Ултиматумите на Скопие и пътят към нормализацията
Анализ на Бойко Ноев, посланик и някогашен министър на защитата
Наскоро министърът на външните работи на районен съд Македония направи следващите обществени мнения по отношение на възможностите на своята страна да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз.
Буяр Османи е считан за един от умерените, про-европейски политици в Скопие, които имат откровено предпочитание за присъединение на РСМ към Европейски Съюз и които прелестно схващат дефицитите на страната си, които не й разрешават да стартира този развой.
Именно заради това, провокира удивление цитираният от медиите лайтмотив на неговите мнения, а точно неудовлетвореността от хода на диалозите с Европейски Съюз и София, които не приемали изискванията на Скопие. Според Османи, в случай че по този начин продължавали работите Скопие щяло да загуби интерес, а „ топката била в полето на България и Европейски Съюз “. Нещо повече, съгласно него „ може би това е единственият и финален късмет за избавяне на връзките ни с България “ и дори дава нещо като ултиматум- „ до лятото “.
Наблюдателите на обстановката в РСМ са раздвоени в преценките си към кого насочва македонският външният министър тези послания- към политиците и обществеността в своята страна, или на открито.
Защото думите му, че: „ ние сме длъжни да не подлагаме повече жителите на такива безкрайни разочарования и в един миг би трябвало да се сложи линия, с цел да кажем: стига “, и че: „ като държавно управление към този момент не можем да се занимаваме единствено с този въпрос, ще би трябвало да се фокусираме вътре, да продължим с промените “ от една страна звучат като опрощение пред многонационалната общност на РСМ за забавянето, или изобщо неналичието на действителни промени в сериозно значими сфери на политическия, икономическия и публичния живот в страната. Защото точно неналичието на промени, за които приказва самият Буяр Османи са в основата на напреженията както в македонското общество, по този начин и на връзките с Европейски Съюз и България.
Вътрешно-политическите диспути на политиците в РСМ са си тяхна работа. Но когато се пробват да трансферират виновността за своите неудачи от болната глава на хубавичко и изключително, когато се пробват да внушават такава виновност на България, нещата очевидно не вървят в вярната посока.
Какво споделя Скопие на България и на Европейски Съюз по въпроса за премахването на дискриминирането, която към този момент десетилетия тегне над македонските българи и в частност по фундаменталния въпрос за тяхното искане да бъдат включени в конституцията, наедно, забележете наедно, с останалите елементи от нации, с македонците, албанците, ромите, турците, бошняците, сърбите и власите, живеещи на територията на днешна РСМ. Скопие споделя: „ Да, правилно е, заслужено е, само че в този момент не може “. Не можело, тъй като видите ли, нямало задоволително гласове в Народното събрание на РСМ в поддръжка на конституционното пълноправие на българите. Ами къде са тръгнали за Европейски Съюз, като сами признават, че по политически аргументи не могат да изпълнят този основен аршин за участие, какъвто са правата на индивида и равноправието? Защо решаването на този въпрос е по-сложно от промяната на името и други значими държавни атрибути, които по гледище на Гърция минаха през Народното събрание в Скопие за пет месеца и половина? Днешното държавно управление се оправдава с опозицията, казусът бил Мицковски. Е, добре, с какво тогава им е отговорна България, та би трябвало да я плашат с ултиматуми, че и периоди й дават да се откаже от правото си да се грижи за своите жители в РСМ, което право, между другото, е категорично записано и в двустранния Договор от 2017 година И изобщо, има ли най-малко една договореност, писмена или джука, която да са изпълнили към този момент 30 години, откогато България призна тяхната държавност, та да има вяра някой през днешния ден на празни обещания, и то по подобен фундаментален въпрос? Отлагането на конституционните гаранции за равноправието на македонските българи за неопределеното бъдеще, опитите да бъдат те обвързани с възможното приемане на РСМ в Европейски Съюз може би след години е нищо повече от долнокачествен пазарлък с човешки права, което никое уважаващо се общество не би приело.
