Първите резултати от преброяването – важните изводи
Анализът е от седмичния бюлетин на Заглавието е на " Дневник ".
Въпреки че публикуването на окончателните цялостни резултати от извършеното предходната есен броене на популацията остава надалеч в бъдещето - може би даже в края на годината - оповестените от Национален статистически институт първични (и предварителни!) данни за популацията на страната, областите и възрастовата конструкция на популацията дават опция за редица значими заключения.
На първо място, не можем да пропуснем проблемите със самото осъществяване на преброяването, белязано от изключителните условия - в последна сметка те имат въздействие и върху скоростта на обявяване на крайните резултати, и върху качеството на получените данни [Според обявата на Национален статистически институт, " добавените " непреброени лица са съвсем 618 хиляди души, или 9,5% от популацията - за тях данни от първа ръка от самото броене няма да има.].
Видно, най-големият проблем е неуспехът на електронното броене , което статистическият институт очакваше да покрие по-голямата част от популацията, а е достигнало до едвам 1/3 - под каузи даже от 2011 година, макар надалеч по-широкото навлизане на интернет. Това от своя страна води до липса на задоволително преброители, закъснение на целия развой, и в последна сметка - непокрити територии и семейства. Дали става дума за слаба осведомителна акция, спад на доверието в резултат на хакерските офанзиви или пък проблеми със самата платформа, въпросът с отхвърли от електронно броене значително ще бележи метода, по който броене `2021 ще бъде запомнено.
Ако оставим проблемите със самия развой настрани, първите резултати водят със себе си няколко значими извода:
Изменението на популацията се отразява и на макроикономическите индикатори на областите. С нужната спогодба, че окончателните данни ще са разнообразни - най-малкото тъй като последните налични регионални данни са за 2019 година - Брутният вътрешен продукт на човек от популацията се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в множеството области, като най-видим е резултатът при по-бедните области.
Изключението е столицата - поради по-голямото от отчитаното в настоящите оценки население, междинното ниво на Брутният вътрешен продукт на човек понижава с малко над 10%. С други думи, измежду следствията на преброяването ще бъде и отчитането на стесняване на икономическите неравенства сред областите и по-бързо догонване на водача София от останалите области.
Първоначалните данни, оповестени тази седмица от Национален статистически институт, са единствено дребна част от това, което преброяването ще даде на анализаторите и основателите на политики. Въпреки това внезапният спад на работоспособните, обръщането на демографската пирамида и концентрацията на популацията в столицата дават доста мотиви за размишление и насочват към належащи промени.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Въпреки че публикуването на окончателните цялостни резултати от извършеното предходната есен броене на популацията остава надалеч в бъдещето - може би даже в края на годината - оповестените от Национален статистически институт първични (и предварителни!) данни за популацията на страната, областите и възрастовата конструкция на популацията дават опция за редица значими заключения.
На първо място, не можем да пропуснем проблемите със самото осъществяване на преброяването, белязано от изключителните условия - в последна сметка те имат въздействие и върху скоростта на обявяване на крайните резултати, и върху качеството на получените данни [Според обявата на Национален статистически институт, " добавените " непреброени лица са съвсем 618 хиляди души, или 9,5% от популацията - за тях данни от първа ръка от самото броене няма да има.].
Видно, най-големият проблем е неуспехът на електронното броене , което статистическият институт очакваше да покрие по-голямата част от популацията, а е достигнало до едвам 1/3 - под каузи даже от 2011 година, макар надалеч по-широкото навлизане на интернет. Това от своя страна води до липса на задоволително преброители, закъснение на целия развой, и в последна сметка - непокрити територии и семейства. Дали става дума за слаба осведомителна акция, спад на доверието в резултат на хакерските офанзиви или пък проблеми със самата платформа, въпросът с отхвърли от електронно броене значително ще бележи метода, по който броене `2021 ще бъде запомнено.
Ако оставим проблемите със самия развой настрани, първите резултати водят със себе си няколко значими извода:
Изменението на популацията се отразява и на макроикономическите индикатори на областите. С нужната спогодба, че окончателните данни ще са разнообразни - най-малкото тъй като последните налични регионални данни са за 2019 година - Брутният вътрешен продукт на човек от популацията се оказва от порядъка на 10-15% по-висок в множеството области, като най-видим е резултатът при по-бедните области.
Изключението е столицата - поради по-голямото от отчитаното в настоящите оценки население, междинното ниво на Брутният вътрешен продукт на човек понижава с малко над 10%. С други думи, измежду следствията на преброяването ще бъде и отчитането на стесняване на икономическите неравенства сред областите и по-бързо догонване на водача София от останалите области.
Първоначалните данни, оповестени тази седмица от Национален статистически институт, са единствено дребна част от това, което преброяването ще даде на анализаторите и основателите на политики. Въпреки това внезапният спад на работоспособните, обръщането на демографската пирамида и концентрацията на популацията в столицата дават доста мотиви за размишление и насочват към належащи промени.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