Американският природонаучен музей в Ню Йорк ще премахне всички човешки

Американският природонаучен музей в Ню Йорк ще отстрани всички човешки остатъци, показани в експонатите му, и приготвя ново място за предпазване на сбирката си от 12 000 остатъци – която включва скелетни остатъци на локално и поробено чернокожо население – съгласно писмо от музея президент, получен от CNN.

„ Трябва да признаем, че с дребното изключение на тези, които са завещали телата си на медицински учебни заведения за продължение на проучването, нито един човек не е дал единодушие останките им да бъдат включени в музейна сбирка “, сподели президентът на музея Шон М. Декатур в писмото до личния състав.

В неотдавна обновената политика за сбирките музеят съобщи, че няма да придобива умишлено „ никакъв продукт или партида, които са били събрани или възобновени при условия, които биха подкрепили или насърчили безконтролно увреждане или заличаване на археологически обекти, монументи на културата или опозоряване тук-там за човешки гробища. ”

Пълен човешки скелет е изложен в реорганизация на заравяне на боец от Монголия към 1000 година сл. н. е. Американски природонаучен музей

Скелети и мумии ще бъдат отстранени от 12 витрини, както и музикални принадлежности и мъниста, направени от или включващи човешки кости, сподели Декейтър.

От хилядите скелетни остатъци в сбирката на музея 26% са на индианци от Съединените щати, сподели Декейтър в изказването. Повечето от останалите остатъци са от чужбина, добави той.

Музеят съхранява и останките на петима поробени чернокожи, които са били извадени от гробище в Ню Йорк по време на план за строителство на път при започване на 1900 година, се споделя в писмото.

Това, което музеят излага, е единствено „ доста дребен % “ от цялостната му сбирка от скелетни остатъци, сподели представителят на музея Кендра Снайдер в изказване за CNN.

Това включва цялостен човешки скелет, който е изложен в реорганизация на погребението на войник от Монголия през към 1000 година сл. н. е., тибетска престилка от 19-ти век, направена от човешка кост, и в Залата на Мексико и Южна Америка принадлежности, направени от човешки кости в галерия за ацтекските музикални принадлежности, сподели Снайдер.

В галерия на музикални принадлежности на ацтеките в Залата на Мексико и Южна Америка, експозиция от три рашпила (ударни инструменти) включва керамичен модел (в центъра отгоре) в допълнение към два, направени от човешки кости (отляво и отдясно, отгоре). Американски природонаучен музей

„ Нито един от изложените продукти не е толкоз значим за задачите и описа на изложбата, че да противодейства на етичните алтернативи, показани от обстоятелството, че човешките остатъци в някои случаи са изложени паралелно и на същата низина като предмети “, сподели Декатур в писмо.

„ Това са предшественици и в някои случаи са жертви на насилствени нещастия или представители на групи, които са били измъчвани и експлоатирани, а актът на обществено проявление уголемява тази употреба. “

Промяната в политиката, сподели Декейтър, е опит да се обърне внимание на „ комплицираното завещание от събирането на човешки остатъци “ и по какъв начин целта отсега нататък ще се концентрира върху вярното запазване на останките, до момента в който може да се извърши репатриране.

Тибетска престилка от 19-ти век, направена от човешка кост, е изложена до тибетски маски в Залата на азиатските нации. Американски природонаучен музей

„ Дори в случаите, когато детайлите на изложбата са културни обекти, това е подобаващата стъпка, която би трябвало да предприемем, до момента в който преоценяваме ръководството си на сбирките от остатъци на в миналото живи хора “, добави той.

В писмото музеят признава, че откривателите от 19-ти и 20-ти век са употребявали остатъци, с цел да прокарват „ надълбоко неправилни научни стратегии, вкоренени в превъзходството на бялата раса – а точно идентифицирането на физически разлики, които биха могли да подсилят моделите на расовата подчиненост “.

„ Колекциите на човешки остатъци станаха вероятни с помощта на рискови несъответствия на силите “, сподели Декейтър.