В Скопие трябваше от дълго време да се разбрали, че до момента в който в РСМ е неразрешено да си българин, до момента в който македонските българи не получат най-сетне законните си права за равноправно присъединяване в държавния живот точно като българи, а не някакви други,
няма да има доверие в връзките с България
Затова и конституционните и нормативните гаранции са наложително авансово изискване за българското единодушие за начало на договарянията.
Говорът на омразата е едно друго затруднение, за което приказва Османи и което чака превъзмогване. И той е безусловно прав, че това няма по какъв начин да стане „ през развой на провокации “. Още по-прав е, че „ лекарството не е в симптоматиката, а в повода за говора на омразата “. Но Буяр Османи надали е почтен със самия себе си, когато споделя, че повода е „ във ветото “. На него ли би трябвало да се напомня, че този диалект на омразата към България от страна на РСМ има десетилетни обичаи, а не е от две години. Че този диалект на омразата извира в символ на признателност към България за това, че първа призна държавността и суверенитета на младата Република Македония, че поддържаше нейното оцеляване през годините на ембаргото и Косовската рецесия и не на последно място- че имаше решителния принос за опазване на нейната териториална целокупност и единна държавност по време на гражданската им война през 1999-2000 година Буяр Османи е по-млад, само че създателят на тези редове имаше директно отношение към събитията тогава, като член на тогавашното българско държавното управление на Иван Костов, дружно с виновни македонски политици като Владо Бучковски. На Буяр Османи, като външен министър ли би трябвало да се напомня, че сходен диалект на омразата тровеше връзките им с Гърция и отсрочи интеграцията на страната в цивилизования свят с десетилетия. На него ли би трябвало да се напомня, че сходен език на омразата дълги години наложи името на страната му да се изписва под линия в интернационалните документи. И най-после, на него ли, като един от водачите на албанската общественост в РСМ би трябвало да се напомня, че точно сходен диалект на омразата докара до гражданската война, в която албанците водиха война за своето пълноправие с оръжие в ръка с цената на човешки жертви и от двете страни.
Обяснението на езика на омразата на РСМ към всичко българско с „ ветото “ на България е тичане от отговорност, боязън да стартира най-сетне същинският, почтен диалог в границите на обществото в РСМ от кое място идва и накъде желае да върви тази млада страна.
Погледнато от София, ултимативните нотки в разказа на Буяр Османи може би са предвестител на една идна нормализация и усмиряване на връзките сред двете страни. На първо място, тъй като те наподобяват като израз на едно изтрезняване пред действителностите, които преобладават в РСМ, в очакване на нови публични процеси, които биха ги трансформирали. На второ място, те ще смъкват напрежението и в София, където политиците не по-малко от сътрудниците си от РСМ си имат и друга работа- изостават в осъществяването на съществени свои предизборни обещания, освен това сполетяни от редица непредвидени рецесии, резултат от безумието на Путин в Украйна.
Ясно е, че политическите елити в България и районен съд Македония би трябвало да се въоръжат със стратегическо самообладание. Дали това ще отнеме година, две, или повече- следва да забележим, живот и здраве! През това време нищо не пречи да не престават срещите на особено основаните работни групи, които, както разбираме са ползотворни, а и постоянни, с помощта на новооткритата авиолиния сред Скопие и София. Да се надяваме също по този начин и на разсъдъка и доброжелателността, които ще популяризират реципрочно десетките малките екрани и други медии с помощта на взаимните договорености сред двете държавни управления, в очакване всеки миг на първия трен по линията София-Скопие, както и на автомагистралата, известни още като „ Коридор 8 “. И не на последно място, да стартира работа взаимната комисия, която ще би трябвало да откри същинските аргументи за какво в България публично са получили българско поданство над 120 хиляди българи от РСМ, а съгласно последното броене в РСМ броят на жителите, самоопределили се като българи, е повишен до 3504. /БГНЕС
Наскоро министърът на външните работи на районен съд Македония направи следващите обществени мнения по отношение на възможностите на своята страна да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз.
