10 безценни цитата от творчеството на Кърт Вонегът
Американският публицист Кърт Вонегът e роден на 11 ноември 1922 година в Индианаполис като най-малкото от три деца. Баща му Кърт-старши бил проектант, а майка му Едит произхождала от заможно семейство на пивовари.
По време на Голямата меланхолия фамилията на писателя претърпява доста компликации. Майката му не съумява да понесе бедността и мизерията и се самоубива, като по този метод травмира сина си за цялостен живот.
Вонегът нееднократно е споделял, че му е доста мъчно да поддържа връзка с дамите. Една негова вуйна даже един път му споделила следното: “Мъжете от рода Вонегът се опасяват до гибел от дамите ” .
След довеждане докрай на учебно заведение писателят се записва да учи в университета Корнел, само че преди да успее да се дипломира се постанова да постъпи в армията. Оттам го изпращат в Техническия институт в Питсбърг, а след това и в университета в Тенеси, където учи машинно инженерство.
Кърт Вонегът като част от американската войска
През 1944 година Вонегът е изпратен в Европа дружно със 106-та пехотна дивизия и взе участие в борбата в Ардените. Почти всички бойци от неговия полк са избити, а той е покорен и изпратен във боен лагер покрай Дрезден. Заедно с други пандизчии Вонегът е заставен да работи в под земята склад за месо. И когато американски и английски самолети стартират да бомбардират града, писателят се избавя точно тъй като се е намирал подземен.
След края на войната, Кърт се връща в Щатите и се дами за ученическата си обич Джейн Мери Кокс. Двамата се откриват в Чикаго през 1945 година Раждат им се три деца – Марк, Едит и Нанет.
В Чикаго Вонегът работи като престъпен кореспондент в осведомителна организация. Междувременно записва магистърска стратегия по антропология в Чикагския университет и написа дипломна работа на тематика “Колебанията сред положителното и злото в приказките ”, която изпитната комисия единомислещо отхвърля. Вонегът се дипломира съвсем четвърт век по-късно, като употребява за дипломна работа романа си “Котешка люлка ”.
През 1947 година писателят се реалокира в Скенектъди, окръг Ню Йорк, и стартира работа в отдела за връзки с обществеността на компанията General Electric. Три години по-късно продава първия си роман “Доклад върху резултата на Барнхаус ” на списанието Colliers. Решава да се реалокира със фамилията си в Кейп Код, Масачузетс, където написа разкази за списания като “Аргъси ” и “Сатърдей ивнинг пост ”. За да припечели в допълнение, преподава на прочувствено нестабилни деца, работи в рекламна организация и става търговец на коли.
Първият му разказ – “Механично пиано ”, е оповестен през 1952 година В него се споделя за инженера Пол Протеус, който работи в компания, напомняща General Electric. През 1959 година излиза “Сирените от Титан ” – научнофантастичен разказ, а през 1961 година е оповестена книгата “Майка нощ ”. През 1963 Вонегът разгласява “Котешка люлка ”. Въпреки че в началото са продадени единствено към 500 копия, сега книгата е много известна в Съединени американски щати и се учи в часовете по британски в доста учебни заведения.
Вонегът получава прозвището “научнофантастичен публицист ” след публикуването на романа “Кланица 5 ”. В него Вонегът показва и своето белетристично алтер-его – измисления публицист Килгор Траут, който се появява и в по-нататъшните му книги. В романа участва и една емблематична за Вонегът фраза, трансформирала се в обичан израз на съперниците на войната във Виетнам.
“Преди две вечери стреляха по Робърт Кенеди, чиято лятна къща е на осем благи от вкъщи, в който живя през цялата година. Снощи той умря. Така е то. Мартин Лутър Кинг бе също убит преди един месец. Така е то. И всеки ден моето държавно управление ми дава доклад за труповете, основани благодарение на военната просвета във Виетнам. Така е то. ”
“Кланица 5 ” доближава номер 1 в класациите за бестселъри, трансформирайки Вонегът в паметен създател. Някой учебни заведения и библиотеки я не разрешават поради половото наличие, грубия език и сцените на принуждение.
