Ореховото дърво на баба ми не оцеля след пожари и наводнения – но тя ни остави рецепта за надежда
Собственикът на дървото ни съобщи тайната на най-хубавото словенско орехово руло в света – и просвета за запазване на целия живот
Баба ми обичаше да пече и по тази причина беше отличен пекар. Все още я виждам по какъв начин масажира брашно, захар, яйца, квас, масло и мляко в тесто и шприцова сладкиша със сладко от кайсии, с цел да направи buhteljni. Спомням си по какъв начин гълтах нейните пайове с ябълки, пайове с круши, щрудели с боровинки, ванилови бисквити във формата на полумесец, наречени kifeljčki, кифлички с кварк, обилно гарнирани със сметана, и пържени сладкиши с кисело мляко, известни като miške (мишки), до момента в който постоянно желаех още. Все още мога да я чуя да споделя, че за нея, резистентен фермер, печенето е било най-близо до „ света на изкуството “. Съжалявам, че в никакъв случай не й споделих, че макар че не беше удостоена с живота на художник, тя въпреки всичко тъкаше нещо по-голямо от нея: просвета.
Може би е схванала какво тя правеше в края на краищата. Веднъж тя ме инструк...
Прочетете целия текст »