Буяр Османи е считан за един от умерените, про-европейски политици в Скопие, които имат откровено предпочитание за присъединение на РСМ към Европейски Съюз и които прелестно схващат дефицитите на страната си, които не й разрешават да стартира този развой.
Именно заради това, провокира удивление цитираният от медиите лайтмотив на неговите мнения, а точно неудовлетвореността от хода на диалозите с Европейски Съюз и София, които не приемали изискванията на Скопие. Според Османи, в случай че по този начин продължавали работите Скопие щяло да загуби интерес, а „ топката била в полето на България и Европейски Съюз “. Нещо повече, съгласно него „ може би това е единственият и финален късмет за избавяне на връзките ни с България “ и дори дава нещо като ултиматум- „ до лятото “.
Наблюдателите на обстановката в РСМ са раздвоени в преценките си към кого насочва македонският външният министър тези послания- към политиците и обществеността в своята страна, или на открито.
Защото думите му, че: „ ние сме длъжни да не подлагаме повече жителите на такива безкрайни разочарования и в един миг би трябвало да се сложи линия, с цел да кажем: стига “, и че: „ като държавно управление към този момент не можем да се занимаваме единствено с този въпрос, ще би трябвало да се фокусираме вътре, да продължим с промените “ от една страна звучат като опрощение пред многонационалната общност на РСМ за забавянето, или изобщо неналичието на действителни промени в сериозно значими сфери на политическия, икономическия и публичния живот в страната. Защото точно неналичието на промени, за които приказва самият Буяр Османи са в основата на напреженията както в македонското общество, по този начин и на връзките с Европейски Съюз и България.
Вътрешно-политическите диспути на политиците в РСМ са си тяхна работа. Но когато се пробват да трансферират виновността за своите неудачи от болната глава на хубавичко и изключително, когато се пробват да внушават такава виновност на България, нещата очевидно не вървят в вярната посока.
Какво споделя Скопие на България и на Европейски Съюз по въпроса за премахването на дискриминирането, която към този момент десетилетия тегне над македонските българи и в частност по фундаменталния въпрос за тяхното искане да бъдат включени в конституцията, наедно, забележете наедно, с останалите елементи от нации, с македонците, албанците, ромите, турците, бошняците, сърбите и власите, живеещи на територията на днешна РСМ. Скопие споделя: „ Да, правилно е, заслужено е, само че в този момент не може “. Не можело, тъй като видите ли, нямало задоволително гласове в Народното събрание на РСМ в поддръжка на конституционното пълноправие на българите. Ами къде са тръгнали за Европейски Съюз, като сами признават, че по политически аргументи не могат да изпълнят този основен аршин за участие, какъвто са правата на индивида и равноправието? Защо решаването на този въпрос е по-сложно от промяната на името и други значими държавни атрибути, които по гледище на Гърция минаха през Народното събрание в Скопие за пет месеца и половина? Днешното държавно управление се оправдава с опозицията, казусът бил Мицковски. Е, добре, с какво тогава им е отговорна България, та би трябвало да я плашат с ултиматуми, че и периоди й дават да се откаже от правото си да се грижи за своите жители в РСМ, което право, между другото, е категорично записано и в двустранния Договор от 2017 година И изобщо, има ли най-малко една договореност, писмена или джука, която да са изпълнили към този момент 30 години, откогато България призна тяхната държавност, та да има вяра някой през днешния ден на празни обещания, и то по подобен фундаментален въпрос? Отлагането на конституционните гаранции за равноправието на македонските българи за неопределеното бъдеще, опитите да бъдат те обвързани с възможното приемане на РСМ в Европейски Съюз може би след години е нищо повече от долнокачествен пазарлък с човешки права, което никое уважаващо се общество не би приело.
