Един дълъг път към Кавала
Анализът е препубликуван от "
Началото и краят се сливат, щом историята идва отсреща. Дори да сме в най-красивото място на този свят. Пътуваме към Кавала не поради прелестните плажове, нито поради ослепителното слънце, което наднича дори в този мартенски ден. Пътуваме към Кавала обратно във времето, преди 80 години, когато на 4 март 1943 година еврейската общественост от този остарял и хубав град, перлата на Беломорието, е била " вдигната " още преди разсъмване. За голямо наше страдание, от служители на реда в униформите на Царство България. Такива са обстоятелствата. Общо 1484 души от Кавала, които умират в Треблинка. Същото се е случило в Ксанти, Драма, Гюмюрджина. Съответно в Скопие, Битоля, Пирот. 13 343 преломени човешки ориси на евреи из " новите земи " на Царството. Болезнена страница от най-новата ни история, която е време да погледнем " очи в очи " , още повече че тя предхожда, а и няма по какъв начин да не задава траекторията на спасението на българските евреи. Като " дълга сянка на предишното " (Надя Данова).
На 4 март 2023 година на паркинга до централния площад в Кавала имаше спрели голям брой коли с българска регистрация. Почти на всеки ъгъл се чува българска тирада. Около 3 март има три почивни дни, изцяло обяснимо е значително сънародници да предпочетат спокойствието и мекото време на беломорския бряг. Когато тръгнахме от София, небето бе свъсено и леко ръмеше. Тук, противоположното, дъждът стопира и слънцето незабавно огрява Кавала.
Ала за нашата дребна група пътищата този ден водят към друго място, към една друга Кавала, населявана от духа на страданието. Контрастът сред хубостите на Божието създание и жестокостта в историята, както написа Ели Визел, постоянно слисва: в това е и част от тайната на злото, направило допустимо " окончателното решение ".
Ние сме в Кавала в опит да разберем " за какво "... Да се опитаме да разберем къде се пресичат или за какво се разминават разказите за това, което продължава да ни тревожи като общество от десетилетия наред. И просто да сведем глава пред жертвите на Холокоста. С вярата сходно нещо в никакъв случай да не се повтаря.
На площада ни чака Мартин Заимов, основател на това пътешестване вдън нощта на историята. Групата ни не е огромна - 20-30 души. Има и представители на еврейската общественост в България, а останалите са пристигнали тук със съзнанието, че точно на този ден, като представители на българския жанр и език, е редно да са тук, на това място. Колкото и тази първа стъпка да не е по никакъв начин лесна.
В дребната изложбена зала на площада ни чака нашият Вергилий в това втурване в преизподнята. Казва се Йосиф Меворах, за приятелите си " Фико ". Единственият евреин в Кавала, който може да ни помогне да извървим оня път обратно. Самият той живее в Израел, само че постоянно се връща в родния си град. И без да му задаваме въпроси, стартира на своя британски описа си. Разказ за едно друго време, когато Кавала е била вторият по величина еврейски град в Гърция. След Солун, несъмнено. На фотосите виждаме хубави здания от деветнайсети век, пристанището, спомен за търговията, носила занаят на всички. И голям брой фамилни фотоси на усмихнати хора от еврейската общественост, облечени по тогавашната мода. Всички те са имали своите наслади и скърби, отглеждали са челядта си, кроели са проекти за бъдещето.
" И българските евреи бяха избавени... " История на знанията за Холокоста в БългарияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
В българския Държавен списък има техен поимен лист, отпечатан на остаряла пишеща машина и то на кирилица. Списъкът стартира с Жак Исак Захар, роден 1908 година в Кавала, продължава със брачната половинка му Матилда и техния наследник Исак, с цел да приключи със 79-годишната Синьора Бини. Вътре могат да се открият имената и на едногодишната Марийка Леон Коен, и на 9-месечния Аврам Исак Алканади. Над всички тях, поради делириумите на нацистките теоретици на " чистата раса ", през 1943 година се спуска черната сянка на Холокоста.
Този лист го нямаше в експозицията в Кавала. Обратното, хората от него участваха там с лицата си на фотосите. Йосиф Меворах се опитваше, доколкото е по силите му, да ни опише таман тяхната история. На няколко пъти ни повтори имената на локалните евреи, благодетели на общността - тези, които са построили синагогите и учебното заведение. Става дума най-много за локалното влиятелно еврейско учебно заведение, където се е преподавало на френски език (под егидата на Alliance Israélite Universellе), което посетихме малко по-късно. Вътре са учили деца на евреи и на християни, на мюсюлмани и на арменци. Училището било налично за всички, предложило е образование по най-съвременните педагогичен методики. Когато в Кавала е открито " българско ръководство ", учебното заведение затваря порти.
И по този начин, фотография по-снимка, отиваме към " повдигането ". Към н ощта сред 4 и 5 март 1943 година, когато Кавала остава без своите евреи. На излизане от залата Йосиф Меворах ни уточни огромна модерна постройка - до централния паркинг - с думите: " Отвели са ги ето там ". След което поехме по-стръмния път нагоре, където в миналото би трябвало да е бил еврейският квартал. Със сигурност там е имало и други домове, защото в Кавала не е имало еврейско гето. Но до момента в който вървяхме, стана ясно, че нито една еврейска къща в действителност не е непокътната. Спирахме на местата, където са били синагогите, само че там към този момент имаше модерни здания и малко камъни обгърнати с мъх. Някогашната еврейска Кавала просто я нямаше. Един обгорял спомен от предишното.
Докато извървявах този " път на загатна ", непрестанно си мислех за документите, които бях чел предходния ден. През 2013 година Надя Данова и Румен Аврамов издадоха два големи тома (около 2 000 страници), събрали всичко за " Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 година " Има ги на свободен достъп и в интернет. Покъртителна документи, в която на допустимо най-бездушен писалищен език е разказано толкоз доста. За тези хиляди човешки ориси. Стига някой да изиска да чуе и разбере.
