. Тази позиция е несъответстваща от всякаква позиция - политическа, обществена, икономическа и така нататък Тези неща са несметно прегледани от разнообразни тесни експерти, само че главният, екзистенциалният проблем е другаде - в самата дума " бъдеще ", приложена към Русия.
Русия никому не предлага бъдеще, защото тя самата не разполага с такова. От половин хилядолетие тя живее отвън времето и историята, в оня непрекъснато повтарящ се кръговрат, в който са живели аграрните цивилизации преди появяването на християнството. В този кръговрат всичко, което се е случвало, ще се случи още веднъж. И всичко, което следва да се случи, към този момент се е случвало.
Всичко стартира с Иван Грозни
Това въртене стартира с Иван Грозни в средата на XVI век. Тогава огромните европейски кралства устремно излизат от Средновековието и стартират да унищожават негови съществени белези като крепостното право, властовия произвол и религиозния обскурантизъм. Подсилват се самостоятелната частна благосъстоятелност, локалното самоуправление и закрилата на хората от страна на закона.
В Московска Рус, както тогава е била известна страната, Иван взема решение да направи тъкмо противоположното. Ликвидира, доколкото му стига времето, свободните класи, като ги прави крепостни. Изкоренява аристокрацията, като ѝ лишава земите, закрива всички типове събрания, както на благородниците, по този начин и на елементарните хора, посредством които до тогава се е развивало самоуправлението. Обявява цялата благосъстоятелност в страната за своя персонална бащиния и трансформира личните си прищевки в закон. Отмъква, несъмнено, и държавната хазна - и тя му е бащиния.
По-важното обаче е, че Иван стартира гонения против тези, които са желали Московска Рус да поеме по европейския път на развиване. Символ на тези гонения е боляринът, мъдрец, публицист и пълководец Андрей Курбский, а последвалата сред двамата преписка обрисува безконечния разлом в Русия. От едната страна са тези, които като Курбский желаят ограничение на централната власт посредством разделянето ѝ сред разнообразни клонове и класи, упорстват за права, свободи и правда, както и за самостоятелна от короната благосъстоятелност. Това е пътят, водещ в последна сметка до европейската цивилизация, в която обособеният човек е по-голям от страната.
От другата страна стоят Иван и неговите следовници. Проклинайки съперниците си с най-вулгарни азиатски изрази (според Иван, Курбский е " чакал ", от чиято " зловонна уста се носи смрадта на самия Сатана " и пр.), те настояват, че страната е всичко, а обособените хора - нищо. И най-важното - че страната е тяхна и че те не я държат заради нечие (например на народа) снизхождение, а сами. " Самодържат " се - самодръжци. Никой различен няма никакви права - като да вземем за пример да е закрилян от закона, да има неприкосновена благосъстоятелност или конгреси за самоуправление. Държавата е всичко, а самодържецът е страната. Неговата дума е закон, не някакви неща, писани на хартия. А всички проевропейски руснаци са чакали, сган или сътрудници на враждебни непознати сили.
Това е политическата закваска на Русия. И отново при Иван е забъркана онази попара, която е съветската стопанска система.
След закрепостяването на народа, ликвидирането на аристокрацията и изгонването на такива като Курбский, Иван пристъпва към идната крачка: да третира страната бащиния като законен обект на разграбване. Той към този момент е плячкосал половината от прилежащите му съветски княжества, само че стартира да удря на камък с останалите и изключително със прилежащите му на запад литовци. Но режимът му живее от плячка и инак не умее. Затова започва плячкосването на парцелите на аристократите и на по-заможните редови жители - режимът на " Опричнината ". Експанзията на изток му дава достъп и до ресурсите на Сибир, които изнася към Европа.
Иван Грозни е дефолт програмата на Русия, от която тя в никакъв случай не е излизала. Отиваме няколко генерации напред и виждаме първото повтаряне. В разгара на модерната ера, когато в Европа се поставят основите на Просвещението и на хуманистичния държавен ред, Петър Велики съумява да закрепости и тези класи, които Иван не е съумял. Успява да подчини и до тогава самостоятелните казаци, разширили Русия чак до Далечния изток без помощта на страната.
