Македонският въпрос в контекста на политическите промени в България
Анализът е препубликуван от
Българо-македонските връзки в най-новата ни история се развиват в подтекста на прехода от комунизъм към народна власт и геополитическото и културно преориентиране на Балканите към евро-атлантическото пространство. Още при започване на 90-те години България и Северна Македония (тогава Република Македония) афишират курс на присъединение към Европейски Съюз и НАТО като основна част от стратегическите си стратегии. Така в тях се зараждат вътрешни процеси на европеизация, които последователно трансформират разнообразни аспекти от обществения им живот и двустранните връзки.
В интернационалните връзки терминът " европеизация " разказва разнородни, само че свързани по същина промени. Част от тях обгръщат формалните процеси на акомодация на локалните политики, законодателство и правна рамка към тези на Европейския съюз, както и използването на открити европейски правила на ръководство - от процедури за взимане на решения до цялостна плурализация на политическата система. Други пък засягат измененията в идентичността на обществото, конфликта сред национална и европейска еднаквост, (ре)конструкцията на националните и европейските идентичностни маркери, както и честотата, с която властимащи и институции интегрират понятия като " Европейски съюз " и " европейски полезности " в политическата си реторика и откритите публични дискурси. В своята целокупност вътрешните за България и Северна Македония процеси на европеизация оформят и междусъседските им връзки през последните три десетилетия.
В исторически проект България първа в света признава независимостта на югозападната си съседка.
Това става през 1992 година при държавното управление на Филип Димитров, което оправдава българската политика по Македонския въпрос и ѝ дава нов подтик. В идващите години България продължава да показва доброжелателното си отношение. Най-отчетливи са случаите, когато страната ни дава на Северна Македония достъп до бургаското пристанище поради наложеното ѝ от Гърция комерсиално ембарго през 1994 година и оказва военна помощ на македонското държавно управление при спора му с албанските сепаратисти през 2001 година
Приятелството си обаче двете страни официализират с подписаната от тогавашните министър председатели Иван Костов и Любчо Георгиевски Съвместна декларация от 22 февруари 1999 година Като директен резултат от процеса на европеизация документът слага фундамента на двустранните връзки, " изхождайки от стремежите на двете страни за интеграция в европейските и евро-атлантически структури ". Подписан в два екземпляра - на " български език, според Конституцията на Република България, и македонски език, според Конституцията на Република Македония ", договорът предлага исторически консенсус във връзка с наболелия езиков спор. Съвместната декларация е препотвърдена с общ меморандум от 22 януари 2008 година, а през 2017-та се трансформира в основа на Договора за другарство, добросъседство и съдействие.
Идеята за подписване на широкомащабно двустранно съглашение, което да контролира връзките сред България и Северна Македония, е стартирана доста преди 2017 година До момента на подписването обаче българската политическа линия търпи изменение от безусловна поддръжка за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз до обвързване на вероятно нейно участие с осъществяване на клаузите по контракта. Периодът от подписването до момента е маркиран от плавна промяна на политическата реторика. Изначалната еуфория, която намира израз в наситената с оптимизъм двустранната връзка, се резервира доникъде на 2018 година, когато завършва и Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Следва едногодишен интервал на мъртвило, в който политическата реторика придобива по-скоро безпристрастен темперамент.
Това обаче се трансформира към средата на 2019 година, а на 9 октомври същата година българското държавно управление утвърждава и приема Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз. Ден по-късно тя е подкрепена с декларация от Народното събрание, като и двата документа слагат съответни условия към Северна Македония. Сред тях са отвод от концепцията за македонско малцинство в България, препотвърждаване на езиковата формула от 1999 година в нота до Организация на обединените нации, реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим и реализиране на ясни резултати в откритата с Договора за другарство историческа комисия. Анонсирането на червени линии, поредното сгъстяване на тона, провалените упования и българското несъгласие върху преговорната рамка за присъединение на Северна Македония довеждат до днешната рецесия в двустранните връзки.
