Годината на несбъднатия стопански апокалипсис
Анализът е от седмичния бюлетин на
Цяла година конкуренция за прогнозиране на неизбежното проваляне на българската (и европейската) стопанска система в бездната, а вместо това - сякаш една от най-хубавите години в новата ни стопанска история. Колапс, срив, съвършена стихия, апетит, банкрути, мраз и гибел, и да не забравяме станалото към този момент механично позоваване на всевъзможни рецесии - описът на продавачите на боязън може да бъде удължен с доста. Основният проблем на сякаш безкритичното приемане на сходен обществен спор е, че смачква опцията да се насочат старания в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за същински опасности. (Преди повече от 2500 години Езоп малко и тъкмо е описал този феномен в " Лъжливото овчарче ".)
Какво сочат последните данни? Накратко - " краят на света " не се случи, без значение от шока с енергийните доставки и войната. А с малко повече елементи виждаме следното:
Брутният вътрешен артикул нараства с 3,4% в действително изражение спрямо 2021 година, а в номинално доближава 165,4 милиарда лв.. Сходен ритъм - 3,5% - дават предварителните данни и за цялата стопанска система на Европейски Съюз. У нас този растеж идва и след солидно възобновяване през 2021 година, когато Брутният вътрешен продукт нараства със 7,6% и растежът в Европейски Съюз е приблизително 5,4%. И тъй като постоянно се дават извинения с коронавирус пандемията - Брутният вътрешен продукт през 2022 година към този момент е с над 6,8% в действително изражение над регистрирания през 2019 година, а в номинално изражение с над 37,4%. Впрочем по настоящи цени Брутният вътрешен продукт на България съвсем се е удвоил за 8 години.
Растежът е движен главно от потреблението. Високата инфлация, обратно на голям брой прогнози, досега не лимитира вътрешното търсене. Крайното ползване регистрира действителен напредък от 5,2% спрямо 2021 година, а това на семействата - 4,7%. Още повече - през четвъртото тримесечие, при към този момент насъбрано доста повишаване на цените, изключително при храните, действителният растеж на потреблението на семействата е 6,9%.
Нетният експорт също способства за растежа макар доста повишените разноски за импорт на енергоресурси. Реалното нарастване на износа е 8,3%, което опровергава изказванията, че рекордният растеж в номинално изражение на износа на артикули (38%) и на услуги (29%) се дължи единствено на инфлацията. Това се удостоверява и от данните за индустриалното произвеждане - през декември 2022 година, и за цялата година, действителният показател на произвеждане в преработващата индустрия е най-голям в цялата нова стопанска история.
Потреблението пък е подкрепено от повишаване на разполагемия приход на семействата. През 2022 година пенсиите се усилват сензитивно, а междинната работна заплата съумява да означи по-висок от инфлацията растеж - 16,6% през последното тримесечие на годишна база. Това по предварителни данни е най-високият номинален растеж в Европейски Съюз - освен това е реализиран главно поради повишение на възнагражденията в частния бранш, който, видно от данните за индустриалното произвеждане и износа на артикули и услуги, съумява да резервира конкурентоспособност даже с по-високите разноски за труд. А в това време безработицата е на исторически най-ниски равнища от 3,8%.
Отчитайки действителността, а не в насаждан боязън за рецесия върху рецесия (както съвсем без изключение вършат политиците, борещи се за парламентарно посланичество, само че и президентът и назначеното от него служебно правителство), би трябвало да обърнем взор към провокациите за 2023 година
Има съвсем неоспорим консенсус, че темпът на стопански напредък ще се забави. Основните фактори са няколко. Затягането на паричната политика ще " охлади " стопанските системи на Съединени американски щати и еврозоната, а оттова това ще се придвижи и към експортно-ориентираните бизнеси у нас. Заедно с това, повишението на лихвите ще стартира да дава и директен резултат върху вложенията и потреблението в България, въпреки и наподобява с известно закъснение. Отделно, някои еднократни събития няма да се повторят - износът на ток да вземем за пример е понижен съвсем на половина по отношение на 2021 година за интервала от началото на януари до първата седмица на март, съвсем несъмнено няма да се повтори и рекордният растеж в износа на горива от рафинерията, във военната промишленост също евентуално няма да има повишаване на производството. През януари общият показател на промишленото произвеждане, включващ и енергетиката, към този момент има спад на годишна база от 4,3%. Няма по какъв начин да има и увеличение на заетостта - просто запасът от работна мощ към този момент е привършен. Инфлацията ще бъде сензитивно по-ниска - което значи, че финансовият министър няма да получава автоматизиран растеж на приходите единствено поради ценови резултати.
