Пилонът на Радев
Анализът е препубликуван от
Има един главен принцип в политиката, годен и като витална максима: колкото си се издигнал по-нагоре, толкоз по-стремглаво можеш да се срутиш надолу. Особено в случай че си трайно лишен от нюх за действителност. Тогава падението е цялостно.
За " роженската тирада " на Румен Радев към този момент се писа доста. Напълно склонен съм с диагнозата на Теодора Димова за целия този " умоотвод " на мегаломанията. Ала казусът хронично се задълбочава поради нападките, които Радев продължава да сипе ден след ден пред медиите. Така след " нихилистите " и " безродниците " към този момент бяха изобличени и " предателите на родината ", а на следващия ден или вдругиден вероятно ще бъдат посочени с пръст още и още врагове - " отродители " или " родоотстъпници ".
Печално, а и напряко непоносимо е когато един държавен глава - предназначен да въплъщава нацията - изцяло се самозабрави и стартира да жигосва, насъсквайки едни групи от хора против други.
Можем единствено да се питаме кое е водещото в мотивацията на този човек, комуто се падна да е български държавен глава в най-трудното за страната ни, а и за света време след Втората международна война. Някакво персонално самоупоение, че " той " единствен знае кое е положителното за България, или по-скоро, че положителното за България е това, което отново " той " и единствено " той " прави? Съответно несъгласните с " волята му " са предатели и изменници на националния интерес, което го трансформира не просто в президент на страната, а в " стълб на нацията ", на който се вее нейният същински байрак. Какъв тъкмо е този байрак, е различен въпрос.
Втората догадка, която не отхвърля първата, а я надгражда, е идеологическата опаковка на " пилона-президент ". В нея ясно проличава патриотарският отпечатък от 80-те с реториката на " възрожденския развой ", както го бе кръстил идеологът на Българска комунистическа партия Стоян Михайлов. Това е времето на " идейното образуване " на настоящия държавен глава, очевидно откърмен с всички постулати на живковския шовинизъм, с гигантоманията и конските опашки на постаментите, с които бе осеял страната Пенчо Кубадински. Без да пропущаме и въздействието на военното учебно заведение от последните години на режима - с неизбежните руски клишета, които чувахме от устата му още преди да завоюва първия си мандат: " Русия е боен и стопански исполин " и така нататък
Комплексите на себевъзвеличаването
За да се въздигнеш в личните си очи, се оказва обаче, че е нужен и някакъв веществен притежател. Примерно - да издигнеш трибагреника толкоз високо, колкото никой не бил дръзвал в фантазиите си (признание в " роженската тирада " на Радев). Което приказва както за невисок лимит на фантазиите - едни стотина метра - по този начин и за хоризонтите на въображението.
Ала най-тъжното е, когато с това се надяваш да смаеш или удивиш света. И щом организация " Франс прес " излезе с репортаж за " българската щръкнала фантазия ", оповестен и преведен от " Дойче веле ", внезапно обидата те залива като вълна. Няма по какъв начин да извикаш за пояснение френския или немския дипломат (ех, по времето на Живков не беше по този начин!), по тази причина не ти остава друго с изключение на твоите " комитетчици " да стартират да пишат ядосани писма по какъв начин западните медии разделяли българското общество, осмивали поривите на хиляди българи и тяхната национална акция, че си и разрешавали " афектиран паралел, определящ България като най-бедната страна в Европейски Съюз, която си разрешава да издигне най-високия стълб в Европа ".
