Анализът е част от седмичния бюлетин на Заглавието е на

Анализът е част от седмичния бюлетин на Заглавието е на редакцията.

Последното комерсиално съглашение сред Европейски Съюз и Съединени американски щати несъмнено провокира много отрицателни реакции в Европа. Доминира схващането, че договорката е проваляне, само че е може би най-хубавата от наличните благоприятни условия.

У нас, изцяло разбираемо, фокусът беше по-скоро ориентиран върху евентуалните резултати за България и надлежно – върху износа на български артикули за Съединени американски щати, който през 2023 година възлиза на почти 1,09 милиарда евро. Това число обаче не ни дава безусловно най-точната картина за комерсиалните взаимоотношения с Вашингтон: първо, българските компании с изключение на артикули изнасят и услуги за САЩ; второ, пропуща се индиректният експорт през трети страни (в Европейски Съюз или други), който също би потърпевш от по-високи мита; и трето, може би по-важно – самичък по себе си размерът на износа не ни дава цялостната картина, в случай че не знаем какъв брой е вложената в него и основаната в България добавена стойност.

Към 2023 година българският експорт на артикули от България за Съединени американски щати, директно и опосредено през други стопански системи, генерира 830 млн. евро добавена стойност* – при 1140 млн. евро регистриран пряк експорт за Съединени американски щати. Тази сума се равнява на едвам % от общия размер на добавената стойност в българската стопанска система за годината. Предвид че този дял е толкоз невисок, както и че при 15% мито износът за Съединени американски щати надали би липсващ изцяло, директните и косвените резултати за растежа у нас от новата комерсиална обстановка ще са евентуално пренебрежими в макроикономически мащаб.

Всъщност износът на услуги към Съединени американски щати – пряк и косвен – има осезаемо по-голямо значение за българската стопанска система – той генерира към 1,94 милиарда евро добавена стойност през 2023 година Нещо повече, неговата роля пораства – и като дял от добавената стойност от експорт за Съединени американски щати (от 62% през 2010 година до 70% през 2023 г.), и като дял от цялата добавена стойност у нас (2,3% през 2023 година по отношение на под % през 2010 г.).

В действия, изнасящи услуги за Съединени американски щати са заети и повече хора, като броят им пораства доста през последните години – 38 хиляди през 2023 година при малко под 11 хиляди през 2010 година За съпоставяне, заетостта, обвързвана с износ на артикули за Съединени американски щати, е към 25 хиляди души през 2023 година по отношение на 14,5 хиляди през 2010 година Видимо секторът на услугите, който не е обект на новите търговски ограничавания на Вашингтон, има водещо и през последните години непрекъснато растящо по значимост значение за българската стопанска система от позиция на добавена стойност и претовареност.

Ситуацията за множеството страни членки на Европейски Съюз не е доста по-различна от тази в България. Макар и Съединени американски щати да е най-големият външен пазар за европейски артикули, с пряк експорт възлизащ на 504 милиарда евро за 2023 година, добавената стойност за европейската стопанска система от директен и индиректен износ към Съединени американски щати е към 248 милиарда евро или 1,6% от цялата добавена стойност в Европейски Съюз.

Дори за Германия, която постоянно се разказва като изключително уязвима към по-високите мита, този дял е едвам 1,8%. Всъщност страните, генериращи изключително огромен дял от добавената си стойност посредством експорт към Съединени американски щати и надлежно най-застрашени от новите ограничавания, са Ирландия, където са регистрирани доста водещи американски компании, и Дания, която е значим експортьор на лекарства за Съединените щати.

Новите по-високи мита за импорт наложени от Вашингтон несъмнено не са добра вест за Европейски Съюз или за България, поради че Съединени американски щати е значим пазар за експортно-ориентираната европейска стопанска система. В по-общ проект международната търговия е основен фактор за напредък, увеличение на продуктивността и нововъведения. От друга страна е значимо търговията със Съединените щати да се преглежда в подтекст.

Износът на артикули за Съединени американски щати фактически е огромен в номинално изражение, само че добавената стойност от него е доста дребен дял от общата добавена стойност, както за Европейски Съюз, по този начин и за България – по тази причина вместо да се отдават на катастрофични разбори и самосъжаление, политиците би трябвало да се върнат към огромните въпроси за връщането на конкурентоспособността, предприемачеството и растежа в Европа. Мито от 15% надали ще убие напълно потреблението на европейски артикули зад океана, само че пък е мотив за преосмисляне и преориентиране с дълготраен небосвод към нови пазари за европейската и българската промишленост.

* Става въпрос за знака Trading partner exposure, който мери вътрешната брутна добавена стойност в дадена страна, генерирана посредством експорт за друга страна (в случая САЩ), било то непосредствено или през трети страни. Това включва и добавена стойност от междинни артикули и услуги, изнесени за Съединени американски щати, които след това не са се използвали от американски консуматори, а са станали част от американски експорт. Това е допустимо най-всеобхватната метрика за добавена стойност от експорт от България за Съединени американски щати. За повече елементи, вижте страници 35-38 от