В Скопие трябваше от дълго време да се разбрали, че до момента в който в РСМ е неразрешено да си българин, до момента в който македонските българи не получат най-сетне законните си права за равноправно присъединяване в държавния живот точно като българи, а не някакви други,
няма да има доверие в връзките с България
Затова и конституционните и нормативните гаранции са наложително авансово изискване за българското единодушие за начало на договарянията.
Говорът на омразата е едно друго затруднение, за което приказва Османи и което чака превъзмогване. И той е безусловно прав, че това няма по какъв начин да стане „ през развой на провокации “. Още по-прав е, че „ лекарството не е в симптоматиката, а в повода за говора на омразата “. Но Буяр Османи надали е почтен със самия себе си, когато споделя, че повода е „ във ветото “. На него ли би трябвало да се напомня, че този диалект на омразата към България от страна на РСМ има десетилетни обичаи, а не е от две години. Че този диалект на омразата извира в символ на признателност към България за това, че първа призна държавността и суверенитета на младата Република Македония, че поддържаше нейното оцеляване през годините на ембаргото и Косовската рецесия и не на последно място- че имаше решителния принос за опазване на нейната териториална целокупност и единна държавност по време на гражданската им война през 1999-2000 година Буяр Османи е по-млад, само че създателят на тези редове имаше директно отношение към събитията тогава, като член на тогавашното българско държавното управление на Иван Костов, дружно с виновни македонски политици като Владо Бучковски. На Буяр Османи, като външен министър ли би трябвало да се напомня, че сходен диалект на омразата тровеше връзките им с Гърция и отсрочи интеграцията на страната в цивилизования свят с десетилетия. На него ли би трябвало да се напомня, че сходен език на омразата дълги години наложи името на страната му да се изписва под линия в интернационалните документи. И най-после, на него ли, като един от водачите на албанската общественост в РСМ би трябвало да се напомня, че точно сходен диалект на омразата докара до гражданската война, в която албанците водиха война за своето пълноправие с оръжие в ръка с цената на човешки жертви и от двете страни.
Обяснението на езика на омразата на РСМ към всичко българско с „ ветото “ на България е тичане от отговорност, боязън да стартира най-сетне същинският, почтен диалог в границите на обществото в РСМ от кое място идва и накъде желае да върви тази млада страна.
Погледнато от София, ултимативните нотки в разказа на Буяр Османи може би са предвестител на една идна нормализация и усмиряване на връзките сред двете страни. На първо място, тъй като те наподобяват като израз на едно изтрезняване пред действителностите, които преобладават в РСМ, в очакване на нови публични процеси, които биха ги трансформирали. На второ място, те ще смъкват напрежението и в София, където политиците не по-малко от сътрудниците си от РСМ си имат и друга работа- изостават в осъществяването на съществени свои предизборни обещания, освен това сполетяни от редица непредвидени рецесии, резултат от безумието на Путин в Украйна.
Ясно е, че политическите елити в България и районен съд Македония би трябвало да се въоръжат със стратегическо самообладание. Дали това ще отнеме година, две, или повече- следва да забележим, живот и здраве! През това време нищо не пречи да не престават срещите на особено основаните работни групи, които, както разбираме са ползотворни, а и постоянни, с помощта на новооткритата авиолиния сред Скопие и София. Да се надяваме също по този начин и на разсъдъка и доброжелателността, които ще популяризират реципрочно десетките малките екрани и други медии с помощта на взаимните договорености сред двете държавни управления, в очакване всеки миг на първия трен по линията София-Скопие, както и на автомагистралата, известни още като „ Коридор 8 “. И не на последно място, да стартира работа взаимната комисия, която ще би трябвало да откри същинските аргументи за какво в България публично са получили българско поданство над 120 хиляди българи от РСМ, а съгласно последното броене в РСМ броят на жителите, самоопределили се като българи, е повишен до 3504. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