Защо уикендът трябва да бъде тридневен
Ами в случай че се окаже, че почивката може всяка седмица да е по три, или даже по четири дни? Какво ще бъде, в случай че по-голямата част от седмицата може да се посвети на действия, разнообразни от работата? Какво ще бъде, в случай че множеството от времето ни бъде отдадено на действия, които сами си избираме?
Дори единствено слагането на тези въпроси е подкана за рецензия на утопичното мислене. Дори и да е добра концепция по принцип, работата по-малко часове не е осъществима на процедура. В реалност това достижение ще пристигна на цената на по-ниска консумация и нараснали стопански компликации.
За някои бранители на работната нравственос, пътят към здравето и щастието се крие в множеството работа, а не в намаляването й. Работата ни прави по-здрави и по-щастливи.
Подобна про-работна идеология се употребява, с цел да легитимира промени в обществената сфера, които си стремят да принудят незаетите да работят, без значение от размера на заплащането и качеството на работата.
Това също е и идеологическа преграда към прекарването на по-малко време в работа. По-малкото време, прекарано в работа, се показва като опасност за нашето здраве и благополучие, а не като средство за подобряването му.
И въпреки всичко, концепцията да работим по-малко е освен осъществима, само че е и основа за по-добър стандарт на живот. Начинът, по който сме привикнали да възприемаме работата и нейното преобладаващо въздействие в живота ни, е главната причина да не можем да възприемем тази концепция с повече подготвеност.
Повече работа. На каква цена?
Все повече изследвания демонстрират цената, която заплащаме за удълженото работно време. Тя включва по-лошо физическо и психологично здраве. Дългите работни часове усилват риска от инсулт, исхемична болест на сърцето и заболяване от диабет вид 2.
Работейки по-дълго, губим скъпо време със фамилията и приятелите си. И още повече, губим способността да бъдем и да вършим неща, които вършат живота скъп и логичен.