Така да вземем за пример имаме рапортите на българските началници от Ксанти, Драма и Кавала, които съответно " донасят ":
При повдигането на евреите от домовете им обиски от полицейските и други органи не са правени, нито персонално на тях, нито на домовете им. По авансово направен проект, който бе защитаван в цялостна загадка до последния миг на осъществяването му, на 4 март т.г. еврейските квартири бяха блокирани от войската, след което полицейски групи от по 3 души: двама мл. стражари с шеф пълководец, старши жандарм или шпионин, събуждаха еврейските фамилии в почукване на външните порти и без да влизат вътре, ги предупреждаваха, че държавното управление е решило да ги реалокира краткотрайно в старите лимити на Царството, като за тази цел в разстояние на 30 минути да станат и да се облекат, и да излязат на открито, като вземат със себе си всичките си скъпоценности, пари и прочие, малко багаж, който може да се състои от облекла, постилки, завивки и принадлежности за хранене. Целият им багаж може да тежи до 40 кгр. за всеки възрастен и до 20 кгр. за дете.
Акцията продължи до 7,30 ч., като се изключи Кавала до 10,30 ч. преди обяд, където евреите бяха по-компактна маса.
(полицейски регионален шеф Л. Върбанов)
В Кавала, както научаваме от други документи, " акцията " стартира в 2 ч. през нощта. Веднага можем да си представим реакциите на тези уплашени хора, писъците на децата, по какъв начин майките комплицирано се пробват да съберат някакъв багаж, а вместо това се оказва, че са взели първото попаднало им на разположение - метли и легени, а пък са тръгнали без връхни и топли облекла
В архивите има още " по-успокоителни материали " - като един отчет на Комисаря по еврейските въпроси Александър Белев (не е ясно до кого - може би до " най-голямото шефство " ), в който се приказва какъв брой добра била организацията по " повдигането " и какъв брой добре били снабдени с храна " вдигнатите евреи " - на войнишки дажби, в случай че не и повече - пити с кашкавал, луканки, месо, макарони, по един самун на човек
Реалната картина, несъмнено, е друга. Имаме непокътнати свидетелства, изключително покъртителни са разказите от " етапните лагери " в Дупница и Горна Джумая, откъдето натъпкват тези нещастни хора в товарни вагони на БДЖ, с цел да ги стоварят на пристанището в Лом. Оттам - към Виена, след това към Катовице. Оттам към пещите на гибелта.
Но да се върнем към нощта на 4 март в Кавала. Ето ревю от полицейския шпионин Борис Бозуков, родом от Казанлък, до Комисаря за еврейските въпроси по отношение на депортирането на евреите от Кавала (писано през есента на 1944 г.), който споделя напълно друго:
Самото изземане на евреите от домовете им през нощта представляваше потресающа картина. Старци, деца, дами, полусънни, уплашени, натоварени с куфари, бохчи и непрекъснато подтиквани от служителите на реда да бързат, се насочиха към избраните като арест тютюневи хранилища. Имаше случаи, когато някои от тях падаха на земята, може би заболели или изнемощели от багажа си. В складовете, където бяха затворени, всички бяха подложени на най-щателен обиск, като дамите бяха обискирвани от дами, а точно госпожа Бързакова, понастоящем в Сливен, и една друга, чието име не знам, само че може да бъде посочена от Кирил Христов от Хасково, обискът беше толкоз подробен, че дори ревизираха в половите органи на дамите да няма укрити лири и скъпоценности
Отвратително изложение на униженията и на един обеден обир:
Изземването на движимостите от домовете на евреите ставаше без всевъзможен ред и след всяка комисия [] вървяха навалица от деца и хамали множеството от тях вземаха за себе си по-ценни движимости и облекла, а в някой случай пари и бижута, разграбваха останалото в къщите, оставено от комисиите като неценно. Всичко конфискувано от домовете се натрупваше в празни тютюневи хранилища, а доста скъпи работи като сервизи, нови юргани, чаршафи, кревати и дюшеци, килими, завеси се вземаха от коменданта за обзавеждане на полицейския дом, в който след това след обзавеждането му нямаше вътре нито една десета от това, което беше взето. Не си припомням какъв брой време след изпразване на къщите почна разпродажбата на еврейските движимости от складовете. При отваряне на същите за публиката в склада нямаше нито един костюм, нито един чаршаф, нито балтони, обувки, килими, ризи, рокли, изобщо никакво долни дрехи и облекло
Писано е на ръка, с груби правописни неточности, само че картината, която дава това удостоверение, е повече от потресаваща. В тютюневия склад, на мястото на днешната огромна постройка, са били наблъскани като сардели близо 1500 души - старци, деца, имало е и заболели хора...
Холокостът. Нова историяС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Къщите са били запечатани тържествено с червен восъчен щемпел. Имало е специфичен картон за ключовете, административен картон, в който са се описвали конфискуваните полезности, както и парите. Общо от Кавала: 1 100 000 лева и почти толкоз в драхми. А също и триста златни турски лири, имало е и скъпоценности. Парите са приведени в блокирани сметки в Българска народна банка, само че не с цел да бъдат съхранени или върнати един ден на притежателите им, както настояват през днешния ден някои, а с цел да попълнят специфичен " еврейски фонд ", от който са удържани разноските по " повдигането " (за първичната издръжка, както и за бензина, с който - посредством военни камиони и камионетки - са откарани в Драма). От него са били изплатените след това 100 райхсмарки за всеки евреин от " новите земи ", като, колкото и да ми е тежко да го напиша, е било калкулирано даже физическо заличаване на всеки субект от нацистките изверги в Треблинка.
Затова Ели Визел написа, че към този момент няма небе над Аушвиц или Треблинка. Небето там минава в ослепителна и скръбна светлина: тя обгаря паметта.
Изправени сме пред злото в чист тип.
Останалото е садизъм и мародерство. Като тази заключителна част от свидетелството на служителя на реда Борис Бозуков:
Също открих взети, без да бъдат платени, копринени рокли, пенюари и други движимости от дамата на кмета Щиплиев, само че и това не ми се позволи. Натъкнах се на обстоятелството, че единствено една група служащи в склада от рушвети и продажби на движимости са си делили по 300 000 лв., и че същите са били по отношение на членове на комисията и търговци. Търговецът Борис Харизанов, чрез подкуп, закупил парцали от склада, като в сандъците с парцали е имало килими, плетачни машини, горно облекло, чаршафи и прочие Всички шефове на служби в Кавала са си купили мебел сервизи, като търговете се уформявали по домашному и не в часове, избрани за публиката...
