Трима взимат Нобеловата награда за физиология или медицина: разкрили един от най-важните процеси на живота
Американците Уилям Кейлин и Грег Семенза и британецът Питър Ратклиф си поделят тазгодишната Нобелова премия за физиология или медицина за откритията им по какъв начин клетките усещат и се приспособяват към наличния О2, оповестява уеб сайтът Nobelprize.org, представен от Българска телеграфна агенция.
Животните се нуждаят от О2 за превръщането на храната в потребна сила. Фундаменталното значение на кислорода е известно от епохи, само че по какъв начин клетките се приспособяват към измененията в равнищата му дълго време остава мистерия.
Уилям Кейлин, Питър Ратклиф и Грег Семенза разпознават молекулярните механизми, които контролират интензивността на гените в отговор на променливи кислородни равнища.
Трудовете на тримата учени разкриват механизма за един от най-важните адаптивни процеси на живота. Кейлин, Ратклиф и Семенза поставят основата на разбирането ни за това по какъв начин равнищата на О2 въздействат върху клетъчния метаболизъм и физиологичната функционалност. Откритията им проправят пътя за обещаващи нови тактики за битка с анемията, рака и доста други заболявания.
Централната роля на кислорода
Кислородът съставлява към една пета от земната атмосфера. Елементът е от значително значение за живота - употребява се от митохондриите, присъстващи на процедура във всички скотски кафези, с цел да трансформира храната в потребна сила. Ото Варбург, носителят на Нобеловата премия за физиология или медицина за 1931 година, разкрива, че въпросното преобразяване е ензимен развой.
В хода на еволюцията са създадени механизми, с цел да се обезпечи задоволително количество О2 на тъканите и клетките. Каротидното тяло в съседство с огромни кръвоносни съдове от двете страни на шията съдържа профилирани кафези, които усещат равнищата на О2 в тялото. Нобеловият лауреат за 1938 година Корней Хейманс получава премията за физиология или медицина за открития, които демонстрират по какъв начин чувството за О2 в кръвта посредством каротидното тяло управлява дишането, комуникирайки непосредствено с мозъка.
Животните се нуждаят от О2 за превръщането на храната в потребна сила. Фундаменталното значение на кислорода е известно от епохи, само че по какъв начин клетките се приспособяват към измененията в равнищата му дълго време остава мистерия.
Уилям Кейлин, Питър Ратклиф и Грег Семенза разпознават молекулярните механизми, които контролират интензивността на гените в отговор на променливи кислородни равнища.
Трудовете на тримата учени разкриват механизма за един от най-важните адаптивни процеси на живота. Кейлин, Ратклиф и Семенза поставят основата на разбирането ни за това по какъв начин равнищата на О2 въздействат върху клетъчния метаболизъм и физиологичната функционалност. Откритията им проправят пътя за обещаващи нови тактики за битка с анемията, рака и доста други заболявания.
Централната роля на кислорода
Кислородът съставлява към една пета от земната атмосфера. Елементът е от значително значение за живота - употребява се от митохондриите, присъстващи на процедура във всички скотски кафези, с цел да трансформира храната в потребна сила. Ото Варбург, носителят на Нобеловата премия за физиология или медицина за 1931 година, разкрива, че въпросното преобразяване е ензимен развой.
В хода на еволюцията са създадени механизми, с цел да се обезпечи задоволително количество О2 на тъканите и клетките. Каротидното тяло в съседство с огромни кръвоносни съдове от двете страни на шията съдържа профилирани кафези, които усещат равнищата на О2 в тялото. Нобеловият лауреат за 1938 година Корней Хейманс получава премията за физиология или медицина за открития, които демонстрират по какъв начин чувството за О2 в кръвта посредством каротидното тяло управлява дишането, комуникирайки непосредствено с мозъка.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