Това обаче е картина на занимателен напредък, само че никога на криза. Затова фискалната рамка би трябвало да преследва невисок недостиг. Служебното държавно управление би трябвало да изготви, утвърди и предложи бюджет за 2023 година с недостиг под 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт (и даже да опита консолидация към бюджетен баланс). Това може да стане с разсъдък, успокоение и дисциплинираност при няколко значими репера: дейно събиране на приходите, надзор над разноските, по този начин те да порастват с по-бавен ритъм от нарастването на приходите, и отбягване на популизма за нови политики както при налозите, по този начин и в харченето. Като да вземем за пример следващите хрумвания за нулево Данък добавена стойност на храните - да погледнем данните за повишаването на хляба при поевтинели ток, газ и пшеница и да си отговорим до каква степен сходни красиви обещания за намаление на цените свършиха работа. Да не припомняме и понижената ставка на Данък добавена стойност за кръчми и питейни заведения.
Отделно, едно отговорно ръководство би трябвало да форсира промените по проекта за възобновяване и резистентност, да започва вложенията и да засилва работата по финансираните по оперативните стратегии планове - всичко това ще докара до нови приходи по Националния проект за възобновяване и резистентност и като цяло може да спомогне за бюджетна консолидация.
Към февруари бюджетът е на недостиг на консолидирана база от 250 млн. лв. - за пръв път от 2015 година Също неоспорим факт е, че утежняването на бюджетното салдо се дължи на доста повишаване на разноските, и то главно на непрекъснатите (недискреционни разходи). Това е доста ярка алена лампа пред които и да са бъдещи ръководещи. Ясно е и че при планирането на бюджета политически е на практика невероятно да се свиват разноски за пенсии и други обществени заплащания, тъй че консолидацията ще би трябвало да засегне други пера - а това не би трябвало да става за сметка на дълготрайни цели на развиването като вложенията и образованието да вземем за пример
Но голословният драматизъм също вреди на рационалната полемика за рисковете пред бюджета. Така да вземем за пример неведнъж се показва нарастването на разноските за пенсии от към 700 милиона за първите два месеца на годината - само че се пропуща обстоятелството, че през 2022 година доникъде на годината част от пенсията беше под формата на коронавирус добавка и се отчиташе в друго перо. Така че пенсионерите не " тежат " с спомагателни 27%, а с към 17% - или почти колкото е инфлацията. Още повече, тогава добавката се плащаше по заделени за сметка на държавния бюджет за 2021 година средства. При разноските за прехрана в действителност има нарастване с 400 млн. към февруари, само че се пропуща разплащането на близо 300 млн. в края на месеца по остарели контракти за настоящ ремонт с пътностроителните компании, регистрирани по това перо - т.е. нарастването при другите действия надалеч не е толкоз съществено.
Приходите порастват с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните - със 17,5%. В приходната част фактически имаме номинален спад на приходите от Данък добавена стойност през януари и това би трябвало да се изследва деликатно от приходните органи. Така общите доходи порастват с по-нисък ритъм - 12,5% - през януари. Но през февруари към този момент повишаването е с 21,6% - доста над инфлацията. За януари се вижда и стабилен растеж в приходите от подоходния налог и осигуровки - разумно с оглед растящите приходи и претовареност. Няма по какъв начин да пропуснем и забележителните разноски за обезщетения за небитовите консуматори на електрическа енергия, които при спадащи цени и експорт ще стане все по-трудно да се финансират - което, дружно с кардиналните причини против тази скица, би трябвало да натежи при бъдещо решение за анулацията им.
