Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика В контекста

Анализ на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика В подтекста на енергийната сигурност в Европейския съюз страните членки споделят общи цели, само че имат самостоятелни проблеми. А войната сред Русия и Украйна в допълнение промени съществено енергийната среда на фона на мощно политизирани и антивоенни страсти, които имат своите същностни учредения в подтекста на европейската и общочовешка взаимност. Обсъжданата в последните седмици сигурност на газовите доставки, към която сякаш попретръпнахме, и предприеманите в това отношение дейности на европейско и национално равнище, са добра илюстрация на този факт. Сега към този момент това се отнася с цялостна мощ и до петрола; единствено че - както се споделяше в един анекдот - има нюанси. Всъщност, на европейско равнище въпросът за сигурността на петролните доставки беше обиден незабавно след началото на военните дейности сред двете страни в края на февруари, въпреки че към оня миг. Нещата обаче ескалираха доста бързо, с цел да се стигне единствено в границите на по-малко от два месеца до формалното показване на концепцията за европейски наказания по отношение на Русия и в това направление. Инициативата беше оповестена още в средата на април т.г. посредством поръчката за. Факт е, че от позиция на постъпленията в бюджета й, Русия разчита на износа на нефт доста повече в сравнение с износа на газ. Според оценки на Международната организация за сила (МАЕ), за януари 2022 година към 45% от постъпленията в съветския федерален бюджет са свързани с нефта и газа. На дневна база. Така че сходни наказания несъмнено биха имали резултат върху Русия. Въпросът обаче е дали те ще обиден единствено нея. През призмата на глобите, когато се търсеха общи формулировки по отношение на последователното привършване на доставките на газ от Русия, нещата на политическо равнище изглеждаха по-лесни и по-категорични, без значение, че обособените страни-членки имаха разнообразни проблеми и терзания в тази връзка. Засега обаче формулирането на обща европейска позиция във връзка петрола несъмнено наподобява проблематично – срещите в това отношение досега към момента не дават резултат, а и разнобоят в границите на Европейски Съюз е повече от забележим. Това от своя страна слага и Европейска комисия, и страните – членки в по-специфична обстановка при търсенето на компромис и надлежно общоевропейско решение. По отношение на петрола страни като Унгария и България, които са съществено подвластни от вноса от Русия, освен се противопоставяха интензивно по време на последните публични срещи, само че и искрено обявиха желанието си да слагат несъгласие върху общото решение, в случай че се наложи. Реално, съществуването на този разнобой е елементарно разбираем. Извън посоченото за България и Унгария, има и страни като например Словакия, която обективно е напълно подвластна от вноса от Русия и от вариантите за доставянето му. На другия полюс са страни като Дания и Хърватска, които на процедура са самостоятелни от съветския нефт. Паралелно със зависимостта обаче съществуват и серия от други фактори, които изобщо не са за занемаряване – цена; софтуерни условия, свързани с преработката на петрола; договорни отговорности и т.н. Така, за разлика от първичните страсти, свързани в енергиен проект първо с газа, в подтекста на разискванията по тематиката за петрола реализмът очевидно стартира да се демонстрира от ден на ден и повече. И този път той май има на първо място национални измерения, за което явно има доста основни учредения. В подтекста на тематиката първото, което прави усещане, е че позицията на държавното управление и на бизнеса съответствува напълно – и тя е, че икономическите последици за страната при неотчитане на националния интерес ще са доста съществени., че в случай че в границите на Европейски Съюз има дерогация по отношение на европейските наказания по отношение на Русия за част от страните-членки, България също би трябвало да бъде включена в тази група. Категоричността на позицията сигурно е обвързвана и с дейното този път присъединяване в разискванията на европейско равнище. Такъв метод несъмнено стои добре на фона на следената не рядко пасивната позиция на държавните институции в хода на преговорния развой, последвана от оправдания с взети в Брюксел решения. Всъщност, формалната позиция на България във връзка с предлаганите наказания, свързани с вноса на нефт от Русия също има своя сериозна и съответна аргументация. Реално, съвсем две трети от петрола, който се преработва в страната, идва от Русия, освен това на регистрирана като преференциална цена и в границите на постоянни договорни връзки. Допълнителен фактор са и софтуерните благоприятни