Анализът е препечатан от Дойче веле.Кой казва, че не стават

Анализът е препечатан от " Дойче веле ".

Кой споделя, че не стават чудеса? Вече беше ясно, че до дни частната лотария умира, само че все пак талоните ѝ се продаваха с цялостна мощ. Дори и откакто придвиженият с шеметна скорост закон бе дефинитивно признат, а от текста му се разбра, че досегашните облаги няма да са обезпечени и " късметлиите " ще би трябвало да си ги търсят по правосъден път. Дори и откакто търговците сложиха предупредителни надписи, че облаги не се изплащат.

По малкия екран обаче предизвестия нямаше. Напротив, рекламите продължаваха да се леят щедро и да дават обещание облаги. Сякаш нищо не се е случило. За разлика от облагите, рекламните доходи са обезпечени и в бъдеще, когато лотарийното дело ще премине в ръцете на страната. Естествено, при едно изискване и не за всички.

Банална история

Всъщност, чудеса няма, а историята с лотарията като цяло е много банална. Не единствено тъй като мощно припомня случката с КТБ, а основно поради типичното за нашата реалност двуличие, при което публично прокламираната политика (в случая - отбрана на народа от всеобщо поразяващата болест на хазарта) се разминава със същинската цел и действителните резултати. Може да се спори каква е задачата (според някои, става дума за лишаване на бизнес от един и връчването му на различен под прикритието на държавата), само че е несъмнено, че с изключение на промяната в собствеността, на процедура всичко ще си продължи постарому. Включително с рекламата.

Както е известно, да се популяризира хазарт от дълго време е неразрешено. Но и в този закон (както във всеки друг) прозорливо е оставена малка врата, наречена " съобщаване на резултати ". Благодарение на нея целокупното население бе непрекъснато зарибявано със заразяващи образци за щастието на печелившите. Именно изобилната реклама (и като време, и като бюджети) прави цялата скица толкоз печеливша. От друга страна тя е добре пристигнала за дребния, претъпкан и постоянно изгладнял български медиен пазар. Преди две години законодателите отхвърлиха предлагането за възбрана на тази реклама. А в този момент не посмяха даже да обсъдят възможното ѝ ограничение. Така зомбирането на публиката с илюзията за елементарно замогване ще продължи гладко както до момента.

Новаторски план

Ще има обаче някои разлики. Първата е, че дружно със самата лотария в ръцете на страната (или на тези, които са я овладели в момента) ще преминат и големите рекламни бюджети, чието разпределение съставлява мощен инструмент за надзор върху медиите на правилото " който слушка - директория ".

Има и още една разлика от досегашното състояние, която прави замисъла още по-дълбок и ненапълно реформаторски. За да разберем каква е тя, би трябвало да се върнем към теорията и практиката на медийното финансиране по света и у нас.

В класическия си тип медийният бизнес се устоя, като под формата на рекламно време или място продава на рекламодателите (вниманието, интереса, доверието на) своята публика. Колкото по-качествен е медийният артикул, който предлагаш, толкоз по-голяма и предана е аудиторията ти. И надлежно - рекламодателите и приходите от тях са повече, вложенията се връщат, облагите са по-големи.

Българските медийни модели

За страдание при нас този типичен медиен бизнес модел по този начин и не се закрепи трайно. По разнообразни аргументи той бързо и елементарно бе " продънен ". Хронологически първият пробив настъпи, когато някои започнаха да продават " на парче " по този начин наречената си публицистична политика. И се появиха да вземем за пример вестници, чието наличие от горе до долу бе платено (за което публиката, естествено, не беше уведомена), тъй че най-после единствената същинска и почтена информация в тях бе датата.

После от продажби " на парче " се мина към " пакетни " покупко-продажби. На този пазар мощно навлезе властта - посредством разнородни форми на директно или индиректно зареждане против " осведомително обслужване ", откровена или прикрита агитация. На по-късен стадий тази търговия стартира да се финансира посредством информационните бюджети на другите европейски стратегии и планове - по модела " с непозната пита помен прави ".

Паралелно се появи и разви до големи размери медийният модел на, да го назовем условно, втория бизнес. При него " медията " (понятие, което в действителност към този момент е изцяло неприложимо към този вид предприятия) не се устоя от своята активност, а от притежателите си. Те пък компенсират направените за нея разноски, като я употребяват за търговия с въздействие в поддръжка на същинските си бизнеси: в случай че да вземем за пример очакваш от властта да ти даде някакви привилегии и поръчки, да ти позволи покупко-продажби или да си затвори очите за прегрешенията ти. С годините огромна част от така наречен медии в България минаха в тази категория. Последната вариация на този модел е властта да ти тропоса " медия " (както прави с футболните клубове). Примерно: Искаш телеком, пристанище, електро-разпределително сдружение или каквото и да било друго? Може. Но дружно с него ще вземеш и една телевизия, която ще ни служи.

Връх на " хранителната верига "

Както се вижда, българските медийни модели се развиха (или по-скоро - деградираха) буйно. Но всички изредени дотук страдат от един минус - свързани са с някакви, по-големи или по-малки, разноски.

Новата обстановка с държавния монопол върху лотарията и нейните големи рекламни бюджети дава революционно решение на този проблем. Оттук нататък тези, които дирижират медийния хор, освен ще придобият още по-пълен, пряк и здрав надзор върху репертоара и осъществяванията му, само че и ще си спестят маса разноски. Защото тези разноски ще бъдат поети от публиката - купувайки си лотарийни талончета, тя в действителност ще си заплаща, с цел да бъде манипулирана, баламосвана и лъгана. Така кръгът се затваря, а " хранителната верига " на по този начин наречените български медии доближава своя връх.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Сблъсъкът за хазарта (119)