Задачата за връщане в релси на бюджетната дисциплинираност при всички случаи не е лесна, само че все още наподобява постижима при предстоящата динамичност в стопанската система. А по структурата и параметрите на направения бюджет на държавното управление, дружно с дейностите в пленарна зала на бъдещите народните представители ще можем да оценим действителната воля на всеки от участниците, в това число на президента, да се държат отговорно към обществените финанси на страна и ограничение на новите задължения. А по този начин също и към другояче обществено заявената решителност за присъединение на България към еврозоната - тъй като след година може и да свалим инфлацията, само че с разрушена бюджетна непоклатимост сигурно няма да осъществим критериите.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Цяла година конкуренция за прогнозиране на неизбежното проваляне на българската (и европейската) стопанска система в бездната, а вместо това - сякаш една от най-хубавите години в новата ни стопанска история. Колапс, срив, съвършена стихия, апетит, банкрути, мраз и гибел, и да не забравяме станалото към този момент механично позоваване на всевъзможни рецесии - описът на продавачите на боязън може да бъде удължен с доста. Основният проблем на сякаш безкритичното приемане на сходен обществен спор е, че смачква опцията да се насочат старания в разрешаване на действителни проблеми и подготовка за същински опасности. (Преди повече от 2500 години Езоп малко и тъкмо е описал този феномен в " Лъжливото овчарче ".)
Какво сочат последните данни? Накратко - " краят на света " не се случи, без значение от шока с енергийните доставки и войната. А с малко повече елементи виждаме следното:
Брутният вътрешен артикул нараства с 3,4% в действително изражение спрямо 2021 година, а в номинално доближава 165,4 милиарда лв.. Сходен ритъм - 3,5% - дават предварителните данни и за цялата стопанска система на Европейски Съюз. У нас този растеж идва и след солидно възобновяване през 2021 година, когато Брутният вътрешен продукт нараства със 7,6% и растежът в Европейски Съюз е приблизително 5,4%. И тъй като постоянно се дават извинения с коронавирус пандемията - Брутният вътрешен продукт през 2022 година към този момент е с над 6,8% в действително изражение над регистрирания през 2019 година, а в номинално изражение с над 37,4%. Впрочем по настоящи цени Брутният вътрешен продукт на България съвсем се е удвоил за 8 години.
Растежът е движен главно от потреблението. Високата инфлация, обратно на голям брой прогнози, досега не лимитира вътрешното търсене. Крайното ползване регистрира действителен напредък от 5,2% спрямо 2021 година, а това на семействата - 4,7%. Още повече - през четвъртото тримесечие, при към този момент насъбрано доста повишаване на цените, изключително при храните, действителният растеж на потреблението на семействата е 6,9%.
Нетният експорт също способства за растежа макар доста повишените разноски за импорт на енергоресурси. Реалното нарастване на износа е 8,3%, което опровергава изказванията, че рекордният растеж в номинално изражение на износа на артикули (38%) и на услуги (29%) се дължи единствено на инфлацията. Това се удостоверява и от данните за индустриалното произвеждане - през декември 2022 година, и за цялата година, действителният показател на произвеждане в преработващата индустрия е най-голям в цялата нова стопанска история.
Потреблението пък е подкрепено от повишаване на разполагемия приход на семействата. През 2022 година пенсиите се усилват сензитивно, а междинната работна заплата съумява да означи по-висок от инфлацията растеж - 16,6% през последното тримесечие на годишна база. Това по предварителни данни е най-високият номинален растеж в Европейски Съюз - освен това е реализиран главно поради повишение на възнагражденията в частния бранш, който, видно от данните за индустриалното произвеждане и износа на артикули и услуги, съумява да резервира конкурентоспособност даже с по-високите разноски за труд. А в това време безработицата е на исторически най-ниски равнища от 3,8%.
Отчитайки действителността, а не в насаждан боязън за рецесия върху рецесия (както съвсем без изключение вършат политиците, борещи се за парламентарно посланичество, само че и президентът и назначеното от него служебно правителство), би трябвало да обърнем взор към провокациите за 2023 година
Има съвсем неоспорим консенсус, че темпът на стопански напредък ще се забави. Основните фактори са няколко. Затягането на паричната политика ще " охлади " стопанските системи на Съединени американски щати и еврозоната, а оттова това ще се придвижи и към експортно-ориентираните бизнеси у нас. Заедно с това, повишението на лихвите ще стартира да дава и директен резултат върху вложенията и потреблението в България, въпреки и наподобява с известно закъснение. Отделно, някои еднократни събития няма да се повторят - износът на ток да вземем за пример е понижен съвсем на половина по отношение на 2021 година за интервала от началото на януари до първата седмица на март, съвсем несъмнено няма да се повтори и рекордният растеж в износа на горива от рафинерията, във военната промишленост също евентуално няма да има повишаване на производството. През януари общият показател на промишленото произвеждане, включващ и енергетиката, към този момент има спад на годишна база от 4,3%. Няма по какъв начин да има и увеличение на заетостта - просто запасът от работна мощ към този момент е привършен. Инфлацията ще бъде сензитивно по-ниска - което значи, че финансовият министър няма да получава автоматизиран растеж на приходите единствено поради ценови резултати.
