Кой управлява Белия дом? Джо Байдън задълбочава кризата на лидерството в свободния свят
Американският президент е сянка на предходното си аз. Едва ли Еманюел Макрон и Олаф Шолц са в по-добра позиция
Допреди седмица трябваше да допускаме, че двамата американски претенденти за президентския пост са еднообразно несъответствуващи за Белия дом. Днес към този момент знаем по-добре. Претендентът Доналд Тръмп е себелюбив и непредсказуем. Джо Байдън пък е изкуфял.
На низходящата скалата на неприспособимост за най-могъщия пост в света, слабостта на възрастта натежава повече. Тръмп е чалнат, само че с акъла си в границите на своите благоприятни условия.
При Байдън обаче съществено поражда въпросът дали не е марионетка на обкръжението си. Все отново не се избира камарила, а един човек, който сплотява цялата власт на поста в едно лице.
Символично това е съсредоточено във властта за предписание с нуклеарните оръжия. Президентът е виновен за вземането на решения за тяхното потребление. Тази отговорност сигурно надвишава физическите, а може би и психическите сили на Байдън.
В демокрациите краката на лъжата са къси
Най-близкото му обграждане направи всичко допустимо, с цел да прикрие слабостта на президента. Демократите изразходваха забележителна сила, с цел да заблудят гласоподавателите. Всички въпроси за здравословното му положение бяха отхвърляни като злонамерени маневри на републиканците и техните клакьори.
Видеоклиповете, в които президентът изглеждаше объркан, бяха избрани от Белия дом като операция. Няма по-добър метод да излъжеш от това да използваш зрънце истина. Някои видеоклипове в действителност бяха злонамерено инсталирани. Но не всички. Те не бяха операция, а посочваха една нежелана действителност по неблаговиден метод.
Не липсваха знаци: роботизираната походка, блуждаещият взор, изреченията, които се губеха в празното. В това отношение обективната обстановка не се е трансформирала вследствие на телевизионния спор. Но както нормално, когато някой за първи път извика: " Кралят е гол! ". Тогава се скъсва язовирната стена. Подигравките и, което е още по-лошо, съжалението се изсипват в голямо количество върху опозорения монарх.
Кой в действителност ръководи в Белия дом? Въпросът, който до неотдавна беше отхвърлян като доктрина на конспирацията, в този момент е повече от оневинен. Това показва модел, който се популяризира във всички западни демокрации. Веднага щом одобрените сили се окажат под напън, те се пробват да дискредитират критиците си с убийствения мотив на теорията на конспирацията.
В разгара на COVID-19 размислите за успеваемостта на имунизациите и техните странични резултати се смятаха за ненаучна нелепост. Днес настояването за преоценка е мейнстрийм.
Всеки, който събираше доказателства, че коронавирусът произлиза от изследователска лаборатория в Ухан, беше очернян. След края на пандемията СЗО трезво съобщи, че лабораторната доктрина е една от правдоподобните теории за произхода на епидемията.
Сега Белият дом претърпява своя Ухан-момент. С оглед на странностите на Тръмп се смяташе, че американската народна власт не може да падне по-ниско. Това се оказва неточност и предизвиква вреди отвън Съединени американски щати. Байдън - или който и да е, който дърпа конците в Белия дом - подкопава доверието във вашингтонската политика.
За Путиновците по света това е същински празник в съревнованието сред системите. Досега непрозрачният асортимент на водачи и геронтокрацията се смятаха за отличителни черти на Съветския съюз и други диктатури. Авторитарните управници обичат да показват западните демокрации и техните представители като декадентски и слаби при вземането на решения. Вместо това те култивират култа към мощния водач. Подобна агитация в този момент разполага с най-хубавия илюстративен материал.
Републиканците са упреквани, че са се оставили на милостта на Тръмп. Ето за какво в Европа те се възприемат като " неприятните ", а демократите - като " положителните ". Сега се оказва, че демократите също са се трансформирали в заложници. Тяхната опозиция против безграничната упоритост на един човек не е по-голяма. Те не са по-добри от републиканците.
