Всяко второ дете в България е преживяло насилие. Има ли решение
Анализът е препубликуван от
Ани е на 19 и има 4 деца. Историите с такова начало рядко са щастливи и нейната не е измежду тези изключения. Майката на Ани умира, когато тя е дребна. Баща ѝ развива Алцхаймер и е настанен в дом. Така Ани се озовава на 12, напълно сама в дребното село, в което е родена и което само познава.
Заживява с момче, също лишено от родителска грижа и не доста по-голямо от нея, и скоро по-късно двамата, към момента малолетни, стават родители. С времето животът става все по-сложен - децата им се раждат едно след друго и фамилията идва в София с вярата, че ще откри излаз.
Отношенията сред Ани и мъжа ѝ обаче се утежняват до степен той принудително да я принуждава да проси по улицата с най-малкото от децата им - двумесечно бебе. Живеят по входове в продължение на месец.
" Нямах излаз, нямаше къде да отида. И с четири деца, просто нямаше накъде ", споделя тя. В отчаянието си стартира да пита хората, от които проси, по какъв начин да се свърже със обществените.
Случайно срещната жена ѝ оказва помощ да стигне до центъра за покровителство и поддръжка " Зона заКрила ", където я откриваме и ние.
В годините Ани се е оказвала на пътя на разнообразни институции - татко ѝ е бил настанен в институционална грижа, тя е родила няколко пъти, преди да навърши пълноправие - само че никой не я е разпознал като нуждаеща се от поддръжка даже и откакто се е озовала на улицата с новороденото си бебе в края на зимата.
Всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение
Колко са децата като Ани и като децата на Ани, които обаче не получават никаква помощ, не може да се каже с акуратност. България не обобщава и не проучва данните за децата, потърпевши от някаква форма на принуждение.
Няколко институции събират друга информация за свои потребности, само че липсват както обобщаване на тези данни, по този начин и дълготрайни, мултисекторни политики за попречване на другите типове принуждение над деца. Министерство на вътрешните работи да вземем за пример оповестява за 1863 закононарушения против деца през 2022 година В това число обаче попада единствено най-крайната и забележима част от насилието, на което децата стават обект.
" Насилието не е някакъв изолиран феномен в България, за жалост то се среща в доста общества. Но данните, които установихме при изследване в България, са тревожни ", акцентира Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Социологическото изследване, предоставено от интернационалната организация, демонстрира, че всяко второ дете у нас е претърпяло някаква форма на принуждение. Най-често (45%) това е прочувствено принуждение, близо една трета от децата са претърпели физическо принуждение, а 15% - полово.
Причините системата за протекция да " изпуска " някои от тези деца са сложни и в другите обитаеми места има някои разлики. Могат да се откроят обаче неприятната колаборация сред разнообразни институции или идентични институции в разнообразни региони, незадоволителното финансиране, незадоволително като брой и лимитирани като обсег обществени услуги, неефективна законова отбрана за децата, жертви на принуждение, липса на реакция на правоохранителните органи при домашно принуждение.
Някои от формите на принуждение пък са едва разпознаваеми у нас - да вземем за пример прочувственото принуждение. Когато става дума за деца, неглижирането също е форма на принуждение над тях.
Зона заКрила
" Зона заКрила " е модел, който се вкарва у нас пилотно от УНИЦЕФ, и цели да оказва помощ освен на обособените нуждаещи се, само че и в комплексното решение на тези проблеми.
Идеята на модела е в него да се " срещнат " всички типове помощ, от които може да се нуждаят едно дете, една жена или деца и техните родители, когато са станали жертви на принуждение - спешна намеса, обществена и психическа поддръжка, подпомагане за здравно освидетелстване, достъп до здравни грижи, както и правна помощ или поддръжка за щадящо чуване в " Синя стая " за отбягване на спомагателното травмиране на детето в процеса на следствие.
" Най-често до нас доближават случаи на полово принуждение над деца ", споделя Мария Чомарова, изпълнителен шеф на фондация " Асоциация Анимус ", която ръководи центъра.
По думите ѝ по всеки случай се работи минимум по шест месеца, само че постоянно уговорките към потърсилите помощ не престават по година и половина и повече. Центровете по модела " Зона заКрила " в България са три - в София, Шумен и Монтана. За шестте години от съществуването си те са подкрепили над 3200 деца и техните родители.
В момента УНИЦЕФ интензивно, с които да подкрепи разкриването на още три такива центъра - в Ямбол, Кюстендил и Варна. Целта е да бъдат подкрепени с директна поддръжка още най-малко 450 деца и фамилии, да бъдат подготвени най-малко 150 експерти, които ще могат да окажат спомагателна и по-качествена помощ на още 1800 деца в риск и техните родители.