А в този момент, де Човек несъзнателно прави паралел с безсмъртната творба на Алеко и главата за ревюто в Прага - по какъв начин " бай Ганьо възнегодувал от това, че в речите не поменуват за нашите исторически великани, мушкаше един преподавател в хълбоците с думите: " Даскале, кажи и ти нещо бе, дано им покажем кои сме, в този момент му е времето, кажи нещо я за Филип Тотя, я за Крума Страшний или изпей някоя ария ". А двукольорните знамена все се развяваха! "
Бай Ганьо С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Но до момента в който " комитетчиците на Радев " най-малко откровено се тюхкат и вайкат какъв брой са международно недооценени и непризнати, то " пилонът на нацията " със свити злобно устни продължава да сипе огън и жупел по " нихилисти " и " безродници ". Както споделих, това също сме го чували - за финален път при ръководството на Жан Виденов, а по-преди - в самия завършек на Живковия режим. Тогава край " Пирогов " за една нощ изникна голям транспарант " Съд за родоотстъпниците ". Въпросните " родоотстъпници " бяха първите, посмели да заявят противоречие с така наречен " Възрожденски (възродителен) развой " (напомням - по терминологията на Стоян Михайлов).
Пак беше " време разделно ", не колкото днешното, само че към този момент клокочеха едни тъмни и страшни сили. Без единодушието на властта не ставаше нищо. И не щеш ли внезапно някакви паравоенни " Отечествен фронт кохорти " потеглиха да маршируват по бул. " Васил Левски ". Още ме побиват тръпки, като си го спомня.
Те, таман те бяха предшествениците на днешните момчета с черни тениски, ръководени от КК и така близки на сърцето на Радев. Нима не е по този начин? Някои от тях изрисуваха еврейските звезди по " Графа ". Да сме чули обаче инак така словоохотливият държавен глава да е изразил угриженост от появяването на мрачни сенки от едно още по-страшно минало? Не, нали? Затова гадаем дали в действителност не ги утвърждава.
Видяхме и какво се случи след една телевизионна имитация на Соломон Паси, който в привичния си жанр съпостави Володимир Зеленски с Махатма Ганди и с Васил Левски, откакто акцентира, че България се е върнала на " моралната карта на Европа ". И бликна вълна от ненавист. Фанатици от дъното на " копейковщината " имаха наглостта да пуснат в обществените мрежи закани, че щом не харесва съветския газ, тогава те щели да му пуснат от другия газ (от газа " Циклон " от Аушвиц)!
Професор Александър Оскар, ръководителят на " Шалом ", дълго не можеше да повярва, че такова нещо може да се случи в България, в една европейска страна. Последваха някакви политически реакции и отново оглушително безмълвие от президентството. То също е отговор.
В книгата си " Масовата логика на психиката на фашизма " (1933) видният психоаналитик Вилхелм Райх твърди, че в основата на властническата тирания е залегнала освен потиснатата свирепост, само че и цялостен комплекс от мемоари, свързани с детството и налагащи отпечатък за цялостен живот. Дори това може да е обвързано с късно разнищване на събития, които персонално не помним, само че пък са белязали появяването ни на бял свят.
КенедиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Румен Радев е роден през 1963 година Справка в календара със събитията демонстрира, че тогава Съюз на съветските социалистически републики изпраща първата жена в космоса - рускинята Валентина Терешкова. Събитие неведнъж повтаряно и повтаряно от пропагандата. Днес Терешкова, въпреки и на преклонни години, е " стълб " на режима на Путин, тя е и в санкционния лист на Европейски Съюз. Именно нейно бе предлагането за " нулирането " на броя на президентските мандати на новия съветски самовластник, което на процедура би го трансформирало в парламентарен монарх. Как ли гледа на сходни хрумвания българският държавен глава?
А в края на същата тази 1963 година в Далас е погубен президентът Кенеди, знак за мнозина какъв брой нежна и уязвима била американската народна власт. Такива неща с вождовете в Москва не се случват. Макар че кой знае
Война и " спор ", мир и " мир "
На една картичка от времето на соца открих необикновен девиз, изписан върху сива стена: " Мирът не се чака, мирът се завоюва ". Замислим ли се, тълкуванията на тази пропагандна мъдрост биха могли да бъдат много разнопосочни.