Ако сте на вярната страна на историята, съидейниците политици и медиите ще оставят да минат неусетно някои неприятни действия и лъжи, които другояче биха подложили на фактчек. В името на " моралната истина " можете да лъжете.
Когато тревожните фрагменти на срещата на върха на Г-7 в Италия излязоха отвън надзор, немският канцлер Олаф Шолц отбрани президента на Съединени американски щати като човек, " който доста добре знае какво прави ". Както към този момент целият свят знае, това беше демократична интерпретация на действителността.
Лъжата в работа на добра идея се счита за комфортен метод да се спрат десни политици като Тръмп и партии като Алтернатива за Германия. " Борбата против десницата " явно оправдава доста неща. По този метод тя подкрепя и подстрекава самите сили, които се стреми да предотврати.
Защото на лъжите краката са къси - погледнете Байдън. Избирателите си сформират лична преценка и се усещат покровителствани или съзнателно излъгани. Тогава те гласоподават още повече в протестно. Психологията си има лична дума за това: " реакция ". Всеки, който се усеща притиснат от забрани или морални императиви, се пробва да компенсира субективната загуба на независимост с контрареакция.
Какво прави реакцията в политиката, може да се види от триумфа на " Националното обединяване " (Rassemblement national) на първия тур на парламентарните избори във Франция или от резултата на " Алтернатива за Германия " на европейските избори. Дори Тръмп в този момент наподобява съвсем несломим. Демократите получават заслужена премия за държанието си. Добрата цел в никакъв случай не оправдава всички средства.
Светът е в безпорядък, само че Западът не е напълно кадърен да работи
Америка, Франция и Германия: трите сили на " свободния свят ", както се наричаше по време на Студената война, страдат от рецесия на водачеството. С оглед на войната в Украйна и Близкия изток, който е излязъл от релси, водещите сили би трябвало да са изцяло способни да работят.
Навсякъде това се дължи и на обстоятелството, че откритите управляващи не са в положение да решат проблемите в своите общества. Вместо това те се пробват да държат най-гласовитите критици на обстановката отвън властта на съвсем всяка цена. Ако въпреки всичко съумеят да встъпят в служба и даже се радват на първични триумфи като аржентинския президент Хавиер Милей в битката с инфлацията, презрението не познава граници.
По време на визитата му в Германия държавната радио- и телевизионна компания А Ер Де разказа Милей като извънредно десен властнически берсерк. Докато Шолц се застъпваше за Байдън, той съветваше на Милей да обърне внимание на вътрешната единодушие на Аржентина. Това беше чисто състрадание. Тази ограниченост, която напълно естествено показва двойни стандарти, вреди на доверието. Ценностите и стандартите, с които хората с право толкоз се гордеят, се оказват податливи.
След първия тур на гласуването Еманюел Макрон прикани демократичните сили да се обединят, с цел да не позволен десен националистически министър председател. Президентът си поигра на лотария с " Непокорена Франция ", лява националистическа партия, която се бори с всички стопански промени на президента. Останалата част от доверието към Макрон също към този момент я няма. Може би за неговите поддръжници би било по-разумно да запазят личната си честност, с цел да нападат с нова мощ на президентските избори през 2027 година
Най-важното е да е против Льо Пен, най-важното е да е против Тръмп: тази логичност води до пресилено стереотипно мислене и загуба на нюх за действителността. Очевидно беше неправилно да се слагат всички яйца в една кошница и сляпо да се има вяра, че Байдън е единственият човек, който може да победи Тръмп.
Сега дяволът е изправен пред втори мандат на поста. Дори демократите да сменят претендента, възможностите им да завоюват са оскъдни. Ако една предизборна акция е толкоз несъстоятелна, тя надали може да бъде поправена небрежно.
Не е задоволително да бъдеш против нещо, даже против Тръмп, който също подкопава демокрацията с приказките си за откраднатите избори. Трябва да сте за нещо. Управляващите партии би трябвало да покажат какво са постигнали и да намерят болшинство, което да поддържа продължаването на курса им.
Те би трябвало да оставят на националистите вдясно и вляво да бъдат срещу. Това е преимуществото на демокрацията: до момента в който протестните партии са единствено деструктивни, те бързо се излагат. В отворените общества краката на лъжите са къси.
