Двойното предизвикателство пред Европа и бъдещите ѝ отношения със САЩ
Анализът е препубликуван от
На Жан-Ив Льо Дриан се падна сложната политическа задача да употребява най-острия вероятен дипломатически език, с цел да изрази недоволството на Франция от основаването на новия пакт за сигурност сред Съединени американски щати, Англия и Австралия. Френският външен министър назова протичащото се " лицемерие, пренебрежение и сериозен пробив в доверието ". Впоследствие Париж упражни напън върху европейските институции в търсене на поддръжка и даже се опита да блокира работата на стартиралия Съвет по търговски и софтуерни въпроси сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Френската страна даже краткотрайно изтегли посланика си от Вашингтон.
От няколко години сходни случаи на напрежение сред Европа и Америка непрестанно нарастват, изключително по време на предходната американска администрация. Като цяло двете страни съумяват да намират разновидности за усмиряване на разликите. Нещо повече, даденото в Питсбърг, където се организира съвещание на Съвета, начало на по-задълбочено съдействие в нова сфери е знак за значима наклонност.
От икономическото владичество през 20-и век към смяната през днешния ден
След края на Втората международна война " остарелият континент " не просто откри формула за спокойно общуване, само че се оказа в обстановка, в която неговият разцвет и отбрана са по едно и също време обезпечени в границите на транс-атлантическото пространство. Стопанското обвързване сред Америка и свободната част от Европа не просто възвърне обществата след опустошителната война, само че и построи икономическия гръбнак, който след това задвижи демократичната глобализация.
В същото време Вашингтон осигуряваше " чадър от сигурност " и пое главната тежест на борбата против комунизма. Европа беше в удобната обстановка да сложи нова основа на личните си политически системи и междудържавни връзки, да генерира възходящо благополучие и да пести от разноски и създаване на потенциал за въздържане на руската опасност. Това припокриване на разцвет и сигурност продължи и след рухването на Берлинската стена, в допълнение укрепено от западната доминация на 90-те години на предишния век и разгръщането на демократичната глобализация. Но към края на първото десетилетие на новия век нещата започнаха да се разместват.
Стопански, най-значимата смяна беше изтеглянето на гео-икономическата световна тежест на изток и възхода на Китай. Масивната капиталова и комерсиална агресия в източна посока последователно понижи относителната значимост на останалите европейски сътрудници. Нещо повече, точно Азия заплени бизнес въображението на фирмите от " остарелия континент ", а дълготрайните прогнози за резистентен напредък и ползване форсира техните тактики за наличие и агресия там.
Икономическият хинтерленд на Централна и Източна Европа като че ли беше към този момент кондензиран и множеството играчи възприеха метода `Go East`. Европа не съумя да роди еквиваленти на американските техно колоси и последователно пое към конфликтен модел на връзки с тях. Континентът не прояви и необикновен интерес към отвъдокеанския шистов газ и нефт. Транс-атлантическото съглашение за свободна търговия бе замразено и няма вероятности за развиване през идните години като и двете страни имат голям брой задръжки. Самият американски бизнес, който мощно лобираше за влизането на Китай в Световната комерсиална организация също се пренасочи към Азия и икономическото отдалечаване сред Съединени американски щати и Европа се задълбочи.
Предизвикателствата пред сигурността на Европа и новият съперник на Съединени американски щати
Разместванията в региона на сигурността, които засягат Европа, са още по-дълбоки. Постепенното разлюляване на транс-атлантическата връзка започва още в мандатите на Барак Обама, мина през още по-проблематична фаза в годините на Доналд Тръмп и нестабилно се стабилизира с началото на ръководството на настоящия президент Джо Байдън.
Въпросителните тук обаче не са в основата на политическата връзка, а разминаванията в оценките за световната среда за сигурност и качествата. Стартиралото " превръщане към Азия " към този момент пренасочва вниманието на Вашингтон, а намаляващата вътрешна поддръжка за огромни военни интервенции и наличие зад граница неизбежно свиват нейния ангажимент в голям брой основни за Европа райони като близкия Изток. Африка не провокира съвсем никакъв интерес за американската страна и в случай че желаят непоклатимост през идните десетилетия, европейците ще би трябвало да бъдат главния състезател там. Превръщането на Китай в систематичен съперник е доста по-изявено за Вашингтон, в сравнение с за Брюксел. Европа не може да е от особена изгода за останалите западни съдружници и по целия тихо-океански периметър заради неявяване на потенциал и политическа амбивалентност.