Дълго време Румен Радев не наричаше войната в Украйна " война ", предпочиташе да приказва за " спор ", евентуално готвейки се за " мир ", който да бъде завоюван с цената на всичко. Не единствено разликите, само че и нюансите в тази ситуация са доста значими. Защото те идват да ни покажат какво се случва в Украйна след 24 февруари 2022 година, когато Владимир Путин стартира тази война, за която ще дава отговор пред съвременниците си и пред историята.
Използването на евфемизми в тази ситуация на процедура заличава отговорността на причинителите, прехвърляйки я върху гърба на жертвите.
Не, Украйна няма по какъв начин да спре тази война, тъй като тя не я е почнала. И в тази ситуация " миротворческата изразителност " на Румен Радев, както се видя и при визитата на Зеленски, въобще не е наивна (двете страни да плеснат и да се прегърнат), а е надълбоко перфидна, тъй като цели постигането на мир за сметка на жертвата, а не на причинителя. И кое изобщо оправдава всички тези приказки по какъв начин " Украйна би трябвало сама да си заплаща войната, а не цената да я заплаща Европа "?
Хората на ПутинС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Има мир и " мир ". Единият допуска прекратяването на войната и понасянето на съответните отговорности от агресора, с цел да не се повтори всичко още веднъж. Другият допуска " помирение ", платено от жертвата, и запазване на агресора като световен състезател, който относително скоро ще е в положение да стартира идната си война, с цената на нови и нови жертви. Нещо, което известният немският теолог и съперник на нацизма Дитрих Бонхьофер бе нарекал в миналото " на ниска цена мир ". " Евтин ", тъй като различен му заплаща цената.
В момента Румен Радев е в изолираност в Европа, защото единствен (в доста по-голяма степен от Орбан) се трансформира в представител на " мира ", следвайки опорките на Путиновата агитация. Слава Богу, че с цената на даже и огромни взаимни отстъпки, имаме държавно управление, което не споделя тази съветска " васална линия ".
Засега не всички в България го осъзнават, само че скоро някои истини в подножието на пилона ще лъснат. И себеразголването ще е цялостно.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Има един главен принцип в политиката, годен и като витална максима: колкото си се издигнал по-нагоре, толкоз по-стремглаво можеш да се срутиш надолу. Особено в случай че си трайно лишен от нюх за действителност. Тогава падението е цялостно.
За " роженската тирада " на Румен Радев към този момент се писа доста. Напълно склонен съм с диагнозата на Теодора Димова за целия този " умоотвод " на мегаломанията. Ала казусът хронично се задълбочава поради нападките, които Радев продължава да сипе ден след ден пред медиите. Така след " нихилистите " и " безродниците " към този момент бяха изобличени и " предателите на родината ", а на следващия ден или вдругиден вероятно ще бъдат посочени с пръст още и още врагове - " отродители " или " родоотстъпници ".
Печално, а и напряко непоносимо е когато един държавен глава - предназначен да въплъщава нацията - изцяло се самозабрави и стартира да жигосва, насъсквайки едни групи от хора против други.
Можем единствено да се питаме кое е водещото в мотивацията на този човек, комуто се падна да е български държавен глава в най-трудното за страната ни, а и за света време след Втората международна война. Някакво персонално самоупоение, че " той " единствен знае кое е положителното за България, или по-скоро, че положителното за България е това, което отново " той " и единствено " той " прави? Съответно несъгласните с " волята му " са предатели и изменници на националния интерес, което го трансформира не просто в президент на страната, а в " стълб на нацията ", на който се вее нейният същински байрак. Какъв тъкмо е този байрак, е различен въпрос.