След него в Русия няма нито един човек, в това число в аристокрацията, който да не е по някакъв метод неизменен за страната. В момента, в който в Европа преоткриват равенството сред жителите и основават публични контракти, Петър разгласява " Таблицата на ранговете ", описваща позицията на всяка специалност и на всяко съсловие в тази система на цялостно и всеобхватно неравноправие.
В стопанската система " модернизаторът " Петър прави типичната съветска неточност, която позволяват и до през днешния ден съветските самодръжци: взема решение, че е схванал по какъв начин да настигне индустриалния Запад - посредством импорт на западна техника. Но няма никаква визия, че Западът е механически и индустриално развъртян, защото в него има от ден на ден свободни човеци, които могат да вършат промишленост, тъй като имат неприкосновена частна благосъстоятелност и права. Петър вкарва западни фабрики, само че всичките бързо банкрутират.
Причината: вместо да освободи някакви хора, които да работят в заводите за заплата, той подкарва натам крепостни селяни, които да работят без пари. Русия си остава земеделска страна и става жертва на сходни следващи опити за бърза индустриализация - най-видимо при Сталин, чиито фабрики, импортирани от Съединени американски щати и Германия, също най-после банкрутират.
През цялото време, несъмнено, не престават гоненията на всички руснаци, които желаят Русия да тръгне по европейски път, т.е. да има бъдеще.
Всичките тези талази на лишаване на права и благосъстоятелност, както и непрекъснатите гонения против прозападни руснаци са придружени от гибелта на големи количества хора, изтребвани от личната си държавна власт. И при Грозни, и при Петър, и при Сталин, и при Путин съветското население понижава, защото от терора бягат милиони.
Има, несъмнено, периодичен опити за поевропейчване на Русия. Това е интервалът на изборните царе с лимитирана власт, последвал Иван (този интервал, показателно, в Русия е прочут като " Смутата " ). След Петър също има несъмнено " топене ", както и след Павел и Александър през XIX век, след болшевишката гражданска война, след Сталин и след Брежнев през XX век. През всичките тези интервали на намаляване на самодържието стопанската система дръпва напред, а популацията пораства заради простата причина, че хората чакат по-нататъшно намаляване на самодържието и, затова, по-голямо пространство за личното си развиване.
Всеки път обаче тези промени се провалят по една и съща причина. Разхлабването на диктата върху стопанската система и народа рано или късно се натъква на противопоставяне от страна на ръководещата клика, която не желае да се лиши от самодържието си. Така в Русия в никакъв случай не се появява оня самостоятелен и закрилян от закона субект, който обезпечава бързото развиване на Запада.
Тъй като единствено този субект може да сътвори развиване, след края на всеки интервал на промени следва стопански спад и понижаване на популацията. А по-важното е, че при първите признаци на сходни проблеми властта минава в ръцете на нов самовластник, който твърди, че проблемите са разследване на предхождащите го " либерали " (както ги назовават днес).
Русия половин хилядолетие след Иван Грозни
Това е " бъдещето ", което Русия предлага. Терор-разруха-реформи. Терор-разруха-реформи. И по този начин до безспир. Половин хилядолетие след Иван Грозни Русия продължава да живее от разграбване - на ресурсите на Сибир, на собствеността на хората си, на покорени прилежащи страни.
Отсега е ясно, че този цикъл още веднъж ще се повтори, тъй като в Русия всичко, което следва да се случи, към този момент се е случвало. След Путин ще има опит за промени и страната за малко ще живне. Реформите ще се провалят, защото там няма нито самостоятелни човеци, нито частна благосъстоятелност, нито законов ред.
След края на промените ще настъпи икономически срив и хората ще хукнат да бягат. Ще пристигна идващият самовластник, който ще упрекна предшествалите го " либерали " за проблемите и ще предложи решение посредством възобновяване на цялостното самодържие. За себе си, несъмнено. И ще гони и ругае на " чакали " тези, които желаят европейско бъдеще за Русия.
Нямаме работа в тази месомелачка. Там " всички пътища водят до злополука ", както е написал съветският стихотворец Осип Манделщам, преди да угасне в сталински концлагер.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