Повечето от еврейските движимости се намират в старите лимити на Царството. Комендантът Трифонов, Щиплиев, Григоров и други изнесоха доста багаж, макар че множеството пристигнаха в Кавала с един куфар. Говори се, че кметът Щиплиев е изнесъл 7 камиона багаж и към 30 килима, дали е правилно не знам, само че аз самичък видях няколко камиона, които се товареха от вкъщи му. Точни сведения могат да дадат гърците от Кавала, които виждаха всичко и са очевидци най-много на кражбите вършени от комисиите.
А всеки, който се вълнува от отговорността на българската администрация в " новите земи ", представляваща там Царство България, експедирам към този документ, писан от упоменатия кмет Димитър Щиплиев:
Благодарствена депеша
за " повдигането " на евреите от града
от кмета на Кавала Щиплиев
до министър-председателя и министъра на вътрешните работи и националното здраве
Кавала, 6 март 1943 година
София
Помолен съм от управителните препоръки на всички публични организации да Ви изкажа най-дълбока признателност за навременната патриотична мярка против евреите в Кавала.
Царицата на Беломорието се освободи от две хиляди души крепители на черната борса, от вековните грабители на българския труд и богатства, от юдеомасоните, най-верните съдружници на Англосаксонците и болшевизма и наши най-големи врагове.
Акцията се организира бързо и безупречно от всички органи на властта и поданството.
Кмет: (п) Щиплиев
Кавала, 6.ІІІ.943 година
Кой е бил наясно с всички тези закононарушения, е мъчителен въпрос, който няма по какъв начин да не тревожи съвестите ни. В заключителния протокол на злокобната " Ванзейска конференция " (20 януари 1942 г.), подписан от Адолф Айхман, където се приема " окончателното решение " на еврейския въпрос, участва условието за " строга държавна загадка ". Виждаме го и по документите, с които разполагаме, в това число по преписите от отчетите на немския дипломат Адолф-Хайнц Бекерле до началниците му в Берлин. Всички те носят грифа " Гехайм " (тайно, строго поверително). В един от тях (22 януари 1943 г.) Бекерле излага наличието на собствен диалог с вътрешния министър (Петър Габровски). В диалога Габровски споделя, че би било неверно да се разисква еврейския въпрос пред обществеността. Нещата трябвало да стават " безмълвно ". Така той прокарал ограниченията от " имуществено-правно естество " срещу евреите.
Бекерле не е склонен. Но е заставен да признае, че: българската общност не схваща същинското значение на еврейския проблем. Наред с дребното богати евреи, в България има доста небогати, които са служащи и занаятчии. Израснал ненапълно с гърци, арменци, турци и роми, елементарният българин не схваща смисъла на битката срещу евреите, още повече че и расовият проблем не му е непосредствен.
Ако зависеше от мен, бих присъединил този откъс на Бекерле в учебниците по история! Едва ли има по-голяма хвалба за българския народ от тези думи, изречени в навечерието на Холокоста. Но е истина и това, че Третият райх има в лицето на тогавашната българска страна и на българската администрация своя старателен помощник.
" Вдигането " на евреите от Беломорието, Вардарска Македония е било квалифицирано от Комисарството по еврейските въпроси благодарение на вътрешното министерство, било е утвърдено от държавното управление на Богдан Филов, и няма по какъв начин да е минало без единодушието на президента - цар Борис III.
Що се отнася до позицията на царя, тя продължава да е неразбираем обект на полемики с днешна дата. Някои не престават да настояват, че той надали не " нищо " не знаел, че е бил подложен пред приключен факт, че е държан в " изолираност " от нацистите, които са си правели, каквото си желали (а може би и от Филов). Съответно - че той е " спасителят " на българските евреи, а " останалите " (от " новите земи " ) просто не е имало по какъв начин персонално той да " избави ".
Мисля, че е време да сложим точка на този спор. Първо, поради фамозната му среща с владиците в двореца Враня (22 юни 1943 г.), на която (воден е синодален протокол!), царят " държи да им уясни някои въпроси ". И яростно приказва половин час - за еврейския умозрителен дух, " тоя дух всъде е създавал ненавист измежду хората, безбожничество, морално разлагане и родоизмяна измежду народите ". И тъй наречените, и така нататък И тоя дух би трябвало да бъде изтръгнат, а православната Църква в тази ситуация не трябвало да бъде на друго мнение. Слава Богу, владиците не са съгласни, приказват му за застъпничеството за слабите и за утехата на страдащите индивиди, от каквато и религия и националност да са те.
В случая обаче ми се желае да изтъквам различен документ - депеша на немския външен министър Йоахим декор Рибентроп до немските пълномощни министри (4 април 1943 г.). Също с гриф " държавна загадка, да се третира единствено конфиденциално ". Телеграмата споделя за неговата среща с цар Борис по случай визитата му при фюрера. И в точка 4 от нея написа следното:
По еврейския въпрос в България царят съобщи, че той дава единодушието си за изпращането на евреите в Източна Европа, единствено за евреите от Македония и Тракия. От евреите в България той е желал да препрати единствено един дребен брой болшевишко-комунистически детайл, другите към 25 000 евреи в страната ще накара да бъдат събрани в концентрационни лагери, тъй като се нуждае от тях за градеж на пътища. На това изказване не влязох в детайлности, обаче единствено му споделих, че съгласно нашето разбиране по еврейския въпрос радикалното решение е само правилно.
Ето я позицията на царя - изложена с немска старание и изясненост.
По точка първа (за евреите от " новите земи " ) " единодушието " на Борис III " бързо " е приведено от държавното управление на Богдан Филов в деяние. То предрешава ориста на евреите от Кавала, Ксанти, Драма, Скопие, Битоля и Пирот. Изненадани, те нямат никакъв късмет да реагират и оцелеят.
Втората точка (за дребния брой елементи) е още по-притеснителна. Става ясно, че царят е бил податлив да пожертва " към " половината от българските евреи, за които счита, че биха могли да му основат проблеми.
Да, Народното събрание не е гласувало сходен акт и не е било известено за случилото се . И да, правилно е, че упоменатото българско общество, разказано като " расово незряло ", е схванало защо става дума едвам когато конвоите с евреи са почнали да идват в Дупница и Горна Джумая. Или когато са видели тези страдащи хора да молят за благосклонност от прозорците на товарните ешелони.
Едва тогава депутатът от XXV Общински народен съвет Димитър Икономов сигнализира подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев за това, което е видял с очите си в Дупница през първите дни на март 1943 година - за " всички тези дами, деца и мъже, натоварени с багажи, обезверени, плачещи за помощ, само че безпомощни, колкото да влачещи се незнайно за къде ". В резултат на което се стига до " писмото на 40-те ", което има значим резултат върху ориста на българските евреи.