Погледнато отвисоко, Европа е към този момент в характерна обстановка, в която припокриването на разцвет и сигурност в границите на трансатлантическото пространство е нарушено. Това отваря голям брой комплицирани политически задания. Една е предефинирането на стопанските връзки сред " остарелия континент " и Съединени американски щати в отсъствието на реалистична алтернатива за ново съглашение за свободна търговия, продължаващи разногласия във връзка с техно колосите, рестриктивните мерки и на двата пазари при предлагането на услуги и други въпросителни.
В същото време, те ще би трябвало да намерят и някакво съвместяване на ползите в Азия, и най-много Китай, където не могат да си разрешат да играят един против различен. Нужен е и нов modus operandi във връзка с " зеления преход ".
Второ предизвикателство е в региона на сигурността и защитата. Сдържането на Русия е продължаващ императив и ангажимент за двете страни, само че оттатък тази тематика има най-различни разминавания. Балансът на финансовия ангажимент в НАТО е най-очевидният, само че не и най-важният. Далеч по-съществени са намирането на пресечни точки в отношението по отношение на Пекин, баланс на уговорките и съдействието в близкия Изток и индо-тихоокеанския район, Арктика, кибер сигурността, тероризма и други. Брюксел ще чака и известна американска поддръжка в Африка.
Началото на новите връзки
Почти по предписание Европа осмисля политическата действителност през рецесии, на които е принудена да реагира. Затова и на мнозина е толкоз мъчно да видят по-дълбоките учредения на връхлитащите я разтърсвания. Осигуряването на нейния разцвет и сигурност в границите на транс-атлантическата общественост в продължение на десетилетия я завари неподготвена за протичащите се световни разбърквания. Все повече от рисковете не могат да бъдат адресирани през институции като НАТО, за от ден на ден от тях ще се изискат лични политически и военни дейности със личен запас и качества.
Експортният модел на напредък е от ден на ден под въпрос
Европа толерираше капиталовата и комерсиална асиметрия с Китай десетилетия наред, само че в този момент тя към този момент се обърна против нея и ще е принудена да реагира. Експортният модел на напредък е от ден на ден под въпрос. Най-често срещаният политически отговор на тази нова обстановка е концепцията за " стратегически суверенитет ", следвана от по-радикалния вид за Европа като обособен център, позициониран против Китай и Съединени американски щати.
Отвъд шумните заявления, за него няма нито политически консенсус, нито действителна финансова и институционална подготвеност. Всъщност сме очевидци на началото на неравномерното, само че неизбежно преосноваване на американско-европейските връзки. И срещата в Питсбърг бе част от тъкмо този развой.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
На Жан-Ив Льо Дриан се падна сложната политическа задача да употребява най-острия вероятен дипломатически език, с цел да изрази недоволството на Франция от основаването на новия пакт за сигурност сред Съединени американски щати, Англия и Австралия. Френският външен министър назова протичащото се " лицемерие, пренебрежение и сериозен пробив в доверието ". Впоследствие Париж упражни напън върху европейските институции в търсене на поддръжка и даже се опита да блокира работата на стартиралия Съвет по търговски и софтуерни въпроси сред Европейски Съюз и Съединени американски щати. Френската страна даже краткотрайно изтегли посланика си от Вашингтон.
От няколко години сходни случаи на напрежение сред Европа и Америка непрестанно нарастват, изключително по време на предходната американска администрация. Като цяло двете страни съумяват да намират разновидности за усмиряване на разликите. Нещо повече, даденото в Питсбърг, където се организира съвещание на Съвета, начало на по-задълбочено съдействие в нова сфери е знак за значима наклонност.
От икономическото владичество през 20-и век към смяната през днешния ден
След края на Втората международна война " остарелият континент " не просто откри формула за спокойно общуване, само че се оказа в обстановка, в която неговият разцвет и отбрана са по едно и също време обезпечени в границите на транс-атлантическото пространство. Стопанското обвързване сред Америка и свободната част от Европа не просто възвърне обществата след опустошителната война, само че и построи икономическия гръбнак, който след това задвижи демократичната глобализация.
В същото време Вашингтон осигуряваше " чадър от сигурност " и пое главната тежест на борбата против комунизма. Европа беше в удобната обстановка да сложи нова основа на личните си политически системи и междудържавни връзки, да генерира възходящо благополучие и да пести от разноски и създаване на потенциал за въздържане на руската опасност. Това припокриване на разцвет и сигурност продължи и след рухването на Берлинската стена, в допълнение укрепено от западната доминация на 90-те години на предишния век и разгръщането на демократичната глобализация. Но към края на първото десетилетие на новия век нещата започнаха да се разместват.
Стопански, най-значимата смяна беше изтеглянето на гео-икономическата световна тежест на изток и възхода на Китай. Масивната капиталова и комерсиална агресия в източна посока последователно понижи относителната значимост на останалите европейски сътрудници. Нещо повече, точно Азия заплени бизнес въображението на фирмите от " остарелия континент ", а дълготрайните прогнози за резистентен напредък и ползване форсира техните тактики за наличие и агресия там.
