Огънят не може да убие човешкото
Ана Болдирева е на 30 години. Израснала е на село и в този момент живее в с. Журавка, Воронежка област, близо до границата с Украйна. Когато е била на седем месеца Ана едвам не починала. Къщата се запалила и съвсем цялото лице на бебето обгоряло. Защо никой не е изнесъл детското легълце от горящия пъкъл, по този начин и не се схванало. От сбития роман на Ана се схваща, че майка й злоупотребявала с алкохол. Фотографът Павел Волков изслуша цялата й история.
Събитията от ранното детство съвсем са се изтрили от паметта на Ана. „ Помня се от момента, в който се оказах в интерната, - споделя тя. – Бях на седем или осем години. Тогава ме взеха от мама. Често нямахме никаква храна “.
Животът й в държавното институция също е бил сложен. Ана сдържано и насилствено дава отговор на въпросите, спомените са мъчителни. „ Какво имам да описвам? Псуваха ме, дразнеха. Всички деца се стараеха да се държат на разстояние… Някои си играеха с мен, опитваха да се сприятелят, а други… Имаше такива, които се гнусяха, отнасяха се извънредно “.
Ана се оживява, когато си спомня за дребното служащи на детския дом, които е съумяла да обикне. „ Когато се разболях от варицела, директорката дори пренощува с мен, тъй като доста ме беше боязън. Имаше специфични изолатори, и директорката оставаше с нас до сутринта. Казваше се Любов Илиинична. Даже когато пораснах и към този момент не живеех в детския дом, директорката, в случай че ме срещаше на улицата, постоянно ме разпитваше в детайли по какъв начин съм, всичко ли е наред. Възпитателката и леличката също бяха положителни. Но Любов Илиинична изключително “.
Насмешките в живота на Ана са били доста повече. Учила е единствено два класа и е напуснала учебно заведение, съгласно нея, поради насмешки. Най-честите прякори, които са й давали в учебно заведение са били Звярът, Франкенщайн, Момичето без лице. Ана споделя, че в този момент, когато към този момент е пораснала, не таи завист към хората, обиждали я.
Ана е имала една другарка от интерната, с която от дълго време не поддържат връзка, май се е казвала Карина.
![Огън, вода, въздух: ефикасни ритуали за осъществяване на желанията]( "Огън, вода, въздух: ефикасни ритуали за осъществяване на желанията")
Огън, вода, въздух: ефикасни ритуали за осъществяване на желанията
Знаете ли, по какъв начин да употребявате силата на пълнолунието, с цел да извърши нереализуеми стремежи? Нека ви срещнем с някои ритуали сега&hell...
„ Че аз, като бях дребна, в началото не разбирах какво ми има на лицето. Затова бях отворена към всички, разговорлива. Характерите ни с нея си паснаха: фамилните й условия също бяха мрачни, по тази причина имахме общи тематики. Например, нейните родители също пиеха. По идентичен метод обичахме спорта, физкултурата, математиката. В нашата група бяхме малко по-големи от другите. Когато в интерната докараха две момчета, братчета, на нас с Карина ни заръчаха да ги гледаме. Момчетата бяха на по година-две. С приятелката ми се грижехме – хранехме ги, преобличахме, миехме, приспивахме. Може би по тази причина в този момент доста обичам децата “.
От интерната Ана е прибрана от баба си и дядо си, които са я отгледали. За годините, прекарани с тях, Ана си спомня с доплина: „ С баба видях доста градове: Москва, Краснодар, Сочи, Новоросийск, Адлер, Волгоград… Ние не ходехме там просто като туристи – баба ми ме показваше и събираше пари по пътя. Затова и в този момент споделям, че част от детството ми е предходна в пътешествия “.
Разбира се, момичето доста се безпокояло от външния си тип. Правила е опит за самоубийство, споделя, че се е мразела поради лицето си. Минувачите по улиците просто отскачали от нея, обиждали я. Мечтала е за пластична интервенция, само че на мястото където живее, сходни неща наподобяват като от друга планета. Същото е и психическата помощ. Страхът й от хората е бил по-силен от страха от самотата, само че в някакъв миг тя намерила сили в себе си да промени отношението си към случилото се с нея.