Софийският митрополит Стефан споделя в един мемоарен текст от 1950 година какъв брой разтресен е бил от друга една панорама, на която става несъзнателен очевидец:
В пролетта на 1943 година, отивайки за светата Рилска обител по пътя Дупница - Кочериново, срещнах влак с изселени евреи от Беломорието - Кавала. Чутото тук надвишава визията за ужаса и на понятието за безчовечността. Във вагони за добитък, остаряло и младо, крепко и недъгаво, майки с пеленачета и дами в състояние, натъпкани като сардели, прави и изнемощели, надават обезверен зов за благосклонност, за помощ, за водица, за въздух, вагоните пломбирани, маршът е към Дунава за Полша.
На 22 март 1943 година националният представител Петко Стайнов насочва питане (интерпелация) до държавното управление за " насилственото предаване на хиляди лица от еврейски генезис на непозната страна " . В този извънредно заслужен текст четем:
От сведения, които идват в София, излиза наяве, че властта е събрала принудително всички евреи - дами, мъже, деца, старци - от новопридобитите през 1941 година земи, без да им даде опция освен да си уредят домашните работи и да си приберат движимостите, само че даже и без да могат да си вземат задоволително завивки и облекла, с полиция ги е натоварила на вагони и ги е докарала към Горна Джумая и Дупница, където ги е натъпкала в тютюневи хранилища и ги е оставила няколко дни на студа и на произвола при най-нещастни условия.
Същевременно са били вдигнати от домовете им при сходни условия и насъбрани принудително в инцидентни пространства евреи от Пловдив, Кюстендил, Пазарджик и прочие, само че след това са били освободени, без да им е било казано за какво са били сбрани по този метод и дали дефинитивно се освобождават.
На 26 март 1943 година е гласувано " бламирането " на Димитър Пешев, което разделя проправителственото болшинство. Не му дават думата даже да отбрани позициите си. В разискванията Петко Стайнов се пробва да обясни кой поема отговорност за протичащото се с евреите, щом живеем в " правова страна, не в една тирания, в един режим на принуждение ". Отговорят му, че това е по членовете на Закона за отбрана на нацията. Той обаче пита. И не стопира да пита кой е лишил от закрилата на настоящите в страната закони (съответно от българско поданство) " дамите, децата и бабите, каква отговорност носят за държавната сигурност тези деца, та в този момент, без облекла, без постилки, без завивки и в този момент чакат във вагоните на ломското пристанище да дойдат шлеповете да ги отнесат " Никола Мушанов също взема думата и приказва за флагрантно потъпкване на законите и на човечността.
Доблест и наказване. Народният съд и Държавна сигурност против спасителите на българските евреиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Накрая думата взема писателят и публицист Тодор Кожухаров, дълготраен основен редактор на в. " Слово ", наказан след това от Народния съд на гибел. И забележете, той е част от " Народното обществено придвижване " на проф. Александър Цанков, което освен това минава за " прогермански настроено ". В речта си Тодор Кожухаров декларира обаче следното:
Не единствено, че в никакъв случай не съм бил антисемит, само че и в никакъв случай не съм влизал в съгласие на претекстовете, заради които популярен народ като немския се е оповестил несклоняем зложелател на семитите Та аз подписах писмото на господин Пешев, което беше подбудено от обстоятелството, че сред националното посланичество се разпространиха клюки, че в новите земи по един жесток и нечовечен метод били изселени маса евреи, български жители. Г-н Пешев стана изразител на едно отвращение, което се ширеше в огромна част от националното посланичество Аз желаех да се чуе едно правилно предизвестие от страна на националното посланичество, както във връзка с държавното управление и на изпълнителната власт, по този начин и във връзка с Народното събрание, и да се моли за една по-голяма човечност, за една по-голяма човещина в България. Защото от опит зная, че единственият честен капитал на една дребна страна е да бъде правова страна. Една дребна страна, един дребен народ с нищо друго не може да импонира на външния свят - нито със своята просвета, нито със своята материална мощ, нито със своите благосъстояния. Всеки българин би трябвало да бъде горделив от постановлението на нашата конституция, което споделя: Всеки плебей, стъпил на българска земя, става свободен човек " Само правова страна може да претендира да бъдат зачитани и нейните права от по-силните, толкова повече, че сме народ, който до през вчерашния ден плачеше за истина, чиито малцинства доскоро се третираха като безстопанствени стада Аз помня този нечовечен образец от предишното и по тази причина подписах това писмо - да моля за сдържаност, да моля за уместност, за човечност към всички, които живеят в България, освен за евреите.
Множество въпроси - изключително за моралния капитал на нацията и за правовата страна, - които и до ден сегашен остават без отговор. Затова и нашата дребна група - осемдесет години по-късно, извървя този " покаятелен път " към Кавала.
Спасение, гонения и холокост в царска България (1940 – 1944)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
На 5 март на еврейското гробище пред мемориалния монумент на жертвите се състоя гала. Кметът на Кавала прочете малко слово. Равин произнесе Кадиш, възпоминанието за тези, които към този момент ги няма, само че чиито души като сенки в мрака остават измежду нас. Православен архимандрит от гръцката черква присъстваше на церемонията, свел глава. В паузите сред словата и песнопенията, под песента на птичките, цареше някакво изключително безмълвие. Както в Стария Завет - когато Авраам приказва, Бог мълчи. Когато Исаак си спомня, Бог мълчи. И когато Яков пита, Бог отново мълчи. Но Той гледа и вижда всичко.
Представители на локалната власт и на еврейските общности поставиха венци. За първи път на това място бе оказан знак на респект и от българска общественост. Мартин Заимов, не на себе си от неспокойствие, едвам съумя да промълви думата амнистия.
След церемонията кметът на Кавала пристигна при нас и ни сподели листа с речта си, писана на гръцки. Преди да я произнесе, персонално той бе зачеркнал прилагателното " български " пред думата причинители. Протегната ръка за диалог, който следва и не може да се отсрочва безпределно във времето.
