Време е да спрем пълзящия антиконституционен преврат в България
Анализът е препубликуван от ".
От няколко години в правопорядъка на демократична и европейска България се организира спокоен, затулен зад димната завеса на юридически актове и процедури, антиконституционен прелом. Първите " опознавателни " стъпки на тази добре планувана и дълготрайна тактика приличаха на инцидентни прояви на институционална нелепост, популизъм и примитивизъм.
Какво тъкмо се случи
През 2018 година Конституционният съд (КС) разгласи за несъвместима с българската конституция така наречен (Решение от 27.07.2018 година по к.д. № 3/2018 г.). Решението беше квалифицирано от пропагандна канонада, демонизираща Конвенцията като проводник на така наречен " джендър идеология ". Всъщност Истанбулската спогодба е ориентирана против домашното принуждение и цели фактическо еманципиране на дамите, посредством превъзмогване на културни и народопсихологически стигми за обществената им роля - домакини, виновни за раждане и развъждане на деца, а не равноправни и равностойни на мъжа.
Конституционният съд: Истанбулската спогодба опонира на главния закон
През 2018 година нямаше нито COVID-19, нито война в Украйна. Българското общество беше изморено и приспано в безвремието, ръководено от невъобразимата коалиция сред " Граждани за европейско развиване на България " (ГЕРБ) и Вътрешна македонска революционна организация (отричащи базисните европейски полезности и целящи дезинтеграция на Европа). Затова решението на Конституционен съд беше признато без осезаема опозиция, а партиите, които му осигуриха пропагандна логистика с подправени вести и тълкования, трансфораха въображаемата борба с митичната опасност от " джендър-идеологията " в политическа теория.
Тогава никой не се стресна от обстоятелството, че претекстовете на Конституционен съд за " отменяне " на Истанбулската спогодба - " православие, традиция, патриархално семейство ", съответстват с. Примирението, с което приехме обстоятелството, че Конституционен съд на световна и правова България употребява псевдорелигиозни причини, с цел да отхвърли равенството на дамите в връзките им със " мощния пол ", беше наградено с партийно заричане, че вместо прокълнатата Истанбулска спогодба, ще бъдат признати закони против домашното принуждение.
Това по този начин и не се случи 5 години след успеха на Конституционен съд над " джендърите ", вследствие на която всяка година 20-30 дами биват убити (буквално, физически) от юначни мъже с патриархални разбирания за ролята си в фамилията. Хиляди са измъчваните (физически, душевен, сексуално) дами в България. Това са нашите майки, сестри, съпруги, партньорки... (Ведра патриотично-патриархална статистика по тематиката може да видите )
Три години по-късно, идентични " опорни точки " от хибридната война, която Русия води против цивилизования свят, доста преди да нападне Украйна, стават решаващи претекстове в Приемайки, че понятието " пол " има единствено " бинарно " значение, влизайки всъщност в ролята на Бог, който не постоянно е безапелационен при изработката на индивидите, Конституционен съд още веднъж се опря на " вяра, обичаи, патриархално семейство " и ги сложи над човешката независимост и достолепие . И тогава съвсем никой не се ядоса, не се загрижи за ориста и правата на транссексуалните " джендъри ". Нали ние, " естествените " сме болшинство, какво ни пука за някакви " хормонални сбърканяци "...
Докато двете решения на Конституционен съд бяха единствено " логистика " и артилерийска подготовка, същинският " прелом " против открития с Конституцията правопорядък в България беше осъществен с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2020 година от 20.02.2023 година на Общото заседание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС). Привидно с него Върховен касационен съд просто удостовери мнението на Конституционен съд от 2018 година, приемайки, че полът в България е единствено мъжки и женски. Поради това е неразрешено, при здравна смяна на пола, актовете за гражданско положение, които са юридически документ за полова принадлежност, да бъдат променяни.
Върховният касационен съд реши, че транссексуалните не могат да сменят пола си
Зад димната завеса на следващата разпра с " омразните джендъри ", този път е прикрито нещо доста по-опасно. В сръчния набор от думи и клишета, измежду които още веднъж изпъкват " вяра, традиция и семейство ", като същинска противопехотна мина е заровено изречението: " Инкорпорирането на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи ( КЗПЧОС3) в националния юридически ред на съображение чл.5, ал.4 Конституция на Република България не значи, че всички правила на Конвенцията имат директно приложение и са " самоизпълняеми ".