Втората догадка, която не отхвърля първата, а я надгражда, е идеологическата опаковка на " пилона-президент ". В нея ясно проличава патриотарският отпечатък от 80-те с реториката на " възрожденския развой ", както го бе кръстил идеологът на Българска комунистическа партия Стоян Михайлов. Това е времето на " идейното образуване " на настоящия държавен глава, очевидно откърмен с всички постулати на живковския шовинизъм, с гигантоманията и конските опашки на постаментите, с които бе осеял страната Пенчо Кубадински. Без да пропущаме и въздействието на военното учебно заведение от последните години на режима - с неизбежните руски клишета, които чувахме от устата му още преди да завоюва първия си мандат: " Русия е боен и стопански исполин " и така нататък
Комплексите на себевъзвеличаването
За да се въздигнеш в личните си очи, се оказва обаче, че е нужен и някакъв веществен притежател. Примерно - да издигнеш трибагреника толкоз високо, колкото никой не бил дръзвал в фантазиите си (признание в " роженската тирада " на Радев). Което приказва както за невисок лимит на фантазиите - едни стотина метра - по този начин и за хоризонтите на въображението.
Ала най-тъжното е, когато с това се надяваш да смаеш или удивиш света. И щом организация " Франс прес " излезе с репортаж за " българската щръкнала фантазия ", оповестен и преведен от " Дойче веле ", внезапно обидата те залива като вълна. Няма по какъв начин да извикаш за пояснение френския или немския дипломат (ех, по времето на Живков не беше по този начин!), по тази причина не ти остава друго с изключение на твоите " комитетчици " да стартират да пишат ядосани писма по какъв начин западните медии разделяли българското общество, осмивали поривите на хиляди българи и тяхната национална акция, че си и разрешавали " афектиран паралел, определящ България като най-бедната страна в Европейски Съюз, която си разрешава да издигне най-високия стълб в Европа ".
А в този момент, де Човек несъзнателно прави паралел с безсмъртната творба на Алеко и главата за ревюто в Прага - по какъв начин " бай Ганьо възнегодувал от това, че в речите не поменуват за нашите исторически великани, мушкаше един преподавател в хълбоците с думите: " Даскале, кажи и ти нещо бе, дано им покажем кои сме, в този момент му е времето, кажи нещо я за Филип Тотя, я за Крума Страшний или изпей някоя ария ". А двукольорните знамена все се развяваха! "
Но до момента в който " комитетчиците на Радев " най-малко откровено се тюхкат и вайкат какъв брой са международно недооценени и непризнати, то " пилонът на нацията " със свити злобно устни продължава да сипе огън и жупел по " нихилисти " и " безродници ". Както споделих, това също сме го чували - за финален път при ръководството на Жан Виденов, а по-преди - в самия завършек на Живковия режим. Тогава край " Пирогов " за една нощ изникна голям транспарант " Съд за родоотстъпниците ". Въпросните " родоотстъпници " бяха първите, посмели да заявят противоречие с така наречен " Възрожденски (възродителен) развой " (напомням - по терминологията на Стоян Михайлов).
Пак беше " време разделно ", не колкото днешното, само че към този момент клокочеха едни тъмни и страшни сили. Без единодушието на властта не ставаше нищо. И не щеш ли внезапно някакви паравоенни " Отечествен фронт кохорти " потеглиха да маршируват по бул. " Васил Левски ". Още ме побиват тръпки, като си го спомня.
Те, таман те бяха предшествениците на днешните момчета с черни тениски, ръководени от КК и така близки на сърцето на Радев. Нима не е по този начин? Някои от тях изрисуваха еврейските звезди по " Графа ". Да сме чули обаче инак така словоохотливият държавен глава да е изразил угриженост от появяването на мрачни сенки от едно още по-страшно минало? Не, нали? Затова гадаем дали в действителност не ги утвърждава.
Видяхме и какво се случи след една телевизионна имитация на Соломон Паси, който в привичния си жанр съпостави Володимир Зеленски с Махатма Ганди и с Васил Левски, откакто акцентира, че България се е върнала на " моралната карта на Европа ". И бликна вълна от ненавист. Фанатици от дъното на " копейковщината " имаха наглостта да пуснат в обществените мрежи закани, че щом не харесва съветския газ, тогава те щели да му пуснат от другия газ (от газа " Циклон " от Аушвиц)!