След публикуването на романа Вонегът изпада в дълбока меланхолия и се заклева да не напише нито една друга книга. През 1984 година се пробва да се самоубие с приспивателни и алкохол. Отказвайки се от писането на романи, Кърт Вонегът взема решение да стане драматург. Първият му опит е пиесата “Честит рожден ден, Уонда Джун ”, която през 1970 година открива театралния сезон на Бродуей и получава спорни оценки. По същото време писателят се разделя с жена си и се мести в Ню Йорк. Там заживява с Джил Кременц, писателка и фотограф. Женят се през 1979 година и им се ражда щерка – Лили. 
Кърт Вонегът с най-голямата си щерка – Едит
Вонегът се връща към писането със “Закуска за първенци ” през 1973 година Героят на романа написа книга за Дуейн Хуувър, богат търговец на коли. Той претърпява рецесия, откакто прочита разказ на Килгор Траут и стартира да има вяра, че всички към него са роботи. През 1997 година излиза “Времетръс ”, роман за дипла във време-пространството, която принуждава света да преживее 90-те години за повторно. Писателят Килгор Траут участва и тук.
“Ако си губех времето да изобретявам герои, в никакъв случай нямаше да съумея да насоча вниманието към неща, които в действителност имат значение ”, изяснява писателят.
В пролога на “Времетръс ” Вонегът афишира, че това ще е последният му разказ. Така и става. Последната оповестена книга на писателя се споделя “Безотечественик ” и съставлява сбирка от биографични есета. Тя излиза през 2005 година и също става бестселър.
Заради сериозното и цинично отношение към американското общество, Вонегът е превеждан на български още в края на 70-те години, по времето на комунизма. В първите издания на неговите книги на български обаче някои рисунки и част от текстовете са цензурирани. Подигравателното му отношение обгръща и комунистическата част от света, само че българският четец не схваща това. Отначало името му е преведено на български като Курт, както е на немски, а в по-късните издания е с британското наречие Кърт.
Подобно на Марк Твен, Вонегът прибягва до хумора, с цел да зададе главните въпроси, свързани с човешкото битие – “Защо сме на този свят ”, “Има ли в действителност нещо, което придава смисъл на нашия живот ” и “Ще ни награди ли най-после Бог за страданията ни на Земята? ”.
Но не всички въпроси, които вълнуват Вонегът, са метафизични. Съчетавайки присъщия си безсрамен жанр с смешки, метафизичен разсъждения и художествена небивалица, той написа за пошлостта на консуматорското общество и за унищожаването на околната среда. Всички 14 романа на Вонегът са различни вселени, изпълнени с неразбория от облици и обитаеми с негови лични раси. Писателят основава явления като хроно-синкластичния инфундибулум – местата във Вселената, където всички разнообразни типове истина застават дружно по местата си, и религията на Боконон, в чиято основа е лъжата.
През март 2007 година литературната икона на ХХ век Кърт Вонегът претърпява битова акцидент. Пада в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна контузия. Отива си от този свят в средата на април същата година. Днес си спомняме за Кърт с 10 скъпи цитата от неговото творчество.
1. Ако самоуважението си счупи крайник, кракът не може в никакъв случай да оздравее. Собственикът му би трябвало да го простреля.
2. Големият проблем с тъпите копелета е в това, че са прекомерно тъпи, с цел да могат да повярват, че съществува опция да си интелигентен.
Кърт Вонегът, 1979 година (AP Photo/Marty Reichenthal)
3. Нищо не може да погуби една обич по-успешно от откритието, че до неотдавна допустимото ти държание към този момент се е трансформирало в неуместно и смешно.
4. Ние сме това, което претендираме, че сме, по тази причина би трябвало да внимаваме какво претендираме, че сме.
5. Щом някоя страна загуби свободата си, Съединените щати незабавно ще довтасат да й я възвърнат.
6. Ние не пикаем във вашите пепелници, по тази причина, апелирам, не хвърляйте фасове в нашите писоари.
7. Историята е поредност от изненади. Тя може единствено да ни приготви да не бъдем изненадвани още веднъж и още веднъж.
8. Казват, че когато остарееш, на първо време си отиват краката и зрението ти. Не е правилно. Най-напред си отива успоредното паркиране.
9. И двамата бяхме уверени тогава, а аз не преставам да мисля по този начин и до през днешния ден, че животът може да бъде напълно лек и приятен; задоволително е да намериш нужното наслаждение в десетина неща, които да се повтарят безконечно.
10. Твърде доста време трябваше да мине, с цел да разберем, че смисълът на човешкия живот, без значение кой го управлява, е да се обича някой, който може да бъде обичан.
