Британският „Телеграф“: България може да срине еврото и европейските лидери сами ще си бъдат виновни
Анализ на Матю Лин, в. „ Телеграф “. Превод: obektivno.bg
Инфлацията на България беше двуцифрена единствено преди няколко години. През последните две години имаше седем избори. Корупцията е ендемична и има малко огромни промишлености. България надали е нечия визия за постоянна стопанска система. Но това няма никакво значение. Европейската централна банка (ЕЦБ) има страхотна концепция. Нека обединим валутата й с тази на Германия, Белгия и Франция. Какво би могло да се обърка?
Доста неща. Както Гърция сподели преди 15 години, бързото вкарване на една страна в еврозоната, преди да е подготвена, може да докара до срив на цялата валута. Еврото оцеля след гръцката рецесия – само че това не значи безусловно, че ще оцелее и след България.
Това сигурно бележи още една огромна крачка напред за еврото. В сряда и Брюксел, и ЕЦБ потвърдиха, че България най-сетне е изпълнила всички критерии за присъединение към еврото. Официалното решение се чака през юли, а замяната на лв. ще се състои на 1 януари следващата година.
Можем да чакаме премислена тирада от Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, за това по какъв начин се уголемява европейското семейство. Ще има някои огромни изказвания от Кристин Лагард, президентът на ЕЦБ (ако приемем, че тя не е напуснала, с цел да ръководи Световния стопански конгрес в Давос вместо ЕЦБ) за това по какъв начин еврото най-сетне ще заеме мястото си на международната сцена. И ще има и фойерверки, защото остарялата валута е безшумно заровена и новите банкноти и монети са въведени.
Разбира се, на едно равнище това ще бъде победа за единната валута. България ще бъде 21-вата нация, която ще одобри еврото, а фактът, че нови страни не престават да се причисляват, сигурно е знак за нейната мощ, даже в случай че в действителност сполучливите стопански системи в Централна Европа, като бързо разрастващата се Полша, не демонстрират безусловно никакъв интерес да имат нищо общо с нея. И в началото това няма да докара до голяма разлика за стопанската система. Левът към този момент е привързан с еврото посредством валутен ръб, което значи, че нито може да се оскъпи, нито да обезцени.
Проблемът е, че е доста мъчно да се види по какъв начин България може да се преглежда като част от зона на единна валута с Германия и Франция. Един от проблемите е, че доста от гласоподавателите в България наподобява не желаят доста въвеждане на еврото. Миналия уикенд в София имаше митинг против решението, а самостоятелният президент на страната Румен Радев към този момент предложи референдум по въпроса – искане, подложено на критика от държавното управление като „ бойкот “.
Може да се надявате на малко по-единен консенсус по толкоз значим въпрос, колкото приемането на нова валута. И въпреки всичко, като оставим настрани този миг, това е фундаменталната стопанска система, която е по-притеснителна.
Като начало, България е една от най-бедните страни в Европейски Съюз, с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 15 800 $ по данни на Световната банка, спрямо 54 000 $ в Германия и 44 000 $ във Франция. Разликата не е дребна, меко казано. Тя непрестанно пропуща инфлационните си цели, като процентът доближи 16 % през 2022 година И горчиво разделeние в политиката, със смущаваща поредност от избори, откакто имаше осем министър председатели от 2020 година насам, в случай че включим и служебните държавни управления.
Още по-лошото е, че не е като България даже да има добра история да връща отговорности към кредиторите си. През по-голямата част от следвоенния интервал е част от руския блок, само че преди този момент не е плащала отговорностите си през 1915 и 1932 година Вярно е, че това е по-добре от Гърция, която просрочи задълженията си шест пъти през последните няколкостотин години, само че през огромна част от 19 век България е била част от Османската империя, която също не е била известна и с финансовата си непоклатимост.
Изминаха 15 години от експлоадирането на гръцката финансова рецесия, разтърсвайки еврозоната, която продължи задоволително дълго, с цел да бъдат забравени множеството от главните й уроци. Имаше голям брой аргументи, само че главната беше влизането на Гърция в еврозоната, преди да бъде подготвена и преди стопанската система й да се слее с по-развитите й съседи, насърчавайки политиците да вземат заеми неразумно.
В последна сметка цялата картонена кула се срина, заплашвайки стабилността на банковата система в целия континент. Това провокира каскадна поредност от рецесии, които застигнаха Италия, Испания, Португалия и Ирландия, като бяха нужни години, с цел да се възстановят от тях и принуди ЕЦБ да инициира избавителен заем, за който всички допускаха, че е изключен от договорите.
Реално България е Гърция на ролкови кънки. Разбира се, еврозоната съумя да се възвърне от гръцката рецесия и се върна на по-твърда финансова основа. Но това беше дълъг сложен удар, десетилетие беше изгубено, а Гърция претърпя най-тежкия срив в производството на всяка развита нация от Голямата меланхолия от 30-те години на предишния век. Еврозоната може да извади шанс и България може безпроблемно да се интегрира в по-широката европейска финансова система.
Истината е, че влизането на България в еврозоната крие доста огромен риск и е решение, което е взето по чисто политически аргументи. То може да се окаже, че ще разбие системата още веднъж – и водачите в еврозоната ще би трябвало да упрекват единствено себе си.