Допреди седмица трябваше да допускаме, че двамата американски претенденти за президентския пост са еднообразно несъответствуващи за Белия дом. Днес към този момент знаем по-добре. Претендентът Доналд Тръмп е себелюбив и непредсказуем. Джо Байдън пък е изкуфял.
На низходящата скалата на неприспособимост за най-могъщия пост в света, слабостта на възрастта натежава повече. Тръмп е чалнат, само че с акъла си в границите на своите благоприятни условия.
При Байдън обаче съществено поражда въпросът дали не е марионетка на обкръжението си. Все отново не се избира камарила, а един човек, който сплотява цялата власт на поста в едно лице.
Символично това е съсредоточено във властта за предписание с нуклеарните оръжия. Президентът е виновен за вземането на решения за тяхното потребление. Тази отговорност сигурно надвишава физическите, а може би и психическите сили на Байдън.
В демокрациите краката на лъжата са къси
Най-близкото му обграждане направи всичко допустимо, с цел да прикрие слабостта на президента. Демократите изразходваха забележителна сила, с цел да заблудят гласоподавателите. Всички въпроси за здравословното му положение бяха отхвърляни като злонамерени маневри на републиканците и техните клакьори.
Видеоклиповете, в които президентът изглеждаше объркан, бяха избрани от Белия дом като операция. Няма по-добър метод да излъжеш от това да използваш зрънце истина. Някои видеоклипове в действителност бяха злонамерено инсталирани. Но не всички. Те не бяха операция, а посочваха една нежелана действителност по неблаговиден метод.
Не липсваха знаци: роботизираната походка, блуждаещият взор, изреченията, които се губеха в празното. В това отношение обективната обстановка не се е трансформирала вследствие на телевизионния спор. Но както нормално, когато някой за първи път извика: " Кралят е гол! ". Тогава се скъсва язовирната стена. Подигравките и, което е още по-лошо, съжалението се изсипват в голямо количество върху опозорения монарх.
Кой в действителност ръководи в Белия дом? Въпросът, който до неотдавна беше отхвърлян като доктрина на конспирацията, в този момент е повече от оневинен. Това показва модел, който се популяризира във всички западни демокрации. Веднага щом одобрените сили се окажат под напън, те се пробват да дискредитират критиците си с убийствения мотив на теорията на конспирацията.
В разгара на COVID-19 размислите за успеваемостта на имунизациите и техните странични резултати се смятаха за ненаучна нелепост. Днес настояването за преоценка е мейнстрийм.
Всеки, който събираше доказателства, че коронавирусът произлиза от изследователска лаборатория в Ухан, беше очернян. След края на пандемията СЗО трезво съобщи, че лабораторната доктрина е една от правдоподобните теории за произхода на епидемията.
Сега Белият дом претърпява своя Ухан-момент. С оглед на странностите на Тръмп се смяташе, че американската народна власт не може да падне по-ниско. Това се оказва неточност и предизвиква вреди отвън Съединени американски щати. Байдън - или който и да е, който дърпа конците в Белия дом - подкопава доверието във вашингтонската политика.
За Путиновците по света това е същински празник в съревнованието сред системите. Досега непрозрачният асортимент на водачи и геронтокрацията се смятаха за отличителни черти на Съветския съюз и други диктатури. Авторитарните управници обичат да показват западните демокрации и техните представители като декадентски и слаби при вземането на решения. Вместо това те култивират култа към мощния водач. Подобна агитация в този момент разполага с най-хубавия илюстративен материал.
Републиканците са упреквани, че са се оставили на милостта на Тръмп. Ето за какво в Европа те се възприемат като " неприятните ", а демократите - като " положителните ". Сега се оказва, че демократите също са се трансформирали в заложници. Тяхната опозиция против безграничната упоритост на един човек не е по-голяма. Те не са по-добри от републиканците.
Ако сте на вярната страна на историята, съидейниците политици и медиите ще оставят да минат неусетно някои неприятни действия и лъжи, които другояче биха подложили на фактчек. В името на " моралната истина " можете да лъжете.
