Най-слабите училища в България изтъкват системния провал на образованието
Анализът е от седмичния бюлетин на
Най-често прегледът на класирането на учебните заведения на другите изпити се концентрира върху най-хубавите и най-желаните учебни заведения. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, макар че точно в тях са заключени същинските проблеми и провали на просветителната система. По тази причина в сегашния текст вършим къс обзор на най-долния завършек на разпределението, в опит да представим някои значими наблюдения.
На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература учебните заведения със междинен резултат чисто Слаб (2) [това значи, че всички възпитаници, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2)] са 21. Броят им е намалял с 6 по отношение на предходната година, само че все пак самото им битие е белег за съществуване на систематични провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където към този момент мъчно повода за неуспеха на зрелостния изпит може да се търси в обособените възпитаници. Общият брой на учениците, положили изпита в такива учебни заведения, пък е бил 115.
Трудно може да се търси районно систематизиране - измежду учебните заведения с цялостни двойки са и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки регионални центрове като Благоевград и Кърджали, само че и едно учебно заведение в Пловдив и две в София. Много ясно обаче проличава, че слабото им показване не е лимитирано единствено до изпитите по български език и литература - междинният им триумф и на съвсем всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един възпитаник от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничаване по вида на учебното заведение - доколкото 42-ма от 115-те възпитаници са се явили на изпит по професионална подготовка, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.
Леко нарастване има обаче в броя на учебните заведения, в които междинната оценка е под Среден (3) - т.е. тези, в които има възпитаници с оценка, друга от Слаб (2), само че учебното заведение взето дружно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 учебни заведения през 2023 година, леко покачване по отношение на 307-те предходната година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или почти 16% от всички, положили изпита в страната.
Разпределението на тези възпитаници сред областите в страната ясно показва доста огромните разлики сред резултатите на обособените районни просветителни системи (с всички, несъмнено, разяснения до каква степен матурите са подобаващ измерител за това). Очаквано, номиналните скупчвания на възпитаници в учебни заведения със междинна оценка под Среден (3) са в огромните области - в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 учебни заведения, в Пловдив - 598 в 26 учебни заведения, във Варна - 501 в 18 учебни заведения.
Дяловете измежду всички възпитаници, положили изпита обаче, са надалеч по-показателни - до момента в който в Смолян в учебни заведения с под междинна оценка Среден (3) са учили едвам 1,9% от всички възпитаници, в Габрово - 4,2%, в столицата - 4,8%, то в Ловеч същият дял надвишава 39%, в Шумен - 38%, в Кюстендил доближава 35%. Това значи, че достъпът до учебно обучение, което обезпечава най-малко покриването на минимума, е извънредно неравномерно разпределен сред обособените елементи на страната.
Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите учебни заведения на страната. Сред всички 7,7 хиляди възпитаници в учебните заведения с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал единствено един. Това навежда на вероятните заключения, че този фундаментален предмет или на практика не се преподава в профилирана подготовка отвън профилираните елитни учебни заведения, или равнището му отвън тях е извънредно ниско, а ползата на учениците - нулев. Същевременно забележителна част от учениците в най-слабите учебни заведения са се явили на някой от трите изпита за професионална подготовка - съвсем 5,5 хиляди [тук би трябвало да вземем поради и събитието, че професионални паралелки има и в учебни заведения, които официално не са избрани като такива], което още веднъж показва към забележителна разлика сред качеството на образованието по общообразователните предмети в междинните и професионалните учебни заведения и паралелки.
За образованието. АреопагитикаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Това несъмнено не значи, че и отвън регионалните центрове и елитните учебни заведения няма забавни положителни образци, които следва да бъдат оценени, а опитът им - общопризнат. Тъкмо противоположното - прегледът на данните откроява учебни заведения като профилираната гимназия в Елхово, която реализира най-високия междинен резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те реализират доста високи резултати измежду задоволително огромен брой възпитаници, че да няма по какъв начин да се отхвърли забележимото въздействие на просветителния развой и преподаването в самото учебно заведение върху тях. Именно върху тези образци следва да се концентрира анализът, а промяната в учебното обучение да приложи техните практики върху най-изостаналите учебни заведения.
Въпреки това, показаният тук бърз обзор доста ясно показва един от главните проблеми, от които страда българското учебно обучение. Докато водещите учебни заведения в страната образоват най-хубавите възпитаници и са в положение да се конкурират на международно равнище, съвсем 1/3 не са в положение да обезпечат базисна просветеност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите учебни заведения и възпитаници обаче може да докара до внезапна смяна както в междинното качество на образованието, по този начин и след това върху знанията и уменията на работната мощ и стопанското развиване на страната.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Най-често прегледът на класирането на учебните заведения на другите изпити се концентрира върху най-хубавите и най-желаните учебни заведения. По-малко внимание се обръща на тези с най-слабите резултати, макар че точно в тях са заключени същинските проблеми и провали на просветителната система. По тази причина в сегашния текст вършим къс обзор на най-долния завършек на разпределението, в опит да представим някои значими наблюдения.
