Свободата, глупако! Какво не се вижда в левите цели на дясната политика
Анализът е препубликуван от " Икономиката, глупако! " е известна фраза, въведена от Джеймс Карвил през 1992 година Той е един от двигателните сили зад сполучливата президентска акция на Бил Клинтън през 1992 година Фразата е ориентирана към останалите чиновници в акцията и цели да ги накара да се концентрират върху това известие като водещо.
" Дори лекомислен опит за рефлексивно мислене прояснява, че, в случай че нещо се дефинира като позитивно, само че като се придвижим по-нататък от тази основа, то това положително скрито се е трансформирало в нещо негативно. "
Г.Ф.В. Хегел, Науката логичност (1813)
След а, разискванията какво в действителност е обещаваната " нова политика " като че ли стопираха или по-скоро не започнаха. Отново е на мода единствено отъждествяването с една или друга част на политическия набор. Но то в действителност нищо не демонстрира.
Опитът
Да речем, че преди 1989 година стопанската и обществената политика са били " леви ". Измерени в относителен проект, като Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и непрекъснати цени (разменен курс от 2011 г.), за интервала от 1950 до 1990 година сравнителният резултат от тези политики е нулев, а след 1970 година стартира да става негативен - разликата със западна Европа се утежнява до края на 1990-те години.
Онова, което се случва като смяна през 1991 година, е либерализация. Ако се съди по резултатите, тя е лява концепция, а не дясна концепция.
Защото включва доброволността и съревнованието, които подтикват изобретателността и нововъведенията, намаляват цените и покачват качеството. Тези резултати са от изгода за по-младите, безработните и относително малоимотните пластове от популацията (за сметка на относително дребни групи, привилегировани от преразпределението през държавните разноски, решения и проекти).
Либерализацията включва освобождението на интернационалната замяна и придвижването на хора и капитали. Преките задгранични вложения (ПЧИ) тук постоянно се поясняват като " колонизация ", " експорт " на благосъстояние и " обедняване " на популацията.
ПЧИ за интервала 1998-2008 година са 49 пъти повече от тези вложения за интервала 1987-1997 година От 2004 до 2008 година делът на ПЧИ в брутното формиране на капитал е 75%, за 2007 - 2008 година - малко над 90%. Това ще рече, че най-малко 75 стотинки от всеки нов лев в стопанската система на България е с подобен източник. Според Индекса за привличане на ПЧИ на УНКТАД за 2007 година България е преди всичко в света след Хонг Конг. След този интервал делът на ПЧИ в натрупването на капитал понижава до към 20%, на направените вложения " работят ", създават към 1/5 от новите приходи в страната. (Това е повече от каузи на ПЧИ в Чехия или Румъния да вземем за пример.)
Ако това би било " дясна политика ", евентуално би било бедността да се усили.
В началото на " лявото ръководство " през 1995 година, извънредно бедните (1.9 щатски $ на човек на ден) в България са 5-6% от популацията. В неговия край през февруари-март 1997 година - 36-37%. Но в края на " дясното " ръководство (валутен съвет, приватизация, либерализация и твърди бюджетни ограничения) тази беднотия е 12.8%. През 2019 година, при де факто спряла приватизация, лимитирани и даже от време на време преследвани ПЧИ, плюс подтисната либерализация, бедните в България по този аршин са 0.79%.
Подобен резултат на либерализацията се следи на всички места в света. Например в Китай през 2019 година извънредно небогати са 0.2% от популацията, само че над 90% при започване на 1980-те.
Ако данъчната система с еднакъв за всички налог е " дясна ", то в някакъв смисъл е по-лява от системите с напредничав налог: по аршин налози върху заплатите европейските юрисдикции с плосък налог преразпределят приблизително 11-12% повече такива налози от юрисдикциите с напредничав налог.
Кратки пояснения за " ляво " и " дясно "
Поуката от този къс обзор е, че политиките валутен съвет, приватизация, либерализация и твърди бюджетни ограничавания могат и би трябвало да продължат. Онова, което им пречи, е върховенството на закона, а не на индивида.
Тук разположението на " ляво " и " дясно " в политиката е по-сложно. Но в последна сметка върховенството на закона още веднъж е в полза на тези, които нямат привилегии.