Професор Александър Оскар, ръководителят на " Шалом ", дълго не можеше да повярва, че такова нещо може да се случи в България, в една европейска страна. Последваха някакви политически реакции и отново оглушително безмълвие от президентството. То също е отговор.
В книгата си " Масовата логика на психиката на фашизма " (1933) видният психоаналитик Вилхелм Райх твърди, че в основата на властническата тирания е залегнала освен потиснатата свирепост, само че и цялостен комплекс от мемоари, свързани с детството и налагащи отпечатък за цялостен живот. Дори това може да е обвързано с късно разнищване на събития, които персонално не помним, само че пък са белязали появяването ни на бял свят.
Румен Радев е роден през 1963 година Справка в календара със събитията демонстрира, че тогава Съюз на съветските социалистически републики изпраща първата жена в космоса - рускинята Валентина Терешкова. Събитие неведнъж повтаряно и повтаряно от пропагандата. Днес Терешкова, въпреки и на преклонни години, е " стълб " на режима на Путин, тя е и в санкционния лист на Европейски Съюз. Именно нейно бе предлагането за " нулирането " на броя на президентските мандати на новия съветски самовластник, което на процедура би го трансформирало в парламентарен монарх. Как ли гледа на сходни хрумвания българският държавен глава?
А в края на същата тази 1963 година в Далас е погубен президентът Кенеди, знак за мнозина какъв брой нежна и уязвима била американската народна власт. Такива неща с вождовете в Москва не се случват. Макар че кой знае
Война и " спор ", мир и " мир "
На една картичка от времето на соца открих необикновен девиз, изписан върху сива стена: " Мирът не се чака, мирът се завоюва ". Замислим ли се, тълкуванията на тази пропагандна мъдрост биха могли да бъдат много разнопосочни.
Дълго време Румен Радев не наричаше войната в Украйна " война ", предпочиташе да приказва за " спор ", евентуално готвейки се за " мир ", който да бъде завоюван с цената на всичко. Не единствено разликите, само че и нюансите в тази ситуация са доста значими. Защото те идват да ни покажат какво се случва в Украйна след 24 февруари 2022 година, когато Владимир Путин стартира тази война, за която ще дава отговор пред съвременниците си и пред историята.
Използването на евфемизми в тази ситуация на процедура заличава отговорността на причинителите, прехвърляйки я върху гърба на жертвите.
Не, Украйна няма по какъв начин да спре тази война, тъй като тя не я е почнала. И в тази ситуация " миротворческата изразителност " на Румен Радев, както се видя и при визитата на Зеленски, въобще не е наивна (двете страни да плеснат и да се прегърнат), а е надълбоко перфидна, тъй като цели постигането на мир за сметка на жертвата, а не на причинителя. И кое изобщо оправдава всички тези приказки по какъв начин " Украйна би трябвало сама да си заплаща войната, а не цената да я заплаща Европа "?
Има мир и " мир ". Единият допуска прекратяването на войната и понасянето на съответните отговорности от агресора, с цел да не се повтори всичко още веднъж. Другият допуска " помирение ", платено от жертвата, и запазване на агресора като световен състезател, който относително скоро ще е в положение да стартира идната си война, с цената на нови и нови жертви. Нещо, което известният немският теолог и съперник на нацизма Дитрих Бонхьофер бе нарекал в миналото " на ниска цена мир ". " Евтин ", тъй като различен му заплаща цената.
В момента Румен Радев е в изолираност в Европа, защото единствен (в доста по-голяма степен от Орбан) се трансформира в представител на " мира ", следвайки опорките на Путиновата агитация. Слава Богу, че с цената на даже и огромни взаимни отстъпки, имаме държавно управление, което не споделя тази съветска " васална линия ".
Засега не всички в България го осъзнават, само че скоро някои истини в подножието на пилона ще лъснат. И себеразголването ще е цялостно.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