Защо еврото е добре за България – кратка история на българския лев
Анализът е препубликуван от
Да оставим политическите злоупотреби със страховете от еврото - с тях едни идеолози се борят за негативисткия и проруския електорати. Много хора обаче откровено се боят от въвеждането на еврото, което пък допуска малко антропология.
Парадоксалният боязън от еврото
Вижте парадокса. Еврото ни лишава суверенитета, прави ни подвластни от Франкфурт. Но дружно с това то развързва ръцете на нашето държавно управление, което ще употребява по-благоприятните условия на стабилната валута и ще задлъжнее като гърците. Как се съчетава страхът от загубване на суверенитета със страха от практикуването му? Не виждам друго допустимо пояснение, с изключение на неналичието на доверие в страната. И в тази, и във всички нейни бъдещи превъплъщения. При едно такова състояние, несъмнено, няма какво да се прави, с изключение на да си доливаме ракията и да ругаем тв приемника.
Кой знае за какво не се наскърбяваме от това, че Хърватия, която влезе в Европейски Съюз след нас, се кани да се причисли към еврото една година по-рано - през януари 2023 година А толкоз се обиждахме в други спортни дисциплини като Шенген или визи за Съединени американски щати. Някак самата тематика беше изключена от обществения ни спор - това, че балканската ни посестрима съумя да преодолее белезите на скорошната война и да провежда финансите си. Че видя интереса си от еврото като туристическа дестинация и блокира опитите на партия " Хърватски суверенисти " да провежда референдум по тематиката, където да изговорят всевъзможни нелепости.
Гордостта на националистите от българския паричен суверенитет май се дължи на уроците по история, от които в главите ни остават борби и въстания, а не стопанска система и финанси. Откакто през 1880 година е признат Законът за правото на рязане на монети, българският лев обезверено се мъчи да се стабилизира. Дълго време в страната циркулират рубли, османски лири и всевъзможни екзотични пари, а държавните разходи се считат в златни франкове. След злополуката на Голямата война го закачат за американския $, през 1933 година - към френския франк, а при съюза с Хитлер го обезпечават с клирингови марки, които, естествено, го обвързват с немската стопанска система. Теорията за ограничавания суверенитет (Брежнев) във времето на социализма има и своя паричен израз: левът няма лично битие на международните финансови пазари.
Да прибавим и хроничната потребност на страната от заеми, които я слагат в тежка взаимозависимост от непознатите банки - френски, австрийски, немски. Заемите, които ѝ отпуска Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война и които целят да я откажат от американска поддръжка по проекта " Маршал ", я приковават към неразвитата руска стопанска система, от която тя се задължава да купува съоръжение и каквото наредят.
Краткият интервал на " независимост " от външна настойчивост - когато скъсахме с рублата и още не бяхме се завързали за марката - беше белязан от пагубния мораториум на дълга при Луканов, многочислени банкрути на банки и галопираща инфлация, която през 1997 година надвиши 300%. В последна сметка страната се отхвърли от гордия си валутен суверенитет и - както са правили и други слаби стопански системи по света - вкара валутен ръб, който и до през днешния ден връзва ръцете на държавните управления да печатат самоволно пари. Да влезем в еврото би означавало да получим право на глас в ръководството на тази обща валута, единствено че за нашите евроскептици интернационалното съдействие не е вид - или сме изцяло самостоятелни, или изцяло поробени.
Въпросът за цените
Един по-бабешки вид на страховете - това са слуховете, че с приемането на еврото всички цени ще скочат нагоре: да бъдат умножени по две наподобява най-логичното при лимитирани математически качества на страхуващите се. Всевъзможни образци се дават за това по какъв начин цените скочили в една или друга страна, пък ти върви, че проверявай. Страховете се усилват поради инфлационната наклонност в последните месеци, провокирана и от световното отпечатване на пари. Само че това е мотив в тъкмо противоположната посока: инфлация очевидно се случва и без евро, тя просто е детайл от стопанската система на модерния свят. Нещо повече: в края на предходната година в еврозоната инфлацията беше 5,2%, а в България - 6,3% и нагоре. Излиза, че еврото освен не я усилва, а даже я лимитира.
Инфлацията сама по себе си няма за какво да е проблем, в случай че напълно отмерено се подвигат цени и приходи. Струва ми се, че тя даже би била потребна за България, защото ще ни разреши да се приближим до европейските равнища на възнаграждение (преди години Унгария и Румъния направиха силови ходове в тази посока, като внезапно подвигнаха заплатите, които пък повлякоха цените).
Бедата е там, че инфлацията в никакъв случай не е равномерна - тези, които продават поскъпналите артикули, ще завоюват, а тези, които не продават нищо, като пенсионерите да вземем за пример, ще изгубят. Със сигурност ще изгубят и всички, които имат спестявания в банките, заковали лихвения % покрай нулата. В тази вероятност инфлацията предвещава спорове, недоволства, митинги. Но с еврото всичко това няма да има връзка, с изключение на в популистката изразителност, несъмнено.