В случая обаче корените на спора се крият не в политическите промени в двете страни, а в самия Договор за другарство, добросъседство и съдействие . Защото неяснотата към съществени клаузи, асиметричният темперамент на съглашението и оставените празни пространства за друго пояснение породиха неправилни показа и упования у двете страни.
Най-проблематични се оказаха член 2 (2) и член 8 (2) от Договора за другарство. Първият гласи, че двете страни ще си сътрудничат за " сполучливата подготовка на Република Македония за присъединението ѝ към Европейския съюз и НАТО ", като " българската страна ще споделя своя опит за да спомага на Република Македония да извърши нужните критерии за участие в Европейския съюз ". Член 8 (2) пък подсигурява основаването на " Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси, с цел да способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития ".
Тези формулировки ясно отразяват асиметричното отношение сред Северна Македония като кандидат-членка и България като пълноправна членка на Европейския съюз. От тези властови позиции двете страни построяват тактиката, задачите и упованията си по отношение на съглашението. И до момента в който България се стреми да провокира решение на идентичностните разногласия посредством основаването на историческа комисия, която " обективно " да отсъди в нейна изгода, Северна Македония се уповава на клаузата, която на процедура подсигурява българската поддръжка за присъединението ѝ към Съюза.
Тъй като нито едно от двете условия не се извършва съгласно упованията на другата страна, България и Северна Македония взаимно се упрекват в нарушение на договорните връзки. Двете страни в действителност подписват съглашение, на което придават друг смисъл и значение, тълкувайки понятия като " справедлива интерпретация на историята ", " европейски полезности и държание " и " европеизация " по взаимно несъответстващ метод. С други думи, Договорът за другарство е плод не на общо единодушие, акумулирано в границите на градивен преговорен развой, а на авансово конструирани несъвместими цели.
Какви обаче са изгледите за смяна на българската позиция в сегашната обстановка?
Политическите партии прозорливо избягваха тематиката за Северна Македония по време на акцията и в предизборните си стратегии. Това, което знаем от договарянията за съдружен кабинет, е, че най-малко две от обединенията (БСП и ИТН) на този стадий твърдо отхвърлят да дадат зелена светлина за старт на договарянията за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз.
От " Продължаваме промяната " показаха сходна позиция и предложиха различен метод, присъщ по-скоро за бизнес средите - да изместят фокуса от историческите разногласия, като поканят специалисти и представители на бизнеса за разискване на изгодите от съдействие в икономическия бранш. Независимо от това групировката към Кирил Петков и Асен Василев въпреки всичко обвърза поддръжката си с използването на Договора за другарство. Единствено " Демократична България " ясно заявява, че никой не печели от обстоятелството, че Северна Македония остава отвън Европейски Съюз, само че и дясната коалиция не се ангажира с съответни оферти за изменение на формалната политика.
С оглед на нежната политическа обстановка и нуждата от съставяне на непрекъснато държавно управление, съдружните сътрудници надали биха рискували смяна на курса по Македонския въпрос, към който има построен необятен публичен консенсус. Подобен ход освен ще провокира офанзиви от опозицията, а в допълнение ще делегитимира новата власт след рекордно ниската изборна интензивност на последните избори.
Паралелно с това президентът Румен Радев намерено заприказва за опазване на културно-историческото завещание на България в разногласието със Северна Македония пред президентите на Германия и Франция - Франк-Валтер Щайнмайер и Еманюел Макрон. По време на консултациите за сформиране на държавно управление Радев прикани и водачите на " Продължаваме промяната " да изложат позициите си " във връзка с разширението на Европейски Съюз, отстояването на правата на българските жители, на нашата национална еднаквост, история и просвета ". Така Радев косвено прикани най-голямата парламентарна групировка да подходи деликатно към тематика, която носи със себе си висок заряд и непрекъснат риск от ескалация. Съобразно по този начин оформилия се вътрешнополитически подтекст, сериозният външнополитически напън от Европейски Съюз и Съединени американски щати за бързо разрешаване на разногласието съвсем несъмнено ще се окаже ялов.