Конвенция за отбрана на правата на индивида и главните свободи. Международни контракти и право на Европейски Съюз (4. издание към 15 ноември 2022 г.)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Само с това изречение 28 висши съдии безусловно торпилират чл.5, ал.4 от конституцията, съгласно който интернационалните контракти, ерго и конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, имат директно деяние и приоритет пред противоречащите им " вътрешни " правила. Това, което суверенът и конституцията повеляват, е тъкмо противоположното на това, което 28 съдии са решили, че би трябвало да създадат с главния ни закон.
Изумително е, че и Конституционен съд в доста свои решения категорично е посочвал, че конвенцията е директно използвана. Това е юридическа аксиома, която досега никой не е сложил под подозрение. Затова наподобява скритата цел на тълкувателното решение е точно това изречение, което взривява конституционния ред в България. Стъпвайки на него, всеки арбитър, прокурор, следовател в България, всяка администрация, базирайки се на наложителното пояснение на Върховен касационен съд, може да откаже да ползва конвенцията. Това е антиконституционен прелом, тъй като дерогиране на текст от първа глава на конституцията, уреждаща " главните ѝ начала ", законно може да бъде направено единствено от Велико национално заседание. В случая това вършат 28 съдии, които никой в никакъв случай не е избирал и овластил да пипат главния закон. Погромът над правовия ред, който цитираното изречение нанася може да бъде съпоставен със записване в претекстовете на правосъден акт, че България към този момент не е парламентарна, а президентска република.
Опасността не е пресилена. Освен че религията и традицията са носещи колони на " новия съветски ред ", негова съществена цел е делегитимирането на европейските институции и на договорите, въз основа на които те са основани и действат. Такъв контракт е и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, която опълчва на тоталитарните страни, на диктатори и сатрапи, човешкото достолепие и независимост като универсални полезности. Затова тя и Европейският съд по правата на индивида, който управлява спазването ѝ, са обичани цели на хибридната пропагандна война на Путин против евроатлантическата цивилизация.
Наричайки протичащото се " прелом ", също не хиперболизирам. Правителствата и парламентите са краткотрайни, законите се трансформират елементарно и относително бързо. Най-устойчиви и непоклатими във времето са решенията на Конституционен съд и тълкувателните решения на висшите съдилища. Практикуващите адвокати и в този момент се базират на тълкувателни актове от 50-те и 60-те години на XX век. Самата конституция се трансформира по-често от най-ригидните правосъдни актове, каквито са тълкувателните решения. Поради това съдиите от Върховен касационен съд взривиха бомба в сърцевината на конституцията и в темелите на правовата страна.
Малцинството касационни съдии: Съдът може да допусне правна смяна на пола
Впечатляващ е и синхронът сред институциите. Почти същото парламентарно лоби, което през 2018 година не ратифицира Истанбулската спогодба, а трансферира топката на Конституционен съд, единствено преди месец отхвърли и обещаните ни промени в законите против домашното принуждение. В парламентарния спор още веднъж чухме причини за вяра, обичайно семейство и боязън от " джендъри ". Вероятно в случай че разискването беше през днешния ден, щяхме да чуем и за опасността от педофили, която Путин промотира в речта си от 21.02.2023 година
Какво следва
Поради наложителния темперамент тълкувателното решение, " претекстът ", че КЗПЧОС не е директно използвана, като вирус ще се мултиплицира експоненциално в юридически актове и документи, в учебници и публикации, в студии и дисертации. Заразата може да бъде спряна единствено посредством незабавна и неуместна законодателна интервенция, да вземем за пример с нова норма в Закона за нормативните актове, която да възпроизведе текста на дерогирания чл.5, алинея 4 от конституцията - че интернационалните контракти се ползват директно и имат примат по отношение на противоречащото им вътрешно право.
Теории на конспирацията
Не, не одобрявам тези теории. Вече слушам дистанцирани скептици и циници, с иронични усмивки, да питат по какъв начин тъкмо си представям 12 конституционни и 28 съдии от Върховен касационен съд да бъдат вербувани и въвлечени в тъмната Путинова завера.