Това обаче е картина на занимателен напредък, само че никога на криза. Затова фискалната рамка би трябвало да преследва невисок недостиг. Служебното държавно управление би трябвало да изготви, утвърди и предложи бюджет за 2023 година с недостиг под 3% от прогнозния Брутният вътрешен продукт (и даже да опита консолидация към бюджетен баланс). Това може да стане с разсъдък, успокоение и дисциплинираност при няколко значими репера: дейно събиране на приходите, надзор над разноските, по този начин те да порастват с по-бавен ритъм от нарастването на приходите, и отбягване на популизма за нови политики както при налозите, по този начин и в харченето. Като да вземем за пример следващите хрумвания за нулево Данък добавена стойност на храните - да погледнем данните за повишаването на хляба при поевтинели ток, газ и пшеница и да си отговорим до каква степен сходни красиви обещания за намаление на цените свършиха работа. Да не припомняме и понижената ставка на Данък добавена стойност за кръчми и питейни заведения.
Отделно, едно отговорно ръководство би трябвало да форсира промените по проекта за възобновяване и резистентност, да започва вложенията и да засилва работата по финансираните по оперативните стратегии планове - всичко това ще докара до нови приходи по Националния проект за възобновяване и резистентност и като цяло може да спомогне за бюджетна консолидация.
Към февруари бюджетът е на недостиг на консолидирана база от 250 млн. лв. - за пръв път от 2015 година Също неоспорим факт е, че утежняването на бюджетното салдо се дължи на доста повишаване на разноските, и то главно на непрекъснатите (недискреционни разходи). Това е доста ярка алена лампа пред които и да са бъдещи ръководещи. Ясно е и че при планирането на бюджета политически е на практика невероятно да се свиват разноски за пенсии и други обществени заплащания, тъй че консолидацията ще би трябвало да засегне други пера - а това не би трябвало да става за сметка на дълготрайни цели на развиването като вложенията и образованието да вземем за пример
Но голословният драматизъм също вреди на рационалната полемика за рисковете пред бюджета. Така да вземем за пример неведнъж се показва нарастването на разноските за пенсии от към 700 милиона за първите два месеца на годината - само че се пропуща обстоятелството, че през 2022 година доникъде на годината част от пенсията беше под формата на коронавирус добавка и се отчиташе в друго перо. Така че пенсионерите не " тежат " с спомагателни 27%, а с към 17% - или почти колкото е инфлацията. Още повече, тогава добавката се плащаше по заделени за сметка на държавния бюджет за 2021 година средства. При разноските за прехрана в действителност има нарастване с 400 млн. към февруари, само че се пропуща разплащането на близо 300 млн. в края на месеца по остарели контракти за настоящ ремонт с пътностроителните компании, регистрирани по това перо - т.е. нарастването при другите действия надалеч не е толкоз съществено.
Приходите порастват с 16,7% за двата месеца на годишната база, а данъчните и неданъчните - със 17,5%. В приходната част фактически имаме номинален спад на приходите от Данък добавена стойност през януари и това би трябвало да се изследва деликатно от приходните органи. Така общите доходи порастват с по-нисък ритъм - 12,5% - през януари. Но през февруари към този момент повишаването е с 21,6% - доста над инфлацията. За януари се вижда и стабилен растеж в приходите от подоходния налог и осигуровки - разумно с оглед растящите приходи и претовареност. Няма по какъв начин да пропуснем и забележителните разноски за обезщетения за небитовите консуматори на електрическа енергия, които при спадащи цени и експорт ще стане все по-трудно да се финансират - което, дружно с кардиналните причини против тази скица, би трябвало да натежи при бъдещо решение за анулацията им.
Задачата за връщане в релси на бюджетната дисциплинираност при всички случаи не е лесна, само че все още наподобява постижима при предстоящата динамичност в стопанската система. А по структурата и параметрите на направения бюджет на държавното управление, дружно с дейностите в пленарна зала на бъдещите народните представители ще можем да оценим действителната воля на всеки от участниците, в това число на президента, да се държат отговорно към обществените финанси на страна и ограничение на новите задължения. А по този начин също и към другояче обществено заявената решителност за присъединение на България към еврозоната - тъй като след година може и да свалим инфлацията, само че с разрушена бюджетна непоклатимост сигурно няма да осъществим критериите.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