Достатъчно ли е обаче новата управническа коалиция да продължи да възпроизвежда политиката на остарялата власт, с цел да отбрани българските ползи? Както към този момент стана ясно, актуалната невъзможност произлиза от неразбираемите формулировки в Договора за другарство и недалновидната и прекомерно повърхностна политика на предходното ръководство във връзка с Македонския въпрос, което сложи България в положение на интернационална изолираност и под възходящ външен напън.
Македонската дипломация доста по-рано прозря, че разногласието ще се придвижи на европейско равнище, тъй като протакането му не кореспондира с геополитическите ползи и политиката по разширение на Европейски Съюз. Дипломацията на югозападната ни съседка ловко се възползва от обстановката и съумя да убеди западните водачи и институции в правдивостта на позициите си във връзка с разногласието с България, до момента в който страната ни проспа четири години в опитите си да изключи Европейски Съюз от уравнението за намиране на решение.
Всичко това породи недоумение у политическите ни сътрудници и у интелектуалци, историци и медии на Запад за какво България блокира процеса на присъединение на Северна Македония, каква в реалност е нейната позиция и каква е същинската същина на спора. Западните политически водачи, медии и историци постоянно принизяват българската позиция до обикновен шовинизъм, езиков спор, извиване на ръце и архаизъм. Така показана, България си основава интернационален облик на страна с антиевропейско държание, която блокира законните въжделения на един народ да се трансформира в част от европейското семейство.
Въпреки това новото държавно управление към момента може да усъвършенства българските позиции,
като промени досегашния метод, усъвършенства аргументацията си и приложи целенасочена дипломация за изясняване на моралния корен на спора. Нужно е да се промени самият роман и да се акцентира на отговорността към предишното и паметта като всеобща полезност, която да бъде разпозната от Европейския съюз. По този метод България ще трансформира условията си към Северна Македония от чисто " български " в " универсални " и от " държавни " в " човешки ".
Нека вземем следния образец: в случай че Гоце Делчев се е самоопределял, живял и умрял като българин, не е ли подправянето на неговите откровени фантазии, воля и мисъл морално закононарушение най-много по отношение на индивида Делчев, а чак по-късно по отношение на страната България? В този смисъл може ли да допуснем, че всеки човек или страна има право да преиначи смисъла на нашите лични хрумвания, каузи, мисли и битие за лична полза зад маската на " справедлива историческа интерпретация "? И белким всяка неправда към паметта на обособения човек не се отнася към паметта на всеки от нас? Това е моралната, дълбока, общочовешка същина на спора, по която Европейският съюз би трябвало да вземе отношение. Спор, в чийто център стои индивидът, а не държавата; несправедливостта, а не национализмът; моралът, а не ползите.
От този ъгъл българската дипломация може да трансформира страната от въздържан абсорбатор на европейски полезности и разпоредби в деен сътрудник, който ги основава и оформя, в пълновръстен член с визия за същността на Европейския съюз, който слага въпроса за мястото на морала, паметта и отговорността към предишното като всемирен полезности в съвременна Европа. Докато Европейски Съюз отхвърля национализма като принцип, мъчно ще се отхвърли от общочовешкото, тъй като самият той е построен върху универсални полезности. Така пред България ще се отворят нови благоприятни условия за обосновка и включване в една рамка на всемирен полезности към този момент залегнали в формалния български дискурс тематики като кражба на история, език на омразата, правата на северномакедонските жители с българско съзнание и реабилитацията на жертвите на югославския комунистически режим.
Накратко: в случай че България съумее да конструира разногласието като повсеместен, доста по-лесно ще трансформира националистическия си облик и ще завоюва доверието на европейските водачи и институции. На този стадий обаче българският интернационален облик във връзка с Македонския въпрос остава прекомерно противоречив. А до каква степен това ще се промени, зависи от волята и умеенето на новото държавно управление да води една по-амбициозна външна политика.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Българо-македонските връзки в най-новата ни история се развиват в подтекста на прехода от комунизъм към народна власт и геополитическото и културно преориентиране на Балканите към евро-атлантическото пространство. Още при започване на 90-те години България и Северна Македония (тогава Република Македония) афишират курс на присъединение към Европейски Съюз и НАТО като основна част от стратегическите си стратегии. Така в тях се зараждат вътрешни процеси на европеизация, които последователно трансформират разнообразни аспекти от обществения им живот и двустранните връзки.
