Рухна митът за непобедимата руска армия, държавата на Путин се разпада
Анализ на Михаил Найденов, специалист по национална сигурност
Допреди войната в Украйна въпросът за разпада на Руската федерация изглеждаше в областта на пожелателното мислене.
Днес тази опция става все по-реална. Военната злополука в Украйна и решителният интернационален отговор нанасят извънредно тежък ресурсен удар върху федерацията с дълготрайни последствия, от който тя няма да успее да активизира сили да се съвземе.
Руските военни провали в Украйна и невъзможността да се реализира в началото замисления блестящ блицкилриг на успеха нанесоха на съветската войска по-тежка вреда и от военно проваляне - рухна митът за непобедимата съветска войска. Неизбежно с това ще се срине и страната, в нейния сегашен тип, откакто тя има за своя основна опора и основно средство за реализиране на външнополитическата си тактика точно въоръжените сили - понастоящем несполучливата,
провалената войска
Това по законите на геополитиката не се прости.
Последиците от този потрес неизбежно ще отключат центробежните сили във федерацията. Такъв капацитет и в този момент съществува премного. Както Съюз на съветските социалистически републики доскоро повече от три десетилетия, по този начин и страната на Путин към този момент е навлязла в интервал на разпад. Съветската страна изгуби Студената война и разумно престана да съществува. Сега Русия не може да завоюва в Украйна, което автоматизирано се трансформира в загуба, и, рано или късно, ще последва ориста на предшественика си.
Генерал-лейтенант о.з. Леонид Ивашов седмици преди войната планува сходно развиване, като предизвести, че военната случка ще сложи под опасност съществуването на Русия като държава; и по тази причина обезверено настоя Путин да се отдръпна. Генерал Ивашов ще се окаже сполучлив оракул. (https://www.svobodnaevropa.bg/amp/31689921.html)
Поредният разпад на съветската империя в досегашната й форма на битие обаче ще отвори доста нови провокации пред евроатлантическата и световната сигурност. Ще има нови точки на конфликт, нови линии на разлом, ще се отключат остарели спорове, " замразените " такива ще пламнат още веднъж, други огромни сили ще търсят разширение на сферата си на въздействие към териториите на някогашната Руска федерация, което ще породи нови рецесии.
На изток от нас ще се оформи нова районна мощ с възходяща във времето тежест - възстановяващата се Украйна, прозападно насочена, която възкръсва като Феникс от огъня на войната. Това ще бъде една Украйна във напредък, която във вътрешно-политически и в стопански проект ще се трансформира в модел за следване от нейни съседи. Украйна ще стане " витрина " за руснаците и други към момента несвободни нации от някогашното руско пространство, които ще се стремят да заживеят по този начин, както украинците. Путин най-много от това се опасяваше. Сега ще получи към всичко, от което се е страхувал, и една нова Украйна, която с изключение на всичко останало ще даде и образец по какъв начин един народ се изправя на краката си и строи съвременна европейска страна след опустошенията на войната.
Пред НАТО и Европейски Съюз занапред ще стои въпросът по какъв начин да се ръководи рецесията от дезинтеграционните процеси в Руската федерация
Тази посока на развиване ще върви редом с възобновяване на Украйна и одобряването й като модел-мечта за други нации, поробени от Империята на злото.
Сигурността на България също ще бъде наранена. Затова България би трябвало да бъде мощен и благонадежден съдружник в НАТО и деен член на Европейски Съюз. България занапред би трябвало да мисли по какъв начин да взе участие най-пълноценно във възобновяване на Украйна. А в този момент - по какъв начин да й помогне да завоюва тази война.
Българските патреотарстващи русофили още не са разбрали тези трендове и още веднъж през днешния ден желаят да слагат страната ни на губещата страна в Историята. А губещата страна е България да не окаже решителна поддръжка за Украйна, а също по този начин и да се държи отдалечено от съдружниците си в НАТО, като бъде единствено фиктивен, номинален член на Алианса. Последното ще бъде реалност, в случай че у нас няма ситуирани задоволително сили на НАТО и в случай че позволим да вземат връх хибридните неистини, че България се била " въвличала във война ", в случай че помогне с оръжие на Украйна. Всичко това подкопава цивилизационния ни избор да бъдем част от НАТО и Европейски Съюз. И лишава от наличие думите " Ние сме НАТО ".
Украинците през днешния ден героично водят война и умират за свободата си, а
у нас се пропиляват шансове под систематичния хибриден напън на Кремъл
В последна сметка, пропуснатите благоприятни условия и неналичието на взаимност се заплащат със загубата на най-ценния капитал пред нашите съдружници - доверието. То стои в основата на вложенията, а отсам и на икономическия разцвет.
През далечната 1999 година, когато сръбският деспот Слободан Милошевич стартира етническото пречистване в Косово, България застана на вярната страна на Историята и поддържа НАТО, въпреки че тогава бяхме единствено кандидат-член. България тогава се държа като в действителност съдружник, като даде въздушното си пространство за бойните самолети за интервенцията на НАТО, както и не пропусна да прелитат съветски военни самолети на път за Косово, което отвори вратата към участието ни в Алианса през 2004 година И тогава имаше кресливи " пацифистки " гласове, че с поддръжката си за интервенцията на Алианса сме били въвличани във война. Оказа се, че не бяхме въвлечени в такава. Присъединихме се към НАТО, което отвори вратата и към Европейски Съюз.
Сега сме съдружник в Алианса от съвсем 18 години, а сме позволили да бъдем подлагани на съветски хибриден напън, който ще ни подреди в листата на новобранците.
