Доверието
Анализът е препубликуван от
Доверието e фундаментално междучовешко и обществено отношение. Защо фундаментално? Защото загубата на доверието е разпад на разбирателството, дезинтеграция на общността и крах на обществото. Хората и народите схващат висшата полезност на доверието, когато го изгубят, а напъните да го възстановят, са изтощителни и напразни.
Разумните хора и рационалните общества внимават за доверието. Неговите плодове са животворни. То внася привлекателност. Висша добродетел! Доверието дава сили и очаквания в сложни времена, когато сме безсилни и сме на прага на отчаянието. Няма непрекъснато сладостен живот от раждането до гибелта. Будният човек търси до Края смисъла на живота.
Счупеното доверие поражда съмнение във всичко и на всички места. Има ги великите майстори на съмнението като Ницше, Фройд, Маркс, водещи фигури на неомарксизма, нашумелия в наше време с теорията си за циничния разсъдък Петер Слотердайк и други В " Смисъл и схващане " съм писал по въпроса. Общото сред тези прекомерно разнообразни мислители е феномена подправено схващане. Генерализацията на подправеното схващане е рискова теза. Размислите ми тук имат друга тенденция и фокус.
Доверието и съмнението са полярно противоположни настройки. На доверието противостои и подозрението. Има тънкости. Ако подозрителността е неизкоренима, спечелването на доверие е безнадеждно. Стремежът да бъде извоювано още веднъж доверието е героизъм. Стремеж без измами. Без подлости. И правота, правота е нужна за здравословната атмосфера.
Доверието е начало на човешката природа и основа на екзистенцията. Доверието е ос на обществената връзка и на обществото. Всеки знае от персонален опит, че то можа да бъде счупено, от време на време непоправимо. Декарт ни споделя: " Разумно е да не се доверяваме напълно на тези, които са ни излъгали един път ".
Диалогичният разумС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Хората не са ангели и вършат волно или несъзнателно неточности. Един от висшите завещания на Евангелието е прошката. Това е неотразимото удостоверение за доверието като висша полезност, към която е допустимо и належащо хората и народите да се връщат постоянно (вечно възвръщане). Но нещата не стоят по този начин в политическото общество.
Късномодерното общество е свръхкомплексно. Снопове анонимни обществени връзки. Лабиринти за търсещото схващане. Новите контексти на доверието са напълно непознати. Политическото общество се изправя пред невиждани императиви и сложни алтернативи. Има напълно нов вид опасности. Не може да се дефинира кой е взел решение. Щетите са непоправими. Пострадалите са почтени. В рисковото общество казусът с доверието е труден. Доверяването в гнило политическо общество може да има пагубни последствия. Вижте какво се случва с Русия. Голямата част на народа е заслепена и объркана. Не знае какво прави на себе си и на човечеството. Потрес! И нейният " православен Господ " е за окайване.
Необходимо е да се мисли съществено за създаване и поддържане на здравословно доверие като съществена обществена полезност.
Човешката несигурностС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Доверието не е наивност. Нужно е да се замисляме над дълбочините на доверието в междуличностните връзки, в обществото и изключително в политическото общество.
Какво се случва в политическото общество, в случай че политиците, призвани да вземат групово обвързващи решение (това е същността на политиката), стъпкват доверието? Неизбежно ще настъпи тяхната политическа гибел. Напразно хранят илюзии. Загубата на политическото доверие може да е незаслужено. То може да е сринато от клюка, от лукавство на политическия зложелател и така нататък Все едно! Политическото време е стопанин на другите времена. Загубеното доверие слага края. Може би Шарл дьо Гол е имал това поради, когато споделя, че в политиката се бърка един път.
У нас се стели нескончаема тъга от непреклонността на тези, над които тегне съмнение. Те се държат за властта като удавник за сламка. Политическата чест и достолепие са непознати. Открай време е по този начин. Нещата с въпросната политическа тъга получават през днешния ден мрачни обертонове. Играят си с недоверието. Искат да надхитрят историята. Чакат да ги изметат. Не би трябвало по този начин. Социалните полезности и измежду тях преди всичко доверието се пазят в името на общото богатство.
Смисъл и разбиранеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Политическият и държавен разсъдък е човешко създание. Демагогията е преходна. Една измама може да се смени от друга. Знаменит мъдрец (Шелер) се отървава от една проклета жена и се натриса на друга, още по-проклета. Надеждата не би трябвало да напуща хората и народите.
Непукизмът във връзка с изгубеното доверие в днешното българско общество е симптом за примиряването с пороци на публичния живот. Нужна е непоносимост. Креативна непоносимост! Има самообладание, което е добродетел. Но има самообладание, което е тежък обществен недостатък. " Преклонена глава, сабя не я сече ". Позор на националния нрав.
Несъгласните в Народното събрание загърбвали девиза " Съединението прави силата " на основната фасада на постройката. Но историческият народен подтекст е изменен доста от дълго време. Оригиналният смисъл на девиза е ненужен. Бъркотиите се вихрят. Има парламент, когато има спорове, включително непримирими, в името на висши полезности, без които общото богатство е мираж.