В интернационалните връзки терминът " европеизация " разказва разнородни, само че свързани по същина промени. Част от тях обгръщат формалните процеси на акомодация на локалните политики, законодателство и правна рамка към тези на Европейския съюз, както и използването на открити европейски правила на ръководство - от процедури за взимане на решения до цялостна плурализация на политическата система. Други пък засягат измененията в идентичността на обществото, конфликта сред национална и европейска еднаквост, (ре)конструкцията на националните и европейските идентичностни маркери, както и честотата, с която властимащи и институции интегрират понятия като " Европейски съюз " и " европейски полезности " в политическата си реторика и откритите публични дискурси. В своята целокупност вътрешните за България и Северна Македония процеси на европеизация оформят и междусъседските им връзки през последните три десетилетия.
В исторически проект България първа в света признава независимостта на югозападната си съседка.
Това става през 1992 година при държавното управление на Филип Димитров, което оправдава българската политика по Македонския въпрос и ѝ дава нов подтик. В идващите години България продължава да показва доброжелателното си отношение. Най-отчетливи са случаите, когато страната ни дава на Северна Македония достъп до бургаското пристанище поради наложеното ѝ от Гърция комерсиално ембарго през 1994 година и оказва военна помощ на македонското държавно управление при спора му с албанските сепаратисти през 2001 година
Приятелството си обаче двете страни официализират с подписаната от тогавашните министър председатели Иван Костов и Любчо Георгиевски Съвместна декларация от 22 февруари 1999 година Като директен резултат от процеса на европеизация документът слага фундамента на двустранните връзки, " изхождайки от стремежите на двете страни за интеграция в европейските и евро-атлантически структури ". Подписан в два екземпляра - на " български език, според Конституцията на Република България, и македонски език, според Конституцията на Република Македония ", договорът предлага исторически консенсус във връзка с наболелия езиков спор. Съвместната декларация е препотвърдена с общ меморандум от 22 януари 2008 година, а през 2017-та се трансформира в основа на Договора за другарство, добросъседство и съдействие.
Идеята за подписване на широкомащабно двустранно съглашение, което да контролира връзките сред България и Северна Македония, е стартирана доста преди 2017 година До момента на подписването обаче българската политическа линия търпи изменение от безусловна поддръжка за присъединението на Северна Македония към Европейски Съюз до обвързване на вероятно нейно участие с осъществяване на клаузите по контракта. Периодът от подписването до момента е маркиран от плавна промяна на политическата реторика. Изначалната еуфория, която намира израз в наситената с оптимизъм двустранната връзка, се резервира доникъде на 2018 година, когато завършва и Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Следва едногодишен интервал на мъртвило, в който политическата реторика придобива по-скоро безпристрастен темперамент.
Това обаче се трансформира към средата на 2019 година, а на 9 октомври същата година българското държавно управление утвърждава и приема Рамкова позиция по отношение на разширението на Европейски Съюз. Ден по-късно тя е подкрепена с декларация от Народното събрание, като и двата документа слагат съответни условия към Северна Македония. Сред тях са отвод от концепцията за македонско малцинство в България, препотвърждаване на езиковата формула от 1999 година в нота до Организация на обединените нации, реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим и реализиране на ясни резултати в откритата с Договора за другарство историческа комисия. Анонсирането на червени линии, поредното сгъстяване на тона, провалените упования и българското несъгласие върху преговорната рамка за присъединение на Северна Македония довеждат до днешната рецесия в двустранните връзки.