Отговорът е изненадващо елементарен. Няма потребност всички умишлено да вземат участие. Достатъчни са някои по-гласовити, които минават за познавачи на конституцията и конвенцията и мнението им се чува. Нужен е единствено един, който под закрилата на правосъдната роба и имунитет, да постави в решение, видимо засягащо единствено транссексуалните, бомбата, която взриви една от най-важните ценностни, правни и политически връзки на България с " европейский мир " - Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
От няколко години в правопорядъка на демократична и европейска България се организира спокоен, затулен зад димната завеса на юридически актове и процедури, антиконституционен прелом. Първите " опознавателни " стъпки на тази добре планувана и дълготрайна тактика приличаха на инцидентни прояви на институционална нелепост, популизъм и примитивизъм.
Какво тъкмо се случи
През 2018 година Конституционният съд (КС) разгласи за несъвместима с българската конституция така наречен (Решение от 27.07.2018 година по к.д. № 3/2018 г.). Решението беше квалифицирано от пропагандна канонада, демонизираща Конвенцията като проводник на така наречен " джендър идеология ". Всъщност Истанбулската спогодба е ориентирана против домашното принуждение и цели фактическо еманципиране на дамите, посредством превъзмогване на културни и народопсихологически стигми за обществената им роля - домакини, виновни за раждане и развъждане на деца, а не равноправни и равностойни на мъжа.
Конституционният съд: Истанбулската спогодба опонира на главния законПрез 2018 година нямаше нито COVID-19, нито война в Украйна. Българското общество беше изморено и приспано в безвремието, ръководено от невъобразимата коалиция сред " Граждани за европейско развиване на България " (ГЕРБ) и Вътрешна македонска революционна организация (отричащи базисните европейски полезности и целящи дезинтеграция на Европа). Затова решението на Конституционен съд беше признато без осезаема опозиция, а партиите, които му осигуриха пропагандна логистика с подправени вести и тълкования, трансфораха въображаемата борба с митичната опасност от " джендър-идеологията " в политическа теория.
Тогава никой не се стресна от обстоятелството, че претекстовете на Конституционен съд за " отменяне " на Истанбулската спогодба - " православие, традиция, патриархално семейство ", съответстват с. Примирението, с което приехме обстоятелството, че Конституционен съд на световна и правова България употребява псевдорелигиозни причини, с цел да отхвърли равенството на дамите в връзките им със " мощния пол ", беше наградено с партийно заричане, че вместо прокълнатата Истанбулска спогодба, ще бъдат признати закони против домашното принуждение.
Това по този начин и не се случи 5 години след успеха на Конституционен съд над " джендърите ", вследствие на която всяка година 20-30 дами биват убити (буквално, физически) от юначни мъже с патриархални разбирания за ролята си в фамилията. Хиляди са измъчваните (физически, душевен, сексуално) дами в България. Това са нашите майки, сестри, съпруги, партньорки... (Ведра патриотично-патриархална статистика по тематиката може да видите )
Три години по-късно, идентични " опорни точки " от хибридната война, която Русия води против цивилизования свят, доста преди да нападне Украйна, стават решаващи претекстове в Приемайки, че понятието " пол " има единствено " бинарно " значение, влизайки всъщност в ролята на Бог, който не постоянно е безапелационен при изработката на индивидите, Конституционен съд още веднъж се опря на " вяра, обичаи, патриархално семейство " и ги сложи над човешката независимост и достолепие . И тогава съвсем никой не се ядоса, не се загрижи за ориста и правата на транссексуалните " джендъри ". Нали ние, " естествените " сме болшинство, какво ни пука за някакви " хормонални сбърканяци "...
Докато двете решения на Конституционен съд бяха единствено " логистика " и артилерийска подготовка, същинският " прелом " против открития с Конституцията правопорядък в България беше осъществен с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2020 година от 20.02.2023 година на Общото заседание на гражданските колегии (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС). Привидно с него Върховен касационен съд просто удостовери мнението на Конституционен съд от 2018 година, приемайки, че полът в България е единствено мъжки и женски. Поради това е неразрешено, при здравна смяна на пола, актовете за гражданско положение, които са юридически документ за полова принадлежност, да бъдат променяни.
Върховният касационен съд реши, че транссексуалните не могат да сменят пола си Зад димната завеса на следващата разпра с " омразните джендъри ", този път е прикрито нещо доста по-опасно. В сръчния набор от думи и клишета, измежду които още веднъж изпъкват " вяра, традиция и семейство ", като същинска противопехотна мина е заровено изречението: " Инкорпорирането на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи ( КЗПЧОС3) в националния юридически ред на съображение чл.5, ал.4 Конституция на Република България не значи, че всички правила на Конвенцията имат директно приложение и са " самоизпълняеми ".
