Анализът е част от седмичния бюлетин на По време на

Анализът е част от седмичния бюлетин на

По време на дейния трудов живот благосъстоянието и виталният ни стандарт значително са в личните ни ръце, като зависят от избора на специалност, инвестицията в умения, положеното изпитание и заетостта. След пенсионирането обаче това се трансформира – заради настоящият у нас пенсионен модел приходът зависи към този момент в голяма степен от фискалния потенциал на страната и политическите решения.

След като ИПИ разгледае способността на пенсионните системи да заместват приход в обособените европейски страни, през днешния ден преглеждаме бедността измежду пенсионерите и въздействието националните пенсионни системи върху нея.

Според определението на Евростат, в риск от беднотия се намират семействата, които имат равностоен приход по-нисък от 60% от медианния за цялата страна. Този условен метод разрешава директно съпоставяне в дяловете на бедните, само че не включва разликите в покупателната дарба и стандарта на живот.

Сред популацията на 65 и повече години (за задачите на сравнението, Евростат не взема поради действителната възраст за пенсиониране), делът на бедните в Европейски Съюз пред 2024 година е 17%, като остава без огромни промени през последните 15 години. Разликите сред обособените страни-членки обаче са доста огромни – до момента в който в Чехия, Словакия и Люксембург бедните пенсионери са под 10% от всички, то в Латвия са над 40%, в Естония – 39%. Големите европейски страни са по средата, като в Германия бедните над 65 години са 19%, във Франция – 12%. Липсата на ясно групиране подсказва, че бедността измежду пенсионерите отразява най-много общата беднотия и неравноправие в европейските общества.

За да съпоставим единствено способността на пенсионните системи да понижават бедността, преглеждаме разликата сред каузи на бедните над 65 преди пенсии и обществени прехвърляния и единствено преди обществени прехвърляния – по този метод изолираме единствено въздействието на пенсионните заплащания, само че без обществените помощи. Така дефинираната успеваемост на пенсионните системи също се отличава доста сред обособените страни – до момента в който в Латвия пенсиите съумяват да понижат бедността с едвам 35 процентни пункта, в Хърватия – с 40, то в Белгия и Чехия резултатът им свива каузи на бедните с цели 78 пр.п. във Франция – със 77 пр.п. При такова съпоставяне, несъмнено, би трябвало да се вземат поради и особеностите на дизайна на пенсионните системи и щедростта на останалите принадлежности на обществена система.

Как се показва България?

В интервала сред 2006 и 2024 година, за който има данни, бедността измежду пенсионерите варира доста – сред 20 и 40% от всички хора над 65-годишна възраст. Двата стадия с най-висока беднотия съответстват с двете огромни рецесии – финансовата и икономическа през 2009 година и пандемията от ковид-19. Обратно, нарастванията на пенсиите над швейцарското предписание имат изразителен резултат върху бедността, само че има риск той да е временен. На този декор способността на пенсионната система да свива бедността също варира доста, в диапазона 35-55 пр.п., като отслабва в рецесиите и назад – покачва се в годините на стопански напредък. Това навежда на извода, че системата не се оправя добре с абсорбирането на шокове.

От не по-малко значение е и фактът, че тя е измежду минимум ефикасните в Европейски Съюз по този аршин. Това се дължи до известна степен на доста огромните разлики в приходите на днешните пенсионери и работещите, чиито заплати порастват надалеч по-бързо, само че и на хроничните и растящи дефицити в бюджета на публичното обезпечаване, които не разрешават по-осезаемо нарастване на пенсиите без това да постанова спомагателен трансфер за сметка на държавния бюджет. В сегашния си модел обаче пенсиите няма по какъв начин да станат по-ефективни в свиването на бедността; това няма да се случи и след препоръчаното нарастване на осигуровката, което е ориентирано само към стесняване на недостига в системата, освен това със противоречив средносрочен резултат.