условия за преработката на различен вид нефт в рафинерията ни, за които специалистите категорично предизвестяват. Ето за какво е естествено, че въпросът по какъв метод присъединението на България към предлаганите наказания ще се отрази и върху стопанската система, и върху потребителите работи възпиращо и отрезвяващо върху политиците и институциите. Това е изключително годно и на фона на забележимите с просто око инфлационни процеси. Така, без значение от претекстовете им, формалната българска позиция, която натъртва на националния интерес в неговите стопански измерения, следва да бъде ясно подкрепена. И не е учудващо, че тя към този момент получава такава поддръжка от бизнеса, тъй като експертната оценка е, че доставките от бургаската рафинерия са стопански най-изгодни. От такава позиция. Същевременно, също по експертни оценки, в случай че спре вносът на съветския нефт, рафинерията може да бъде принудена да прекрати работа. На процедура, терзанията на потребителите са в две съществени насоки – ще има ли горива и на каква цена. Реално, терзанията по отношение на доставките на газ за България са в същата тенденция, само че поради особеностите на пазара и респ. опциите за доставки, както и процесите на контролиране и други, нещата по отношение на петрола имат радикално разнообразни измерения. И националната енергийна политика би трябвало ясно да отговори на тези терзания. А в подтекста на горивата в България на този стадий обстановката наподобява релативно спокойна на фона на предвидими доставки, работеща рафинерия и ясни договорни взаимоотношения. Към момента статистиката сочи доста гладко. Общата оценка обаче е, че. За съпоставяне, в Европейски Съюз при започване на май т.г.. Това се удостоверява и от към началото на този месец. Със сигурност обаче при влизане в действие на шестия пакет наказания на Европейски Съюз, съотносим и към петрола, промени ще има. И тези промени за жалост могат да бъдат задоволително непредвидими, което изяснява и безапелационната позиция както на държавното управление, по този начин и на бизнеса. Това е изключително годно в светлината на, че е невероятно да се размени съветския необработен нефт при възбрана от Европейски Съюз и „ Настоящите и бъдещите наказания против Русия могат да основат едни от най-тежките разтърсвания в доставките на нефт до момента “1; а както е известно, пазарите реагират на всяка неустановеност с повишение на цените. Със сигурност ценовите разбори във връзка с петрола и петролните артикули в международен, европейски и народен мащаб ще не престават да бъдат настоящи. При едно от първичните оповестявания на концепцията за въвеждане на шестия пакет европейски наказания по отношение на Русия, ръководителят на Европейска комисия госпожа, тъй че и петролът да попадне в техния обсег. В подтекста на към този момент декларирания шести пакет обаче обстановката към петрола очевидно буди съществени терзания в не дребна част от страните-членки. А от позиция на България са значими и кардиналните, и съответните заключения по тематиката – и безапелационната позиция на държавните институции, както и на бизнеса ясно сочи, че рисковете за стопанската система на страната при приемането на тези наказания са съществени както по повод сигурността на снабдяването, по този начин и по повод ценовите нива – изключително при съществуване на инфлационни процеси. Безспорно всевъзможни изключения на равнище Европейски Съюз вършат глобите да наподобяват по-малко ефикасни. В случая въпросът обаче не е по какъв начин наподобяват нещата в профил, а по какъв начин наподобяват за българския бизнес и за потребителя. А, както към този момент беше посочено, терзанията са освен дали ще има горива, само че и на каква цена. Важното е политиците доста добре да преценяват резултата от предприеманите стъпки, като това става обективно и без страсти в подтекста първо на националния интерес - тъй като в последна сметка цената на техните стъпки се заплаща от жителите. Независимо дали политиците разискват „ умни механизми “, жителите чакат „ умни решения “. По време на страстите след прекъсването на съветските доставки на газ за България (27 април т.г.) - и още веднъж желая да подчертая мнението си, че малко повече стопански натурализъм редом с политически стимулираните дейности няма да е непотребен. Енергийната дипломация от дълго време не се оформя единствено от дипломати, а на първо място от бизнеса и от гражданското общество – и е видно, че място за нея в днешно време има премного. И е хубаво, че в тази ситуация страната посредством своите институции регистрира този факт – стъпките на държавно равнище в подтекста на обсъжданите в Европейски Съюз наказания по отношение на Русия и в региона на петрола несъмнено наподобяват такива в вярна посока.