В случая обаче корените на спора се крият не в политическите промени в двете страни, а в самия Договор за другарство, добросъседство и съдействие . Защото неяснотата към съществени клаузи, асиметричният темперамент на съглашението и оставените празни пространства за друго пояснение породиха неправилни показа и упования у двете страни.
Най-проблематични се оказаха член 2 (2) и член 8 (2) от Договора за другарство. Първият гласи, че двете страни ще си сътрудничат за " сполучливата подготовка на Република Македония за присъединението ѝ към Европейския съюз и НАТО ", като " българската страна ще споделя своя опит за да спомага на Република Македония да извърши нужните критерии за участие в Европейския съюз ". Член 8 (2) пък подсигурява основаването на " Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси, с цел да способства за обективното, основаващо се на достоверни и учредени на доказателства исторически извори, научно пояснение на историческите събития ".
Тези формулировки ясно отразяват асиметричното отношение сред Северна Македония като кандидат-членка и България като пълноправна членка на Европейския съюз. От тези властови позиции двете страни построяват тактиката, задачите и упованията си по отношение на съглашението. И до момента в който България се стреми да провокира решение на идентичностните разногласия посредством основаването на историческа комисия, която " обективно " да отсъди в нейна изгода, Северна Македония се уповава на клаузата, която на процедура подсигурява българската поддръжка за присъединението ѝ към Съюза.
Тъй като нито едно от двете условия не се извършва съгласно упованията на другата страна, България и Северна Македония взаимно се упрекват в нарушение на договорните връзки. Двете страни в действителност подписват съглашение, на което придават друг смисъл и значение, тълкувайки понятия като " справедлива интерпретация на историята ", " европейски полезности и държание " и " европеизация " по взаимно несъответстващ метод. С други думи, Договорът за другарство е плод не на общо единодушие, акумулирано в границите на градивен преговорен развой, а на авансово конструирани несъвместими цели.
Какви обаче са изгледите за смяна на българската позиция в сегашната обстановка?
Политическите партии прозорливо избягваха тематиката за Северна Македония по време на акцията и в предизборните си стратегии. Това, което знаем от договарянията за съдружен кабинет, е, че най-малко две от обединенията (БСП и ИТН) на този стадий твърдо отхвърлят да дадат зелена светлина за старт на договарянията за присъединение на Северна Македония към Европейски Съюз.
От " Продължаваме промяната " показаха сходна позиция и предложиха различен метод, присъщ по-скоро за бизнес средите - да изместят фокуса от историческите разногласия, като поканят специалисти и представители на бизнеса за разискване на изгодите от съдействие в икономическия бранш. Независимо от това групировката към Кирил Петков и Асен Василев въпреки всичко обвърза поддръжката си с използването на Договора за другарство. Единствено " Демократична България " ясно заявява, че никой не печели от обстоятелството, че Северна Македония остава отвън Европейски Съюз, само че и дясната коалиция не се ангажира с съответни оферти за изменение на формалната политика.
С оглед на нежната политическа обстановка и нуждата от съставяне на непрекъснато държавно управление, съдружните сътрудници надали биха рискували смяна на курса по Македонския въпрос, към който има построен необятен публичен консенсус. Подобен ход освен ще провокира офанзиви от опозицията, а в допълнение ще делегитимира новата власт след рекордно ниската изборна интензивност на последните избори.
Паралелно с това президентът Румен Радев намерено заприказва за опазване на културно-историческото завещание на България в разногласието със Северна Македония пред президентите на Германия и Франция - Франк-Валтер Щайнмайер и Еманюел Макрон. По време на консултациите за сформиране на държавно управление Радев прикани и водачите на " Продължаваме промяната " да изложат позициите си " във връзка с разширението на Европейски Съюз, отстояването на правата на българските жители, на нашата национална еднаквост, история и просвета ". Така Радев косвено прикани най-голямата парламентарна групировка да подходи деликатно към тематика, която носи със себе си висок заряд и непрекъснат риск от ескалация. Съобразно по този начин оформилия се вътрешнополитически подтекст, сериозният външнополитически напън от Европейски Съюз и Съединени американски щати за бързо разрешаване на разногласието съвсем несъмнено ще се окаже ялов.