Координатната система " ляво-дясно " е доста стеснен, съвсем ненужен ориентир за схващане на политическото. Значително по-разумно, " по-рефлективно " - би споделил Хегел, е политическите хрумвания и използването им да се разделят на такива, които отдават приоритет по-скоро на престижа или по-скоро на свободата.
Авторитетът може да бъде честен, интелектуален или властови. Свободата може да бъде самостоятелна, социална - в смисъл на отговорност на всеки, или групова. Груповата независимост може да се трансформира във власт на едни и несвобода за други.
Авторитетът може да бъде трансфорат в привилегия. Привилегията може да бъде открита и поддържана със закон. Тогава тя е монопол и държавна насила.
Без монопол на престижа като власт, без проведено държавно принуждение, нито една от следните политики не може да бъде осъществена.
Не може да има реквизиция на благосъстоятелност за покриване на държавните разноски. Или да се вкара " висок напредничав налог ". Нито да се отстрани правото на завещание. Нито да се " конфискува имуществото на всички емигранти и бунтовници " или пък да се " централизира заема в ръцете на страната посредством една национална банка с държавен капитал ". Не би могъл да се " концентрира целият превоз в ръцете на страната ", нито да се " усили броят на държавните предприятия " и така нататък
Това са цели от една стратегия на дребна фракция, посочена за учредител на " левия " политически набор. Тя е без въздействие даже в него до към 1920 година Дотогава в социалистическото придвижване са повече застъпени концепциите за денационализация на парите, свободното банкиране, безусловно либерализираната търговия и премахването на пречките на пазара на работна мощ. Това са хрумвания на Прудон, Щирнер и мнозина други така наречен " анархисти ", които през днешния ден също ги категоризират като " леви " или " десни ".
Но същите хрумвания " на дребната фракция " постоянно се ползват и от " десни " държавни управления, от немските национал-социалисти през 30-те години на ХХ век, в някаква лимитирана степен ползват от диктаторски режими, от " десни " или " центристки " партии, във видоизменени си пробиват път в политиките на интернационалните организации или на Европейски Съюз.
Изглежда по-полезно в оценката на цели и политики ориентир да бъде дали това, което се предлага като ръководство на закона уголемява или нарушава самостоятелната независимост.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
" Дори лекомислен опит за рефлексивно мислене прояснява, че, в случай че нещо се дефинира като позитивно, само че като се придвижим по-нататък от тази основа, то това положително скрито се е трансформирало в нещо негативно. "
Г.Ф.В. Хегел, Науката логичност (1813)
След а, разискванията какво в действителност е обещаваната " нова политика " като че ли стопираха или по-скоро не започнаха. Отново е на мода единствено отъждествяването с една или друга част на политическия набор. Но то в действителност нищо не демонстрира.
Опитът
Да речем, че преди 1989 година стопанската и обществената политика са били " леви ". Измерени в относителен проект, като Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и непрекъснати цени (разменен курс от 2011 г.), за интервала от 1950 до 1990 година сравнителният резултат от тези политики е нулев, а след 1970 година стартира да става негативен - разликата със западна Европа се утежнява до края на 1990-те години.
Онова, което се случва като смяна през 1991 година, е либерализация. Ако се съди по резултатите, тя е лява концепция, а не дясна концепция.
Защото включва доброволността и съревнованието, които подтикват изобретателността и нововъведенията, намаляват цените и покачват качеството. Тези резултати са от изгода за по-младите, безработните и относително малоимотните пластове от популацията (за сметка на относително дребни групи, привилегировани от преразпределението през държавните разноски, решения и проекти).
Либерализацията включва освобождението на интернационалната замяна и придвижването на хора и капитали. Преките задгранични вложения (ПЧИ) тук постоянно се поясняват като " колонизация ", " експорт " на благосъстояние и " обедняване " на популацията.