Политическите взаимни отстъпки са нужни, само че политическата непоследователност и потъпкването на фундаментални полезности са нещо, което е ръба на злополуката. Нови издания на преклонената сабя. Избор да се робува на примирението с пороците. Не. Решително " НЕ! ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Доверието e фундаментално междучовешко и обществено отношение. Защо фундаментално? Защото загубата на доверието е разпад на разбирателството, дезинтеграция на общността и крах на обществото. Хората и народите схващат висшата полезност на доверието, когато го изгубят, а напъните да го възстановят, са изтощителни и напразни.
Разумните хора и рационалните общества внимават за доверието. Неговите плодове са животворни. То внася привлекателност. Висша добродетел! Доверието дава сили и очаквания в сложни времена, когато сме безсилни и сме на прага на отчаянието. Няма непрекъснато сладостен живот от раждането до гибелта. Будният човек търси до Края смисъла на живота.
Счупеното доверие поражда съмнение във всичко и на всички места. Има ги великите майстори на съмнението като Ницше, Фройд, Маркс, водещи фигури на неомарксизма, нашумелия в наше време с теорията си за циничния разсъдък Петер Слотердайк и други В " Смисъл и схващане " съм писал по въпроса. Общото сред тези прекомерно разнообразни мислители е феномена подправено схващане. Генерализацията на подправеното схващане е рискова теза. Размислите ми тук имат друга тенденция и фокус.
Доверието и съмнението са полярно противоположни настройки. На доверието противостои и подозрението. Има тънкости. Ако подозрителността е неизкоренима, спечелването на доверие е безнадеждно. Стремежът да бъде извоювано още веднъж доверието е героизъм. Стремеж без измами. Без подлости. И правота, правота е нужна за здравословната атмосфера.
Доверието е начало на човешката природа и основа на екзистенцията. Доверието е ос на обществената връзка и на обществото. Всеки знае от персонален опит, че то можа да бъде счупено, от време на време непоправимо. Декарт ни споделя: " Разумно е да не се доверяваме напълно на тези, които са ни излъгали един път ".
Хората не са ангели и вършат волно или несъзнателно неточности. Един от висшите завещания на Евангелието е прошката. Това е неотразимото удостоверение за доверието като висша полезност, към която е допустимо и належащо хората и народите да се връщат постоянно (вечно възвръщане). Но нещата не стоят по този начин в политическото общество.
Късномодерното общество е свръхкомплексно. Снопове анонимни обществени връзки. Лабиринти за търсещото схващане. Новите контексти на доверието са напълно непознати. Политическото общество се изправя пред невиждани императиви и сложни алтернативи. Има напълно нов вид опасности. Не може да се дефинира кой е взел решение. Щетите са непоправими. Пострадалите са почтени. В рисковото общество казусът с доверието е труден. Доверяването в гнило политическо общество може да има пагубни последствия. Вижте какво се случва с Русия. Голямата част на народа е заслепена и объркана. Не знае какво прави на себе си и на човечеството. Потрес! И нейният " православен Господ " е за окайване.
Необходимо е да се мисли съществено за създаване и поддържане на здравословно доверие като съществена обществена полезност.
Доверието не е наивност. Нужно е да се замисляме над дълбочините на доверието в междуличностните връзки, в обществото и изключително в политическото общество.
Какво се случва в политическото общество, в случай че политиците, призвани да вземат групово обвързващи решение (това е същността на политиката), стъпкват доверието? Неизбежно ще настъпи тяхната политическа гибел. Напразно хранят илюзии. Загубата на политическото доверие може да е незаслужено. То може да е сринато от клюка, от лукавство на политическия зложелател и така нататък Все едно! Политическото време е стопанин на другите времена. Загубеното доверие слага края. Може би Шарл дьо Гол е имал това поради, когато споделя, че в политиката се бърка един път.
У нас се стели нескончаема тъга от непреклонността на тези, над които тегне съмнение. Те се държат за властта като удавник за сламка. Политическата чест и достолепие са непознати. Открай време е по този начин. Нещата с въпросната политическа тъга получават през днешния ден мрачни обертонове. Играят си с недоверието. Искат да надхитрят историята. Чакат да ги изметат. Не би трябвало по този начин. Социалните полезности и измежду тях преди всичко доверието се пазят в името на общото богатство.
Политическият и държавен разсъдък е човешко създание. Демагогията е преходна. Една измама може да се смени от друга. Знаменит мъдрец (Шелер) се отървава от една проклета жена и се натриса на друга, още по-проклета. Надеждата не би трябвало да напуща хората и народите.
Непукизмът във връзка с изгубеното доверие в днешното българско общество е симптом за примиряването с пороци на публичния живот. Нужна е непоносимост. Креативна непоносимост! Има самообладание, което е добродетел. Но има самообладание, което е тежък обществен недостатък. " Преклонена глава, сабя не я сече ". Позор на националния нрав.
Несъгласните в Народното събрание загърбвали девиза " Съединението прави силата " на основната фасада на постройката. Но историческият народен подтекст е изменен доста от дълго време. Оригиналният смисъл на девиза е ненужен. Бъркотиите се вихрят. Има парламент, когато има спорове, включително непримирими, в името на висши полезности, без които общото богатство е мираж.
Политическите взаимни отстъпки са нужни, само че политическата непоследователност и потъпкването на фундаментални полезности са нещо, което е ръба на злополуката. Нови издания на преклонената сабя. Избор да се робува на примирението с пороците. Не. Решително " НЕ! ".
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