За да бъдат устойчиви основаните практики обаче, държавната система за протекция би трябвало да ги припознае и след приключването на пилотните планове да поеме издръжката им. Засега това се е случило единствено в София, където Столичната община поема център " Зона заКрила " след 1 април 2023 година
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Ани е на 19 и има 4 деца. Историите с такова начало рядко са щастливи и нейната не е измежду тези изключения. Майката на Ани умира, когато тя е дребна. Баща ѝ развива Алцхаймер и е настанен в дом. Така Ани се озовава на 12, напълно сама в дребното село, в което е родена и което само познава.
Заживява с момче, също лишено от родителска грижа и не доста по-голямо от нея, и скоро по-късно двамата, към момента малолетни, стават родители. С времето животът става все по-сложен - децата им се раждат едно след друго и фамилията идва в София с вярата, че ще откри излаз.
Отношенията сред Ани и мъжа ѝ обаче се утежняват до степен той принудително да я принуждава да проси по улицата с най-малкото от децата им - двумесечно бебе. Живеят по входове в продължение на месец.
" Нямах излаз, нямаше къде да отида. И с четири деца, просто нямаше накъде ", споделя тя. В отчаянието си стартира да пита хората, от които проси, по какъв начин да се свърже със обществените.
Случайно срещната жена ѝ оказва помощ да стигне до центъра за покровителство и поддръжка " Зона заКрила ", където я откриваме и ние.
В годините Ани се е оказвала на пътя на разнообразни институции - татко ѝ е бил настанен в институционална грижа, тя е родила няколко пъти, преди да навърши пълноправие - само че никой не я е разпознал като нуждаеща се от поддръжка даже и откакто се е озовала на улицата с новороденото си бебе в края на зимата.
Всяко второ дете в България е претърпяло някаква форма на принуждение
Колко са децата като Ани и като децата на Ани, които обаче не получават никаква помощ, не може да се каже с акуратност. България не обобщава и не проучва данните за децата, потърпевши от някаква форма на принуждение.
Няколко институции събират друга информация за свои потребности, само че липсват както обобщаване на тези данни, по този начин и дълготрайни, мултисекторни политики за попречване на другите типове принуждение над деца. Министерство на вътрешните работи да вземем за пример оповестява за 1863 закононарушения против деца през 2022 година В това число обаче попада единствено най-крайната и забележима част от насилието, на което децата стават обект.
" Насилието не е някакъв изолиран феномен в България, за жалост то се среща в доста общества. Но данните, които установихме при изследване в България, са тревожни ", акцентира Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Социологическото изследване, предоставено от интернационалната организация, демонстрира, че всяко второ дете у нас е претърпяло някаква форма на принуждение. Най-често (45%) това е прочувствено принуждение, близо една трета от децата са претърпели физическо принуждение, а 15% - полово.
Причините системата за протекция да " изпуска " някои от тези деца са сложни и в другите обитаеми места има някои разлики. Могат да се откроят обаче неприятната колаборация сред разнообразни институции или идентични институции в разнообразни региони, незадоволителното финансиране, незадоволително като брой и лимитирани като обсег обществени услуги, неефективна законова отбрана за децата, жертви на принуждение, липса на реакция на правоохранителните органи при домашно принуждение.
Някои от формите на принуждение пък са едва разпознаваеми у нас - да вземем за пример прочувственото принуждение. Когато става дума за деца, неглижирането също е форма на принуждение над тях.
Зона заКрила
" Зона заКрила " е модел, който се вкарва у нас пилотно от УНИЦЕФ, и цели да оказва помощ освен на обособените нуждаещи се, само че и в комплексното решение на тези проблеми.
Идеята на модела е в него да се " срещнат " всички типове помощ, от които може да се нуждаят едно дете, една жена или деца и техните родители, когато са станали жертви на принуждение - спешна намеса, обществена и психическа поддръжка, подпомагане за здравно освидетелстване, достъп до здравни грижи, както и правна помощ или поддръжка за щадящо чуване в " Синя стая " за отбягване на спомагателното травмиране на детето в процеса на следствие.
" Най-често до нас доближават случаи на полово принуждение над деца ", споделя Мария Чомарова, изпълнителен шеф на фондация " Асоциация Анимус ", която ръководи центъра.
По думите ѝ по всеки случай се работи минимум по шест месеца, само че постоянно уговорките към потърсилите помощ не престават по година и половина и повече. Центровете по модела " Зона заКрила " в България са три - в София, Шумен и Монтана. За шестте години от съществуването си те са подкрепили над 3200 деца и техните родители.
В момента УНИЦЕФ интензивно, с които да подкрепи разкриването на още три такива центъра - в Ямбол, Кюстендил и Варна. Целта е да бъдат подкрепени с директна поддръжка още най-малко 450 деца и фамилии, да бъдат подготвени най-малко 150 експерти, които ще могат да окажат спомагателна и по-качествена помощ на още 1800 деца в риск и техните родители.
За да бъдат устойчиви основаните практики обаче, държавната система за протекция би трябвало да ги припознае и след приключването на пилотните планове да поеме издръжката им. Засега това се е случило единствено в София, където Столичната община поема център " Зона заКрила " след 1 април 2023 година
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