Проруските евроскептици обичат да развиват тезата за неизбежния завършек на Евросъюза, за неуспеха на общата валута и въобще за залеза на Запада, в жанр Шпенглер. Всякакви рецензии се чуха, изключително към гръцката рецесия, когато си дадохме сметка, че еврото няма министър, данъчна политика и същински механизми за надзор. А не говорихме ли същото за американските финанси при рецесията от 2008?
Да, само че светът продължава да бъде доминиран от $ и еврото. Наистина: в стопанската система се появи нов мощен център в лицето на комунистически Китай, само че към този момент не виждаме неговият юан да се обрисува като парична опция, най-малко до момента в който не схване логиката на международната финансова система. Може би критиците на Съюза виждат опция да се закачим към някой по-стабилен международен състезател? Само че не го споделят, тъй като няма да звучи доста патриотично. Нито пък безапелационно.
Немалка роля в негативизма във връзка с еврото играе символиката. Това сме виждали и другаде: германците окайваха непоклатимата марка, французите - мислителите от своите красиви банкноти. Сигурно и за нашето левче ще ни е мъчително. Особено в случай че забравим за пладнешкия обир на паричната промяна от 1952 или тъжните опити да го обменяме на черно в долари, та да си купим дъвки от Кореком. Много хора свързват името му с националния знак - чувал съм да го извеждат от Левски. Истината е, че и левът, и румънската проливам произлизат от холандските " лъвски " талери (Leeuwendaalder), които циркулирали из района по османско време и върху които бил изобразен лъв.
Представете си единствено
При това еврото особено натъртва на символиката: на противоположната страна на монетите страните изобразяват свои значими знаци. Представете си единствено каква наслада ще бъде, когато в далечната португалска механа ви върнат монета със - и аз не знам? - силуета на Царевец, опакованата от Кристо Триумфална арка... Ако до тогава цифровата технология не е заличила сходни мотиви за прочувствен фетишизъм. На кредитната карта няма тържествени облици, още по-малко на мобилния (китайски) телефон, с който към този момент започнахме да плащаме. Или в четеца на зениците ни в супермаркета, който скоро ще регистрира какво сме пазарували. Пари ще колекционират нумизматите, а за нас ще остане гордостта, че сме част от най-мощното икономическо пространство на планетата.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Да оставим политическите злоупотреби със страховете от еврото - с тях едни идеолози се борят за негативисткия и проруския електорати. Много хора обаче откровено се боят от въвеждането на еврото, което пък допуска малко антропология.
Парадоксалният боязън от еврото
Вижте парадокса. Еврото ни лишава суверенитета, прави ни подвластни от Франкфурт. Но дружно с това то развързва ръцете на нашето държавно управление, което ще употребява по-благоприятните условия на стабилната валута и ще задлъжнее като гърците. Как се съчетава страхът от загубване на суверенитета със страха от практикуването му? Не виждам друго допустимо пояснение, с изключение на неналичието на доверие в страната. И в тази, и във всички нейни бъдещи превъплъщения. При едно такова състояние, несъмнено, няма какво да се прави, с изключение на да си доливаме ракията и да ругаем тв приемника.
Кой знае за какво не се наскърбяваме от това, че Хърватия, която влезе в Европейски Съюз след нас, се кани да се причисли към еврото една година по-рано - през януари 2023 година А толкоз се обиждахме в други спортни дисциплини като Шенген или визи за Съединени американски щати. Някак самата тематика беше изключена от обществения ни спор - това, че балканската ни посестрима съумя да преодолее белезите на скорошната война и да провежда финансите си. Че видя интереса си от еврото като туристическа дестинация и блокира опитите на партия " Хърватски суверенисти " да провежда референдум по тематиката, където да изговорят всевъзможни нелепости.
Гордостта на националистите от българския паричен суверенитет май се дължи на уроците по история, от които в главите ни остават борби и въстания, а не стопанска система и финанси. Откакто през 1880 година е признат Законът за правото на рязане на монети, българският лев обезверено се мъчи да се стабилизира. Дълго време в страната циркулират рубли, османски лири и всевъзможни екзотични пари, а държавните разходи се считат в златни франкове. След злополуката на Голямата война го закачат за американския $, през 1933 година - към френския франк, а при съюза с Хитлер го обезпечават с клирингови марки, които, естествено, го обвързват с немската стопанска система. Теорията за ограничавания суверенитет (Брежнев) във времето на социализма има и своя паричен израз: левът няма лично битие на международните финансови пазари.
