Анна Заркова: И тъжно, и смешно е да се наблюдава заешкия страх от главния прокурор
Ами боязън ги е хората - те си знаят за какво.
Да, законът у нас не се ползва еднообразно за всички. Прокуратурата на практика съставлява пощенска кутия, в която се пускат сигнали за всевъзможни закононарушения - от улични до корупционни. Тази кутия я държи основният прокурор. А той може да постъпи с нея по този начин, както му е казано, или както му диктува неговият морал.
Всеки, на който му пука, е забелязал по какъв начин в прокурорската поща потъват писма за гръмовни мафиотски покупко-продажби и рушвети, за чували с милиони от автомагистралите, за кюлчета злато и така нататък. И назад - по какъв начин от нея се вадят всевъзможни доноси против неуместни публицисти, политици, бизнесмени. И почват прокурорски хайки за слон, изработен от муха. Хайките от време на време са толкоз кални, че подгоненият, погнусен, напуща бизнеса, публицистиката или политиката. Или още по-лошо - бива задържан и съден в комбина от купени и подвластни прокурори и съдии.
Не е чудно, че множеството от партийните нотабили и подлизурките им - изключително, в случай че са гузни, сънуват нощем кошмари за прокурорска кавга, откакто през деня се дращят или се душат като разгонени котараци.
Хем ги боли, хем ги сърби в този момент, до момента в който властта се търкаля безпризорно в краката им - тяхната е ясна. Но ние? Да се смеем ли, или да плачем?
Аз избирам да акцентирам на смешната страна. Докато виждам трубадурите на " Главното прокурорство, над което е единствено небе " - по какъв начин се надпяват със старите шлагери в Народното събрание, аз си ги представям отвън него - по какъв начин се почесват уединено на всякакви места и се озъртат страхливо, страхливо: че да не би да ги зачеше някой отнякъде, макар тяхната незлобивост на зайци, заболели от коксидиоза в напреднала фаза.
Журналистката Анна Заркова, Facebook
Да, законът у нас не се ползва еднообразно за всички. Прокуратурата на практика съставлява пощенска кутия, в която се пускат сигнали за всевъзможни закононарушения - от улични до корупционни. Тази кутия я държи основният прокурор. А той може да постъпи с нея по този начин, както му е казано, или както му диктува неговият морал.
Всеки, на който му пука, е забелязал по какъв начин в прокурорската поща потъват писма за гръмовни мафиотски покупко-продажби и рушвети, за чували с милиони от автомагистралите, за кюлчета злато и така нататък. И назад - по какъв начин от нея се вадят всевъзможни доноси против неуместни публицисти, политици, бизнесмени. И почват прокурорски хайки за слон, изработен от муха. Хайките от време на време са толкоз кални, че подгоненият, погнусен, напуща бизнеса, публицистиката или политиката. Или още по-лошо - бива задържан и съден в комбина от купени и подвластни прокурори и съдии.
Не е чудно, че множеството от партийните нотабили и подлизурките им - изключително, в случай че са гузни, сънуват нощем кошмари за прокурорска кавга, откакто през деня се дращят или се душат като разгонени котараци.
Хем ги боли, хем ги сърби в този момент, до момента в който властта се търкаля безпризорно в краката им - тяхната е ясна. Но ние? Да се смеем ли, или да плачем?
Аз избирам да акцентирам на смешната страна. Докато виждам трубадурите на " Главното прокурорство, над което е единствено небе " - по какъв начин се надпяват със старите шлагери в Народното събрание, аз си ги представям отвън него - по какъв начин се почесват уединено на всякакви места и се озъртат страхливо, страхливо: че да не би да ги зачеше някой отнякъде, макар тяхната незлобивост на зайци, заболели от коксидиоза в напреднала фаза.
Журналистката Анна Заркова, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