Амир Клинк е легендарен бразилски моряк и до този ден

Амир Клинк е именит бразилски моряк и до този ден – единственият, който съумява да премине Южния Атлантически океан с гребане. Успехът е записан през 1984 година с прекосяването на близо 6852.4 километра. Необходими са му близо 100 дни, като в същото време употребява само тялото си за напредване. Одисеята на това странствуване не минава толкоз елементарно, колкото мнозина биха подозирали. Амир се изправя против океанските стихии, бори се с акули, би трябвало да преживее дехидратацията и топлинния удар и всичко това се случва на борда на дребна лодка, която е основана да се преобърне във всеки един комфортен и за негово страдание, не толкоз комфортен миг.

След като завършва това тестване, взема решение, че може да обиколи света на лодка, като два пъти го прави изцяло независимо. Третият път прекарва към 2 години в корабоплаване, тъй като корабът му е блокиран в ледовете на Антарктика за към 8 месеца. В един от другите случаи съумява да обиколи света за 88 дни, избирайки си един от най-кратките и директни направления, също по този начин и един от най-опасните вероятни, преминавайки покрай Южния полюс. Тази разходка се случва още веднъж с персонално създадена от него лодка, а когато наближава южната ледена точка, би трябвало да спи на 30-минутни шпации, с цел да не се блъсне в айсберг. По това време обслужва целия транспортен съд изцяло независимо.

Споменахме ли, че Амир не харесва GPS-те? За него това устройство не било изключително надеждно и затова се ориентира напълно по звездите, употребявайки компас и положителната остаряла карта. Ако към този момент сме привлекли вашето внимание, дано стартираме историята на този мореплавател през цялото време. Той е роден през 1955 година в Сао Пауло и още в ранна възраст, фамилията му се мести на брега на градчето Парати – позиционирано сред Сау Пауло и Рио Дежанейро. Това решение възпламенява искрата в бъдещия морски вълк и Клинк си спомня единствено, че детството му е прекарано повече във водата, в сравнение с сушата. Предпочитал да лови риба, да си строи самоделни канута и по-късно да се занимава с всяка една специалност, която е обвързана във водата. Участва в най-различни надпревари по гребане, като в това отношение няма никаква конкуренция. В един миг взема решение, че желае да изследва водите на Амазонка и потегля с кануто си в тази посока – подсещаме, че там жителите най-често са пирани, разнообразни крокодили и други отровни типове, само че младежът не се тормозил от тях, той желал да пътува и го правил.

Местните го мислили за вманиачен, само че скоро почнал да се появява в новините като първият човек, който е съумял да стигне с кану до, която и да е точка на Бразилия. В течение на времето, дестинацията му омръзнала и почнал да уголемява своя периметър. Решава, че ще бъде първият човек, който да прекоси Атлантическия океан, да стигне до най-южната точка на Африка и по-късно да се върне назад в Бразилия. За задачата избира една доста дребна лодка. През лятото на 1984 година на 28-годишна възраст, Амир Клинк се качва на лодката и просто потегля. Слага нужното количество храна и вода и потегля към Намибия.

Пристигайки в страната, взема решение да лети до Бразилия, с цел да вземе още хранителни запаси и по-късно да плава в противоположната посока, само че жителите му споделят, че има огромен късмет да остане без плавателния съд, тъй като държавното управление може да го конфискува и да изиска някаква такса за освобождение. Бразилецът слиза от самолета и бърза назад към пристанището, качва се и взема решение да плава в противоположната посока, освен това с надалеч по-оскъдни запаси, в сравнение с преди и до момента в който излиза от териториалните води на страната, попада в една от най-жестоките стихии, които до този миг е виждал. Лодката му е на дължина от почти 16 метра, само че пък самият той признава, че е съумял да види повече делфини и китове, в сравнение с всяко друго човешко създание на тази планета, като сме склонни да му повярваме.