После, пред дребния монумент до тогавашните тютюневи хранилища, още веднъж имаше минута безмълвие и полагане на цветя. На мемориала, с изключение на съответната отпратка към Катастрофата, сполетяла тези 1484 човешки същества единствено тъй като са били евреи, е гравиран и един къс стих от Второзаконие (Пета книга Моисеева, 25-а глава, стихове 17 и 19):
" Помни, да не забравяш "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Началото и краят се сливат, щом историята идва отсреща. Дори да сме в най-красивото място на този свят. Пътуваме към Кавала не поради прелестните плажове, нито поради ослепителното слънце, което наднича дори в този мартенски ден. Пътуваме към Кавала обратно във времето, преди 80 години, когато на 4 март 1943 година еврейската общественост от този остарял и хубав град, перлата на Беломорието, е била " вдигната " още преди разсъмване. За голямо наше страдание, от служители на реда в униформите на Царство България. Такива са обстоятелствата. Общо 1484 души от Кавала, които умират в Треблинка. Същото се е случило в Ксанти, Драма, Гюмюрджина. Съответно в Скопие, Битоля, Пирот. 13 343 преломени човешки ориси на евреи из " новите земи " на Царството. Болезнена страница от най-новата ни история, която е време да погледнем " очи в очи " , още повече че тя предхожда, а и няма по какъв начин да не задава траекторията на спасението на българските евреи. Като " дълга сянка на предишното " (Надя Данова).
На 4 март 2023 година на паркинга до централния площад в Кавала имаше спрели голям брой коли с българска регистрация. Почти на всеки ъгъл се чува българска тирада. Около 3 март има три почивни дни, изцяло обяснимо е значително сънародници да предпочетат спокойствието и мекото време на беломорския бряг. Когато тръгнахме от София, небето бе свъсено и леко ръмеше. Тук, противоположното, дъждът стопира и слънцето незабавно огрява Кавала.
Ала за нашата дребна група пътищата този ден водят към друго място, към една друга Кавала, населявана от духа на страданието. Контрастът сред хубостите на Божието създание и жестокостта в историята, както написа Ели Визел, постоянно слисва: в това е и част от тайната на злото, направило допустимо " окончателното решение ".
Ние сме в Кавала в опит да разберем " за какво "... Да се опитаме да разберем къде се пресичат или за какво се разминават разказите за това, което продължава да ни тревожи като общество от десетилетия наред. И просто да сведем глава пред жертвите на Холокоста. С вярата сходно нещо в никакъв случай да не се повтаря.
На площада ни чака Мартин Заимов, основател на това пътешестване вдън нощта на историята. Групата ни не е огромна - 20-30 души. Има и представители на еврейската общественост в България, а останалите са пристигнали тук със съзнанието, че точно на този ден, като представители на българския жанр и език, е редно да са тук, на това място. Колкото и тази първа стъпка да не е по никакъв начин лесна.
В дребната изложбена зала на площада ни чака нашият Вергилий в това втурване в преизподнята. Казва се Йосиф Меворах, за приятелите си " Фико ". Единственият евреин в Кавала, който може да ни помогне да извървим оня път обратно. Самият той живее в Израел, само че постоянно се връща в родния си град. И без да му задаваме въпроси, стартира на своя британски описа си. Разказ за едно друго време, когато Кавала е била вторият по величина еврейски град в Гърция. След Солун, несъмнено. На фотосите виждаме хубави здания от деветнайсети век, пристанището, спомен за търговията, носила занаят на всички. И голям брой фамилни фотоси на усмихнати хора от еврейската общественост, облечени по тогавашната мода. Всички те са имали своите наслади и скърби, отглеждали са челядта си, кроели са проекти за бъдещето.
В българския Държавен списък има техен поимен лист, отпечатан на остаряла пишеща машина и то на кирилица. Списъкът стартира с Жак Исак Захар, роден 1908 година в Кавала, продължава със брачната половинка му Матилда и техния наследник Исак, с цел да приключи със 79-годишната Синьора Бини. Вътре могат да се открият имената и на едногодишната Марийка Леон Коен, и на 9-месечния Аврам Исак Алканади. Над всички тях, поради делириумите на нацистките теоретици на " чистата раса ", през 1943 година се спуска черната сянка на Холокоста.
Този лист го нямаше в експозицията в Кавала. Обратното, хората от него участваха там с лицата си на фотосите. Йосиф Меворах се опитваше, доколкото е по силите му, да ни опише таман тяхната история. На няколко пъти ни повтори имената на локалните евреи, благодетели на общността - тези, които са построили синагогите и учебното заведение. Става дума най-много за локалното влиятелно еврейско учебно заведение, където се е преподавало на френски език (под егидата на Alliance Israélite Universellе), което посетихме малко по-късно. Вътре са учили деца на евреи и на християни, на мюсюлмани и на арменци. Училището било налично за всички, предложило е образование по най-съвременните педагогичен методики. Когато в Кавала е открито " българско ръководство ", учебното заведение затваря порти.
И по този начин, фотография по-снимка, отиваме към " повдигането ". Към н ощта сред 4 и 5 март 1943 година, когато Кавала остава без своите евреи. На излизане от залата Йосиф Меворах ни уточни огромна модерна постройка - до централния паркинг - с думите: " Отвели са ги ето там ". След което поехме по-стръмния път нагоре, където в миналото би трябвало да е бил еврейският квартал. Със сигурност там е имало и други домове, защото в Кавала не е имало еврейско гето. Но до момента в който вървяхме, стана ясно, че нито една еврейска къща в действителност не е непокътната. Спирахме на местата, където са били синагогите, само че там към този момент имаше модерни здания и малко камъни обгърнати с мъх. Някогашната еврейска Кавала просто я нямаше. Един обгорял спомен от предишното.
Докато извървявах този " път на загатна ", непрестанно си мислех за документите, които бях чел предходния ден. През 2013 година Надя Данова и Румен Аврамов издадоха два големи тома (около 2 000 страници), събрали всичко за " Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот, март 1943 година " Има ги на свободен достъп и в интернет. Покъртителна документи, в която на допустимо най-бездушен писалищен език е разказано толкоз доста. За тези хиляди човешки ориси. Стига някой да изиска да чуе и разбере.