Първият брак на Ана траял няколко години, тя споделя насилствено за него. „ Бившият ми мъж… Живяхме две-три години дружно, той ме биеше, след това се разделихме. До ден сегашен ми е обидно, дори доста. Но се старая да не си припомням и мисля за това “.
![Версия: Огън, разпален от деца, е причина за пожара в Девин]( "Версия: Огън, разпален от деца, е причина за пожара в Девин")
Версия: Огън, разпален от деца, е причина за пожара в Девин
Три деца под 18 години са запалили огън в понеделник покрай мястото, където е зародило първото огнище на горския пожар край Девин....
Повратният миг в живота на Ана става раждането на щерка й Даша. „ Започнах да усещам, че пребивавам. След раждането й, като че ли ми пораснаха криле. Поисках да реализира нещо, да се боря, тъй като имаше поради кого и защо. С появяването на щерка ми започнах да се изучавам да обичам себе си. Гордея се с това, че неотдавна, 11 февруари, Даша навърши 11 години. Възпитавах я по този начин, както баба възпитаваше мен – в суровост и обич. Със сигурност не я удрям. А това, че се карам, крещя – коства ми се, че всяка майка постъпва по този начин “.
Прехраната си Ана изкарвала с просене в по-големите градове Воронеж или Ростов. Отивала там за няколко дни, нощувала където намерела и успявала да избие пътя, да купи маратонки за щерка си и храна. Преди шест години Ана се среща с Алексей, гражданския си брачен партньор. Алексей е аргатин във плантация, заплатата му е 12 000 рубли (около 300 лева). Парите в фамилията едвам стигат.
Двойката мечтае да живее в огромния град, да откри работа и да има естествен живот. Но към този момент не могат да го създадат, поради присъдата на Алексей. Тя е условна и би трябвало постоянно да се подписва в локалния полицейски сектор. Местенето е неразрешено. Но през март мярката за неотклонение пада и те ще могат да изпълнят желанието си и да се реалокират в Краснодар.
През февруари 2021 година, къщата на Ана е изгоряла и в този момент фамилията живее при другарка. Въпреки комплицираното състояние, цялото имущество е изгоряло, Ана гледа метафизичен на случилото се. Вече нищо не я задържа в Журавка и тя със фамилията си може да напусне селото.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Събитията от ранното детство съвсем са се изтрили от паметта на Ана. „ Помня се от момента, в който се оказах в интерната, - споделя тя. – Бях на седем или осем години. Тогава ме взеха от мама. Често нямахме никаква храна “.
Животът й в държавното институция също е бил сложен. Ана сдържано и насилствено дава отговор на въпросите, спомените са мъчителни. „ Какво имам да описвам? Псуваха ме, дразнеха. Всички деца се стараеха да се държат на разстояние… Някои си играеха с мен, опитваха да се сприятелят, а други… Имаше такива, които се гнусяха, отнасяха се извънредно “.
Ана се оживява, когато си спомня за дребното служащи на детския дом, които е съумяла да обикне. „ Когато се разболях от варицела, директорката дори пренощува с мен, тъй като доста ме беше боязън. Имаше специфични изолатори, и директорката оставаше с нас до сутринта. Казваше се Любов Илиинична. Даже когато пораснах и към този момент не живеех в детския дом, директорката, в случай че ме срещаше на улицата, постоянно ме разпитваше в детайли по какъв начин съм, всичко ли е наред. Възпитателката и леличката също бяха положителни. Но Любов Илиинична изключително “.
Насмешките в живота на Ана са били доста повече. Учила е единствено два класа и е напуснала учебно заведение, съгласно нея, поради насмешки. Най-честите прякори, които са й давали в учебно заведение са били Звярът, Франкенщайн, Момичето без лице. Ана споделя, че в този момент, когато към този момент е пораснала, не таи завист към хората, обиждали я.
