Самодостатъчността е сред най-опасните икономически митове
Анализът е от седмичния бюлетин на
Често в речите на политиците и международните водачи се прокрадват най-опасните стопански хрумвания. По тази причина не е изненада, че подобен претекст имаше и обръщението на съветския президент Владимир Путин към народа - апел към самодостатъчност, затваряне на стопанската система на страната и облекчаване на всички потребности на популацията с вътрешни запаси. Въпреки че изявленията на непознати водачи не са директно портативни към българския подтекст, надалеч не е изненада тези хрумвания да намерят почва и у нас, изключително в подтекста на предизборните акции.
Путин разказа в основна тирада една военна и самодостатъчна Русия
Съдържанието на изявлението на съветския президент е значително предстоящо и обяснимо, поради внезапното разкъсване на (почти) всички връзки с досегашните съществени търговски сътрудници на страната в Европа.
" (..) ще създадем доста мощна и самодостатъчна стопанска система, която няма да стои настрани от света, а ще употребява всичките си конкурентни преимущества. Руският капитал, парите, извоювани тук, би трябвало да работят за страната, за нашето национално развиване. Днес виждаме голям капацитет в развиването на инфраструктурата, индустриалния бранш, вътрешния туризъм и доста други промишлености. "
Това гласи съответния откъс, върху който се концентрираме. Призивът на Путин надалеч не е реформаторски - в него четем апел към основаване на всички стопански богатства на локална почва , комбиниран с обвиняване към външни сили, чиято цел е да заграбят тези богатства и да ги изнесат в чужбина. Сходни изявления, прочее, направиха и някои европейски политици в хода на първите ограничаващи ограничения в годините на COVID-19.
В подтекста на модерни стопански връзки сходна самодостатъчност, несъмнено, е невъзможна - единственият образец за страна, която се доближава до това е Северна Корея, само че даже и тя има, най-много от прилежащ Китай. В никакъв случай не може да се твърди обаче, че тя е образец за изключително висок стопански разцвет или пък витален стандарт на популацията, малко на брой са тези които желаят да ѝ подражават.
Защо въпреки всичко не бихме желали икономическа самодостатъчност? Изглежда много привлекателно - страната не разчита на волята на други и надлежно е ваксинирана от превръщането на икономическите зависимости в оръжие в политическия спор, а в същото време целият плод на локалното произвеждане остава в интерес на народа, който го е създал. За страдание, с тази идеализирана обстановка има няколко явни казуса.
Стопанските парадокси на българския комунизъмС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Първият е достъпът до първични материали - актуалните производства имат потребност от достъп до необятен набор от метали, енергийни запаси и всевъзможни други материали. В случай че страната, която се пробва да е самодостатъчна обаче не разполага с част от тях, автоматизирано цели клонове на промишлеността се оказват недостъпни. Същото важи и за храните - при положение, че климатът не е подобаващ за развъждането на избран тип растения или животни, то цялостен набор хранителни артикули просто няма да са налични в магазините.
Проблем е и нуждата всичко да се създава на място - при положение, че националната стопанска система има малко търсене за дадена (да речем, първокласна или пък нишова) стока, шансът някой локален бизнесмен да избере да се специализира в него е дребен. При избор на различна икономическа система пък шансът точно там да се спре вниманието на плановика наподобява още по-нищожен. Когато производството се цели само във вътрешното търсене доста мъчно се реализира и специализация на промишлеността и икономии от мащаба - с изключение на, несъмнено, в случай че не свием търсенето до два модела обувки и по една нова трансформация на автомобил на десетилетие. Впрочем, в сходен свят към този момент живяхме, в случай че опресним паметта си.
При самодостатъчния модел и научната и развойната активност стават доста по-трудни - софтуерното развиване е плод на световни мрежи и споделени старания. Самодостатъчната страна обаче се нагърбва със задачата сама да догонва останалия свят в нововъведенията, което е ограничаване даже единствено от позиция на броя мозъци, които се занимават това. Неизбежният резултат е софтуерно закъснение, което задържа страната на това ниво, на което е била когато е почнала изолацията си.
На процедура опитите за самодостатъчност водят със себе си съвсем по нужда нужда от все по-голяма държавна интервенция и диригентство на стопанската система, в опит да се построи " пълноценно " локално стопанство. В резултат се основават монополни производители, върху които липсва какъвто и да било конкурентен напън, извън или от вътрешната страна. Това, несъмнено, е отлично за околните до властта, които оглавяват тези монополи, само че не и за елементарния човек.
Социализмът в музея на постсоциализмаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Нещата не наподобяват по-добре от позиция на пазара на труда - затворената стопанска система може да разчита единствено на локалния си трудов запас, само че не и на пресен имигрантски поток, който да запълва дефицитите. Няма и избавление при положение, че на локалния трудов пазар липсват подобаващи хора, които да запълват всички посоки на комплицираната модерна стопанска система. Обратно - за част от хората с избрани умения и гении няма опция за реализация, тъй като те не могат да способстват пълноценно в стопанска система със конструкция, която няма по какъв начин да ги употребява дейно.
В този случай можем единствено да се радваме, че този гибелен икономически курс е подхванат от друга страна. По всичко проличава, че в съветския случай под " самодостатъчност " се има поради не толкоз цялостно затваряне на личната стопанска система, колкото спиране на всички вероятни връзки със запада. Въпреки това доста от последствията от това към този момент са забележими - изгубване на артикули от локалния пазар, евакуиране на вложения и производства, стагниращ стандарт на живот, даже в стопанска система с размерите на съветската. Колкото по-малък е един локален пазар, толкоз по-разрушителни биха били следствията от опитите за самодостатъчност - по тази причина и би трябвало да се надяваме, че бъдещите български политици няма даже и да се заиграват с такава концепция.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Често в речите на политиците и международните водачи се прокрадват най-опасните стопански хрумвания. По тази причина не е изненада, че подобен претекст имаше и обръщението на съветския президент Владимир Путин към народа - апел към самодостатъчност, затваряне на стопанската система на страната и облекчаване на всички потребности на популацията с вътрешни запаси. Въпреки че изявленията на непознати водачи не са директно портативни към българския подтекст, надалеч не е изненада тези хрумвания да намерят почва и у нас, изключително в подтекста на предизборните акции.