Само с това изречение 28 висши съдии безусловно торпилират чл.5, ал.4 от конституцията, съгласно който интернационалните контракти, ерго и конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, имат директно деяние и приоритет пред противоречащите им " вътрешни " правила. Това, което суверенът и конституцията повеляват, е тъкмо противоположното на това, което 28 съдии са решили, че би трябвало да създадат с главния ни закон.
Изумително е, че и Конституционен съд в доста свои решения категорично е посочвал, че конвенцията е директно използвана. Това е юридическа аксиома, която досега никой не е сложил под подозрение. Затова наподобява скритата цел на тълкувателното решение е точно това изречение, което взривява конституционния ред в България. Стъпвайки на него, всеки арбитър, прокурор, следовател в България, всяка администрация, базирайки се на наложителното пояснение на Върховен касационен съд, може да откаже да ползва конвенцията. Това е антиконституционен прелом, тъй като дерогиране на текст от първа глава на конституцията, уреждаща " главните ѝ начала ", законно може да бъде направено единствено от Велико национално заседание. В случая това вършат 28 съдии, които никой в никакъв случай не е избирал и овластил да пипат главния закон. Погромът над правовия ред, който цитираното изречение нанася може да бъде съпоставен със записване в претекстовете на правосъден акт, че България към този момент не е парламентарна, а президентска република.
Опасността не е пресилена. Освен че религията и традицията са носещи колони на " новия съветски ред ", негова съществена цел е делегитимирането на европейските институции и на договорите, въз основа на които те са основани и действат. Такъв контракт е и Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, която опълчва на тоталитарните страни, на диктатори и сатрапи, човешкото достолепие и независимост като универсални полезности. Затова тя и Европейският съд по правата на индивида, който управлява спазването ѝ, са обичани цели на хибридната пропагандна война на Путин против евроатлантическата цивилизация.
Наричайки протичащото се " прелом ", също не хиперболизирам. Правителствата и парламентите са краткотрайни, законите се трансформират елементарно и относително бързо. Най-устойчиви и непоклатими във времето са решенията на Конституционен съд и тълкувателните решения на висшите съдилища. Практикуващите адвокати и в този момент се базират на тълкувателни актове от 50-те и 60-те години на XX век. Самата конституция се трансформира по-често от най-ригидните правосъдни актове, каквито са тълкувателните решения. Поради това съдиите от Върховен касационен съд взривиха бомба в сърцевината на конституцията и в темелите на правовата страна.
Малцинството касационни съдии: Съдът може да допусне правна смяна на пола Впечатляващ е и синхронът сред институциите. Почти същото парламентарно лоби, което през 2018 година не ратифицира Истанбулската спогодба, а трансферира топката на Конституционен съд, единствено преди месец отхвърли и обещаните ни промени в законите против домашното принуждение. В парламентарния спор още веднъж чухме причини за вяра, обичайно семейство и боязън от " джендъри ". Вероятно в случай че разискването беше през днешния ден, щяхме да чуем и за опасността от педофили, която Путин промотира в речта си от 21.02.2023 година
Какво следва
Поради наложителния темперамент тълкувателното решение, " претекстът ", че КЗПЧОС не е директно използвана, като вирус ще се мултиплицира експоненциално в юридически актове и документи, в учебници и публикации, в студии и дисертации. Заразата може да бъде спряна единствено посредством незабавна и неуместна законодателна интервенция, да вземем за пример с нова норма в Закона за нормативните актове, която да възпроизведе текста на дерогирания чл.5, алинея 4 от конституцията - че интернационалните контракти се ползват директно и имат примат по отношение на противоречащото им вътрешно право.
Теории на конспирацията
Не, не одобрявам тези теории. Вече слушам дистанцирани скептици и циници, с иронични усмивки, да питат по какъв начин тъкмо си представям 12 конституционни и 28 съдии от Върховен касационен съд да бъдат вербувани и въвлечени в тъмната Путинова завера.
Отговорът е изненадващо елементарен. Няма потребност всички умишлено да вземат участие. Достатъчни са някои по-гласовити, които минават за познавачи на конституцията и конвенцията и мнението им се чува. Нужен е единствено един, който под закрилата на правосъдната роба и имунитет, да постави в решение, видимо засягащо единствено транссексуалните, бомбата, която взриви една от най-важните ценностни, правни и политически връзки на България с " европейский мир " - Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