Достатъчно ли е обаче новата управническа коалиция да продължи да възпроизвежда политиката на остарялата власт, с цел да отбрани българските ползи? Както към този момент стана ясно, актуалната невъзможност произлиза от неразбираемите формулировки в Договора за другарство и недалновидната и прекомерно повърхностна политика на предходното ръководство във връзка с Македонския въпрос, което сложи България в положение на интернационална изолираност и под възходящ външен напън.
Македонската дипломация доста по-рано прозря, че разногласието ще се придвижи на европейско равнище, тъй като протакането му не кореспондира с геополитическите ползи и политиката по разширение на Европейски Съюз. Дипломацията на югозападната ни съседка ловко се възползва от обстановката и съумя да убеди западните водачи и институции в правдивостта на позициите си във връзка с разногласието с България, до момента в който страната ни проспа четири години в опитите си да изключи Европейски Съюз от уравнението за намиране на решение.
Всичко това породи недоумение у политическите ни сътрудници и у интелектуалци, историци и медии на Запад за какво България блокира процеса на присъединение на Северна Македония, каква в реалност е нейната позиция и каква е същинската същина на спора. Западните политически водачи, медии и историци постоянно принизяват българската позиция до обикновен шовинизъм, езиков спор, извиване на ръце и архаизъм. Така показана, България си основава интернационален облик на страна с антиевропейско държание, която блокира законните въжделения на един народ да се трансформира в част от европейското семейство.
Въпреки това новото държавно управление към момента може да усъвършенства българските позиции,
като промени досегашния метод, усъвършенства аргументацията си и приложи целенасочена дипломация за изясняване на моралния корен на спора. Нужно е да се промени самият роман и да се акцентира на отговорността към предишното и паметта като всеобща полезност, която да бъде разпозната от Европейския съюз. По този метод България ще трансформира условията си към Северна Македония от чисто " български " в " универсални " и от " държавни " в " човешки ".
Нека вземем следния образец: в случай че Гоце Делчев се е самоопределял, живял и умрял като българин, не е ли подправянето на неговите откровени фантазии, воля и мисъл морално закононарушение най-много по отношение на индивида Делчев, а чак по-късно по отношение на страната България? В този смисъл може ли да допуснем, че всеки човек или страна има право да преиначи смисъла на нашите лични хрумвания, каузи, мисли и битие за лична полза зад маската на " справедлива историческа интерпретация "? И белким всяка неправда към паметта на обособения човек не се отнася към паметта на всеки от нас? Това е моралната, дълбока, общочовешка същина на спора, по която Европейският съюз би трябвало да вземе отношение. Спор, в чийто център стои индивидът, а не държавата; несправедливостта, а не национализмът; моралът, а не ползите.
От този ъгъл българската дипломация може да трансформира страната от въздържан абсорбатор на европейски полезности и разпоредби в деен сътрудник, който ги основава и оформя, в пълновръстен член с визия за същността на Европейския съюз, който слага въпроса за мястото на морала, паметта и отговорността към предишното като всемирен полезности в съвременна Европа. Докато Европейски Съюз отхвърля национализма като принцип, мъчно ще се отхвърли от общочовешкото, тъй като самият той е построен върху универсални полезности. Така пред България ще се отворят нови благоприятни условия за обосновка и включване в една рамка на всемирен полезности към този момент залегнали в формалния български дискурс тематики като кражба на история, език на омразата, правата на северномакедонските жители с българско съзнание и реабилитацията на жертвите на югославския комунистически режим.
Накратко: в случай че България съумее да конструира разногласието като повсеместен, доста по-лесно ще трансформира националистическия си облик и ще завоюва доверието на европейските водачи и институции. На този стадий обаче българският интернационален облик във връзка с Македонския въпрос остава прекомерно противоречив. А до каква степен това ще се промени, зависи от волята и умеенето на новото държавно управление да води една по-амбициозна външна политика.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