ПЧИ за интервала 1998-2008 година са 49 пъти повече от тези вложения за интервала 1987-1997 година От 2004 до 2008 година делът на ПЧИ в брутното формиране на капитал е 75%, за 2007 - 2008 година - малко над 90%. Това ще рече, че най-малко 75 стотинки от всеки нов лев в стопанската система на България е с подобен източник. Според Индекса за привличане на ПЧИ на УНКТАД за 2007 година България е преди всичко в света след Хонг Конг. След този интервал делът на ПЧИ в натрупването на капитал понижава до към 20%, на направените вложения " работят ", създават към 1/5 от новите приходи в страната. (Това е повече от каузи на ПЧИ в Чехия или Румъния да вземем за пример.)
Ако това би било " дясна политика ", евентуално би било бедността да се усили.
В началото на " лявото ръководство " през 1995 година, извънредно бедните (1.9 щатски $ на човек на ден) в България са 5-6% от популацията. В неговия край през февруари-март 1997 година - 36-37%. Но в края на " дясното " ръководство (валутен съвет, приватизация, либерализация и твърди бюджетни ограничения) тази беднотия е 12.8%. През 2019 година, при де факто спряла приватизация, лимитирани и даже от време на време преследвани ПЧИ, плюс подтисната либерализация, бедните в България по този аршин са 0.79%.
Подобен резултат на либерализацията се следи на всички места в света. Например в Китай през 2019 година извънредно небогати са 0.2% от популацията, само че над 90% при започване на 1980-те.
Ако данъчната система с еднакъв за всички налог е " дясна ", то в някакъв смисъл е по-лява от системите с напредничав налог: по аршин налози върху заплатите европейските юрисдикции с плосък налог преразпределят приблизително 11-12% повече такива налози от юрисдикциите с напредничав налог.
Кратки пояснения за " ляво " и " дясно "
Поуката от този къс обзор е, че политиките валутен съвет, приватизация, либерализация и твърди бюджетни ограничавания могат и би трябвало да продължат. Онова, което им пречи, е върховенството на закона, а не на индивида.
Тук разположението на " ляво " и " дясно " в политиката е по-сложно. Но в последна сметка върховенството на закона още веднъж е в полза на тези, които нямат привилегии.
Координатната система " ляво-дясно " е доста стеснен, съвсем ненужен ориентир за схващане на политическото. Значително по-разумно, " по-рефлективно " - би споделил Хегел, е политическите хрумвания и използването им да се разделят на такива, които отдават приоритет по-скоро на престижа или по-скоро на свободата.
Авторитетът може да бъде честен, интелектуален или властови. Свободата може да бъде самостоятелна, социална - в смисъл на отговорност на всеки, или групова. Груповата независимост може да се трансформира във власт на едни и несвобода за други.
Авторитетът може да бъде трансфорат в привилегия. Привилегията може да бъде открита и поддържана със закон. Тогава тя е монопол и държавна насила.
Без монопол на престижа като власт, без проведено държавно принуждение, нито една от следните политики не може да бъде осъществена.
Не може да има реквизиция на благосъстоятелност за покриване на държавните разноски. Или да се вкара " висок напредничав налог ". Нито да се отстрани правото на завещание. Нито да се " конфискува имуществото на всички емигранти и бунтовници " или пък да се " централизира заема в ръцете на страната посредством една национална банка с държавен капитал ". Не би могъл да се " концентрира целият превоз в ръцете на страната ", нито да се " усили броят на държавните предприятия " и така нататък
Това са цели от една стратегия на дребна фракция, посочена за учредител на " левия " политически набор. Тя е без въздействие даже в него до към 1920 година Дотогава в социалистическото придвижване са повече застъпени концепциите за денационализация на парите, свободното банкиране, безусловно либерализираната търговия и премахването на пречките на пазара на работна мощ. Това са хрумвания на Прудон, Щирнер и мнозина други така наречен " анархисти ", които през днешния ден също ги категоризират като " леви " или " десни ".
Но същите хрумвания " на дребната фракция " постоянно се ползват и от " десни " държавни управления, от немските национал-социалисти през 30-те години на ХХ век, в някаква лимитирана степен ползват от диктаторски режими, от " десни " или " центристки " партии, във видоизменени си пробиват път в политиките на интернационалните организации или на Европейски Съюз.
Изглежда по-полезно в оценката на цели и политики ориентир да бъде дали това, което се предлага като ръководство на закона уголемява или нарушава самостоятелната независимост.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