Путин разказа в основна тирада една военна и самодостатъчна Русия Съдържанието на изявлението на съветския президент е значително предстоящо и обяснимо, поради внезапното разкъсване на (почти) всички връзки с досегашните съществени търговски сътрудници на страната в Европа.
" (..) ще създадем доста мощна и самодостатъчна стопанска система, която няма да стои настрани от света, а ще употребява всичките си конкурентни преимущества. Руският капитал, парите, извоювани тук, би трябвало да работят за страната, за нашето национално развиване. Днес виждаме голям капацитет в развиването на инфраструктурата, индустриалния бранш, вътрешния туризъм и доста други промишлености. "
Това гласи съответния откъс, върху който се концентрираме. Призивът на Путин надалеч не е реформаторски - в него четем апел към основаване на всички стопански богатства на локална почва , комбиниран с обвиняване към външни сили, чиято цел е да заграбят тези богатства и да ги изнесат в чужбина. Сходни изявления, прочее, направиха и някои европейски политици в хода на първите ограничаващи ограничения в годините на COVID-19.
В подтекста на модерни стопански връзки сходна самодостатъчност, несъмнено, е невъзможна - единственият образец за страна, която се доближава до това е Северна Корея, само че даже и тя има, най-много от прилежащ Китай. В никакъв случай не може да се твърди обаче, че тя е образец за изключително висок стопански разцвет или пък витален стандарт на популацията, малко на брой са тези които желаят да ѝ подражават.
Защо въпреки всичко не бихме желали икономическа самодостатъчност? Изглежда много привлекателно - страната не разчита на волята на други и надлежно е ваксинирана от превръщането на икономическите зависимости в оръжие в политическия спор, а в същото време целият плод на локалното произвеждане остава в интерес на народа, който го е създал. За страдание, с тази идеализирана обстановка има няколко явни казуса.
Първият е достъпът до първични материали - актуалните производства имат потребност от достъп до необятен набор от метали, енергийни запаси и всевъзможни други материали. В случай че страната, която се пробва да е самодостатъчна обаче не разполага с част от тях, автоматизирано цели клонове на промишлеността се оказват недостъпни. Същото важи и за храните - при положение, че климатът не е подобаващ за развъждането на избран тип растения или животни, то цялостен набор хранителни артикули просто няма да са налични в магазините.
Проблем е и нуждата всичко да се създава на място - при положение, че националната стопанска система има малко търсене за дадена (да речем, първокласна или пък нишова) стока, шансът някой локален бизнесмен да избере да се специализира в него е дребен. При избор на различна икономическа система пък шансът точно там да се спре вниманието на плановика наподобява още по-нищожен. Когато производството се цели само във вътрешното търсене доста мъчно се реализира и специализация на промишлеността и икономии от мащаба - с изключение на, несъмнено, в случай че не свием търсенето до два модела обувки и по една нова трансформация на автомобил на десетилетие. Впрочем, в сходен свят към този момент живяхме, в случай че опресним паметта си.
При самодостатъчния модел и научната и развойната активност стават доста по-трудни - софтуерното развиване е плод на световни мрежи и споделени старания. Самодостатъчната страна обаче се нагърбва със задачата сама да догонва останалия свят в нововъведенията, което е ограничаване даже единствено от позиция на броя мозъци, които се занимават това. Неизбежният резултат е софтуерно закъснение, което задържа страната на това ниво, на което е била когато е почнала изолацията си.
На процедура опитите за самодостатъчност водят със себе си съвсем по нужда нужда от все по-голяма държавна интервенция и диригентство на стопанската система, в опит да се построи " пълноценно " локално стопанство. В резултат се основават монополни производители, върху които липсва какъвто и да било конкурентен напън, извън или от вътрешната страна. Това, несъмнено, е отлично за околните до властта, които оглавяват тези монополи, само че не и за елементарния човек.
Нещата не наподобяват по-добре от позиция на пазара на труда - затворената стопанска система може да разчита единствено на локалния си трудов запас, само че не и на пресен имигрантски поток, който да запълва дефицитите. Няма и избавление при положение, че на локалния трудов пазар липсват подобаващи хора, които да запълват всички посоки на комплицираната модерна стопанска система. Обратно - за част от хората с избрани умения и гении няма опция за реализация, тъй като те не могат да способстват пълноценно в стопанска система със конструкция, която няма по какъв начин да ги употребява дейно.
В този случай можем единствено да се радваме, че този гибелен икономически курс е подхванат от друга страна. По всичко проличава, че в съветския случай под " самодостатъчност " се има поради не толкоз цялостно затваряне на личната стопанска система, колкото спиране на всички вероятни връзки със запада. Въпреки това доста от последствията от това към този момент са забележими - изгубване на артикули от локалния пазар, евакуиране на вложения и производства, стагниращ стандарт на живот, даже в стопанска система с размерите на съветската. Колкото по-малък е един локален пазар, толкоз по-разрушителни биха били следствията от опитите за самодостатъчност - по тази причина и би трябвало да се надяваме, че бъдещите български политици няма даже и да се заиграват с такава концепция.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