Така да вземем за пример имаме рапортите на българските началници от Ксанти, Драма и Кавала, които съответно " донасят ":
При повдигането на евреите от домовете им обиски от полицейските и други органи не са правени, нито персонално на тях, нито на домовете им. По авансово направен проект, който бе защитаван в цялостна загадка до последния миг на осъществяването му, на 4 март т.г. еврейските квартири бяха блокирани от войската, след което полицейски групи от по 3 души: двама мл. стражари с шеф пълководец, старши жандарм или шпионин, събуждаха еврейските фамилии в почукване на външните порти и без да влизат вътре, ги предупреждаваха, че държавното управление е решило да ги реалокира краткотрайно в старите лимити на Царството, като за тази цел в разстояние на 30 минути да станат и да се облекат, и да излязат на открито, като вземат със себе си всичките си скъпоценности, пари и прочие, малко багаж, който може да се състои от облекла, постилки, завивки и принадлежности за хранене. Целият им багаж може да тежи до 40 кгр. за всеки възрастен и до 20 кгр. за дете.
Акцията продължи до 7,30 ч., като се изключи Кавала до 10,30 ч. преди обяд, където евреите бяха по-компактна маса.
(полицейски регионален шеф Л. Върбанов)
В Кавала, както научаваме от други документи, " акцията " стартира в 2 ч. през нощта. Веднага можем да си представим реакциите на тези уплашени хора, писъците на децата, по какъв начин майките комплицирано се пробват да съберат някакъв багаж, а вместо това се оказва, че са взели първото попаднало им на разположение - метли и легени, а пък са тръгнали без връхни и топли облекла
В архивите има още " по-успокоителни материали " - като един отчет на Комисаря по еврейските въпроси Александър Белев (не е ясно до кого - може би до " най-голямото шефство " ), в който се приказва какъв брой добра била организацията по " повдигането " и какъв брой добре били снабдени с храна " вдигнатите евреи " - на войнишки дажби, в случай че не и повече - пити с кашкавал, луканки, месо, макарони, по един самун на човек
Реалната картина, несъмнено, е друга. Имаме непокътнати свидетелства, изключително покъртителни са разказите от " етапните лагери " в Дупница и Горна Джумая, откъдето натъпкват тези нещастни хора в товарни вагони на БДЖ, с цел да ги стоварят на пристанището в Лом. Оттам - към Виена, след това към Катовице. Оттам към пещите на гибелта.
Но да се върнем към нощта на 4 март в Кавала. Ето ревю от полицейския шпионин Борис Бозуков, родом от Казанлък, до Комисаря за еврейските въпроси по отношение на депортирането на евреите от Кавала (писано през есента на 1944 г.), който споделя напълно друго:
Самото изземане на евреите от домовете им през нощта представляваше потресающа картина. Старци, деца, дами, полусънни, уплашени, натоварени с куфари, бохчи и непрекъснато подтиквани от служителите на реда да бързат, се насочиха към избраните като арест тютюневи хранилища. Имаше случаи, когато някои от тях падаха на земята, може би заболели или изнемощели от багажа си. В складовете, където бяха затворени, всички бяха подложени на най-щателен обиск, като дамите бяха обискирвани от дами, а точно госпожа Бързакова, понастоящем в Сливен, и една друга, чието име не знам, само че може да бъде посочена от Кирил Христов от Хасково, обискът беше толкоз подробен, че дори ревизираха в половите органи на дамите да няма укрити лири и скъпоценности
Отвратително изложение на униженията и на един обеден обир:
Изземването на движимостите от домовете на евреите ставаше без всевъзможен ред и след всяка комисия [] вървяха навалица от деца и хамали множеството от тях вземаха за себе си по-ценни движимости и облекла, а в някой случай пари и бижута, разграбваха останалото в къщите, оставено от комисиите като неценно. Всичко конфискувано от домовете се натрупваше в празни тютюневи хранилища, а доста скъпи работи като сервизи, нови юргани, чаршафи, кревати и дюшеци, килими, завеси се вземаха от коменданта за обзавеждане на полицейския дом, в който след това след обзавеждането му нямаше вътре нито една десета от това, което беше взето. Не си припомням какъв брой време след изпразване на къщите почна разпродажбата на еврейските движимости от складовете. При отваряне на същите за публиката в склада нямаше нито един костюм, нито един чаршаф, нито балтони, обувки, килими, ризи, рокли, изобщо никакво долни дрехи и облекло
Писано е на ръка, с груби правописни неточности, само че картината, която дава това удостоверение, е повече от потресаваща. В тютюневия склад, на мястото на днешната огромна постройка, са били наблъскани като сардели близо 1500 души - старци, деца, имало е и заболели хора...
Къщите са били запечатани тържествено с червен восъчен щемпел. Имало е специфичен картон за ключовете, административен картон, в който са се описвали конфискуваните полезности, както и парите. Общо от Кавала: 1 100 000 лева и почти толкоз в драхми. А също и триста златни турски лири, имало е и скъпоценности. Парите са приведени в блокирани сметки в Българска народна банка, само че не с цел да бъдат съхранени или върнати един ден на притежателите им, както настояват през днешния ден някои, а с цел да попълнят специфичен " еврейски фонд ", от който са удържани разноските по " повдигането " (за първичната издръжка, както и за бензина, с който - посредством военни камиони и камионетки - са откарани в Драма). От него са били изплатените след това 100 райхсмарки за всеки евреин от " новите земи ", като, колкото и да ми е тежко да го напиша, е било калкулирано даже физическо заличаване на всеки субект от нацистките изверги в Треблинка.
Затова Ели Визел написа, че към този момент няма небе над Аушвиц или Треблинка. Небето там минава в ослепителна и скръбна светлина: тя обгаря паметта.
Изправени сме пред злото в чист тип.
Останалото е садизъм и мародерство. Като тази заключителна част от свидетелството на служителя на реда Борис Бозуков:
Също открих взети, без да бъдат платени, копринени рокли, пенюари и други движимости от дамата на кмета Щиплиев, само че и това не ми се позволи. Натъкнах се на обстоятелството, че единствено една група служащи в склада от рушвети и продажби на движимости са си делили по 300 000 лв., и че същите са били по отношение на членове на комисията и търговци. Търговецът Борис Харизанов, чрез подкуп, закупил парцали от склада, като в сандъците с парцали е имало килими, плетачни машини, горно облекло, чаршафи и прочие Всички шефове на служби в Кавала са си купили мебел сервизи, като търговете се уформявали по домашному и не в часове, избрани за публиката...
Повечето от еврейските движимости се намират в старите лимити на Царството. Комендантът Трифонов, Щиплиев, Григоров и други изнесоха доста багаж, макар че множеството пристигнаха в Кавала с един куфар. Говори се, че кметът Щиплиев е изнесъл 7 камиона багаж и към 30 килима, дали е правилно не знам, само че аз самичък видях няколко камиона, които се товареха от вкъщи му. Точни сведения могат да дадат гърците от Кавала, които виждаха всичко и са очевидци най-много на кражбите вършени от комисиите.
А всеки, който се вълнува от отговорността на българската администрация в " новите земи ", представляваща там Царство България, експедирам към този документ, писан от упоменатия кмет Димитър Щиплиев:
Благодарствена депеша
за " повдигането " на евреите от града
от кмета на Кавала Щиплиев
до министър-председателя и министъра на вътрешните работи и националното здраве
Кавала, 6 март 1943 година
София
Помолен съм от управителните препоръки на всички публични организации да Ви изкажа най-дълбока признателност за навременната патриотична мярка против евреите в Кавала.
Царицата на Беломорието се освободи от две хиляди души крепители на черната борса, от вековните грабители на българския труд и богатства, от юдеомасоните, най-верните съдружници на Англосаксонците и болшевизма и наши най-големи врагове.
Акцията се организира бързо и безупречно от всички органи на властта и поданството.
Кмет: (п) Щиплиев
Кавала, 6.ІІІ.943 година
Кой е бил наясно с всички тези закононарушения, е мъчителен въпрос, който няма по какъв начин да не тревожи съвестите ни. В заключителния протокол на злокобната " Ванзейска конференция " (20 януари 1942 г.), подписан от Адолф Айхман, където се приема " окончателното решение " на еврейския въпрос, участва условието за " строга държавна загадка ". Виждаме го и по документите, с които разполагаме, в това число по преписите от отчетите на немския дипломат Адолф-Хайнц Бекерле до началниците му в Берлин. Всички те носят грифа " Гехайм " (тайно, строго поверително). В един от тях (22 януари 1943 г.) Бекерле излага наличието на собствен диалог с вътрешния министър (Петър Габровски). В диалога Габровски споделя, че би било неверно да се разисква еврейския въпрос пред обществеността. Нещата трябвало да стават " безмълвно ". Така той прокарал ограниченията от " имуществено-правно естество " срещу евреите.
Бекерле не е склонен. Но е заставен да признае, че: българската общност не схваща същинското значение на еврейския проблем. Наред с дребното богати евреи, в България има доста небогати, които са служащи и занаятчии. Израснал ненапълно с гърци, арменци, турци и роми, елементарният българин не схваща смисъла на битката срещу евреите, още повече че и расовият проблем не му е непосредствен.
Ако зависеше от мен, бих присъединил този откъс на Бекерле в учебниците по история! Едва ли има по-голяма хвалба за българския народ от тези думи, изречени в навечерието на Холокоста. Но е истина и това, че Третият райх има в лицето на тогавашната българска страна и на българската администрация своя старателен помощник.
" Вдигането " на евреите от Беломорието, Вардарска Македония е било квалифицирано от Комисарството по еврейските въпроси благодарение на вътрешното министерство, било е утвърдено от държавното управление на Богдан Филов, и няма по какъв начин да е минало без единодушието на президента - цар Борис III.
Що се отнася до позицията на царя, тя продължава да е неразбираем обект на полемики с днешна дата. Някои не престават да настояват, че той надали не " нищо " не знаел, че е бил подложен пред приключен факт, че е държан в " изолираност " от нацистите, които са си правели, каквото си желали (а може би и от Филов). Съответно - че той е " спасителят " на българските евреи, а " останалите " (от " новите земи " ) просто не е имало по какъв начин персонално той да " избави ".
Мисля, че е време да сложим точка на този спор. Първо, поради фамозната му среща с владиците в двореца Враня (22 юни 1943 г.), на която (воден е синодален протокол!), царят " държи да им уясни някои въпроси ". И яростно приказва половин час - за еврейския умозрителен дух, " тоя дух всъде е създавал ненавист измежду хората, безбожничество, морално разлагане и родоизмяна измежду народите ". И тъй наречените, и така нататък И тоя дух би трябвало да бъде изтръгнат, а православната Църква в тази ситуация не трябвало да бъде на друго мнение. Слава Богу, владиците не са съгласни, приказват му за застъпничеството за слабите и за утехата на страдащите индивиди, от каквато и религия и националност да са те.
В случая обаче ми се желае да изтъквам различен документ - депеша на немския външен министър Йоахим декор Рибентроп до немските пълномощни министри (4 април 1943 г.). Също с гриф " държавна загадка, да се третира единствено конфиденциално ". Телеграмата споделя за неговата среща с цар Борис по случай визитата му при фюрера. И в точка 4 от нея написа следното:
По еврейския въпрос в България царят съобщи, че той дава единодушието си за изпращането на евреите в Източна Европа, единствено за евреите от Македония и Тракия. От евреите в България той е желал да препрати единствено един дребен брой болшевишко-комунистически детайл, другите към 25 000 евреи в страната ще накара да бъдат събрани в концентрационни лагери, тъй като се нуждае от тях за градеж на пътища. На това изказване не влязох в детайлности, обаче единствено му споделих, че съгласно нашето разбиране по еврейския въпрос радикалното решение е само правилно.
Ето я позицията на царя - изложена с немска старание и изясненост.
По точка първа (за евреите от " новите земи " ) " единодушието " на Борис III " бързо " е приведено от държавното управление на Богдан Филов в деяние. То предрешава ориста на евреите от Кавала, Ксанти, Драма, Скопие, Битоля и Пирот. Изненадани, те нямат никакъв късмет да реагират и оцелеят.
Втората точка (за дребния брой елементи) е още по-притеснителна. Става ясно, че царят е бил податлив да пожертва " към " половината от българските евреи, за които счита, че биха могли да му основат проблеми.
Да, Народното събрание не е гласувало сходен акт и не е било известено за случилото се . И да, правилно е, че упоменатото българско общество, разказано като " расово незряло ", е схванало защо става дума едвам когато конвоите с евреи са почнали да идват в Дупница и Горна Джумая. Или когато са видели тези страдащи хора да молят за благосклонност от прозорците на товарните ешелони.
Едва тогава депутатът от XXV Общински народен съвет Димитър Икономов сигнализира подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев за това, което е видял с очите си в Дупница през първите дни на март 1943 година - за " всички тези дами, деца и мъже, натоварени с багажи, обезверени, плачещи за помощ, само че безпомощни, колкото да влачещи се незнайно за къде ". В резултат на което се стига до " писмото на 40-те ", което има значим резултат върху ориста на българските евреи.