През 1999 година в България надви волята да бъдем част от свободния свят на разширяващото се евроатлантическо семейство. Сега можем и би трябвало да затвърдим нашия цивилизационен избор! /БГНЕС
Допреди войната в Украйна въпросът за разпада на Руската федерация изглеждаше в областта на пожелателното мислене.
Днес тази опция става все по-реална. Военната злополука в Украйна и решителният интернационален отговор нанасят извънредно тежък ресурсен удар върху федерацията с дълготрайни последствия, от който тя няма да успее да активизира сили да се съвземе.
Руските военни провали в Украйна и невъзможността да се реализира в началото замисления блестящ блицкилриг на успеха нанесоха на съветската войска по-тежка вреда и от военно проваляне - рухна митът за непобедимата съветска войска. Неизбежно с това ще се срине и страната, в нейния сегашен тип, откакто тя има за своя основна опора и основно средство за реализиране на външнополитическата си тактика точно въоръжените сили - понастоящем несполучливата,
провалената войска
Това по законите на геополитиката не се прости.
Последиците от този потрес неизбежно ще отключат центробежните сили във федерацията. Такъв капацитет и в този момент съществува премного. Както Съюз на съветските социалистически републики доскоро повече от три десетилетия, по този начин и страната на Путин към този момент е навлязла в интервал на разпад. Съветската страна изгуби Студената война и разумно престана да съществува. Сега Русия не може да завоюва в Украйна, което автоматизирано се трансформира в загуба, и, рано или късно, ще последва ориста на предшественика си.
Генерал-лейтенант о.з. Леонид Ивашов седмици преди войната планува сходно развиване, като предизвести, че военната случка ще сложи под опасност съществуването на Русия като държава; и по тази причина обезверено настоя Путин да се отдръпна. Генерал Ивашов ще се окаже сполучлив оракул. (https://www.svobodnaevropa.bg/amp/31689921.html)
Поредният разпад на съветската империя в досегашната й форма на битие обаче ще отвори доста нови провокации пред евроатлантическата и световната сигурност. Ще има нови точки на конфликт, нови линии на разлом, ще се отключат остарели спорове, " замразените " такива ще пламнат още веднъж, други огромни сили ще търсят разширение на сферата си на въздействие към териториите на някогашната Руска федерация, което ще породи нови рецесии.
На изток от нас ще се оформи нова районна мощ с възходяща във времето тежест - възстановяващата се Украйна, прозападно насочена, която възкръсва като Феникс от огъня на войната. Това ще бъде една Украйна във напредък, която във вътрешно-политически и в стопански проект ще се трансформира в модел за следване от нейни съседи. Украйна ще стане " витрина " за руснаците и други към момента несвободни нации от някогашното руско пространство, които ще се стремят да заживеят по този начин, както украинците. Путин най-много от това се опасяваше. Сега ще получи към всичко, от което се е страхувал, и една нова Украйна, която с изключение на всичко останало ще даде и образец по какъв начин един народ се изправя на краката си и строи съвременна европейска страна след опустошенията на войната.
Пред НАТО и Европейски Съюз занапред ще стои въпросът по какъв начин да се ръководи рецесията от дезинтеграционните процеси в Руската федерация
Тази посока на развиване ще върви редом с възобновяване на Украйна и одобряването й като модел-мечта за други нации, поробени от Империята на злото.
Сигурността на България също ще бъде наранена. Затова България би трябвало да бъде мощен и благонадежден съдружник в НАТО и деен член на Европейски Съюз. България занапред би трябвало да мисли по какъв начин да взе участие най-пълноценно във възобновяване на Украйна. А в този момент - по какъв начин да й помогне да завоюва тази война.
Българските патреотарстващи русофили още не са разбрали тези трендове и още веднъж през днешния ден желаят да слагат страната ни на губещата страна в Историята. А губещата страна е България да не окаже решителна поддръжка за Украйна, а също по този начин и да се държи отдалечено от съдружниците си в НАТО, като бъде единствено фиктивен, номинален член на Алианса. Последното ще бъде реалност, в случай че у нас няма ситуирани задоволително сили на НАТО и в случай че позволим да вземат връх хибридните неистини, че България се била " въвличала във война ", в случай че помогне с оръжие на Украйна. Всичко това подкопава цивилизационния ни избор да бъдем част от НАТО и Европейски Съюз. И лишава от наличие думите " Ние сме НАТО ".
Украинците през днешния ден героично водят война и умират за свободата си, а
у нас се пропиляват шансове под систематичния хибриден напън на Кремъл
В последна сметка, пропуснатите благоприятни условия и неналичието на взаимност се заплащат със загубата на най-ценния капитал пред нашите съдружници - доверието. То стои в основата на вложенията, а отсам и на икономическия разцвет.
През далечната 1999 година, когато сръбският деспот Слободан Милошевич стартира етническото пречистване в Косово, България застана на вярната страна на Историята и поддържа НАТО, въпреки че тогава бяхме единствено кандидат-член. България тогава се държа като в действителност съдружник, като даде въздушното си пространство за бойните самолети за интервенцията на НАТО, както и не пропусна да прелитат съветски военни самолети на път за Косово, което отвори вратата към участието ни в Алианса през 2004 година И тогава имаше кресливи " пацифистки " гласове, че с поддръжката си за интервенцията на Алианса сме били въвличани във война. Оказа се, че не бяхме въвлечени в такава. Присъединихме се към НАТО, което отвори вратата и към Европейски Съюз.
Сега сме съдружник в Алианса от съвсем 18 години, а сме позволили да бъдем подлагани на съветски хибриден напън, който ще ни подреди в листата на новобранците.
През 1999 година в България надви волята да бъдем част от свободния свят на разширяващото се евроатлантическо семейство. Сега можем и би трябвало да затвърдим нашия цивилизационен избор! /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