Когато тревожните фрагменти на срещата на върха на Г-7 в Италия излязоха отвън надзор, немският канцлер Олаф Шолц отбрани президента на Съединени американски щати като човек, " който доста добре знае какво прави ". Както към този момент целият свят знае, това беше демократична интерпретация на действителността.
Лъжата в работа на добра идея се счита за комфортен метод да се спрат десни политици като Тръмп и партии като Алтернатива за Германия. " Борбата против десницата " явно оправдава доста неща. По този метод тя подкрепя и подстрекава самите сили, които се стреми да предотврати.
Защото на лъжите краката са къси - погледнете Байдън. Избирателите си сформират лична преценка и се усещат покровителствани или съзнателно излъгани. Тогава те гласоподават още повече в протестно. Психологията си има лична дума за това: " реакция ". Всеки, който се усеща притиснат от забрани или морални императиви, се пробва да компенсира субективната загуба на независимост с контрареакция.
Какво прави реакцията в политиката, може да се види от триумфа на " Националното обединяване " (Rassemblement national) на първия тур на парламентарните избори във Франция или от резултата на " Алтернатива за Германия " на европейските избори. Дори Тръмп в този момент наподобява съвсем несломим. Демократите получават заслужена премия за държанието си. Добрата цел в никакъв случай не оправдава всички средства.
Светът е в безпорядък, само че Западът не е напълно кадърен да работи
Америка, Франция и Германия: трите сили на " свободния свят ", както се наричаше по време на Студената война, страдат от рецесия на водачеството. С оглед на войната в Украйна и Близкия изток, който е излязъл от релси, водещите сили би трябвало да са изцяло способни да работят.
Навсякъде това се дължи и на обстоятелството, че откритите управляващи не са в положение да решат проблемите в своите общества. Вместо това те се пробват да държат най-гласовитите критици на обстановката отвън властта на съвсем всяка цена. Ако въпреки всичко съумеят да встъпят в служба и даже се радват на първични триумфи като аржентинския президент Хавиер Милей в битката с инфлацията, презрението не познава граници.
По време на визитата му в Германия държавната радио- и телевизионна компания А Ер Де разказа Милей като извънредно десен властнически берсерк. Докато Шолц се застъпваше за Байдън, той съветваше на Милей да обърне внимание на вътрешната единодушие на Аржентина. Това беше чисто състрадание. Тази ограниченост, която напълно естествено показва двойни стандарти, вреди на доверието. Ценностите и стандартите, с които хората с право толкоз се гордеят, се оказват податливи.
След първия тур на гласуването Еманюел Макрон прикани демократичните сили да се обединят, с цел да не позволен десен националистически министър председател. Президентът си поигра на лотария с " Непокорена Франция ", лява националистическа партия, която се бори с всички стопански промени на президента. Останалата част от доверието към Макрон също към този момент я няма. Може би за неговите поддръжници би било по-разумно да запазят личната си честност, с цел да нападат с нова мощ на президентските избори през 2027 година
Най-важното е да е против Льо Пен, най-важното е да е против Тръмп: тази логичност води до пресилено стереотипно мислене и загуба на нюх за действителността. Очевидно беше неправилно да се слагат всички яйца в една кошница и сляпо да се има вяра, че Байдън е единственият човек, който може да победи Тръмп.
Сега дяволът е изправен пред втори мандат на поста. Дори демократите да сменят претендента, възможностите им да завоюват са оскъдни. Ако една предизборна акция е толкоз несъстоятелна, тя надали може да бъде поправена небрежно.
Не е задоволително да бъдеш против нещо, даже против Тръмп, който също подкопава демокрацията с приказките си за откраднатите избори. Трябва да сте за нещо. Управляващите партии би трябвало да покажат какво са постигнали и да намерят болшинство, което да поддържа продължаването на курса им.
Те би трябвало да оставят на националистите вдясно и вляво да бъдат срещу. Това е преимуществото на демокрацията: до момента в който протестните партии са единствено деструктивни, те бързо се излагат. В отворените общества краката на лъжите са къси.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