На пролетната сесия на зрелостния изпит по български език и литература учебните заведения със междинен резултат чисто Слаб (2) [това значи, че всички възпитаници, явили се на изпита, са получили оценка слаб (2)] са 21. Броят им е намалял с 6 по отношение на предходната година, само че все пак самото им битие е белег за съществуване на систематични провали. Докато в няколко от тях на изпита се явяват по 1-2 деца, в други има по 10-12, където към този момент мъчно повода за неуспеха на зрелостния изпит може да се търси в обособените възпитаници. Общият брой на учениците, положили изпита в такива учебни заведения, пък е бил 115.
Трудно може да се търси районно систематизиране - измежду учебните заведения с цялостни двойки са и такива в села като Хитрино и Якимово, в по-малки регионални центрове като Благоевград и Кърджали, само че и едно учебно заведение в Пловдив и две в София. Много ясно обаче проличава, че слабото им показване не е лимитирано единствено до изпитите по български език и литература - междинният им триумф и на съвсем всички други зрелостни изпити е чисто Слаб (2), а нито един възпитаник от тях не се е явил на ДЗИ по математика. Не може и да се направи и ясно разграничаване по вида на учебното заведение - доколкото 42-ма от 115-те възпитаници са се явили на изпит по професионална подготовка, то можем да допуснем, че останалите са учили в профилирани паралелки.
Леко нарастване има обаче в броя на учебните заведения, в които междинната оценка е под Среден (3) - т.е. тези, в които има възпитаници с оценка, друга от Слаб (2), само че учебното заведение взето дружно не би издържало зрелостния изпит. Такива са 318 учебни заведения през 2023 година, леко покачване по отношение на 307-те предходната година. Общият брой на учениците в тях е бил 7702 или почти 16% от всички, положили изпита в страната.
Разпределението на тези възпитаници сред областите в страната ясно показва доста огромните разлики сред резултатите на обособените районни просветителни системи (с всички, несъмнено, разяснения до каква степен матурите са подобаващ измерител за това). Очаквано, номиналните скупчвания на възпитаници в учебни заведения със междинна оценка под Среден (3) са в огромните области - в Бургас в такива са учили 730 зрелостници в 22 учебни заведения, в Пловдив - 598 в 26 учебни заведения, във Варна - 501 в 18 учебни заведения.
Дяловете измежду всички възпитаници, положили изпита обаче, са надалеч по-показателни - до момента в който в Смолян в учебни заведения с под междинна оценка Среден (3) са учили едвам 1,9% от всички възпитаници, в Габрово - 4,2%, в столицата - 4,8%, то в Ловеч същият дял надвишава 39%, в Шумен - 38%, в Кюстендил доближава 35%. Това значи, че достъпът до учебно обучение, което обезпечава най-малко покриването на минимума, е извънредно неравномерно разпределен сред обособените елементи на страната.
Показателен е и изборът на втори зрелостен изпит в най-слабите учебни заведения на страната. Сред всички 7,7 хиляди възпитаници в учебните заведения с под Среден (3) да се яви на матура по математика е избрал единствено един. Това навежда на вероятните заключения, че този фундаментален предмет или на практика не се преподава в профилирана подготовка отвън профилираните елитни учебни заведения, или равнището му отвън тях е извънредно ниско, а ползата на учениците - нулев. Същевременно забележителна част от учениците в най-слабите учебни заведения са се явили на някой от трите изпита за професионална подготовка - съвсем 5,5 хиляди [тук би трябвало да вземем поради и събитието, че професионални паралелки има и в учебни заведения, които официално не са избрани като такива], което още веднъж показва към забележителна разлика сред качеството на образованието по общообразователните предмети в междинните и професионалните учебни заведения и паралелки.
Това несъмнено не значи, че и отвън регионалните центрове и елитните учебни заведения няма забавни положителни образци, които следва да бъдат оценени, а опитът им - общопризнат. Тъкмо противоположното - прегледът на данните откроява учебни заведения като профилираната гимназия в Елхово, която реализира най-високия междинен резултат по математика, езиковата гимназия в Смолян или природо-математическата гимназия във Враца. Всички те реализират доста високи резултати измежду задоволително огромен брой възпитаници, че да няма по какъв начин да се отхвърли забележимото въздействие на просветителния развой и преподаването в самото учебно заведение върху тях. Именно върху тези образци следва да се концентрира анализът, а промяната в учебното обучение да приложи техните практики върху най-изостаналите учебни заведения.
Въпреки това, показаният тук бърз обзор доста ясно показва един от главните проблеми, от които страда българското учебно обучение. Докато водещите учебни заведения в страната образоват най-хубавите възпитаници и са в положение да се конкурират на международно равнище, съвсем 1/3 не са в положение да обезпечат базисна просветеност на учениците си. Именно фокус върху изоставащите учебни заведения и възпитаници обаче може да докара до внезапна смяна както в междинното качество на образованието, по този начин и след това върху знанията и уменията на работната мощ и стопанското развиване на страната.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