Американският президент Джо Байдън влезе в Белия дом с обещанието,

Американският президент Джо Байдън влезе в Белия дом с обещанието, че ще върне страната си в Иранското нуклеарно съглашение, поставящо под надзор нуклеарната стратегия на Техеран. Намерението му обаче надалеч не се оказа елементарно за осъществяване поради обтегнатите връзки сред двете страни, влошени в допълнение по времето на експрезидента Доналд Тръмп.

През май 2018-та, когато Тръмп извърши предизборното си заричане да изтегли Съединените щати от договорката, ограничаваща иранската стратегия за обогатяване на уран, Техеран в началото показва самообладание. Но откакто европейските опити за запазване на съглашението по никакъв метод не облекчиха американската политика на оптимален напън и на фона на сипещите се от Вашингтон закани Иран промени държанието си.

От началото на 2019-та Иран афишира едно след друго определяни от него като обратими нарушавания на наложените му от нуклеарната договорка ограничавания, надвишавайки количеството обогатен уран, както и степента му на обогатяване. През февруари 2021-ва ислямската република приключи действието на спомагателния протокол, подписан с Международната организация за атомна сила, допускащ на инспекторите й да упражняват по-строг надзор над иранската нуклеарна стратегия в съпоставяне със общоприетоо практикувания.

Успоредно с указването на напън посредством нуклеарната си стратегия Иран

ускори военното си опълчване

на Съединените щати от средата на 2019-та насам. След поредност офанзиви против петролни танкери в Оманския залив, за които Вашингтон упрекна Техеран, иранските сили смъкнаха американски безпилотен аероплан, навлязъл съгласно тях в иранското въздушно пространство. По-късно същата година Съединени американски щати и Саудитска Арабия упрекнаха Иран за офанзива с дронове и крилати ракети против саудитски нефтени уреди.

Кулминацията на напрежението бе достигната през януари 2020-та. След серия остри произшествия в Ирак сред подкрепяни от Иран шиитски милиции и американски сили Тръмп подреди офанзива с дрон, при която бе погубен най-висшият ирански боен, военачалник Касем Солеймани, при идването му на летището в Багдад. Изправени на ръба на война, и двете страни направиха крачка обратно, само че без да разрешат разликите си.

Наложените от Тръмп американски наказания

над търговията с Иран принудиха държавни управления и компании от Европа и Азия да се откажат от уговорките си към Техеран, което се отрази изключително зле на иранския петролен експорт. Последвалият стопански срив ускори общественото и политическо напрежение в Иран. Вместо да повлияе на държанието на ръководещите обаче, засиленият напън от Вашингтон наподобява че ускори позициите на хардлайнерите в Техеран, които завоюваха безапелационно парламентарните избори през февруари 2020 година.

Байдън би трябвало да вземе мъчно решение

Поддръжниците на иранската нуклеарна договорка във Вашингтон и Европа се надяваха администрацията на Байдън бързо да върне Съединени американски щати в съглашението, като анулира едностранните наказания, и инициира договаряния с Иран за ракетната му стратегия и държанието му в района.

Вместо това обаче новата администрация сложи претенции, които вършат съвсем

невероятно съживяването на съглашението

Първо, Вашингтон упорства Иран изцяло да се върне към спазването на рестриктивните мерки съгласно съглашението, преди Съединени американски щати да се откажат от наложените от администрацията на Тръмп наказания. Има сигнали, че и европейските страни по контракта са склонни да одобряват американската позиция.

Второ, посредством изказвания на държавния секретар Антъни Блинкън и други високопоставени представители администрацията на Байдън дава ясни сигнали, че ще се върне към съглашението единствено когато бъдат решени и другите тревожещи я въпроси, свързани с Иран. Това значи ограничение на ракетната стратегия на ислямската република и промени в районната й политика, считана от Вашингтон за ориентирана срещу ползите му, както и срещу ползите на съдружниците му в Близкия изток. На първо място Съединени американски щати желаят Иран да понижи поддръжката си за групировката "Хизбула ", както и за режима на Башар Асад в Сирия.

И двете претенции се основават на странната логичност, съгласно която Иран, който спазваше наложените от съглашението ограничавания цяла година след американското отдръпване от него през 2018-та, би трябвало да заплати цената за завръщането на Съединени американски щати в него. И това, в случай че Иран възприе тактика на

поредни стъпки на излизане от рамките на контракта,

които елементарно могат да бъдат върнати обратно незабавно след американското завръщане. Техеран съобщи, че ще го направи незабавно след отменянето на наложените от Тръмп наказания.

Успоредно с това Техеран неведнъж съобщи, че свързването на съглашението с други въпроси като програмата му за балистични ракети и районната му политика е изцяло недопустимо. Администрацията на Барак Обама прочее по време на договарянията си с Иран в началото също се опита да обвърже тези въпроси с бъдещия контракт, само че след това разбра, че това би направило невероятно подписването му. Американските представители тогава стигнаха до извода, че при липса на съглашение ще продължи развиването на иранската нуклеарна стратегия, до момента в който Иран се снабди със приключени нуклеарни оръжия, в случай че не избухне огромен спор в района с непредвидими последствия.

Истината е, че през днешния ден макар изказванията на Байдън нуклеарната договорка напълно не е еднопосочно призната в Съединени американски щати. Според критиците й Иран е

получил прекомерно доста, а е предложил прекомерно малко

– както във връзка с ограничението на нуклеарната му стратегия, по този начин и в неядрените аспекти, които съглашението не визира. И въпреки че Техеран показва увереност да развива нуклеарните си технологии, във Вашингтон има мощно опълчване на анулацията на санкционната политика на предходната администрация, в случай че това ще значи възкръсване на съглашение, което мнозина считат за изначално дефектно.

Американските близкоизточни съдружници и изключително израелският министър председател Бенямин Нетаняху също упорстват пред Вашингтон да резервира силовия метод към Техеран, вместо да прави стопански или дипломатически отстъпки. Тази обстановка показва компликациите, пред които е изправен Байдън, и то освен във връзка с Иран. Техническите аспекти по анулацията на глобите на Тръмп са в прерогативите на Байдън, а Техеран не би и приел друго решение. Новата американска администрация обаче ще срещне доста мощен политически и дипломатически отпор, в случай че се реши на тази стъпка. А време няма – в случай че ще се подхваща нещо, е желателно да е преди президентските избори в Иран през юни, които се чака да бъдат извоювани от твърдолинейните консерватори.