Какво е представлявало неговото ежедневие? Гребал е към 12 часа дневно, освен това всеки ден в продължение на 3 месеца. В някои интервали се налагало да се гмурка под лодката, с цел да изреже всички типове растителност, които полепвали по нея и спирали хода на корабоплаване. Правил това, осъзнавайки, че има всички шансове да бъде погубен или атакуван от непознато животно. Една занимателна детайлност е, че Амир в действителност проектирал лодката си по този начин, че да може да се обръща във водата и още по-важното – да се прекатурва назад колкото се може по-лесно. Впрочем този развой се случвал много постоянно, освен това по няколко пъти дневно, тъй като до момента в който един човек гребе, неговата моторна активност клати самата лодка. Отнема към 100 дни и шест часа, с цел да стигне от Лудериц, Намибия до Салвадор Бразилия. Легендата споделя, че когато стъпил на сушата, той разполагал единствено с литър и половина питейна вода.

След това сяда, с цел да напише книга и да опише историята си и за малко време се трансформира в бестселър. Логично е да споменем, че никой различен не е повторил неговия опит, изключително откакто превозът през днешния ден е повече от развъртян. Това обаче не давало никаква разтуха на Клинк, той желал ново премеждие и единствено няколко месеца от първото странствуване, взема решение да отиде до Антарктида и да види какво се случва там. През декември 1989 година потегля на странствуване, още веднъж самичък с много по-добър транспортен съд, който още веднъж проектира изцяло независимо. В идващите 642 дни в корабоплаване, съумява да стигне от Южния полюс до Северния полюс. Обикаля  Антарктика, минава през Кейп Таун, Южна Африка и се насочва към северния полюс, като там прекарва много време, тъй като лодката му е хваната в капан.

Както в предходното странствуване, по този начин и в този момент, Амир трябвало да работи независимо върху всички проблеми на плавателния съд. Понеже решил, че няма смисъл да употребява котка, морякът прекарвал своето време единствено на 45-минутни почивки за сън  и по-късно се прибирал назад на палубата, с цел да бъде сигурен, че няма да се забие някъде в неверното пространство. Излишно е да споделяме, че съумява да приключи задачата си през 1991 година с прекарването на към 22 месеца в намерено море, като още веднъж написа книга и още веднъж я трансформира в бестселър. При завръщането си е посрещнат като воин, дами се за заможната щерка на различен мореплавател, остава известно време на сушата, с цел да остави завещание на света от три дъщери и по-късно стартира да възнамерява своята последваща задача, която щяла да включва курс към Антарктика. Причината е, че там с лекост може да обиколи света.

Макар и маршрутът да е извънредно къс, той надалеч не е толкоз безвреден, колкото си мислим. Амир не разполага с никаква техника за сигнализиране при подводни ледници, няма още веднъж GPS и други капризи, с които да плава безвредно, прави всичко напълно  независимо и с това се записва в историята като един от най-великите мореплаватели. Това премеждие стартира през  1989 година от остров Южна Джорджия и още веднъж с ръчно планиран транспортен съд. Успява да обиколи света за тъкмо 88 дни при извънредно изменчив климат. съумява да премине Тихия, Индийския и Атлантическия океан, като в километри цифрата е 25 928 километра. След няколко години прави втори опит, като този път наема и екипаж от 5-ма души, с които редуцира времето с 12 дни. Дежурният бестселър се издава по-късно.

Междувременно в родната Бразилия, този човек се слави като провидение, той симбиоза сред Аертон Сена и Пеле, само че за плаването в открити води. Днес е на 65-годишна възраст и постоянно съумява да получи покана за разнообразни телевизионни излъчвания, като с изключение на в Бразилия, той се радва и на международна популярност, само че все пак, бразилците го разказват като човек, с който може да се разминете на улицата и в никакъв случай да не разберете, че е съумял да покори света и да се оправи с безмилостния климат. За страдание не можем да кажем същото за PR звездата Грета Тунберг, която разполагаше с екипажа на принца на Монако, всички типове електроника, дизелови мотори и несъмнено, след това различен капитан пристигна до Съединени американски щати, с цел да прибере яхтата, като пътува със аероплан.

Снимки: Wikipedia