Ана е имала една другарка от интерната, с която от дълго време не поддържат връзка, май се е казвала Карина.
Знаете ли, по какъв начин да употребявате силата на пълнолунието, с цел да извърши нереализуеми стремежи? Нека ви срещнем с някои ритуали сега&hell...
„ Че аз, като бях дребна, в началото не разбирах какво ми има на лицето. Затова бях отворена към всички, разговорлива. Характерите ни с нея си паснаха: фамилните й условия също бяха мрачни, по тази причина имахме общи тематики. Например, нейните родители също пиеха. По идентичен метод обичахме спорта, физкултурата, математиката. В нашата група бяхме малко по-големи от другите. Когато в интерната докараха две момчета, братчета, на нас с Карина ни заръчаха да ги гледаме. Момчетата бяха на по година-две. С приятелката ми се грижехме – хранехме ги, преобличахме, миехме, приспивахме. Може би по тази причина в този момент доста обичам децата “.
От интерната Ана е прибрана от баба си и дядо си, които са я отгледали. За годините, прекарани с тях, Ана си спомня с доплина: „ С баба видях доста градове: Москва, Краснодар, Сочи, Новоросийск, Адлер, Волгоград… Ние не ходехме там просто като туристи – баба ми ме показваше и събираше пари по пътя. Затова и в този момент споделям, че част от детството ми е предходна в пътешествия “.
Разбира се, момичето доста се безпокояло от външния си тип. Правила е опит за самоубийство, споделя, че се е мразела поради лицето си. Минувачите по улиците просто отскачали от нея, обиждали я. Мечтала е за пластична интервенция, само че на мястото където живее, сходни неща наподобяват като от друга планета. Същото е и психическата помощ. Страхът й от хората е бил по-силен от страха от самотата, само че в някакъв миг тя намерила сили в себе си да промени отношението си към случилото се с нея.
Първият брак на Ана траял няколко години, тя споделя насилствено за него. „ Бившият ми мъж… Живяхме две-три години дружно, той ме биеше, след това се разделихме. До ден сегашен ми е обидно, дори доста. Но се старая да не си припомням и мисля за това “.
Три деца под 18 години са запалили огън в понеделник покрай мястото, където е зародило първото огнище на горския пожар край Девин....
Повратният миг в живота на Ана става раждането на щерка й Даша. „ Започнах да усещам, че пребивавам. След раждането й, като че ли ми пораснаха криле. Поисках да реализира нещо, да се боря, тъй като имаше поради кого и защо. С появяването на щерка ми започнах да се изучавам да обичам себе си. Гордея се с това, че неотдавна, 11 февруари, Даша навърши 11 години. Възпитавах я по този начин, както баба възпитаваше мен – в суровост и обич. Със сигурност не я удрям. А това, че се карам, крещя – коства ми се, че всяка майка постъпва по този начин “.
Прехраната си Ана изкарвала с просене в по-големите градове Воронеж или Ростов. Отивала там за няколко дни, нощувала където намерела и успявала да избие пътя, да купи маратонки за щерка си и храна. Преди шест години Ана се среща с Алексей, гражданския си брачен партньор. Алексей е аргатин във плантация, заплатата му е 12 000 рубли (около 300 лева). Парите в фамилията едвам стигат.
Двойката мечтае да живее в огромния град, да откри работа и да има естествен живот. Но към този момент не могат да го създадат, поради присъдата на Алексей. Тя е условна и би трябвало постоянно да се подписва в локалния полицейски сектор. Местенето е неразрешено. Но през март мярката за неотклонение пада и те ще могат да изпълнят желанието си и да се реалокират в Краснодар.
През февруари 2021 година, къщата на Ана е изгоряла и в този момент фамилията живее при другарка. Въпреки комплицираното състояние, цялото имущество е изгоряло, Ана гледа метафизичен на случилото се. Вече нищо не я задържа в Журавка и тя със фамилията си може да напусне селото.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