Силата на Китай да повишава растежа на световната икономика намалява
Американците привикнаха да се тревожат за мощта на Китай. Но може би е време да стартират да се тормозят за безсилието ѝ, написа The Wall Street Journal.
По принцип се твърди, че централните банки имат заслуга за поддръжка на стопанската система и предотвратяването на огромни проблеми - като рецесията от преди десетилетие. Сега Федералният запас още веднъж понижи лихвата, с цел да предотврати последващо закъснение на стопанската система.
Но от самото начало Китай има много по-голяма роля: когато растежът на стопанската система се забавяше, Пекин започваше да харчи за пътища, летища и строителство на жилища. Средстваха подкрепяха компании и техните чиновници по целия свят.
И в този момент, притеснително, това скрито оръжие очевидно губи мощта си.
Азиатският колос се бори със структурно закъснение. Нещо повече, данните демонстрират, че икономическият напредък не се придвижва оттатък границите толкоз дейно, колкото и преди.
Китай неотдавна регистрира най-бавния си напредък от 1992 година насам. Ефектът е забележим. Търговията към този момент играе ролята на воденичен камък за американската стопанска система, сочат данните за второто тримесечие.
В еврозоната услугите остават устойчиви, само че индустриалната интензивност - която разчита надалеч повече на износа - пада до най-ниското си равнище от седем години насам.
А това не е проблем, който ще изчезне скоро, даже и диалозите сред Съединени американски щати и Китай да дадат резултат.
Проблемите на Поднебесната империя предшестват с доста митата на президента Доналд Тръмп. Поддържането на необикновено висок напредък година след година - до равнище, до което страната съвсем настига развития свят в региона на технологията - постоянно е огромен риск. Ситуацията стана още по-опасна поради опитите на Пекин да понижи голямата планина задължения.
Последното закъснение не даде на политиците различен късмет: те трябваше да рестартират фискалната си политика. Пакетът тласъци, пуснат в края на предходната година, доближи 5,6 % от китайския БВП. Това е към на половина от впечатляващата стратегия за 4 трилиона юана ($580 милиарда), пусната след 2008 година, само че сходна на тласъците от 2015 година, които бяха към 5,4% от Брутният вътрешен продукт.
Икономиката обаче реагира постепенно. Част от казуса е, че централното държавно управление не желае да се намесва прекалено много. То избегна натрупването на прекалено много дълг и постави приоритет върху намаляването на налози, а не върху директното основаване на работни места.
Основното терзание за останалата част от света е, че делът на тези тласъци, който доближава други страни, се свива.
Бхану Бавея, икономист в UBS, от дълго време предизвестява, че съоношението на растеж на международния импорт към растежа на Брутният вътрешен продукт понижава до равнищата от преди 1980 година - до толкоз, че триумфът на една страна не носи изгоди за комерсиалните ѝ сътрудници толкоз, колкото преди. Глобализацията върви обратно и това прави хало резултата на китайския напредък.
Между 2011 и 2018 година всеки спомагателен процентен пункт към международния напредък на стопанската система поддържаше вноса с 1,4 %, сочат данни на UBS. Те се съпоставят с 2,2% за интервала на бърза глобализация междъу 1986 и 2008 година, през които години Китай се изправяше като световна икономическа суперсила.
Съотношението продължава да понижава: през последните 12 месеца то е 0,6%.
Отчасти, това се дължи на шистовата гражданска война, която направи Съединени американски щати надалеч по-малко подвластна от задграничен импорт на нефт. Има и други аргументи, като да вземем за пример умората на производителите от дългите вериги за доставки и преместването им по-близо до потребителите.
Но склонността на Китай за импорт също понижава през последните 15 години, защото локалното произвеждане става все по-сложно и страната има по-малка потребност от задгранична стомана и машини.
Без големия експорт към Китай, не е ясно къде западните стопански системи ще намерят идващия си източник на икономическо търсене. /money.bg
По принцип се твърди, че централните банки имат заслуга за поддръжка на стопанската система и предотвратяването на огромни проблеми - като рецесията от преди десетилетие. Сега Федералният запас още веднъж понижи лихвата, с цел да предотврати последващо закъснение на стопанската система.
Но от самото начало Китай има много по-голяма роля: когато растежът на стопанската система се забавяше, Пекин започваше да харчи за пътища, летища и строителство на жилища. Средстваха подкрепяха компании и техните чиновници по целия свят.
И в този момент, притеснително, това скрито оръжие очевидно губи мощта си.
Азиатският колос се бори със структурно закъснение. Нещо повече, данните демонстрират, че икономическият напредък не се придвижва оттатък границите толкоз дейно, колкото и преди.
Китай неотдавна регистрира най-бавния си напредък от 1992 година насам. Ефектът е забележим. Търговията към този момент играе ролята на воденичен камък за американската стопанска система, сочат данните за второто тримесечие.
В еврозоната услугите остават устойчиви, само че индустриалната интензивност - която разчита надалеч повече на износа - пада до най-ниското си равнище от седем години насам.
А това не е проблем, който ще изчезне скоро, даже и диалозите сред Съединени американски щати и Китай да дадат резултат.
Проблемите на Поднебесната империя предшестват с доста митата на президента Доналд Тръмп. Поддържането на необикновено висок напредък година след година - до равнище, до което страната съвсем настига развития свят в региона на технологията - постоянно е огромен риск. Ситуацията стана още по-опасна поради опитите на Пекин да понижи голямата планина задължения.
Последното закъснение не даде на политиците различен късмет: те трябваше да рестартират фискалната си политика. Пакетът тласъци, пуснат в края на предходната година, доближи 5,6 % от китайския БВП. Това е към на половина от впечатляващата стратегия за 4 трилиона юана ($580 милиарда), пусната след 2008 година, само че сходна на тласъците от 2015 година, които бяха към 5,4% от Брутният вътрешен продукт.
Икономиката обаче реагира постепенно. Част от казуса е, че централното държавно управление не желае да се намесва прекалено много. То избегна натрупването на прекалено много дълг и постави приоритет върху намаляването на налози, а не върху директното основаване на работни места.
Основното терзание за останалата част от света е, че делът на тези тласъци, който доближава други страни, се свива.
Бхану Бавея, икономист в UBS, от дълго време предизвестява, че съоношението на растеж на международния импорт към растежа на Брутният вътрешен продукт понижава до равнищата от преди 1980 година - до толкоз, че триумфът на една страна не носи изгоди за комерсиалните ѝ сътрудници толкоз, колкото преди. Глобализацията върви обратно и това прави хало резултата на китайския напредък.
Между 2011 и 2018 година всеки спомагателен процентен пункт към международния напредък на стопанската система поддържаше вноса с 1,4 %, сочат данни на UBS. Те се съпоставят с 2,2% за интервала на бърза глобализация междъу 1986 и 2008 година, през които години Китай се изправяше като световна икономическа суперсила.
Съотношението продължава да понижава: през последните 12 месеца то е 0,6%.
Отчасти, това се дължи на шистовата гражданска война, която направи Съединени американски щати надалеч по-малко подвластна от задграничен импорт на нефт. Има и други аргументи, като да вземем за пример умората на производителите от дългите вериги за доставки и преместването им по-близо до потребителите.
Но склонността на Китай за импорт също понижава през последните 15 години, защото локалното произвеждане става все по-сложно и страната има по-малка потребност от задгранична стомана и машини.
Без големия експорт към Китай, не е ясно къде западните стопански системи ще намерят идващия си източник на икономическо търсене. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