Да прибавим и хроничната потребност на страната от заеми, които я слагат в тежка взаимозависимост от непознатите банки - френски, австрийски, немски. Заемите, които ѝ отпуска Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война и които целят да я откажат от американска поддръжка по проекта " Маршал ", я приковават към неразвитата руска стопанска система, от която тя се задължава да купува съоръжение и каквото наредят.
Краткият интервал на " независимост " от външна настойчивост - когато скъсахме с рублата и още не бяхме се завързали за марката - беше белязан от пагубния мораториум на дълга при Луканов, многочислени банкрути на банки и галопираща инфлация, която през 1997 година надвиши 300%. В последна сметка страната се отхвърли от гордия си валутен суверенитет и - както са правили и други слаби стопански системи по света - вкара валутен ръб, който и до през днешния ден връзва ръцете на държавните управления да печатат самоволно пари. Да влезем в еврото би означавало да получим право на глас в ръководството на тази обща валута, единствено че за нашите евроскептици интернационалното съдействие не е вид - или сме изцяло самостоятелни, или изцяло поробени.
Въпросът за цените
Един по-бабешки вид на страховете - това са слуховете, че с приемането на еврото всички цени ще скочат нагоре: да бъдат умножени по две наподобява най-логичното при лимитирани математически качества на страхуващите се. Всевъзможни образци се дават за това по какъв начин цените скочили в една или друга страна, пък ти върви, че проверявай. Страховете се усилват поради инфлационната наклонност в последните месеци, провокирана и от световното отпечатване на пари. Само че това е мотив в тъкмо противоположната посока: инфлация очевидно се случва и без евро, тя просто е детайл от стопанската система на модерния свят. Нещо повече: в края на предходната година в еврозоната инфлацията беше 5,2%, а в България - 6,3% и нагоре. Излиза, че еврото освен не я усилва, а даже я лимитира.
Инфлацията сама по себе си няма за какво да е проблем, в случай че напълно отмерено се подвигат цени и приходи. Струва ми се, че тя даже би била потребна за България, защото ще ни разреши да се приближим до европейските равнища на възнаграждение (преди години Унгария и Румъния направиха силови ходове в тази посока, като внезапно подвигнаха заплатите, които пък повлякоха цените).
Бедата е там, че инфлацията в никакъв случай не е равномерна - тези, които продават поскъпналите артикули, ще завоюват, а тези, които не продават нищо, като пенсионерите да вземем за пример, ще изгубят. Със сигурност ще изгубят и всички, които имат спестявания в банките, заковали лихвения % покрай нулата. В тази вероятност инфлацията предвещава спорове, недоволства, митинги. Но с еврото всичко това няма да има връзка, с изключение на в популистката изразителност, несъмнено.
Проруските евроскептици обичат да развиват тезата за неизбежния завършек на Евросъюза, за неуспеха на общата валута и въобще за залеза на Запада, в жанр Шпенглер. Всякакви рецензии се чуха, изключително към гръцката рецесия, когато си дадохме сметка, че еврото няма министър, данъчна политика и същински механизми за надзор. А не говорихме ли същото за американските финанси при рецесията от 2008?
Да, само че светът продължава да бъде доминиран от $ и еврото. Наистина: в стопанската система се появи нов мощен център в лицето на комунистически Китай, само че към този момент не виждаме неговият юан да се обрисува като парична опция, най-малко до момента в който не схване логиката на международната финансова система. Може би критиците на Съюза виждат опция да се закачим към някой по-стабилен международен състезател? Само че не го споделят, тъй като няма да звучи доста патриотично. Нито пък безапелационно.
Немалка роля в негативизма във връзка с еврото играе символиката. Това сме виждали и другаде: германците окайваха непоклатимата марка, французите - мислителите от своите красиви банкноти. Сигурно и за нашето левче ще ни е мъчително. Особено в случай че забравим за пладнешкия обир на паричната промяна от 1952 или тъжните опити да го обменяме на черно в долари, та да си купим дъвки от Кореком. Много хора свързват името му с националния знак - чувал съм да го извеждат от Левски. Истината е, че и левът, и румънската проливам произлизат от холандските " лъвски " талери (Leeuwendaalder), които циркулирали из района по османско време и върху които бил изобразен лъв.
Представете си единствено
При това еврото особено натъртва на символиката: на противоположната страна на монетите страните изобразяват свои значими знаци. Представете си единствено каква наслада ще бъде, когато в далечната португалска механа ви върнат монета със - и аз не знам? - силуета на Царевец, опакованата от Кристо Триумфална арка... Ако до тогава цифровата технология не е заличила сходни мотиви за прочувствен фетишизъм. На кредитната карта няма тържествени облици, още по-малко на мобилния (китайски) телефон, с който към този момент започнахме да плащаме. Или в четеца на зениците ни в супермаркета, който скоро ще регистрира какво сме пазарували. Пари ще колекционират нумизматите, а за нас ще остане гордостта, че сме част от най-мощното икономическо пространство на планетата.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