Софийският митрополит Стефан споделя в един мемоарен текст от 1950 година какъв брой разтресен е бил от друга една панорама, на която става несъзнателен очевидец:
В пролетта на 1943 година, отивайки за светата Рилска обител по пътя Дупница - Кочериново, срещнах влак с изселени евреи от Беломорието - Кавала. Чутото тук надвишава визията за ужаса и на понятието за безчовечността. Във вагони за добитък, остаряло и младо, крепко и недъгаво, майки с пеленачета и дами в състояние, натъпкани като сардели, прави и изнемощели, надават обезверен зов за благосклонност, за помощ, за водица, за въздух, вагоните пломбирани, маршът е към Дунава за Полша.
На 22 март 1943 година националният представител Петко Стайнов насочва питане (интерпелация) до държавното управление за " насилственото предаване на хиляди лица от еврейски генезис на непозната страна " . В този извънредно заслужен текст четем:
От сведения, които идват в София, излиза наяве, че властта е събрала принудително всички евреи - дами, мъже, деца, старци - от новопридобитите през 1941 година земи, без да им даде опция освен да си уредят домашните работи и да си приберат движимостите, само че даже и без да могат да си вземат задоволително завивки и облекла, с полиция ги е натоварила на вагони и ги е докарала към Горна Джумая и Дупница, където ги е натъпкала в тютюневи хранилища и ги е оставила няколко дни на студа и на произвола при най-нещастни условия.
Същевременно са били вдигнати от домовете им при сходни условия и насъбрани принудително в инцидентни пространства евреи от Пловдив, Кюстендил, Пазарджик и прочие, само че след това са били освободени, без да им е било казано за какво са били сбрани по този метод и дали дефинитивно се освобождават.
На 26 март 1943 година е гласувано " бламирането " на Димитър Пешев, което разделя проправителственото болшинство. Не му дават думата даже да отбрани позициите си. В разискванията Петко Стайнов се пробва да обясни кой поема отговорност за протичащото се с евреите, щом живеем в " правова страна, не в една тирания, в един режим на принуждение ". Отговорят му, че това е по членовете на Закона за отбрана на нацията. Той обаче пита. И не стопира да пита кой е лишил от закрилата на настоящите в страната закони (съответно от българско поданство) " дамите, децата и бабите, каква отговорност носят за държавната сигурност тези деца, та в този момент, без облекла, без постилки, без завивки и в този момент чакат във вагоните на ломското пристанище да дойдат шлеповете да ги отнесат " Никола Мушанов също взема думата и приказва за флагрантно потъпкване на законите и на човечността.
Накрая думата взема писателят и публицист Тодор Кожухаров, дълготраен основен редактор на в. " Слово ", наказан след това от Народния съд на гибел. И забележете, той е част от " Народното обществено придвижване " на проф. Александър Цанков, което освен това минава за " прогермански настроено ". В речта си Тодор Кожухаров декларира обаче следното:
Не единствено, че в никакъв случай не съм бил антисемит, само че и в никакъв случай не съм влизал в съгласие на претекстовете, заради които популярен народ като немския се е оповестил несклоняем зложелател на семитите Та аз подписах писмото на господин Пешев, което беше подбудено от обстоятелството, че сред националното посланичество се разпространиха клюки, че в новите земи по един жесток и нечовечен метод били изселени маса евреи, български жители. Г-н Пешев стана изразител на едно отвращение, което се ширеше в огромна част от националното посланичество Аз желаех да се чуе едно правилно предизвестие от страна на националното посланичество, както във връзка с държавното управление и на изпълнителната власт, по този начин и във връзка с Народното събрание, и да се моли за една по-голяма човечност, за една по-голяма човещина в България. Защото от опит зная, че единственият честен капитал на една дребна страна е да бъде правова страна. Една дребна страна, един дребен народ с нищо друго не може да импонира на външния свят - нито със своята просвета, нито със своята материална мощ, нито със своите благосъстояния. Всеки българин би трябвало да бъде горделив от постановлението на нашата конституция, което споделя: Всеки плебей, стъпил на българска земя, става свободен човек " Само правова страна може да претендира да бъдат зачитани и нейните права от по-силните, толкова повече, че сме народ, който до през вчерашния ден плачеше за истина, чиито малцинства доскоро се третираха като безстопанствени стада Аз помня този нечовечен образец от предишното и по тази причина подписах това писмо - да моля за сдържаност, да моля за уместност, за човечност към всички, които живеят в България, освен за евреите.
Множество въпроси - изключително за моралния капитал на нацията и за правовата страна, - които и до ден сегашен остават без отговор. Затова и нашата дребна група - осемдесет години по-късно, извървя този " покаятелен път " към Кавала.
На 5 март на еврейското гробище пред мемориалния монумент на жертвите се състоя гала. Кметът на Кавала прочете малко слово. Равин произнесе Кадиш, възпоминанието за тези, които към този момент ги няма, само че чиито души като сенки в мрака остават измежду нас. Православен архимандрит от гръцката черква присъстваше на церемонията, свел глава. В паузите сред словата и песнопенията, под песента на птичките, цареше някакво изключително безмълвие. Както в Стария Завет - когато Авраам приказва, Бог мълчи. Когато Исаак си спомня, Бог мълчи. И когато Яков пита, Бог отново мълчи. Но Той гледа и вижда всичко.
Представители на локалната власт и на еврейските общности поставиха венци. За първи път на това място бе оказан знак на респект и от българска общественост. Мартин Заимов, не на себе си от неспокойствие, едвам съумя да промълви думата амнистия.
След церемонията кметът на Кавала пристигна при нас и ни сподели листа с речта си, писана на гръцки. Преди да я произнесе, персонално той бе зачеркнал прилагателното " български " пред думата причинители. Протегната ръка за диалог, който следва и не може да се отсрочва безпределно във времето.
После, пред дребния монумент до тогавашните тютюневи хранилища, още веднъж имаше минута безмълвие и полагане на цветя. На мемориала, с изключение на съответната отпратка към Катастрофата, сполетяла тези 1484 човешки същества единствено тъй като са били евреи, е гравиран и един къс стих от Второзаконие (Пета книга Моисеева, 25-а глава, стихове 17 и 19):
" Помни, да не забравяш "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