Икономическият хинтерленд на Централна и Източна Европа като че ли беше към този момент кондензиран и множеството играчи възприеха метода `Go East`. Европа не съумя да роди еквиваленти на американските техно колоси и последователно пое към конфликтен модел на връзки с тях. Континентът не прояви и необикновен интерес към отвъдокеанския шистов газ и нефт. Транс-атлантическото съглашение за свободна търговия бе замразено и няма вероятности за развиване през идните години като и двете страни имат голям брой задръжки. Самият американски бизнес, който мощно лобираше за влизането на Китай в Световната комерсиална организация също се пренасочи към Азия и икономическото отдалечаване сред Съединени американски щати и Европа се задълбочи.
Предизвикателствата пред сигурността на Европа и новият съперник на Съединени американски щати
Разместванията в региона на сигурността, които засягат Европа, са още по-дълбоки. Постепенното разлюляване на транс-атлантическата връзка започва още в мандатите на Барак Обама, мина през още по-проблематична фаза в годините на Доналд Тръмп и нестабилно се стабилизира с началото на ръководството на настоящия президент Джо Байдън.
Въпросителните тук обаче не са в основата на политическата връзка, а разминаванията в оценките за световната среда за сигурност и качествата. Стартиралото " превръщане към Азия " към този момент пренасочва вниманието на Вашингтон, а намаляващата вътрешна поддръжка за огромни военни интервенции и наличие зад граница неизбежно свиват нейния ангажимент в голям брой основни за Европа райони като близкия Изток. Африка не провокира съвсем никакъв интерес за американската страна и в случай че желаят непоклатимост през идните десетилетия, европейците ще би трябвало да бъдат главния състезател там. Превръщането на Китай в систематичен съперник е доста по-изявено за Вашингтон, в сравнение с за Брюксел. Европа не може да е от особена изгода за останалите западни съдружници и по целия тихо-океански периметър заради неявяване на потенциал и политическа амбивалентност.
Погледнато отвисоко, Европа е към този момент в характерна обстановка, в която припокриването на разцвет и сигурност в границите на трансатлантическото пространство е нарушено. Това отваря голям брой комплицирани политически задания. Една е предефинирането на стопанските връзки сред " остарелия континент " и Съединени американски щати в отсъствието на реалистична алтернатива за ново съглашение за свободна търговия, продължаващи разногласия във връзка с техно колосите, рестриктивните мерки и на двата пазари при предлагането на услуги и други въпросителни.
В същото време, те ще би трябвало да намерят и някакво съвместяване на ползите в Азия, и най-много Китай, където не могат да си разрешат да играят един против различен. Нужен е и нов modus operandi във връзка с " зеления преход ".
Второ предизвикателство е в региона на сигурността и защитата. Сдържането на Русия е продължаващ императив и ангажимент за двете страни, само че оттатък тази тематика има най-различни разминавания. Балансът на финансовия ангажимент в НАТО е най-очевидният, само че не и най-важният. Далеч по-съществени са намирането на пресечни точки в отношението по отношение на Пекин, баланс на уговорките и съдействието в близкия Изток и индо-тихоокеанския район, Арктика, кибер сигурността, тероризма и други. Брюксел ще чака и известна американска поддръжка в Африка.
Началото на новите връзки
Почти по предписание Европа осмисля политическата действителност през рецесии, на които е принудена да реагира. Затова и на мнозина е толкоз мъчно да видят по-дълбоките учредения на връхлитащите я разтърсвания. Осигуряването на нейния разцвет и сигурност в границите на транс-атлантическата общественост в продължение на десетилетия я завари неподготвена за протичащите се световни разбърквания. Все повече от рисковете не могат да бъдат адресирани през институции като НАТО, за от ден на ден от тях ще се изискат лични политически и военни дейности със личен запас и качества.
Експортният модел на напредък е от ден на ден под въпрос
Европа толерираше капиталовата и комерсиална асиметрия с Китай десетилетия наред, само че в този момент тя към този момент се обърна против нея и ще е принудена да реагира. Експортният модел на напредък е от ден на ден под въпрос. Най-често срещаният политически отговор на тази нова обстановка е концепцията за " стратегически суверенитет ", следвана от по-радикалния вид за Европа като обособен център, позициониран против Китай и Съединени американски щати.
Отвъд шумните заявления, за него няма нито политически консенсус, нито действителна финансова и институционална подготвеност. Всъщност сме очевидци на началото на неравномерното, само че неизбежно преосноваване на американско-европейските връзки. И срещата в Питсбърг бе част от тъкмо този развой.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